Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 04.12.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2562/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от М.М.С., с която е предявени срещу Апелативен специализиран наказателен съд иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПОЧС на съдебното производство по ВНОХД №466/2019 г. в процесуалния етап от обявяване на делото за решаване до постановяване на съдебния акт.

            Ищецът твърди, е подсъдим по ВНОХД №466/2019 г., което е разгледано в открито съдебно заседание на 08.01.2020 г., като към датата на подаване на исковата молба – 27.02.2020 г. не е обявена присъда или мотиви към нея от страна на АСпНС. За периода, през който няма произнасяне от страна на съда, ищецът твърди, че изпитва стрес и страх за бъдещето си и желае да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

            Ответникът не взема становище по иска.

Прокурорът от Софийска градска прокуратура оспорва иска.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Съгласно разясненията, дадени с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III Г. О., отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото по чл.6, §1 Конвенцията по висящо производство, се реализира по реда на ЗОДОВ, като в този случай допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 от закона - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Доколкото ищецът се позовава само на нарушено право на произнасяне на съда в разумен срок в процесуалния етап на постановяване на присъда/решение в стадия на въззивното производство на съдебната фаза, и с оглед диспозитивното начало, настоящият състав не следва да разглежда общата продължителност на наказателното производство, по което ищецът е подсъдим, а само налице ли нарушение на разумния срок по чл.6, §1 КПЧОС при постановяване на краен съдебен акт от въззивната инстанция по ВНОХД №466/2019 г.

Установява се от представените писмени доказателства – протокол от 08.01.2020 г. по ВНОХД №466/2019 г., че на посочената дата е разгледано въззивно производство, по което ищецът е подсъдим и което е образувано по жалба на ищеца срещу присъда на СпНС, с която ищецът е признат за виновен по повдигнатите срещу него обвинения. В съдебното заседание съдът е дал ход на въззивното производство, изслушал е обясненията на подсъдимия, приключил е събирането на доказателства и е дал ход по същество. След като е изслушал устните състезания и последната дума на подсъдимия, съдът се е оттеглил на съвещание, а след съвещанието е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.

Установява се от решение от 06.04.2020 г. по ВНОХД №466/2019 г., че въззивният съд е изменил присъдата, като е отменил присъдата, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за престъпления по чл.108, ал.2 НК и чл.325, ал.2 НК, като го е оправдал за тези престъпления и е потвърдил присъдата в останалата й част.

Съгласно чл.340, ал.1 НПК решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а в случаите по чл. 308, ал. 2 (по дела, които представляват фактическа или правна сложност) – не по-късно от шестдесет дни.

Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците – чл.3, т.1 се постановява, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението (в които изключения процесното производство не попада).

От горното следва, че срокът за постановяване на процесното решение е започнал да тече на 09.01.2020 г. и е спрял на 13.03.2020 г. Решението е постановено на 06.04.2020 г., преди отмяната на обявеното от НС извънредно положение. Т.е. срокът, в който съдът се е произнесъл е 64 дни.

За да определи какъв е законоустановеният срок за постановяване на процесното решението (тридесет или шестдесет дни) и съответно – дали произнасянето на съда в рамките на 64 дни превишава разумния срок по смисъла на КПЧОС, съдът следва да прецени дали делото представлява фактическа или правна сложност.

Установява се от текста на решението от 06.04.2020 г. по ВНОХД №466/2019 г., че наказателното производство срещу подсъдимия М.М.С. е образувано за престъпления по чл.108, ал.2 НК и чл.325, ал.2 НК. В хода на съдебното производство са приети няколко експертизи: техническа, видеотехническа, лицево-идентификационна, съдебно-психиатрична. Приобщени са писмени и веществени доказателства, изслушани са свидетели. Всички тези доказателства са анализирани и обсъдени в мотивната част на съдебния акт. Това води до извода, че делото представлява фактическа сложност – събрани и обсъдени са множество доказателствени средства, приобщени чрез различни доказателствени способи, с което към доказателствения материал са присъединени множество и от различен вид доказателства, което говори за усложнен от фактическа страна предмет на доказване. От тук следва, че доколкото предметът на делото представлява фактическа сложност, срокът за произнасяне на въззивния съд, установен със закона, е шестдесет дни (чл.340, ал.1, вр. чл.308, ал.2 НПК).

От изложеното съдът приема, че е налице превишаване с 4 дни на установения в закона срок за изготвяне на решението на въззивния съд. Настоящият състав счита, че забава от 4 дни от страна на съдебния състав над законоустановения срок за произнасяне, не представлява превишение на разумния срок по смисъла на чл.6, §1 КПЧОС. Настоящият състав приема, че постановяването на крайния съдебен акт в рамките на период, непревишаващ 3 до 6 месеца (в зависимост от фактическата и правна сложност на делото), е съобразен с високата натовареност на съдиите от специализираните съдилища, както и с естеството и тежестта на съдебните производства, които разглеждат.

По изложените съображения съдът приема, че не се установява нарушение на правото на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. От тук следва, че в полза на ищеца не е възникнало вземане по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и предявеният иск е неоснователен.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С., ЕГН:**********, срещу Апелативен специализиран наказателен съд, адрес: гр. София, ул. ******№**иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПОЧС на съдебното производство по ВНОХД №466/2019 г. в процесуалния етап от обявяване на делото за решаване до постановяване на съдебния акт.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: