Р
Е Ш Е
Н И Е №88
гр.Габрово, 13.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря Боряна Михова,
като разгледа докладваното от съдията Костова ВНЧХД № 65 по описа за 2019
година, въз основа данните по него и закона, прие за установено следното:
Въззивното производство е образувано по
жалба на подсъдимия Т.Д.А., чрез неговия
защитник адв.Н.Г. *** против присъда № 26 от 20.05.2019г., постановена по НЧХД
№ 95 по описа за 2019 год. на
РС-Севлиево .
С горната
присъда, Районен съд – Севлиево е
признал подсъдимия Т.А. за виновен в това, че на 19.09.2018 година около 18:00
часа на улица „П.“ в село Б., община С., чрез нанасяне на удари с ръце в лицето
и тялото, причинил на М.Л.В. *** следните увреждания: контузия на главата с
болезненост в дясната челна област; малка раничка над горната устна до дясната
ноздра на носа; оток и кръвонасядане и разкъсно – контузна рана от вътрешната
страна на горната устна в дясно; счупени почти до основата първи горен десен и
първи горен ляв зъби /с кариозни промени по основите/; охлузване на дясната
скула с болезненост; охлузване по горния ръб на лявото рамо; контузия на
гръдния кош отпред горе в ляво с болков синдром и охлузване на гърба на
показалеца на дясната ръка, довели до временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК/ -престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК съдът го е освободил
от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на
1200,00лв. /хиляда и двеста/ лева.
Със същата присъда,
подсъдимия А. е осъден да заплати на М.В. сумата от 2000,00лв. /две хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, начиная от 19.09.2018 година до окончателното
й изплащане, както и направените от него разноски по делото в размер на
967,00лв. /деветстотин шестдесет и седем/ лева.
На подсъдимия е възложена и дължимата държавна такса
върху размера на уважения граждански иск.
Подсъдимият не
се явява пред настоящата инстанция, за да изрази лично становище по жалбата. Явява
се неговия защитник адв.Н.Г. от ГАК, който поддържа жалбата и прави искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдана
поради липса на доказателства в подкрепа на обвинението.
Частния тъжител М.В. не се явява пред настоящата
инстанция. Явява се неговия повереник адв.В.М. от ВТАК, която оспорва
жалбата и моли първоинстанционния акт да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и ги прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна
страна , същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваната присъда на РС-Севлиево е постановена след
правилно изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция
възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и тези пред въззивната
инстанция, намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са
приети следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият Т. А. и тъжителят М. В. се познавали от години, тъй като били
собственици на две съседни къщи в село Б.,
община С.. Между двамата имало конфликт свързан с постройка в имота на А..
На 19.09.2018 година
около 18:00 часа подсъдимият Т.А. се
движил с автомобила си по улица „П.“ в
село Б., като при движението рязко
спрял и препречил пътя на тъжителя,
който също се движил с автомобил. Т.А. слязъл от управлявания от него бус „***”
в който транспортирал наливна бира и отишъл до колата на тъжителя. Между
двамата се отправили остри реплики свързани с маневрата на А. довела до
препречване пътя на подсъдимия и със спорове и заплахи във връзка със строеж на
лятна кухня от страна на подсъдимия Т.А.. В момента в който пострадалия отворил
вратата на автомобила си, за да
слезе А. започнал да му нанася удари в
областта на лицето и тялото. Побоят продължил около пет минути, след което Т.А.
се качил в автомобила си и потеглил в посока гр. Севлиево.
Веднага след това, М.В.
се обадил на сина си – М. Л., за да му
каже за случилото се. След това се прибрал в дома си в гр. Севлиево, където се
измил и преоблякъл. Около 20:30 часа тъжителят отишъл в ФСМП – Севлиево, където
му била оказана медицинска помощ.
След като разбрал от
баща си за случилото се, св. М. Л. отишъл заедно със своя приятел М.П.до кафе – аперитив „**“ в гр. Севлиево,
собственост на подсъдимия А.. Свидетелят Л. отишъл при А. и го попитал защо е
ударил баща му и какви са причините за агресията му. Първоначално Т.А. отричал
да е нанасял побой на тъжителя, но след това казал: „Ами да спира на стопа”.
След това
свидетелите М. Л. и М.П.се срещнали с М.В.
и св.П.забелязал, че пострадалия е
уплашен и разстроен, носът му е подут и около него има кръв.
Цяла вечер М.В.
изпитвал болка и парене в дясната област на лицето. Гадело му се и имал
главоболие и световъртеж. На 20.09.2018
година тъжителя подал сигнал за
нанесения му побой в РУ на МВР – Севлиево. На същия ден посетил и съдебен лекар
в гр. Габрово, но тъй като работното му време било свършило, В. отишъл отново
на следващия ден в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, където д-р Я.К. го
прегледал и издал Съдебно медицинско удостоверение № 145/2018 година. Според
същото на М. В. са били причинени:
контузия на главата с болезненост в дясната челна област; малка раничка над
горната устна до дясната ноздра; оток с кръвонасядане и разкъсно – контузна
рана от вътрешната страна на горната устна в дясно; счупени до основата първи
горен десен и първи горен ляв зъби /с кариозни промени по основите/; охлузване
по горния ръб на лявото рамо; контузия на гръдния кош отпред горе в ляво с
болков синдром и охлузване на показалеца на дясната ръка. В удостоверението било
отразено и обстоятелството, че тъжителят имал и оплаквания от главоболие,
световъртеж, гадене, преминало повръщане и затруднено хранене.
По подадената жалба
на тъжителя в РУ на МВР – Севлиево била образувана преписка с Вх. №
341000-3908/2018г. Снети били обяснения от тъжителя и подсъдимия, след което
заключението на полицейския служител, извършил проверката, било, че не се
установили данни за извършено престъпление от общ характер. Именно поради това
на 08.03.2019 година тъжителят депозирал в Районен съд – Севлиево тъжба против
подсъдимия А., въз основа на която било образувано настоящото производство.
В обясненията си пред първоинстанционния
съд подсъдимия не оспорва част от фактическата обстановка до момента в който
спрял буса си и отишъл при пострадалия. Признава, че двамата се скарали, но
категорично отрича да е удрял М.В.. Твърди, че единствения свидетел на
случилото се бил И.П., който пътувал отзад в буса, за да придържа превозваните
апарати за наливна бира.
Защитната теза на подсъдимата се
опровергава от показанията на св.М. Л.-
син на пострадалия, на когото същия се обадил непосредствено след побоя и с
когото споделил за случилото се, на неговия приятел - св.М.П., който присъствал
при изясняване на случилото се в заведение „**”, както и от показанията на св.Л.Л.
на когото пострадалия също разказал за
побоя и който забелязал по лицето на М.В. оток и кръв. Показанията на
свидетелите кореспондират с отразеното в съдебномедицинско удостоверение
№145/2018г. изготвено след преглед на М.В. от съдебния лекар д-р К..
От показанията на св.И.П.-пътувал в
задната част на буса на подсъдимия се потвърждава установената фактическа
обстановка по отношение на това, че маневра на пострадалия е довела до рязко
спиране от страна на подсъдимия. Свидетелят чул, че подсъдимия се кара с
пострадалия, затова ,че не е спрял на знак „Стоп”. Поради лоша видимост от
задната част на буса св.П. не видял, кой е човека в автомобила, не видял същия
да слиза от автомобила. Свидетелят не е видял двамата мъже да се бият.
Показанията на св.П. не разколебава така установената фактическа обстановка.
Същият не може да каже дали между подсъдимия Т.А. и частния обвинител М.В. е
имало сбиване, тъй като на мястото на което се намирал видимостта му била
ограничена и възприел единствено ,че подсъдимия слиза от буса и мъжете се
карат.
По искане на защитата пред настоящата
инстанция бе допусната и изслушана като свидетел Р.С.. От показанията и се
установява, че същата по време на инцидента между пострадалия и подсъдимия била
на улицата, движела се от центъра на с.Б. и видяла какво се случило. Свидетелката
разказва, че подсъдимия минал край нея с буса и спрял до една вишнева кола. Подсъдимият слязъл от
буса, отворил вратата на колата на частния тъжител и двамата си говорели. И
двамата викали, но свидетелката не чула
какво точно. Р.С. е категорична, че не е видяла мъжете да се бият, а само да си
говорят високо. Показанията на тази свидетелка не променят установената
фактическа обстановка. В съда съществуват основателни съмнения, че същата е
била очевидка на процесното деяние, тъй като дори в подсъдимия в обясненията си
пред съда съобщава, че на улицата не е имало никой друг освен него и М.В.. Ако
той действително е минал с буса си покрай св.С., както тя твърди, би следвало
да я забележи и да съобщи още на първата инстанция за наличието на
свидетел-очевидец. На следващо място
свидетелката твърди, че не е видяла мъжете да се бият, а чула само, че
се карат на висок глас. Това ,че С. не е възприела физически сблъсък между
подсъдимия и пострадалия, поради отдалечеността на местоположението и от
мястото на конфликта не изключва възможността подсъдимия да е нанесъл удари в
лицето на М.В., които да не са били забелязани от свидетелката, тъй като Т.А.
бил с гръб към нея и тялото му било разположено пред отворената шофьорска врата
на автомобила на пострадалия.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция бе допуснат преразпит на вещото лице д-р К.. Същият изясни механизма
на нанасяне на ударите на пострадалия, като съобрази същия с вида на
причинените увреждания и доказателствата по делото. Експертът е категоричен ,че
уврежданията на М.В. са фронтално в лицевата част на и е
възможно да му бъдат причинени при седнало положение ако е с лице обърнато към вратата.
Като е приел същата фактология, възоснова на събраните
по делото доказателства, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Правните му изводи за
съставомерност на поведението на подсъдимия по чл.130 ал.1 от НК са законосъобразни.
От обективна страна са налице безспорни
доказателства ,че подсъдимия е нанесъл
удари в дясната част на лицето на пострадалия и гръдния кош и с това е причинил
лека довело до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота изразяващо
се в контузия на главата с болезненост в дясната челна област; малка раничка
над горната устна до дясната ноздра на носа; оток и кръвонасядане и разкъсно –
контузна рана от вътрешната страна на горната устна в дясно; счупени почти до
основата първи горен десен и първи горен ляв зъби /с кариозни промени по
основите/; охлузване на дясната скула с болезненост; охлузване по горния ръб на
лявото рамо; контузия на гръдния кош отпред горе в ляво с болков синдром и
охлузване на гърба на показалеца на дясната ръка
Твърденията в жалбата на адв.Н.Г. от ГАК за неправилна
преценка на доказателствата по делото от първоинстанционния съд са
несъстоятелни и интерпретацията им не почива обективно на изложението на съда. Първоинстанционният съд е изградил
фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно
изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК,
изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на
доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и
е спазил правилата на формалната логика.
Правилно и законосъобразно е приложена от РС-Севлиево
разпоредбата на чл.78а от НК, като подсъдимия Т.А. е освободен от наказателна
отговорност и е наложено административно наказание глоба. Определянето на
същото в минималния размер от 1200 лева съответства на степента на обществена
опасност на дееца и на извършеното престъпление.
Първоинстанционният съд е
уважил предявения граждански иск от
тъжителя за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението за
което е осъдена подсъдимия в пълен размер от 2000.00 лева ведно със законната
лихва от датата на престъплението. Въззивният съд намира ,че при определяне на
обезщетението, РС- Севлиево изцяло е съобразил размера на същото с претърпените
неимуществени вреди от пострадалия дете. Безспорни са доказателствата по
делото, че М.В. бил уплашен и разстроен от нанесения му побой и е търпял
физически болки и страдания вследствие на нанесения му побой. Съдът счита, че
същите адекватно ще бъдат компенсирани от присъденото му обезщетение.
Правилно и законосъобразно е определена дължимата
държавна такса върху уважения гражданския иск и правилно са възложени на
подсъдимия направените от частния тъжител разноски в първоинстанционното
производство, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС-Габрово направените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение
на вещото лице д-р К. в размер на 30.00 лева.
Пред настоящият въззивен състав са представени
доказателства за разноски пред тази инстанция направени от тъжителя за
ангажирания от него защитник адв.М.. Искането да бъдат присъдени тези разноски
е направено своевременно и е основателно, тъй като същия не е станал причина за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция. Искането следва да бъде уважено и подсъдимия следва да
бъде осъден да заплати на тъжителя 450.00
лева разноски за тази инстанция.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице основания за отмяна или
изменение на първоинстанционната присъда и същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 ал.1
т.6 НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло ПРИСЪДА № 26 от 20.05.2019г.,
постановена по НЧХД № 95 по описа на РС-Севлиево за 2019г..
ОСЪЖДА
подсъдимия Т.Д.А., ***, да заплати на М.Л.В., ***, сумата от 450.00 лева /
четиристотин и петдесет лева/ разноски пред настоящата инстанция, на осн.
чл.190 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия
Т.Д.А., **** да заплати по сметка на ОС-Габрово 30.00 лева разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: