№ 656
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет
и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 ГПК, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба от М. М. Н. – длъжник по изп.д. №
20199210400554 срещу разпределение № 1300/17.12.2021 г. по изп. дело №
20199210400554 на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, обективирано в
протокол за предявяване на разпределение № 1300/17.12.2021 г.
Жалбоподателят твърди, че изготвеното разпределение е неправилно.
Оспорва размера на дължимата сума за възнаградителна лихва, като твърди,
че е разпределена по-голяма сума за възнаградителна лихва от присъдената с
изпълнителния лист, както и че събраната сума следва да се разпредели в
следната поредност: главница, лихва, разноски, като се позовава на
разпоредбата на чл. 169 ДОПК. Твърди, че за да се изготви разпределение,
следва да има повече от един взискател, а случаят не бил такъв; че в т. 1 са
поставени вземания, които не се ползват с тази привилегия (позовава се на т.
6 от ТР 2/2013); че е разпределена сума за погасяване на цялото адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, а не само част, която касае
приложеният изпълнителния способ – публичната продан; при разпределение
на събраната сума в т. 3 липсвала съразмерност при разпределението. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗЗД, съгласно
която, освен присъдените лихви, прaвото на предпочтително удовлетворение
обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение,
както и лихвите, за годината, която го предхожда като твърди, че пари за тези
лихви изобщо не са разпределени. Твърди, че събраната сума следва да се
1
разпредели съразмерно спрямо всички вземания, подлежащи на събиране, тъй
като по делото има само един взискател. Навежда доводи за конфликт на
интереси при извършване на изпълнителните действия на ЧСИ С.П., поради
това, че помощник в кантората на съдебния изпълнител е лицето Е.П., който е
бил помощник в кантората на друг частен съдебен изпълнител (ЧСИ М.Б.) по
време, когато срещу жалбоподателя са извършени изпълнителни действия по
изпълнително дело на този съдебен изпълнител по искане на същия взискател,
като жалбоподателят ги е обжалвал и жалбата му е била уважена – поради
това счита помощникът на съдебния изпълнител за предубеден. Твърди
пороци при определяне на началната цена на имота. Оспорва присъждането
на разноски на взискателя в настоящото производство.
Взискателят в изпълнителното дело – „П.Б. (Б.)“ ЕАД с писмени
възражения оспорва жалбата. Излага доводи за недопустимост и
неоснователност на същата.
ЧСИ С.П. е депозирал мотиви, в които излага доводи, че жалбата е
частично недопустима, а в останалата част - неоснователна.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна
страна:
Процесното разпределение е изготвено на 17.12.2021 г. и на същата дата
е предявено на длъжника М.Н.. Жалбата е подадена на 20.12.2021 г., в
преклузивния срок от лице с правен интерес срещу акт на частния съдебен
изпълнител, подлежащ на обжалване. Следователно същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата е частично основателна по следните съображения:
Въпросът за обхвата на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК
относно законосъобразността на оспорваното разпределение е предмет на
разглеждане по т. 1 в т.д. № 2/2021 на ОСГТК на ВКС, по което все още не е
постановено тълкувателно решение. По въпроса съдилищата застъпват две
принципни становища: Според едното становище, съдът извършва проверка
на законосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК само въз основа
на изричните доводи, наведени в жалбата, а според другото – в
производството по чл. 463 ГПК съдът не е ограничен от оплакванията в
жалбата, а служебно проверява законосъобразността на цялото
разпределение. Настоящият състав споделя практиката, застъпена в първото
становище по следните съображения: Действително, разпоредбата на чл. 463,
ал. 1 ГПК препраща към реда за обжалване на частните жалби - чл. 278 ГПК.
Препращането е към всички разпоредби, съдържащи се в чл. 278 ГПК,
включително и към ал. 2, съгласно която, ако отмени обжалваното
определение, съдът сам решава въпроса по жалбата; той може да събира и
доказателства, ако прецени това за необходимо. Произнасянето по същество
на жалбата се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото
на съдебния изпълнител. Препращането към чл. 278 ГПК обаче, не води до
2
извод, че съдът следи служебно за цялото разпределение. С оглед принципа
на диспозитивното начало предметът на жалбата определя рамките на
сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение
намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при
липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК. Ето защо няма
основание при проверка на законосъобразността на разпределението
служебното начало да е по-всеобхватно, отколкото в общия исков процес.
Това становище не е в противоречие с ТР 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което при обжалване на определения и разпореждания съдът се
произнася по приложението на процесуални норми, които по правило са
императивни - правомощията на съда при въззивно обжалване на решенията и
при обжалване на определенията са различни, като при последното съдът
действа при условията на пълен въззив. За разлика от определенията по чл.
274, ал. 1 ГПК, нормите, регламентиращи реда на привилегиите, не са
свързани с свързани с приложението на процесуални предпоставки за
допустимост на делото, като от волята на страните зависи дали тя ще защити
процесуалното си право на предпочтително удовлетворяване.
От писмените доказателства се установява, че изп. дело №
20199210400554 на ЧСИ С.П. е образувано по молба от 22.04.2019 г. на
взискателя „П.Б. (Б.)“ ЕАД срещу длъжниците „А.“ ЕООД и М.М. Н. на
основание приложена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
от 01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 5780/2019 г. по описа на СРС, съгласно които
длъжниците са осъдени да платят солидарно на взискателя следните суми:
11786,01 евро – главница по договор за прокредит динамо № 017-
249214/19.12.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.01.2019 г. до окончателното плащане на задължението; 2523,46 евро –
неустойка за забава за периода 25.09.2014 г. – 14.01.2019 г.; 3431,95 евро –
възнаградителна лихва за периода 25.09.2014 г. – 14.01.2019 г.; 701,57 лв. –
държавна такса; 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Установява се
също, че вземането, за което е издаден изпълнителния лист е обезпечено със
законна ипотека върху поземлен имот – ливада, находяща се в с. Кубратово,
Столична община, район „Нови Искър“, съставляващ имот № 018068 по
плана на земеразделяне на местността „Твърдако“ в землището на с.
Кубратово.
От писмените доказателства се установява, че с молбата за образуване
на изпълнителното дело е претендирано адвокатско възнаграждение в размер
на 1514,11 лв. с ДДС като с разпореждане от 22.04.2019 г. претендираното
адвокатско възнаграждение е изцяло прието от съдебния изпълнител. На
22.05.2019 г. на длъжника М. М. Н. е връчена покана за доброволно
изпълнение, с която същият е информиран, че сумата от 1514,11 лв. е приета
като разноски по изпълнителното дело. Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК срокът за
обжалване на разноските по изпълнението е двуседмичен от връчване на
съобщението за приетите разноски. Следователно, правото за обжалване на
приетото адвокатско възнаграждение, включително за отправяне на
3
възражение за прекомерност, е преклудирано, съответно – възраженията на
жалбоподателя в това отношение са недопустими.
Не следва да се разглеждат твърденията в жалбата за конфликт на
интереси в изпълнителното производство поради лицето, което заема
длъжността помощник съдебен изпълнител в кантората на ЧСИ С.П.,
съответно – къде е работило лицето в предходен период. Тези обстоятелства
не подлежат на съдебен контрол, доколкото самостоятелно не обуславят
порок на изпълнителните действия. В настоящото производство съдът
проверява законосъобразността на актове/изпълнителни действия,
постановени/извършени в рамките на изпълнителното дело.
Актовете на съдебния изпълнител, свързани с определяне на началната
цена при публичната продан на имота, сумата от който е предмет на
разпределението, също е извън предмета на проверката, която прави съда в
настоящото производство.
От писмените доказателства се установява, че в молбата за образуване
на изпълнителното дело е поискано налагане на възбрана, извършване на опис
и насрочване на публична продан на конкретен поземлен имот – ливада,
съставляваща имот № 018068 по плана на земеразделяне на местността
„Твърдако“ в землището на с. Кубратово, с която е обезпечено вземането, за
което е издаден изпълнителния лист по изпълнителното дело. Поискано е
също пълно имуществено проучване на длъжниците, налагане на
запор/възбрана върху банкови сметки, възбрана на недвижими имоти на
двамата длъжници, запор на моторни превозни средства, дялове или акции на
търговски дружества при установяване наличието на такива; налагане на
възбрани на конкретни недвижими имоти на длъжниците. Съдебният
изпълнител е направил исканите справки и предприел действия по
посочените изпълнителни способи.
С процесното разпределение е разпределена сума в размер на 12015 лв.,
получена от реализирана публична продан в периода 23.07.2021 г. –
23.08.2021 г. от продажба на поземлен имот – ливада, съставляваща имот №
018068 по плана на земеразделяне на местността „Твърдако“ в землището на
с. Кубратово. Разпределени са суми в полза на взискателя „П.Б. Б.“ АД и в
полза на ЧСИ С.П.. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който
той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично
изплащане на всяко едно от тях (арг. чл. 460 ГПК). Видно от разпределението
събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички притезания,
съответно – правилно съдебният изпълнител е изготвил разпределение.
Следва да се отбележи, че в т. 2 от разпределението съдебният изпълнител е
посочил, че сумата от 680,12 лв. – пропорционална такса по т. 20 от ТТР към
ЗЧСИ, е заплатена авансово от „взискателя „Ю.Б.“ АД“. Видно от останалата
част разпределението и от писмените доказателства по делото, „Ю.Б.“ АД не
е страна в производството и е налице очевидна фактическа грешка, като в
4
тази част от разпределението „Ю.Б.“ АД следва да се чете „П.Б. (Б.)“ АД.
Съгласно чл. 136, ал. 1 с първа по ред привилегия за предпочтително
удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 - от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски (т. 1); с втора по ред привилегия - вземанията на
държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство
- от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и
вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки
по концесионни договори (т. 2), с трета по ред привилегия - вземанията,
обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или
ипотекирани имоти (т. 3). От писмените доказателства се установява, че няма
за разпределение разноски, направени за искове по чл. 134 и чл. 135. Няма и
подлежащи на разпределение вземания на държавата за данъци върху имота,
от продажбата, на който е събрана сумата, предмет на разпределението, както
и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки
по концесионни договори.
С обжалвания акт в първи ред за разпределение са включени разноски,
направени в хода на принудителното изпълнение, на основание чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД, от които: авансови такси – вземания по обезпечаването (в т.ч.
обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ, авансово заплатени от взискателя – 816
лв., разпределени в полза на взискателя „П.Б. Б.“ ЕАД, пропорционална такса
по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ – 680,12 лв., неплатени обикновени такси от ТТР
към ЗЧСИ – 492 лв.) и вземания за разноски по принудително изпълнение (за
адвокатско възнаграждение в размер на 1514,11 лв. и разноски по т. 26,
разпределени в полза на ЧСИ – 118,16 лв.). Констатирано е, че няма вземания
на държавата за данъци и такси, подлежащи на разпределение на основание
чл. 136, ал.1, т. 2. В следващия ред за разпределение на основание чл. 136, ал.
1, т. 3 ЗЗД са включени сумите по изпълнителния лист, които са разпределени
за погасяване, както следва: такса в размер на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер
на 607,71 лв., 50 лв. – разноски за възнаграждение за юрисконсулт по гр.д. №
5780/2019 на СРС, 701,57 лв. – разноски за държавна такса по гр.д. №
5780/2019 на СРС, 6712,31 лв. – за възнаградителна лихва, присъдена с
изпълнителния лист, 323,02 лв. – неустойка, погасена частично. Не е останала
сума за погасяване на размера на главницата и законната лихва по
изпълнителния лист.
По въпроса за реда, по който се разпределят разноските по
изпълнителното дело на първоначалния взискател, е налице задължителна
съдебна практика, обективирана в ТР 2/2013 на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 6
от Тълкувателното решение в първия ред на специалните привилегии влизат
изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор
върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за
извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за
5
възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й
пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране
вземане и др.). Ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на
други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-
скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и
таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението
на един адвокат. Ако е поискано извършването на други изпълнителни
способи за изпълнение върху други имущества на значителна стойност, в този
ред се включва съответна част от таксите по образуването на изпълнителното
дело и възнаграждението на един адвокат. В този ред не се включват
разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни
способи (те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а
длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени.
От писмените доказателства се установява, че имотът, за който е
събрана сумата, предмет на разпределението, е най-скъпата вещ, към която е
насочено изпълнението. Следователно, в първи ред на специалните
привилегии следва да се включат таксите по образуването на изпълнителното
дело, както и възнаграждението на един адвокат (вж. т. 6 от ТР 2/2013).
От писмените доказателства се установява, че взискателят е заплатил
авансово обикновени такси в размер на 816 лв., в т.ч. за образуване на
изпълнителното дело (т. 1 от ТТР към ЗЧСИ), за връчване на две покани за
доброволно изпълнение (т. 5 от ТТР към ЗЧСИ), за пълно имуществено
проучване на длъжника (т. 2 от ТТР към ЗЧСИ), за налагане на запори в
четири банки (т. 9 от ТТР към ЗЧСИ), за налагане на четири броя възбрани (т.
10 от ТТР към ЗЧСИ), както и допълнителни такси по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ
за възбрани и справки, хонорари за вещи лица.
От писмените доказателства се установява, че с разпореждане от
13.01.2020 г. заповедта за изпълнение на парично задължение срещу „А.“
ЕООД е обезсилена и производството по ч.гр.д. № 5780/2019 г. по описа на
СРС срещу този длъжник е прекратено. С постановление от 18.03.2021 г. на
ЧСИ С.П. изпълнителното производството срещу този длъжник е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. Тъй като изпълнителният лист е издаден
на основание заповедта за изпълнение, която е обезсилена, действията,
предприети срещу длъжника „А.“ ЕООД в изпълнителното производство на
основание изпълнителния лист, са обезсилени по право. Следователно,
длъжникът М.Н. не следва да отговаря за разноските, направени в
изпълнителното производство спрямо длъжника „А.“ ЕООД. В тази връзка, в
разпределението не следва да се включват разноски за изпращане на покана
за доброволно изпълнение на „А.“ ЕООД - т. 5 от ТТР към ЗЧСИ – 24 лв. с
ДДС (извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във връзка с които се
събират определените в ТТР към ЗЧСИ, са облагаеми доставки на услуга по
смисъла на ЗДДС; от справка в публичните регистри се установява, че ЧСИ
С.П. е регистрирано по ДДС лице и следователно, върху таксите по тарифата
6
следва да се начисли ДДС).
Не следва да се разпределят разноските за реализиране на други
изпълнителни способи, авансово внесени от взискателя: възбрани върху
недвижими имоти, за които не е реализирана публичната продан, сумата от
която, не е предмет на разпределението (те се включват в разпределението на
постъпленията от тях), както и запор на банкови сметки. Тъй като е събрана
сума от публична продан на имот, ипотекиран в полза на взискателя и
индивидуализиран в молбата за образуване на изпълнителното дело, не
следва от събраната сума от реализираната публична продан да се
разпределят разноски за установяване на друго имущество на длъжниците.
Следователно, от авансово внесените от взискателя такси, включени в
разпределението, следва да се изключат следните суми: 24 лв. за изпращане
на покана за доброволно изпълнение на „А.“ ЕООД, 60 лв. – за пълно
имуществено проучване, 72 лв. за запор на банкови сметки, 54 лв. – за три
възбрани, сред които не е имотът, за който е осъществена публична продан,
сумата от която е предмет на разпределението, 45 лв. – държавни такси за
възбрани и справки, сред които не е имотът, за който е осъществена публична
продан, т.е. общо: 255 лв. следва да се изключат от таксите по ТТР към ЗЧСИ,
авансово заплатени от взискателя. Следователно, разпределението следва да
бъде изменено в частта на т. 1.1.3 такси по ТТР към ЗЧСИ като вместо
сумата от 816 лв. в този ред бъде разпределена сума от 561 лв.
В първи ред на специалните привилегии, на основание чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД, следва да се отнесе и пропорционалната такса опис по т. 20 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 680,12 лв., авансово заплатена от взискателя. Същата
правилно е разпределена в първи ред на привилегиите – т. 1.1.4 от
разпределението.
Въпросът дали дължимите, но незаплатени авансово от взискателя,
такси по изпълнителното производство се ползват с привилегията по чл. 136,
ал. 1, т. 1 ЗЗД, е включен в предмета на разглеждане по т.д. № 2/2021 на
ОСГТК на ВКС (т. 4 от същото), по което все още не е постановено решение.
Съдилищата застъпват две принципни становища: според едното становище
дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси се ползват с
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато тези такси за начислени и
необходими за осъществяване на конкретния изпълнителен способ, чрез
който е получена подлежащата на разпределение сума, тъй като в тези случаи
те са разноски по принудителното изпълнение по смисъла на тълкуваната
разпоредба. Според другото становище дължимите, но незаплатени авансово
такси, не представляват разноски, сторени от взискателя, поради което,
вземанията на ЧСИ, респ. на държавата за тях към длъжника по изпълнението
не са за разноски по принудителното изпълнение по см. на чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД и не се ползват с тази първа по ред специална привилегия. Настоящият
състав споделя първото становище: съгласно общия принцип за
отговорността за разноски в изпълнителното производство, същите са за
сметка на длъжника, освен в изрично посочените от закона случаи - чл. 79, ал.
7
1 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя, те се събират от длъжника. Съгласно задължителната
практика на ВКС (т. 11 от ТР 2/26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР
6/06.11.2013 на ОСГТК на ВКС) в „разноски по изпълнението“, употребено в
чл. 79 и чл. 435, ал. 2 ГПК, се включват и таксите по изпълнението. Няма
основание таксите по изпълнението да се изключат от понятието „разноски
по принудителното изпълнение“, употребено в чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Принципът, заложен в чл. 78 ГПК за отговорността за разноски в исковото
производство е, че страната, изгубила правния спор, понася заплатените от
другата страна разноски, но формулировката на чл. 79 и чл. 79 ГПК относно
разноските в исковото и изпълнителното производство е различна – съгласно
чл. 79, ал. 2 ГПК таксите са за сметка на длъжника, дори и да не са внесени от
взискателя. Предвид разбирането, застъпено в т. 6 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК
на ВК, че в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на
взискателя по изпълнението, които са необходими за осъществяване на
конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена сумата, подлежаща
на разпределение, съставът приема, че в чл. 136, ал. 1, т. 1. ЗЗД се включват
начислените таксите (независимо дали са платени или не от взискателя),
необходими за осъществяване на конкретния изпълнителен способ,
постъпленията от който се разпределят.
Видно от разпеделението, в сумата, разпределена в полза на ЧСИ С.П.
за обикновени такси, които не са внесени от взискателя, в размер на 492 лв. –
т. 1.1.5 е включена такса от 60 лв. с ДДС за цялостно проучване
имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа
и други,както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен
изпълнител (т. 2 от ТТР към ЗЧСИ). Тази такса следва да не се включва в
разпределението, тъй като предмет на разпределението е сума от
изпълнителен способ, посочен от взискателя по отношение на имот,
индивидуализиран още в молбата за принудително изпълнение и
следователно. Следователно, разпределението следва да бъде намалено в
частта по т. 1.1.5 като вместо сумата от 492 бъде разпределена сума в
размер на 432 лв.
Размерът на приетото адвокатско възнаграждение, което подлежи на
разпределение е в размер на 1514,11 лв. С оглед на това, че е пропуснат
срокът за обжалване на размера и поради това, че е събрана сума от
изпълнителен способ на най-скъпата вещ, правилно сумата за прието
адвокатско възнаграждение е изцяло разпределена в първи ред на
привилегиите на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – т.1.2.1. от
разпределението.
Разноските по т. 26 на ЧСИ С.П. в размер на 118,16 лева, разпределени
в т. 1.2.2. от процесното разпределение, са разноски по принудителното
изпълнение и правилно са разпределени в първи ред на специалните
привилегии.
8
Неоснователни са твърденията, че сумите, разпределени на основание
чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЧСИ следва да се разпределят по съразмерност. По
аргумент от чл. 76 ЗЗД, в случаите, когато длъжникът има към едно и също
лице задължения, произтичащи от едно и също основание, когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. В конкретния случай, в процесното разпределение тази поредност
е спазена – погасени са изцяло разноските, присъдени с изпълнителния лист, а
възнаградителните и наказателните лихви – до изчерпване на сумата.
Разпоредбата на ал. 3 на чл. 136 ЗЗД, че вземания с еднакъв ред се
удовлетворяват съразмерно, касае вземания от един и същи ред, произтичащи
от различни основания. Неоснователно е позоваването на чл. 169 ДОПК –
редът на разпределение по ДОПК не е приложим в настоящия случай.
Неоснователно е твърдението, че възнаградителната лихва е завишена –
същата правилно е преобразувана по фиксинг на БНБ 1 EUR =1.95583 BGN.
Поради намаляване на сумите за разпределението от първи ред с общо
315 лв., тази сума следва да се разпредели за погасяване на вземането за
неустойка (т. 3.3 от разпределението). Следователно, разпределението следва
да се измени в частта на т.3.3 като вместо 323,02 лв., за неолихвяеми вземания
– неустойка /частично погасяване/ бъде разпределена сумата от 638,02 лв.
По разноските:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е
инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и
не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което
нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с
оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределение, обективирано в протокол за предявяване на
разпределение № 1300/17.12.2021 г. по изп. дело № 20199210400554 на ЧСИ
С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, като вместо него КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от 12015 лв., получена от публична продан на
поземлен имот – ливада, съставляваща имот № 018068 по плана на
земеразделяне на местността „Твърдако“ в землището на с. Кубратово както
следва:
9
1. Разноски по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД:
1.1.Авансови вземания – такси по обезпечението:
- в полза на „П.Б. Б.“ ЕАД, сумата от 561 лева – обикновени такси по ТТР към
ЗЧСИ, авансово заплатени от взискателя,
- в полза на „П.Б. Б.“ ЕАД, сумата от 680,12 лева – пропорционална такса по т.
20 от ТТР към ЗЧСИ,
- в полза на ЧСИ С.П. сумата от 432 лева – неплатени обикновени такси по ТТР
към ЗЧСИ,
1.2. Вземания за разноски по принудителното изпълнение:
- в полза на „П.Б. Б.“ ЕАД, сумата от 1514,11 лева – адвокатско възнаграждение,
- в полза на ЧСИ С.П. сумата от 118,16 лева – такса по т.26 по ТТР към ЗЧСИ,
2. Вземания на държавата за данъци и такси по чл.136, ал.1, т.2: Няма
погасяване.
3. Вземания, обезпечени с ипотека по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД:
3.1. в полза на ЧСИ С.П. сумата от 607,71 лева – такса по т.26 по ТТР към
ЗЧСИ,
3.2. в полза на „П.Б. Б.“ ЕАД сумата от 50 лева – разноски за юрисконсулт по
гражданското дело – пълно погасяване,
3.3. в полза на „П.Б. Б.“ ЕАД сумата от 701,57 лева – разноски за държавна
такса по гражданското дело – пълно погасяване,
3.4. в полза на „П.Б. Б.“ ЕАД сумата от 6712,31 лева – неолихвяеми вземания
– възнаградителна лихва – пълно погасяване,
3.4. в полза на „П.Б. Б.“ ЕАД сумата от 638,02 лева - неолихвяеми вземания –
неустойка – частично погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11