О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1537 19.08.2019 г.
Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав
На деветнадесети август през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №907 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №858 от 15.04.2019г.
постановено по гр.д.№6677 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас е
отхвърлен предявения отрицателен установителен иск на К.К.И., ЕГН **********, В.И.К.,
ЕГН ********** и Д.Г.Д., ЕГН **********, тримата чрез адв.Р.С. против „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2 за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците не дължат на ответника сумите по изпълнителния лист от 29.10.2012г.
по заповед от 25.10.2012г., постановена по ч.гр.д.№ 8653 по описа на Бургаски
районен съд за 2012г.
В законния срок е подадена
въззивна жалба от К.К.И., ЕГН **********, В.И.К., ЕГН ********** и Д.Г.Д., ЕГН **********,
тримата чрез адв.Р.С., съдебен адрес: ***, офис 11. С нея решението е обжалвано
изцяло, като са изложени оплаквания, че същото е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Въззивниците изразяват
несъгласие с извода на съда, че с връчване на поканите за доброволно изпълнение
и заповедта за изпълнение длъжниците са били уведомени за извършената цесия. Считат,
че по делото безспорно е установено, че известие за извършената цесия не е
достигало до длъжниците. Сочат, че към датата на връчване на поканите за
доброволно изпълнение никой освен цедента няма правомощия да уведомява
длъжниците за извършената цесия. В случай, че цесионерът бил упълномощен за
това уведомяване, от значение била датата на упълномощаването за това.
Представеното по делото пълномощно нямало достоверна дата поради което за
такава можело да се приеме датата на приемането му като доказателство по
делото. Считат, че при ненастъпило действие на договора за цесия по отношение
на длъжниците не били правно обвързващи и всички правни и фактически действия,
основани на договора за цесия. Уведомяването им за цесията след почти шест
години след подписването на договора правело основателни възраженията им за
изтекла погасителна давност в тяхна полза, при безспорна липса на валидно
извършени спрямо тях през целия този период действия от легитимиран кредитор. Заявяват,
че съдебният изпълнител не може служебно да уведомява за извършената цесия,
нито по делото има данни за упълномощаване в тази насока. Самите покани за
доброволно изпълнение не съдържали данни за извършената цесия и в тази връзка
на длъжниците била предоставена невярната и заблуждаваща информация, че били
осъдени да заплатят директно на цесионера, което не кореспондирало със
съдържанието на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Твърдят, че на
длъжника Д.Г. покана за доброволно изпълнение не била изпратена, нито получена.
На следващо място изразяват становище, че съдът неправилно се е позовал на
Решение № 170 от 17.09.2018г., постановено по гр.д.№ 2382/2017г. по описа на
ВКС, тъй като същото било постановено по дело с различна фактическа обстановка
и касае изпълнителни производства, приключили преди постановяването на ТР №
2/26.05.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че тълкувателните
решения не са нормативни актове, за да се поставя въпроса за тяхното действие.
Позоваването в решението на горецитирания съдебен акт било в противоречие с
т.10 от ТР № 2/26.05.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Развити са
подробни съображения. Изтъква се, че първоначално образуваното изпълнително
дело № 570/2013г. по описа на ЧСИ Наско Г. било прекратено поради перемпция и в
резултат от прекратяването се заличавали с обратна сила извършените по него
процесуални действия и отпадали правните последици от предявяването на иска. По
смисъла на ТР № 2/26.05.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, релевантни за
прекъсването на погасителната давност били само онези изпълнителни действия,
които са валидни. Твърдят, че последица от прекратяването на изпълнителното
производство било заличаването с обратна сила на процесуалното отношение между
взискателя и съдебния изпълнител. След като законът сочел кои права не се
засягат, то следвало да се приеме, че всички останали права се засягат от
прекратяването, т.е. взискателят губел всички права, които имал преди
прекратяването, включително и правото да се позове на прекъсващия ефект на
давността. Излагат становище, че последиците на заличаване на ефекта от
прекъсване на давността следвало да се преценява не по аналогия с чл.116, б.“б“ ЗЗД, а на плоскостта на чл.433, ал.3 и ал.4 ГПК. Изразява се несъгласие с
изводите на съда, че по отношение на В.К. нова погасителна давност започнала да
тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство, а именно
08.04.2016г., а по отношение на длъжника Д.Д. не били изтекли нито
петгодишната, нито тригодишната давност. Молят решението да бъде отменено, като
вместо това се постанови ново, с което иска бъде уважен, а на въззивниците се
присъдят разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н.Б., съдебен адрес:*** е представил своевременно отговор на жалбата,
с който я оспорва като неоснователна. Намират, че решението на БРС е
аргументирано, законосъобразно и правилно с оглед събрания доказателствен
материал. Длъжниците били уведомени за цесията от цедента „Банка ДСК“ ЕАД, чрез
пълномощника „ОТП Факторинг България“ ЕАД включително и с отговора на исковата
молба, към който бил приложени всички относими документи. Заявява, че К.И. и В.К.
са получили заповедта за изпълнение, не са подали възражение по чл.414 ГПК,
поради и което възраженията им, че не са уведомени за цесията са преклудирани и
съответно искът бил недопустим. Дори и правната квалификация на иска да била по
чл.424 ГПК, то същият отново бил недопустим, тъй като ищците не са основали
иска си на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства. От
друга страна искът по чл.439 ГПК бил неоснователен, тъй като вземането на
ответника не било погасено по давност. Развити са пространни съображения.
Несъстоятелно било оплакването в жалбата, че съдът се е позовал
незаконосъобразно на решението по гр.д.№2382/17г. на ВКС. В процесния случай
фактите от значение за съществуването на спорното право, осъществили се преди
новото тълкуване на правната норма относно давността, следвало да се преценят с
оглед действащото към онзи момент ППВС № 3/18.11.1980г. Не споделя становището на жалбоподателите, че
при прекратяване на изпълнителното дело с обратна сила се заличавали
предприетите и извършени изпълнителни действия, както и правните им последици.
Прекратяването на изпълнителното производство не правело предприетите преди
това изпълнителни действия невалидни, който извод следвал от т.10 на ТР №2 по
т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. При изпълнителното производство давността се
прекъсвала многократно с всяко валидно извършено изпълнително действие, а то се
считало валидно след като към датата на предприемането му изпълнителното дело
било висящо.
Заявява, че по отношение на К.И. нямало
настъпила перемпция, тъй като нямало период от 2 години, през който да нямало
валидни изпълнителни действия, които да не са прекъснало перемпцията, съответно
погасителната давност. Спрямо В.К. и Д.Д. също не било налице погасяване на
задължението по давност. Моли решението да се потвърди, а на въззиваемото
дружество да се присъдят разноските по делото. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на страни, които имат правен интерес да го обжалват.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден от надлежно
упълномощен юрисконсулт.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.