Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.03.2019 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН
СЪД
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен
съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 1154
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по
делото е „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
чрез адв. З.Ц. от САК със съдебен адрес ***, против А.А.А. с ЕГН ********** ***.
Предявени са искове по реда на
чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 598/2019 г. на РС-Айтос. Поддържа се, че вземането произтича от
договор за мобилни услуги № ********* от 19.10.2016 г., по който са издадени
фактура № ********** от 05.09.2017 г. и фактура № ********** от 05.10.2017 г.
Общата стойност на вземанията по фактурите възлиза на 120, 24 лева. Счита се,
че изискуемостта на вземанията е настъпила, поради което въз основа на
заявление по чл.410 от ГПК са претендирани по ч.гр.д. № 598/2019 г. на
РС-Айтос. С оглед указанията по ч.гр.д. № 598/2019 г. на РС-Айтос се предявява
настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на
вземането по издадената заповед.
В срока за отговор е постъпил отговор по исковата молба, наименован «молба»
с вх. № 112 от 08.01.2020 г., с който се иска прекратяване на производството по
делото поради заплащане на цялата сума. Представя се вносен документ за сумата
от 530, 25 лева.
Ответникът се явява в първото
съдебно заседание, като не оспорва задължението към ищцовото дружество.
Като съобрази твърденията и възраженията
на страните въз основа на доказателствата по делото от фактическа и правна
страна съдът намира следното:
Исковата
претенция е допустима, тъй като е предявена с законоустановения едномесечен
срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване на
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 598/2019 г. на
РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.
С исковата молба са представени също така преписи от фактурите за процесния
период. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответника и в съдебно
заседание същият признава наличие на вземане на ищцовото дружество, за което
представя доказателства, че е платено. Неоспореният платежен документ
удостоверява плащане на вземането и разноските, присъдени по ч.гр.д. № 598/2019
г. на РС-Айтос. Въз основа на събраните писмени доказателства - преписи от фактури и
документи за плащане се установява по безспорен начин съществуването на
вземане, което понастоящем е погасено – факт, който съдът следва да вземе
предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно т. 9. ТР № 4/2013, ВКС, ОСГТК в
производството по чл. 422 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес, каквато не е настоящата хипотеза. Ето защо и въз основа на изложеното исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
Доколкото
ответникът е дал повод за завеждане на делото, той дължи съдебно деловодни
разноски в исковото производство в размер на 360 лева адвокатско възнаграждение
и 25 лева държавна такса.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, чрез адв. З.Ц. от САК със съдебен адрес ***, против А.А.А.
с ЕГН ********** ***, за признаване за установено съществуването на вземане, за
което е издадена заповед № 320 от 20.06.2019 г. по ч.гр.д. № 598/2019 г. на
РС-Айтос, за сумата от 120, 24
лева, съставляващо задължение по договор за мобилни услуги № ********* от
19.10.2016 г. и издадени въз основа на него фактури № ********** от 05.09.2017
г. и № ********** от 05.10.2017 г., ведно със законната лихва от 18.06.2019 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
А.А.А.
с ЕГН ********** ***, да плати на „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. З.Ц.
от САК със съдебен адрес ***, съдебно деловодни разноски в размер на 385 лева в
исковото производство.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :