О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 69 14.01.2019г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На четиринадесети януари
две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело номер 1094 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. Елвира Р., родена на ***г., гражданка на Финландия срещу М.В.Т., Я.В.Н., К.Р.П., С.К.Я., А.Д.К., Димитрина К.С. и М.К.И. за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 30 000 лева, предявена частично от общо дължима сума от 114 611.60 евро, на отпаднало основание, поради разваляне на договора от ответниците, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба до погасяване на задължението.
С допълнителни молби е направено уточнение, че
частичната претенция следва да се счита предявена при условията на разделност срещу всеки от ответниците пропорционално на
притежаваните идеални части от процесната нива, а
именно: М.В.Т. за сумата от 4285.71 лева, Я.В.Н. за сумата от 4285.71 лева, К.Р.П. за сумата от 8571.45
лева, С.К.Я.
за сумата от4285.71 лева, А.Д.К. за сумата от 2857.14
лева, Димитрина К.С. за сумата от 2857.14 лева
и М.К.И. за сумата от 2857.14
лева
Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова
и местна подсъдност, като отговаря на законовите изисквания за
надлежно упражняване на иск. Книжата по делото са съставени и разменени редовно
между страните.
До
настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че
са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е констатирано
наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на
положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на
правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.
Ищецата твърди, че по силата на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.08.2008г. между нея
и ответниците, последните се задължили да и прехвърлят собствеността върху
недвижим имот, описан в исковата молба, представляващ нива с площ от 3.234
декара с идентификатор 81178.1.236, находяща се в местността „Митков мост“ в
землището на село Черноморец, обл.Созопол при граници имоти с идентификатори
като следва: 81178.1.235, 81178.37.255, 81178.1.237, 81178.55.29, 81178.1.234,
който имот се владеел по силата на решение на ОПК гр.Созопол.
Цената по договора, дължима от ищцата възлизала на
сумата от 258 720 евро, от която последната заплатила 13 000 евро при
подписване на договора, 13 000 евро на 25.08.2008г. и сумата от
88 611.60 евро на 29.09.2008г. След тези направени плащания общо
заплатената сума от ищцата била в размер на 114 611.60 евро, а неплатена
останала сумата от 144 108.40 евро.
Според последната от 2008г.
ответниците разполагали както с платената по договора сума, така и с нивата,
предмет на процесния договор.
Излага се освен това в исковата молба, че на
28.09.2015г. ищцата получила отговор от ответниците по повод на нейно
предложение за разрешаване на спора със споразумение, в който документ
последните отправяли предизвестие, че ако в срок от 20 дни не заплати изцяло
дължимата сума по договора ще считат същия за развален. Същевременно
ответниците отказвали да върнат получената от тях сума в размер на 114 611.60 евро след прекратяване на отношенията между страните.
Изразява се становище, че доколкото развалянето на
договорите има обратно действие и обвързаността на страните се премахва с
обратна сила, то следва да се върнат получените престации, за да се възстанови
преддоговорното състояние. При прекратяване на договорната връзка се дължи
връщане на полученото по нея на отпаднало основание. Изложени са и аргументи,
че отпадането на основанието за даденото по договора не е обослувено от вината
за неговото изпълнение, поради което и същото настъпва независимо по чия инициатива
е извършено развалянето. Вината е от значение за упражняване правото за
разваляне, но не и за отпадане основанието да се задържи получената вече
престация. Давностният срок, според ищцата, започва да тече с отпадане на
основанието т.е. от уведомлението изпратено от ответниците за разваляне на
договора.
Посочва
също така в исковата молба, че след сключване на договора и извършени проверки
в компетентните държавни и общински органи се установило, че процесният имот
граничи с плажа на залива Вромос, който бил радиоактивно замърсен и забранен за
ползване по предназначението му. Ответниците са знаели или били длъжни да имат
информация за непригодността на процесния имот, но не уведомили ищцата за това.
Касаело се за недостатъци, които съществено намалявали цената на вещта и
нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора предназначение,
поради което и следвало да се приеме, че неизпълнението на договора се дължало
именно на това обстоятелство. Нямало как следователно ищцата да носи отговорност
за неизпълнение, тъй като невъзможността за изпълнение на задълженията и се
дължала на причина, която не може да и се вмени във вина.
Ответниците П., Я., К., С.
и И. в подадения от тях отговор не оспорват факта на сключване на предварителния
договор и извършените по него плащания, като в тази връзка посочват, че
многократно са правили опити да се свържат с ищцата и финализират отношенията
си. Категорично се противопоставят на твърдението, че договорът е развален, тъй
като такава възможност била погасена по давност. Заявяват, че отново отправят
покана към ищцата да изпълни договора и приключат отношенията си с прехвърляне
собствеността на процесния имот. Според тях облигационната връзка между
страните не е прекратена, тъй като е изтекъл давностния срок, в който тази
възможност би могла да бъде упражнена, освен ако ищцата не заяви, че разваля
договора с депозирането на исковата молба. Оспорва се и твърдението, че
ответниците знаели за неприодността на имота, предмет на договора, още повече
че се касаело за нива-земеделска земя, а не за плажна ивица. Отделен бил и
въпросът доколко въобще твърдението за замърсяване на плажа е вярно и доколко
забраната за ползване на същия била в действителност наложителна.
Направено е и възражение за прихващане с
получената от ответниците предплата по договора в размера на изцяло заплатените
от ищцата до момента суми във връзка с клаузите на чл.3.6 и чл.5.5 от договора,
ведно с лихвата от датата на забава на паричното задължение или при условията
на евентуалност в размер на 13 000 евро заплатен задатък, ведно с
дължимата лихва върху неплатената част от датата на забава на паричното
задължение съгласно чл.2.1 от договора, като е изложено твърдение, че по
същество вина за неизпълнението на договора има единствено и само ищцата.
Ответниците декларират също така желанието си да
изпълнят задълженията си по договора и прехвърлят правото на собственост върху
имота, след като ищцата изпълни ангажимента си за плащане на уговорената цена.
По делото е депозиран и отговор от ответниците Я.Н. и М.Т., с който се оспорват
заявените претенции от ищцата като неоснователни. Твърди се, че процесният
предварителен договор е недействителен по отношение на тях, при първоначална
липса на представителна власт, тъй като не са упълномощавали Костадин К. да
сключва такава сделка от тяхно име, а при това положение даденото по договора
следвало да се търси не на отпаднало основание, а при начална липса на такова.
При условията на евентуалност ако се приеме, че процесния договор е породил
своето действие между страните е направено възражение, че ответниците не са се
обогатили неоснователно с търсените суми и същите не са недължимо платени. Ако
договорът е действителен, то сумите са дадени за изпълнение задължението на
ищцата по него, като документът с който се твърди, че е отправено предизвестие
за разваляне не бил подписан от ответницата Н.. В тази връзка се оспорва
истиността/автентичността/ на представения от ищцата писмен отговор от месец
септември 2015г. в частта му относно подписа на Н.. Изразена е и позиция, че
възможността да бъде упражнено правото за разваляне на договора е погасена по
давност, като са развити подробни съображения. Това означавало, че е изключена
и възможността за предявяване на иск по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД. Посочва се
освен това, че правото да се развали договора поначало следвало да се упражнява
от изправна страна, каквото ответниците, според твърденията на самия ищец не
били, предвид посочването на скрити недостатъци на имота. Процесният договор не
бил развален включително чрез писменото изявление на ищцата, отправено от
процесуалния и представител в поканата до пълномощника на продавачите Костадин К.
отново поради изтеклия давностен срок , както и поради обстоятелството, че
ищцата била неизправна страна по договора.
Оспорва се твърдението, че процесният имот е с
недостатъци. При условията на евентуалност ако се приме, че са настъпили
последиците от разваляне на договора се оспорва основателността на претенцията,
поради това че плащане от страна на ищцата в тяхна полза не е направено.
Представените по делото две разписки установявали, че плащане е извършено към
пълномощника на продавачите, без обаче последният да е имал мандат за това.
При условията на евентуалност ако бъдат отхвърлени
останалите възражения на ответниците се прави такова за прихващане на търсените
от ищцата суми с размера на дължимия задатък по договора от 13 000 евро.
Формулирани са искания по доказателствата.
Възраженията за прихващане следва да бъдат ясно индивидуализирани
по основание и размер, като едва след това съдът би могъл да вземе становище
относно тяхната допустимост. По тези съображения на ответниците трябва да се
укаже да конкретизират заявените при условията на евентуалност възражения за
прихващане.
Ищцата е предявила при условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 55
ал. 1 предл. 3 ЗЗД- за осъждане на ответниците да заплатят посочените по-горе
суми на отпаднало основание; както и такива по чл. 86 ЗЗД – за присъждане на
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата;
По делото не са налице признания на права.
Не се спори между страните, че между тях е подписан предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот.
Няма обстоятелства, които да са служебно или общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
По отношение на разпределението на
доказателствената тежест:
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Ищецът носи тежестта да установи при условията на
пълно и главно доказване валидно възникнало договорно правоотношение между
страните, предаването на сумата от 114 611евро на ответниците; наличието
на предпоставките за разваляне на договора, както и това, че е изпълнил
задълженията си по договора;
Ответниците трябва да установят при условията на
пълно доказване, че са изпълнили задълженията си по договора; че ищецът не е
заплатил сумата посочената по-горе; както и всички свои останали правопораждащи
и погасяващи възражения, включително това, че процесният договор е
недействителен, че правото на разваляне на същия е погасено по давност, както и
че имота не е имал недостатъци.
По отношение на доказателствени искания:
Ищцата и ответниците
са представили писмени доказателства, които следва да се приемат, поради
допустимостта и относимостта им към спора.
Във връзка с оспорване на представения по делото
писмен отговор и направеното искане за откриване на производство по чл.193 ГПК
съдът ще се произнесе в съдебно заседание след като на ищцата се даде
възможност да заяви дали ще се ползва от този документ.
Основателно е искането да се представи от ищата
пълномощното по силата, на което е подписан от нейно име процесния доовор, като
включително са извършвани направените плащания.
Изясняването на посочените от ответниците
обстоятелства, за които се иска събиране на гласни доказателства може да се
установи чрез разпит на един свидетел, поради което и това искане следва да се
уважи.
По изложените съображения и на основание
чл.140 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 20.02.2019г.
от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
и преписи от писмениите отговори на ответниците.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответниците писмени
доказателства.
ДОПУСКА разпит при режим на довеждане на един
свидетел на страната на ответниците.
УКАЗВА на
ищеца, че следва да представи посоченото по-горе пълномощно, както и да заяви
ще се ползва ли от оспорения документ писмен отговор от 2015г.
УКАЗВА на ответниците в срок до първото по делото
заседание да индивидуализират и конкретизират възраженията си за прихващане по
основание и размер.
Определението е окончателно.
Съдия: