Решение по дело №77/2023 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 304
Дата: 7 юли 2023 г.
Съдия: Нина Русева Моллова Белчева
Дело: 20232150100077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. гр.Н., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20232150100077 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба на
„Б.М.“ ЕООД, ЕИК 112009---, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „М.В.“ №
5, представлявано от Елена Д. Г., с пълномощник адв. С. Д. от САК, против Н.А.Г.,
гражданка на Руска Федерация, родена на **.**.**** г., с Булстат: 1763*****, с адрес:
гр. Н., к.к. С.Б.-З., ет. 5, обект № Т12, комплекс „А.*“.
Твърди се, че на 18.07.2012г. ответницата е закупила самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****.***.***.*.*** по КККР на гр. Н., с адрес: гр. Н., к.к.
С.Б.-З., ет. 5, обект Т12, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *****.***.***, на площ от 53.80 кв.м., ведно с прилежащи части от
14.27 кв.м. идеални части от общите части на сградата, като общата разгъната
застроена площ е 68.07 кв.м. Сочи се, че на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС било
взето решение на общо събрание на етажната собственост, проведено на 26.05.2022 г.,
за възлагане на дейности по поддържането и управлението на общите части на
сградата на ищцовото дружество, срещу възнаграждение в размер на 8 евро на
квадратен метър, като за 2022 г. следвало да се заплати до 31.07.2022 г. в размер на 50
%. Уточнява се, че общата сума се формирала съобразно площта на обекта и
съответните общи части на сградата. Навежда се, че всеки един от собствениците
следвало да заплаща годишно възнаграждение на дружеството, което служило за
покриване на съответните разходи по осъществяване на дейността, съгласно сключен
договор за поддръжка и управление на комплекс „А.*“ на основание чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗУЕС от 27.05.2022г. Обръща се внимание, че към настоящия момент ответницата
не е заплатила дължимата такса поддръжка и управление на общите части, като
задължението и възлизало в общ размер на 532.53 лв. Твърди се, че въпреки
неплащането от страна на ответницата, ищцовото дружество осъществявало
поддръжка и управление на целия комплекс, на всички общи части, включително и на
притежаваните от ответницата идеални части от общите. Въпреки многократните
1
опити от страна на ищеца да уредят взаимоотношенията си с ответницата, към
настоящия момент плащане не било постъпило. Предвид гореизложеното се моли от
съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца
сумата от 532.53 лв., представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и
управление от 27.05.2022 г., приет с решение на общото събрание на етажната
собственост от 26.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба- 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото постъпи писмен отговор на исковата
молба от ответницата, чрез назначения особен представител адв. М. Г. от АК-Бургас, с
който се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи,
че искът е недопустим, тъй като е заведен от лице, което не притежава съответната
правна легитимация. Аргументира възражение за нищожност на решението на общото
събрание на етажната собственост от 26.05.2022 г. и на процесният договор за
поддръжка и управление от 27.05.2022 г. Акцентира се нарушение на разпоредбата на
чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС. Изтъква се наличието на конфликт на интереси. Навежда се
възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Прави се възражение и по отношение на
изпълнението от страна на ищеца на дейностите по поддръжка и управление на общите
части на сградата. С оглед изложеното моли съда да остави без уважение иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС и чл. 86 от
ЗЗД.
В срок до първото по делото съдебно заседание от ответницата се представи
платежно нареждане за сумата от 550 евро, като е посочила, че представляваща такса
поддръжка за 2022 г. От страна на ищеца бе направено изявление, че действително на
17.02.2023 г. в счетоводството на дружеството било постъпило плащане, с което
претенциите са погасени в цялост, като в тази връзка претендира единствено сторените
по делото разноски.
Предвид обстоятелството, че след предявяване на иска от ответната страна е
било извършено плащане на процесната сума в размер на 532.53 лева, съдът допълни
доклада по делото, като прие за безспорно по делото, че същата е платена в цялост на
17.02.2023 г.
С оглед гореизложеното и мотивиран от изявленията на ищеца за погасяване,
съдът намира, че предявените от него искове за главница и законна лихва за забава
следва да бъдат отхвърлени поради настъпилото плащане. Действията на ответницата
следва да се приемат като признание за дължимост на предявените претенции на
посоченото от ищеца основание. С оглед на това, че се касае за признание на неизгодни
за ответника факти, следва да се приеме, че между страните е налице валидно
възникнало правоотношение, по силата на което Нина Громова дължи на „Б.М.“ ЕООД
2
сумата от 532.53 лв., представляваща възнаграждение по договор за управление и
поддръжка от 26.05.2022 г., за 2022 г.
По отношение на искането за разноските, такива са дължими на ищеца, но не в
искания от него размер. Въпреки отхвърлянето на главния иск, предвид на това, че
заплащането е станало след предявяване на иска, следва да се приеме, че ответницата е
станала причина за завеждане на делото, поради което следва да понесе сторените от
ищеца разноски. Видно от представеният списък ищецът претендира разноски в размер
на 1913.82 лв., от които адвокатско възнаграждение по настоящото производство- 1000
лв., държавна такса за искова молба- 50 лв., държавна такса за частна жалба- 15 лв.,
адвокатско възнаграждение за въззивно обжалване- 300 лв., пътни разходи- 148.82 лв.,
депозит за особен представител- 400 лв. Предвид обстоятелството, че ответницата
ангажира процесуален представител, съдът определи възнаграждение за положения от
особения представител труд в размер на 200 лв. В съдебно заседание бе назначен
преводач на ответницата, за който се определи възнаграждение в размер на 30 лв.,
платими от внесения депозит за особен представител, като съдът разпореди остатъка в
размер на 170 лв. да бъде върнат на ищеца. С оглед настъпилото плащане, което
освободи ищеца от задължението да доказва дължимост на сумата, като взе предвид и
че производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, съдът намира
за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В тази
връзка адвокатското възнаграждение за настоящото производство от 1000 лв. следва да
бъде намалено на 400 лв., съставляващо минималното такова съобразно Наредба №
1/2004 г. Претендираното възнаграждение от 300 лв. за оказване на правна помощ и
съдействие пред ОС- Бургас във връзка с обжалване на определение № 155/03.02.2023
г., както и сумата от 15 лв.- държавна такса за обжалване, не следва да бъдат
присъждани на ищеца, предвид на това, че искането му за допускане на обезпечение не
е било уважено от РС, чийто акт е бил потвърден от ОС. Пътните разходи се следват в
цялост, като се взе предвид обстоятелството, че са проведени две заседания, на които
представител на ищеца се е явил. В тази връзка съдът намира, че така претендираната
сума в размер на 148.82 лв. е достоверна като разход по маршрут гр. Пловдив- гр. Н. и
обратно, изминат двукратно. Държавната такса в размер на 50 лв. за разглеждане на
претенцията, следва да бъде присъдена в цялост. Ето защо на ищеца следва да бъде
присъдена сумата в размер на 828.82 лв.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б.М.“ ЕООД, ЕИК 112009---, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „М.В.“, № 5, представлявано от Елена Д. Г., за осъждане на
Н.А.Г., гражданка на Руска Федерация, родена на **.**.**** г., БУЛСТАТ 1763*****,
3
с адрес: гр. Н., к.к. С.Б.-З., ет. 5, обект № Т12, комплекс „А.*“, да заплати сумата от
532.53 лв., съставляваща представляваща възнаграждение за 2022 г. по договор за
поддръжка и управление от 27.05.2022 г., приет с решение на общото събрание на
етажната собственост от 26.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба- 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради заплащане.
ОСЪЖДА Н.А.Г., гражданка на Руска Федерация, родена на **.**.**** г.,
БУЛСТАТ 1763*****, с адрес: гр. Н., к.к. С.Б.-З., ет. 5, обект № Т12, комплекс „А.*“,
да заплати на „Б.М.“ ЕООД, ЕИК 112009---, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „М.В.“ № 5, представлявано от Елена Д. Г., сумата в размер на 828.82 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд- гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4