№ 3040
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия А.а
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100507262 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. К. К., действащ чрез неговата
майка и законен представител К. Г. Б., срещу решението от 07.03.2022 г.,
постановено по гр.д. № 62018/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав, с което е
отхвърлена молбата му за защита от домашно насилие срещу въззиваемия К.
А. К.. Подробно в жалбата са изложени съображения за неправилност на
атакувания съдебен акт. Въззивникът моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по
ЗЗДН. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна К. А. К. оспорва въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
1
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В. К. К.,
действащ чрез неговата майка и законен представител К. Г. Б., срещу К. А.
К., за защита на малолетното дете от домашно насилие, извършено в
следобедните часове на 02.10.2021 г. ( по време на определен режим на лични
контакти на въззиваемия с детето) в жилището, обитавано от последния,
находящо се в с.Гара Елин Пелин, ул.*******, изразяващо се в следното:
докато детето си играело ядосало баща си, който му се разкрещял и за
наказание хвърлил по него телефона си, с който го уцелил по гърба и от удара
детето изпитало болка и се разплакало. Твърди се, че на 03.10.2021 г.
въззиваемият върнал детето в дома на майка му, на която направило
впечатление, че то е унило, но отказало да сподели причината за това. На
04.10.2021 г. майката забелязала, че по гърба на детето има синина и отново
го попитала от къде се е появила и тогава детето разказало, че баща му е
хвърлил телефона си и го е уцелил в гърба. По този повод детето било
прегледано от съдебен лекар, като за констатираното нараняване било
издадено СМУ № 664/2021 г. Поддържа се, че това не бил изолиран случай на
домашно насилие, като в тази връзка се сочи единствено, че на 12.09.2021 г.
(дата, извън срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН) бащата наказал детето с гладуване.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от
него насилие на процесната дата, както е оспорил и твърденията за
извършвани от него насилнически действия спрямо детето и на която и да е
друга, предходна дата.
С решение № 1749/07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 62018/2021 г.,
СРС, ІІІ ГО, 80 състав, е оставил без уважение молбата на В. К. К., действащ
чрез неговата майка и законен представител К. Г. Б., срещу К. А. К., за
защита на малолетното дете от домашно насилие, като неоснователна.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и по отговорността
за разноските.
Доводите в жалбите касаят неправилна преценка на събраните
доказателства.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие
за установено следното:
Въззивният съд напълно споделя подробно установената от
2
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение
(чл. 272 от ГПК).
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за
липса на установено домашно насилие, упражнено от ответника спрямо
малолетното му дете, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Във въззивната инстанция не са събрани доказателства, които да разрушат
убеждението на настоящия съдебен състав в правилността на атакуваното
решение. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото
доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за
спора факти и е достигнал до правилни изводи относно липсата на домашно
насилие, извършено от ответника спрямо молителя. Приетата от районния
съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява годно доказателствено
средство за установяване на твърдяното насилие - съгласно чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за
извършеното насилие, или законодателят безспорно има предвид декларация,
изходяща лично от пострадалото лице (включително и ако то е непълнолетно
или поставено под ограничено запрещение). В настоящия случай В. К. К. е
малолетен, т.е. не навършил 14-годишна възраст, и липсва законоустановена
възможност неговата майка и законен представител да декларира извършено
насилие срещу него.
От друга страна разпитания от първоинстанционния съд свидетел П.В.
С. не е очевидец. Тя пресъздава споделената от детето версия за механизма на
получаване на нараняване по гърба, възприето от самата свидетелка като
„голямо синьо петно от дясната страна на кръста“ (според свидетелката, на
04.10.2021 г. детето е заявило пред нея, майка си и баба си по майчина линия,
че след като баща му се върнал от работа, в събота вечерта, докато се
хранели, натрошил трохи, при което баща му казал да стане от масата и да се
обърне с гръб към него, след което го ударил с телефон в гърба). Районният
съд правилно не е кредитирал показанията на св.С., не заради роднинската
3
връзка и заинтересоваността на свидетелката в полза на майката, а защото
показанията й са изолирани и не кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства. Нещо повече, показанията на св.С. не кореспондират и
с изложеното от майката в молбата за защита, в която се поддържа, че по
данни на детето, в следобедните часове на 02.10.2021 г., докато си играло
ядосало баща си, който му се развикал и за наказание хвърлил по него
телефона си, като го уцелил по гърба, а по делото се установява, че бащата в
съботния ден е бил на работа (от сутринта до към 17.30 часа), като заедно със
св.Флорова, нейното дете и малолетния молител се прибрал в Елин Пелин
около 18.30 ч. -18.45 часа, след което хапнали заедно, децата играли до към
22.00 часа и си легнали. Първостепенният съд е изложил мотиви в тази
насока, които мотиви се споделят от настоящата инстанция. В допълнение
следва да се посочи, че в хода на социалното проучване, възложено от
въззивния съд, детето В. не е споделило за агресивни прояви на баща му
спрямо него, нито е изнесло данни, от които да се направи извод, че то
възприема баща си като източник на заплаха за неговата неприкосновеност, а
в заключение социалните работници са отправили препоръка към родителите
за невъвличане на детето в конфликта между тях (в социалния доклад на
ДСП-Лозенец е отразено, че детето е разказало с кого живее баща му, като е
заявило, че се разбила със съжителката на баща си и нейното дете, че с баща
си ходели на детски площадки, като заедно били почивали миналата година
на море в Китен за десет дни). Или, по делото не са налице обективни данни
за насилнически действия върху детето от страна на бащата, като липсват и
данни за стресова реакция и за преживяна от детето емоционална травма с
източник баща му. Такива данни не се съдържат и в приетото от районния
съд СМУ № 664/2021 г., доколкото от доказателствата по делото не може да
се направи извод, че констатираното от съдебния лекар при прегледа на
детето В., в 10.35 часа на 05.10.2021 г., в дясната поясна област в долната й
граница, непосредствено в дясно от средната линия на гърба бледо
кафеникаво зеленикаво кръвонасядане с овална форма и размери 1/1 см., е в
причинно следствена връзка с нанесен от бащата удар с телефон.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за
неустановено по делото бащата К. А. К. да е извършил спрямо малолетното
дете В. К. К. акт на домашно физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН на процесната дата.
4
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски.
Въпреки изхода на въззивното дело въззивникът В. К. К. не дължи на
СГС държавна такса за въззивната си жалба – този въззивник не е навършил
18-годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата му трябва да
остане в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
При този изход на делото обаче въззивникът В. К. К. дължи разноски на
въззиваемата страна за въззивното производство, които са в доказан размер
от 500 лева (заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на
адв.Жерков).
В тази връзка, следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав
също споделя практиката на ВКС, която приема, че въведеното с
разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН изключение не касае разноските
направени от другата страна за осигуряване на защитата си по делото
(Определение №264/27.07.2018г., постановено по гр.д.№ 1249/2018г., на ВКС,
ІV-то ГО).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1749/07.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 62018/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 80 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. К., действащ чрез
неговата майка и законен представител К. Г. Б., за присъждане на разноски по
делото.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител К. Г. Б., ЕГН **********, да заплати на К. А. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 500 лева - разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6