№ 785
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000503155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 262225/05.07.2022 г., постановено по гр.д. № 3820/2020 г. на СГС,
ответната Столична община е осъдена да заплати на Е. Б. Й., сумата 30 000,00 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 569.98 лв., възстановени разходи за
медицински услуги и изделия, като обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на бездействието на ответника да поддържа общинските пътища (в частност
тротоар). Присъдена е и законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 30.11.2019 г. - датата на увреждането, а върху обезщетението за имуществени
вреди, считано от 08.05.2020 г. - датата на предявяване на иска. Правната
квалификация е чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Причина за осъдителните
диспозитиви е доказването от ищцата, че на 30.11.2019г., около 21.00ч., в гр.София, по
ул. „5030-та“, с посока от бл. 22 към бл. 23, пред портала за автомобили на Пощенска
станция 1592, при опит да пресече улицата, тя стъпила с десния си крак и пропаднала в
необезопасена шахта за отводняване, чиито бетонен капак бил частично разрушен и от
него стърчали арматури. Като загубила равновесие, ищцата политнала напред,
опирайки се върху дясното си коляно. От падането тя получила закрито счупване на
дясното колянно капаче.
Недоволен от постановеното решение е ответникът, който в срок депозира
въззивна жалба. Излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания акт. Твърди, че Столична община добросъвестно е изпълнила своето
задължение както да стопанисва имущество с грижата на добър стопанин, така и
задължението да осигури безопасно използване на уличната мрежа и пътните
съоръжения.Навежда довод, че операцията на ищцата би могла да бъде извършена в
друга болница, за да не се налага заплащане на ВИП стая. Оспорва присъдения размер
за неимуществени вреди, с твърдение, че същият е прекомерен и не отговаря на
1
понятието справедливост. Моли решението да се отмени. С въззивната жалба е
направено и възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение
за защита пред първата инстанция.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се оспорва нейната
основателност.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
предявена срещу валидени допустим съдебен акт. Във въззивното производство не са
събирани нови доказателства.
Софийски Апелативен съд, след извършена преценка в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК при отчитане доводите за неправилност на
решението, съдържащи се във въззивната жалба, прави следните изводи:
Доказано е, че ищцата Е. Й. на 30.11.2019г., около 21.00ч., в гр.София, по ул.
„5030-та“, с посока от бл. 22 към бл. 23, пред портала за автомобили на Пощенска
станция 1592, при опит да пресече улицата пропаднала в необезопасена шахта за
отводняване, в резултат на което получила закрито счупване на
дясното колянно капаче. Последното се установява от приета съдебно-медицинска
експертиза. Непосредствено след инцидента пострадалата е получила спешна помощ,
след което е била насочена за оперативно лечение в друго лечебно заведение, където
била приета на 01.12.2019г. Оперирана е същия ден. Извършено е открито наместване
на костните фрагменти на счупеното колянно капаче и стабилизация на фрактурата
чрез метална остеосинтеза. Временно била поставена колянна ортеза за обездвижване
на дясна колянна става. Изписана е от болницата на 04.12.2019г., с предписано
амбулаторно лечение и назначени контролни прегледи и антитромботична терапия.
След сваляне на ортезата ищцата провела рехабилитация. В първите два месеца тя не е
можела да извършва флексионни движения с дясната колянна става. Затова е
провеждана рехабилитация на съседните на фрактурата стави. Усилена рехабилитация
е започнала в началото на третия месец от деня на злополуката. Лечебният и
възстановителен период е приключил за 3 месеца. През този период пострадалата
търпяла болки и страдания, като най-интензивни те били през първите 2-3 седмици,
непосредствено след злополуката, и по време на началната рехабилитация на
дясна колянна става. Извън посочените периоди се проявявали периодични болки в
дясното коляно при преумора или рязка промяна на времето, които са се повлиявали
от аналгетици.
Ищцата е имала затруднения при придвижването. Натоварвала е крака си в
изпънато положение и с възможно най-малка тежест на тялото, като е ползвала
помощни средства - патерици.
Към момента общото и здравословно състояние е стабилизирано,
счупеното колянно капаче е зараснало, без да е извадена металната остеосинтеза.
Ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни средства. Дясната колянна става е
възстановила движенията си в норма, като само флексията (свиването) е с леко
намален обем от около 15 градуса. Причина за това е неотстранената метална синтеза.
След отстраняването й следва движенията да се възстановят в пълния си обем. Не се
очакват негативни последици и усложнения от травмата.
Съгласно обясненията на вещото лице остеосинтетичният материал, при липса
на противопоказания, се премахва около година след първата операция.
Извършените разходи в размер на 569.86лв. за медицински услуги и
консумативи експертът отчита като необходими. Затова съдът приема, че те са в пряка
причинна връзка с травмата.
Пред Софийски градски съд е приета съдебно-техническа експертиза, от чието
2
заключение се установява, че ул. „5030-та“ в отсечката между бл. 22 и 23 и района на
пощенска станция 1592 обслужва междублоково пространство, с характер на
второстепенна улица. Капакът на шахтата за отводняване в района
на местонастъпването не се намира на пешеходна пътека. В момента на извършения от
вещото лице оглед на 12.09.2021 г. капакът /решетка/ на чугунената отводнителна
шахта и на втората такава на улицата са подменени с нови, изпълнени от армиран
бетон.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства,
посредством разпит на свидетели.
От показанията на М. К. - син на ищцата и на Д. К. - фактически съпруг на
ищцата се установява, че в деня на инцидента, след като прибрала сина си от спорт,
към 21.00ч. ищцата излязла да разходи куче. Пет минути по-късно звъннала на сина си.
Плачела по телефона и била много изплашена. Казала му, че паднала зад блока в една
шахта. Синът я намерил паднала и заклещена в отводнителна шахта. Кракът й бил
вътре, в шахтата, която била квадратна, за събиране на дъждовна вода, около 40/40см и
дълбока около метър. Капакът бил разбит и от нея стърчали арматурни железа. На
мястото нямало обозначителни знаци или предупредителни сигнали. След като
измъкнал майка си от шахтата, тя не можела да стъпва на ударения крак и да го мърда.
Изпитвала много силна болка. Синът довел майка си до блока и я положил на пейка,
след което извикал такси. След преглед ищцата била насочена за операция в друга
болница, до която била откана с такси. Там дошъл баща му и свидетелят си тръгнал.
Ищцата останала във втората болница около три дни. После, след изписването, около
три месеца се придвижвала с патерици. Тогава имала нужда от помощ. Помагали й
синът и съпругът й.
Ищцата съобщила на свидетеля Д. К. за инцидента по телефона. Звучала
изключително разстроено. Не можела да отиде до тоалета сама. Помагали и свидетелят
и един санитар. Три, четири дни тя била лежащо болна след операцията. Наели ВИП
зона за нощувка, защото други места нямало. Изписали я с шина и две патериц.
Първите няколко седмици тя не излизала. Обслужвали я синовете и съпругът й. Биела
си сама инжекции в корема против съсирване на кръвта. Работела от дома си на
компютър. Била принудена да се върне на работа с патериците. Карали я с автомобил.
Към този момент тя имала проблем с походката и свиването на коляното. Болките били
най-силни след счупването. Ищцата изпълнявала всички предписания и ходела на
рехабилитация.
От показанията на свидетеля П. Г., служител при ответника, се установява, че
към 30.11.2019 г. той бил експерт специалист за пътната инфраструктура в Столична
Община, р-н Искър, по местонастъпване на инцидента. Капака на шахтата на ул. „5030-
та“ бил здрав към онзи момент. Минал от там за оглед на 31.11.2019 г. Нямало как
предвид конструкцията на капака от него да стърчат арматурни железа. Не били
постъпвали сигнали за необходимост от ремонт. Същите, по местонастъпване на
инцидента, били регулярно подменяни с нови, съобразно нормативните изисквания.
Настоящият състав приема, че показанията на последния цитиран свидетел не
могат да обосноват решението поради наличие на заинтересованост. Същата произтича
от преките длужебни задължения на свидетеля да сигнализира и организира
отремонтирането на тротоарната мрежа в района по местонастъпване на инцидента.
На основание пар. 7, ал. 1, т. 4, ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на
общините следните държавни имоти-общински пътища, улиците, булеварди, площади,
обществени паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. На това
основание ответникът е отговорен за настъпилите вреди. Последните са доказани чрез
3
свидетелски показания и неоспорено заключение на съдебно-медицинска експертиза.
Те са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното бездействие на
служителите на ответната община, чието задължение е да поддържа публичната
общинска собственост. Затова са налице предпоставките на обективната отговорност,
нормирана от чл. 49 ЗЗД
С оглед характера и местоположението на травматичните увреждания,
продължителността на лечението и сегашното състояние на ищцата настоящият състав
приема, че първоинстанционният съд е определил правилно справедлив размер на
дължимото се обезщетение.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции решението следва
да бъде потвърдено.
По разноските:при този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата разноски в размер на 1 500 лв.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА решение № 262225/05.07.2022г., постановено по гр.д. №
3820/2020 г. на СГС.
Осъжда Столична Община, БУЛСТАТ 00696327, представлявана от Кмета Й.
Ф., с адрес: гр.София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на Е. Б. Й.., ЕГН
**********, със съдебен адрес:гр.София, ул.“Алабин“ № 36, ет.2, чрез адв.А. В. –
САК, сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лв.адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4