РЕШЕНИЕ
№ 2270
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330103038 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., против
Р. О. Ч. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена
Заповед № 261232/29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 14049/2020 г. на Районен съд –
Пловдив, IV брачен състав, както следва: сумата от 3 000 лв. - главница,
дължима по Договор за потребителски заем № ***, сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.; възнаградителна лихва в размер на 1 511, 52 лв. за
периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2019 г. и мораторна лихва от 1 075, 96 лв. за
периода от 20.02.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до
изплащане на вземането.
С Определение, постановено в открито съдебно заседание на
07.12.2021 г. съдът на основание чл. 130, ал. 1 ГПК е прекратил
производството в частта му по отношение на предявения при условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало действително
правоотношение по договор за заем № ***, по силата на който ищецът
предоставил на ответника сумата от общо 3 188 лв., с която е финансирано
закупуване на следните стоки: смартфон „Apple, Iphone 7 Plus” на стойност от
1
2 239 лв. и смартфон „Apple, Iphone SE 16 GB” на стойност от 949 лв. Сочи,
че тъй като кредитополучателят е заплатил първоначална вноска от 188 лв.,
кредиторът е превел в полза на търговския партньор „Технополис България“
ЕАД сумата от 3 000 лв. Твърди, че сумата за закупуване на стоките е
преведена на упълномощения търговски партньор, по който начин
задължението за изплащане на заемната сума в полза на заемополучателя
било изпълнено. Поддържа, че в договора е установено задължение за
заплащане на възнаградителна лихва в размер от 1 511, 52 лв. Твърди, че
длъжникът поел задължение да върне посочената сума на 36 месечни вноски
– всяка в размер от 125, 32 лв., в срок до 20.12.2019 г. Твърди, че след
заплащане на първоначалната вноска по договора не са осъществени други
плащания от страна на длъжника, поради което и на основание чл. 3 от
Договора задължението е обявено за предсрочно изискуемо, считано от
датата на падежа на втората непогасена вноска – 20.02.2017 г., за което
длъжникът е уведомен на 10.08.2017 г. По така изложените съображения моли
за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р.
О. Ч. е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му от съда
особен представител – адв. В.В.. Излага съображения за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че при сключване на договора е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен начина на
формиране на годишния процент на разходите, а единствено процентното му
изражение. Сочи, че е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК. Поддържа, че в договора е обективиран погасителен план
съдържащ единствено информация относно падежните дати и размера на
главницата. Твърди, че в договора е посочен размера на годишния лихвен
процент от 20, 27 %, но не и дали последният е фиксиран или променлив, като
липсва посочване на условията и начина на прилагането му, като не е посочен
и общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, по
който начин е допуснато нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Счита, че по
така изложените съображения счита договора за кредит за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, като моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията, обективирани в Заповед № 261232/29.10.2020 г. по ч.гр.д. №
14049/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, както следва:
сумата от 3 000 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски заем №
2
***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.; възнаградителна
лихва в размер на 1 511, 52 лв. за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2019 г. и
мораторна лихва от 1 075, 96 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 16.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за
изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата
допустимост.
От договор за потребителски кредит № ***, сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Р. О. Ч., се установява, че между страните
е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на което
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от
3000 лв. – представляваща цената на следните стоки - смартфон „Apple,
Iphone 7 Plus” на стойност от 2 239 лв. и смартфон „Apple, Iphone SE 16 GB”
на стойност от 949 лв., при заплатена първоначална вноска от 188 лв. С
договора потребителят е поел задължение да върне сумата от 4 699, 52 лв. на
36 равни месечни погасителни вноски от по 125, 32 лв., с падеж на първата
вноска на 20.01.2017 г. и на последната вноска – 20.12.2019 г. Установен е
фиксиран годишен лихвен процент от 28, 27 % и годишен процент на
разходите от 32, 25 %.
В клаузата на чл. 1 от Условията към договора е установено, че
кредитополучателят се съгласява предоставения му с договора кредит да бъде
изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, като извършване на
плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита и това действия
съставлява плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговеца от
кредитополучателя, като създава задължение за кредитополочателя да
заплати на кредитора месечните погасителни вноски.
С разпоредбата на чл. 27 от Условията към договора е установено, че с
3
подписване на договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил
стоката, посочена в договора, в добро функционално състояние от
упълномощения търговски партньор. Следователно в договора за кредит,
подписан от страна на потребителя – ответник, се съдържа
удостоверителното му изявление, че кредиторът е изпълнил задължението си
по договора чрез изплащане на предоставения кредитен ресурс в полза на
упълномощения търговец, предоставил на потребителя финансираната стока,
получаването на която също е установено с подписа на потребителя.
По делото е представена фактура № **********/12.12.2016 г., издадена
от „Технополис България” ЕАД, с получател Р. О. Ч.. От този документ се
установява, че за посочената сума от 3 188 лв., кредитополучателят е закупил
от търговеца, на който е била преведена сумата по кредита, следните стоки –
смартфон „Apple, Iphone 7 Plus” на стойност от 2 239 лв. и смартфон „Apple,
Iphone SE 16 GB” на стойност от 949 лв., като към момента на закупуване на
стоката с кредитни средства, кредитът се счита усвоен от длъжника.
Вземането, предмет на производството, е породено от сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника – ответник, договор за
потребителски кредит. По отношение на породеното между страните
облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение,
представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7 – т. 12 и т. 20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора - чл. 10 от
4
Условията към договора.
Договорът за кредит представлява двустранна сделка, която е
възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл.
11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Страните са
постигнали съгласие, че размерът на годишния лихвен процент е от 32, 25 %.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит,
представлява граждански плод (възнаградителна лихва). Максимален лимит
на годишния процент на разходите – забрана за надвишаване петкратния
размер на законната мораторна лихва – арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Следователно и макар в договора за кредит да не е посочен начина на
формиране на годишния процент на разходите, неговото съдържание е
изводимо от разпоредбите на закона. В този смисъл не е налице соченото от
потребителя нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Не е налице и сочената от страна на ответника нарушение на чл. 11, ал.
1 , т. 9 ЗПК. В случая лихвеният процент е фиксиран, тъй като не са
предвидени условия за неговата промяна, като е установен на годишна база
от 28, 27 %, поради което не е необходимо да бъде установена формулата за
неговото определяне. Размерът на годишния лихвен процент съотнесен към
задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и
представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов
ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната
икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични
средства срещу възнаграждение.
Съдът намира, че договорът за кредит отговоря на изискванията за
необходимо съдържание по смисъла на ЗПК, като не е допуснато соченото
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като в договора е обективиран
погасителен план, като в Условията към Договора са установени всички права
на потребителя съобразно посочената разпоредба.
От представения по делото договор за потребителски паричен кредит, в
който е обективиран погасителен план се установява, че падежът на
последната вноска по договора е настъпил на 20.12.2019 г. – преди
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, от който
5
момент следва да се счита предявена и исковата молба по чл. 422 ГПК – арг.
чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1.1. от
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, в което се приема, че липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за
погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено
в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да
не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост
на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска,
дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в
производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да
се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на
вече падежираните вноски. В т.1.2. от цитираното тълкувателно решение е
прието, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Следователно в случая изискуемостта на задължението е настъпила на
краен падеж, поради което не следва да се пристъпва към разглеждане на
съображенията на ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост на
задължението.
Съдът намира, че кредитът следва да се счита усвоен от потребителя –
кредитополучател, доколкото по сметката на търговеца е постъпила сумата,
равняваща се на стойността на продадената стока по сключения договор за
покупко-продажба на смартфон „Apple, Iphone 7 Plus” на стойност от 2 239 лв.
и смартфон „Apple, Iphone SE 16 GB” на стойност от 949 лв., обективиран в
издадената от търговеца фактура № **********/12.12.2016 г. В този смисъл е
удостоверителното изявление на длъжника, обективирано в Условията към
договора за заем с полагане на подпис от негова страна. Това изявление на
длъжника представлява признание на неизгоден факт. Доколкото подписът,
положен в Условията към договора за потребителски кредит в полето
„клиент“ не е оспорен, досежно неговата автентичност, в законоустановения
за това срок от страна на ответника, следва да се приеме, че последният
изхожда от него и удостоверява, че изявленията в договора са направени от
лицето, посочено като техен автор – арг. чл. 180 ГПК.
Поради което за ищецът се е породило насрещното му задължение за
връщане на заемната сума, заплатена за финансиране закупуването на стоки,
6
ведно с възнаграждението за кредитора.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен чрез заплащане на
сумата от 3 000 лв. от страна на ищеца в полза на „Технополис България“
ЕАД на 13.12.2016 г., като кредитополучателят е направил първоначална
вноска в размер на сумата от 188 лв. и по точи начин е погасена общата
стойност на стоките от 3 188 лв. Вещото лице е установило, че общият размер
на усвоеният кредит е от 3 000 лв. Експертизата е установила, че не са налице
данни за постъпили плащания от страна на ответника, като непогасеното
задължение за главница е от 3 000 лв., а за възнаградителна лихва от 1 511, 52
лв. за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2019 г. Вещото лице е установило, че
размерът на обезщетението за забава за периода от датата, следваща
настъпване падежа на първата непогасена вноска – 21.01.2017 г. до 16.10.2020
г., определено върху размера на погасителната вноска, включваща главница и
възнаградителна лихва, е в размер на сумата от 891, 65 лв., като за периода от
13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не е начислено обезщетение за забава.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и
безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички
поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказтелствени)
изводи, до които вещото лице е достиганало.
По така изложените съображения предявените искове за установяване
на вземанията на ищеца за главница и възнаградителна лихва, следва да бъдат
уважени в пълния им предявен размер.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
задължението си за заплащане на главницата на месечни вноски с установен в
договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да
се присъди, считано от датата, следваща падежа на всяка вноска до датата,
претендирана от ищеца – 16.10.2020 г. падежът на първата непогасена вноска
е на 20.01.2017 г., като потребителят е изпаднал в забава на 21.01.2017 г., но с
оглед принципа на диспозитивното начало обезщетението следва да се
определение за периода, претендиран от ищеца – от 20.02.2017 г. до
16.10.2020 г. Следва обезщетение за забава да не бъде начислявано за периода
от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
7
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение, до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и
други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл.
3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества
на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и
неустойки. Извънредното положение в страната е обявено на 13.03.2020 г. с
Решение за обявяване на извънредно положение, прието от 44-то Народно
събрание на 13.03.2020 г., продължено до 13.05.2020 г. с Решение за
удължаване на срока на обявеното извънредно положение, прието от 44-то
Народно събрание на 03.04.2020 г. Следователно съгласно разпоредбата на чл.
6 от ЗМДВИП обезщетение за забава не се начислява до два месеца след
отмяна на извънредното положение или до 13.07.2020 г.
Обезщетението за забава следва да се определи върху размера на всяка
непогасена вноска, включваща главница и възнаградителна лихва – арг. чл. 3
от Условията към Договора. Съдът определи размера на обезщетението за
забава за претендирания от ищеца период, без този на действие на ЗМДВИП,
като съобрази заключението на вещото лице в размер на сумата от 844, 13 лв.,
като от общо определеното от вещото лице обезщетение от 891, 65 лв. се
приспадне обезщетението за забава върху първата непогасена вноска от 47, 52
лв., тъй като за посочения период такова не се претендира. По така
изложените съображения предявеният иск следва да се уважи до размер на
сумата от 844, 13 лв., като се отхвърли за разликата до пълния му предявен
размер от 1 075, 96 лв. и за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 14049/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
8
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 155, 71 лв., като следва да му се
присъдят по съразмерност 149, 25 лв. В исковото производство ищецът е
доказал заплащането на държавна такса в размер от 124, 75 лв., депозит за
назначаване на особен представител на ответника – 610 лв. и депозит за вещо
лице в размер на 150 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира
юрисконсутско възнаграждение. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да
бъде определне за сумата от 100 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 984, 75 лв., от които
с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена
сумата от 940, 37 лв.
В полза на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска, но в случая разноски не следва да се присъждат,
тъй като такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. О. Ч., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.
14, следните суми: сумата от 3 000 лв. - главница, дължима по Договор за
потребителски заем № ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.; възнаградителна лихва в размер на 1 511, 52 лв. за периода от
20.01.2017 г. до 20.12.2019 г. и мораторна лихва от 844, 13 лв. за периода от
20.02.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 16.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
Заповед № 261232/29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 14049/2020 г. на Районен съд –
9
Пловдив, IV брачен състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, ЗЗД за
обезщетение за забава за разликата над 844, 13 лв. до пълния му предявен
размер от 1 075, 96 лв. и за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА Р. О. Ч., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, сумата от 149, 25
лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 14049/2020 г. на
Районен съд – Пловдив, IV брачен състав и сумата от 940, 37 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 3038/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
10