РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501294 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба СТ. СТ. Т. с ЕГН **********; против решение №
260130/22,03,2021 г., постановено по гр. д. № 1111/2020 г. на РС Асеновград. С оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с
материални закон, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да уважи предявения иск.
Ответникът по жалбата П. СТ. С. с ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Ответникът ХР. СТ. С. с ЕГН **********; не заявява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 26 ал. 1 пр. 1 и чл. 26 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Предяви СТ. СТ. Т. с ЕГН **********; против П. СТ.
С. с ЕГН ********** и Х.. С. С. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че заедно с ответниците са наследници на М. П. С.а, поч. на 05,03,2014
г. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че сключеният между посоченият наследодател от една страна и двамата ответници – от
1
друга, договор за дарение от 13,03,1975 г., сключен с нотариален акт № 714, том IV, дело
1437/1975 г., е нищожен поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет.
Невъзможността на предмета се обосновава от ищеца с това, че с договора се прехвърля не
съвкупност от права и задължения, а само наследствени права, при това неиндивидуализирани.
Противоречието със закона се обосновава с това, че наследството като съвкупност от права и
задължения можело да се прехвърля само с продажба по чл. 212 от ЗЗД, но не и с дарение.
Ответникът Х.. С.. С. с ЕГН **********; заявява че признава исковете.
Ответникът П. С.. С. с ЕГН **********; оспорва исковете, твърди че предмет на
прехвърляне с процесния договор е придобитото от дарителя М. С.а наследство от нейния баща П.
С. А., поч. 21,04,1960 г., като съвкупност от права и задължения, като същото е включвало
единствено правото на собственост върху конкретен недвижим имот, находящ се в гр. А.. Счита,
посоченият предмет на процесния договор не е невъзможен и дарението не противоречи на закона.
Между страните е безспорно, че са наследници на М. П. С.. поч. на 05,03,2014 г. (вж. и
удостоверение за наследници на л. 8), която от своя страна е един от наследниците на П. С. А., поч.
21,04,1960 г.
С процесния договор за дарение от 13,03,1975 г., сключен с нотариален акт № 714, том
IV, дело 1437/1975 г., М. С.а е дарила на своите синове (двамата ответници) поравно (по 1/2
идеална част) „наследствените си права, които тя има от наследството, останало й от покойния й
баща и наследодател П. С. .А, поч. 21,04,1960 г.“.
По иска за установяване нищожност поради противоречие със закона:
Противоречие със закона като основание за нищожност е налице по отношение на
договорите, сключени в разрез с предписания на императивна правна норма.
Твърди се, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 212 от ЗЗД, тъй
като наследството като имуществена съвкупност може да се прехвърля с договор за продажба (чл.
212 от ЗЗД), но не и чрез дарение. Това становище не може да бъде споделено. Разпоредбата на чл.
212 от ЗЗД, поместена в р. „Особени правила за някои продажби“, предвижда облекчена форма за
действителност (писмена с нотариална заверка на подписите) по отношение на продажбата на
наследство. Това обаче не означава, че законът допуска наследството като имуществена
съвкупност да бъде предмет на прехвърляне единствено чрез продажба. Придобитите по
наследство права и задължения в съвкупност могат да бъдат предмет на разпореждане не само чрез
продажба, но и чрез дарение, както и срещу задължение за гледане и издръжка. Но за тяхната
действителност, за разлика от продажбата, е необходимо да е спазена пълната нотариална форма,
когато в наследството се включват и права върху недвижим имот. В този смисъл е и трайно
установената практика: освен цитираните от първоинстанционния съд актове на ВС, такова
разрешение е дадено и с Р 297/03,02,77 г. по гр. д. № 2761/76 г. на ВС, I г. о.; с Р 59/25,02,75 г. по
гр. д. 2368/74 г. на ВС, I г. о.; с Р 490/15,09,87 г. по гр. д. № 274/87 г. на ВС, I г. о.; с Р 650/01,07,93
г. по гр. д. № 1052/92 г. на ВС, I г. о., с Р 754/29,01,96 г. по гр. д. № 786/95 г. на ВС, I г. о.; Решение
№ 1292/15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4673/2007 г., IV г. о.; Решение № 298/9.04.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 6521/2007 г., III г. о. В случая изискването на чл. 18 от ЗЗД е спазено – процесният
2
договор е сключен с нотариален акт.
Следователно не се установява процесният договор да противоречи на закона, поради
което искът за установяване нищожността му на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за установяване нищожност поради невъзможен предмет:
Предметът на договора е съдържанието на уговорените от страните престации. Тяхната
невъзможност – фактическа или правна, е основание за нищожност на договора.
Твърди се, че така предметът на процесния договор е невъзможен, тъй като с него се
изразява воля за прехвърляне на неиндивидуализирани „наследствени права“, а не на наследството
като цяло. Това становище не може да бъде споделено. Въпреки употребата на израза
„наследствени права“, изразената от дарителя воля с процесния договор е за прехвърляне не на
конкретни права, придобито по наследство, а на цялата имуществена съвкупност „останала й в
наследство от покойния й баща“. Именно по този начин е определена и стойността на договора в
съдържанието му – като е посочена оценката на цялото наследство, останало след смъртта на П. А.,
и съразмерно на наследствения й дял е посочена оценката на частта на дарителя – като 1/4 от
общата.
Следователно предмет на процесния договор е прехвърляне на имуществената
съвкупност от права и задължения, придобита от дарителя по наследство от нейния баща. И този
предмет не е невъзможен, тъй като имуществото, получено по наследство, като съвкупност от
права и задължения е обособено като самостоятелен обект, допустим за прехвърляне с договор (по
аргумент от чл. 212 от ЗЗД). Затова искът за установяване нищожност на процесния договор
поради невъзможност на предмета му е неоснователен и следва да се отхвърли.
До същия краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Претенцията на въззиваемия П.С. за присъждане на сторените за въззивното
производство разноски е основателна за размер от 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130/22,03,2021 г., постановено по гр. д. №
1111/2020 г. на РС Асеновград , с което се отхвърлят като неоснователни исковете, предявени от
СТ. СТ. Т. с ЕГН **********; против П. СТ. С. с ЕГН **********; и Х.. С.. С. с ЕГН **********;
да се признае за установено в отношенията между страните, че договорът за дарение от
13,03,1975 г., сключен с нотариален акт № 714, том IV, дело 1437/1975 г., с който М. П. С.а дарява
на ХР. СТ. С. и П. СТ. С. по 1/2 идеална част от наследствените си права, които тя има от
наследството, останало й от покойния й баща и наследодател П. С. А., поч. 21,04,1960 г.; е
3
нищожен поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет.
ОСЪЖДА СТ. СТ. Т. с ЕГН **********; да заплати на П. СТ. С. с ЕГН **********;
сумата от 600 лв. (шестотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4