РЕШЕНИЕ
№ 2700
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110208897 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Фреш Кредит“ ЕООД с ЕИК ********* чрез
адв. Е. К. против наказателно постановление № 002134 от 20.04.2023 г.,
издадено от А Г Д – член на Комисията на защита на потребителите, с което
на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 22 000
/двадесет и две хиляди/ лева за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 4, чл. 68д,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност
на наказателното постановление /НП/ и се моли за неговата отмяна. Твърди
се, че не са налице предпоставките за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като не са
изпълнени обективните елементи от фактическия състав на нарушението.
Посочва се, че административнонаказващият орган не е отчел
обстоятелството, че интернет страницата на жалбоподателя има само
информативна цел да даде насоки на потребителя относно процедурата по
1
отпускане на кредит, но доколкото не се отпускат кредити онлайн,
потребителите следва да посетят някой от офисите на жалбоподателя и да
попълнят необходимите документи, като одобрението се извършва едва след
това. Във връзка с изложеното се излагат аргументи, че не е налице
въвеждане в заблуждение, доколкото от процедурата за отпускане на кредит
става ясно, че одобрението до един час е в рамките на работното време на
обектите на жалбоподателя. В жалбата се поддържа тезата, че описаното от
органа нарушение не попада в обхвата на чл. 68д от ЗЗП. Отделно от това
според жалбоподателя при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно
определяне на датата и мястото на извършване на нарушението. Излагаг се
доводи, че не е направена преценка за маловажност на извършеното
нарушение. В условията на евентуалност се моли наложеното наказание да
бъде намалено до минимално предвиденото в ЗЗП, доколкото липсват вредни
последици от извършеното нарушение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не се представлява. В постъпило по делото писмено становище от адв. К. се
аргументира незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №169ЧР от 05.11.2018 г. на основание чл. 37, ал. 1, б. „б“
ЗАНН председателят на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ е
определил С. Т. Т. за длъжностно лице от КЗП, което има право да съставя
актове за извършени нарушения по законови и подзаконови нормативни
актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП или на
председателя на КЗП.
Със Заповед № 28 от 13.01.2023 г. председателят на КЗП е делегирал на
А Г Д – член на КЗП, правомощията си по налагане на административни
наказания и издаване на наказателни постановления за нарушения по ЗЗП,
контролът по които е възложен на КЗП и са установени от служители на
дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ /ДЗППР/ в
КЗП с актове за административни нарушения, извършени на територията на
страната.
На 25.01.2023 г. свидетелят С. Т. Т., заемащ длъжността главен експерт
в ДЗППР в КЗП във връзка с упражняваните от КЗП контролни правомощия
2
извършил проверка на интернет страница https://freshcredit.bg/, използвана от
жалбоподателя „Фреш Кредит“ ЕООД за преоставяне на небанкови
финансови услуги от разстояние. Проверката била извършено от свидетеля от
работното му място гр. София, ул. „В“ № - сградата на Комисията за защита
на потребителите.
Свидетелят Т. отворил посочената интернет страница
https://freshcredit.bg/ и установил, че същата съдържа следната информация:
„Одобрение до 1 час“. От информация, публикувана в същия интернет сайт
установил, че работното време на дружеството е фиксирано от 9:00 до 18:00
ч. за дните от понеделник до петък. Били изготвени екранни снимки на
информацията, налична на горепосочената интернет страница.
Констатираните от свидетеля обстоятелства били отразени констативен
протокол № К-0001449 от 25.01.2023 г., подписан от свидетеля П О А.
Свидетелят Т. счел, че изложената от дружеството информация е
заблуждаваща, доколкото твърдението „Одобрение до 1 час“ може да въведе
в заблуждение потребителя, че във всеки един момент при нужда от
финансиране, може да използва услугите конкретно на тази финансова
институция, с уверението, че кредитът му ще бъде одобрен до 1 час,
независимо от деня и часа на подаване на заявката, тъй като никъде не е
пояснено, че заявката ще се разгледа и одобри в рамките на установеното
работно време.
Във връзка с горното до „Фреш кредит“ ЕООД била изпратена покана за
изпращане на представител в КЗП на 06.03.2023 г. в 11:15 часа за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.
Поканата била връчена на дружеството на 06.03.2023 г. в 16:00 часа.
На 06.03.2023 г. свидетелят С. Т. Т. съставил в отсъствие на
представител на „Фреш Кредит“ ЕООД акт за установяване на
административно нарушение № 002135. На 20.03.2024 г. актът бил предявен
за запознаване на упълномощено да представлява дружеството лице – Б Б - Г,
която получила и екземпляр от него. Възражения срещу акта не били
направени нито при предявяването му, нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 20.04.2023 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, препис от което било връчено на
жалбоподателя на 29.05.2023 г., а на 12.06.2023 г. по пощата била депозирана
3
и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля С. Т. Т.,
екранни снимки /скрийншот/ на интернет страница https://freshcredit.bg/,
Заповед №169ЧР от 05.11.2018 г. и Заповед № 28 от 13.01.2023 г., и двете на
председателя на КЗП, констативен протокол, покана за явяване на съставяне
на АУАН, известия за доставяне, справка от НБД „Население“ и справка за
трудови договори за Б Х Б – Г.
От показанията на свидетеля Т. се установява извършената проверка на
интернет страницата на дружеството-жалбоподател и установената
информация, която се е съдържала в нея относно времето, за което лицата,
кандидатстващи за финансиране могат да получат одобрение, а именно
„Одобрение до 1 час“. Видно от заявеното от свидетеля, на интернет сайта не
било уточнено, че това одобрение би могло да бъде дадено в рамките на
работното време на офисите на дружеството. Изложеното от свидетеля се
подкрепя напълно от представените екранни снимки на отделните секции на
интернет сайта, видно от които същите действително съдържат информация
„Одобрение до 1 час“, без да е уточнено, че същото е обвързано от работното
време на офисите на дружеството. Пак от екранните снимки се установява
работното време на офисите на дружеството е от 9:00 до 18:00 часа за дните
от понеделник до петък.
От представените заповеди съдът извлече данни относно
компетентността на актосъставителя и АНО.
От изпратената до жалбоподателя поканата се установи, че дружеството
е било поканено за изпращане на представител на 06.03.2023 г. в 11:15 часа, а
поканата за явяване е била връчена на същата дата – 06.03.2023 г. в 16:00 часа
на адреса по седалище на дружеството в гр. Бургас.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения срок /видно от пощенското клеймо/
и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
4
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от издадената Заповед №169 ЧР от 05.11.2018 г. на председателя на
КЗП актосъставителят С. Т. е оправомощен да съставя актове за установяване
на административни нарушения на законите, контролът по спазването на
които е възложен на КЗП, в т.ч. и на Закона за защита на потребителите /чл.
191, ал. 1 от ЗЗП/. Компетентността на АНО следва от Заповед № 28 от
13.01.2023 г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 233, ал. 2 от
Закона за защита на потребителите. На следващо място съдът намира, че са
спазени и посочените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Описанието на
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е ясно, точно и
конкретно, като е налице съответствие между фактическото описание на
нарушението и дадената му правна квалификация.
По делото се установи, че АУАН е съставен от свидетеля С. Т. Т. в
отсъствие на представител на сочения за нарушител „Фреш Кредит“ ЕООД,
като АУАН е бил изпратен впоследствие за предявяването му на нарушителя.
Принципно, процедиране по гореописания начин от страна на контролните
органи е възможно и би било законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал.2 от
ЗАНН т.е. когато нарушителят е известен, но не може са бъде открит или ако
последният е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Текстът на
разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и
събере данни, които да обосновават извода за извършеното административно
нарушение от страна на конкретно лице е длъжен да покани нарушителя за
съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана,
ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в
негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно.
По делото е налице писмо до управителя на „Фреш Кредит“ ЕООД, изх. № Ц-
01-37/28.02.2023 г., в което е обективирана покана до него за явяване на
06.03.2023 г. в 11:15 часа в сградата на КЗП в гр. София за съставяне и
връчване на АУАН. Поканата е връчена на Мариана Сапунджиева,
5
технически секретар на 06.03.2023 г. в 16:00 часа тоест на датата, за която
дружеството е било поканено за изпращане на представител, но почти 5 часа
след часа, за който е било определено съставянето на АУАН. Видно от АУАН
същият в действителност е бил съставен на дата 06.03.2023 г., като в него не е
отразен час на съставяне /което, разбира се, не е и задължително/. При тези
данни обаче съдът намира, че за дружеството обективно не е било възможно
да организира изпращане на представител в гр. София, съобразявайки
обстоятелството, че поканата е връчена по седалище на дружеството в гр.
Бургас и то в 16:00 часа /при положение, че в поканата е посочен час, в който
ще се състави АУАН 11:15 часа на същата дата/. Видно от поставеното
пощенско клеймо върху известието за доставяне на поканата, същото е
оформено в пощенската станция в гр. Бургас на 07.03.2023 г. тоест към датата
на съставяне на акта актосъставителят не е разполагал с каквито и да било
данни дали нарушителят е бил поканен за явяване за съставяне на АУАН или
не, поради което и не е следвало да пристъпва към съставяне на АУАН. Ето
защо съдът намира, че по делото не се установи надлежно изпълнение на
процедурата по чл. 40, ал.2 от ЗАНН – не се установи, че преди съставяне на
АУАН дружеството е било надлежно поканено за съставяне на АУАН, тъй
като поканата е връчена в деня на съставяне на акта, почти 5 часа след
обявения час за съставяне на АУАН, 1 час преди приключване на работното
време на актосъставителя, като по този начин на нарушителя не е обезпечена
по никакъв начин възможността при желание за участие в производството да
изпрати представител за съставяне на АУАН в негово присъствие.
Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя има
за цел едновременност и непосредственост при осъществяване на
процедурата по съставяне на акта с участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН лица, както при неговото съставяне, така и при подписването му, което
е с цел гарантиране правото на защита на нарушителя. Последният винаги
следва непосредствено да възприема действията на актосъставителя и
посочените свидетели, включително дали същите действително са
присъствали при съставянето на акта, както и верността на посочените в акта
обстоятелства от друга страна в т.ч. и относно датата на съставяне на АУАН.
Както вече беше посочено, съставянето на акта в отсъствие на нарушителя,
извън хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, води до нарушаване на правото му
да направи възражения при съставяне на акта и да организира и осъществи
6
защитата си в образуваното против него административнонаказателно
производство. Смисълът на изпращането на покана до нарушителя за явяване
за съставяне на АУАН е да се извести лицето за започването на
административнонаказателно производство срещу него и да му се предостави
и гарантира възможност да участва в него и да упражни правото си на защита
още в този най-ранен етап от производството. При липсата на доказателства
към 06.03.2023 г. жалбоподателят да е бил получил изпратената му покана
актосъставителят неправилно е пристъпил към съставяне на АУАН, с което е
лишил от правото на защита нарушителя в този етап от производството, което
е опорочило изцяло административнонаказателното производство (в този
смисъл е и решение № 389/12.06.2014г. на АССГ по адм.д. № 12042/2013г. и
решение № 7925/20.12.2017г. по кнад № 11175/2017г. на АССГ, VII
касационен състав). Едно от основните проявления на правото на защита в
административнонаказателното производство е правото на лично участие в
процеса, а установените от чл. 40, ал.2 от ЗАНН правила за съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя са гаранция за обезпечаване на това право
и неспазването им представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което обосновава отмяна на наказателното постановление на това
основание.
На следващо място съдът намира, че в АУАН и НП неправилно е
посочено мястото на извършване на твърдяното нарушение, а именно гр.
София. Константната е практиката на съдилищата, че при нарушения,
извършени в интернет пространството, съответните правни задължения
следва да бъдат изпълнени в седалището на юридическото лице, което в
конкретиката на настоящия казус се намира в гр. Бургас /в този смисъл вж.
определение № 136 от 02.12.2019 г. ч.н.д. № 1100/2019 г. по описа на ВКС, I
н.о., докладчик-съдия В Р, определение № 117 от 18.09.2017 г. ч.н.д. №
816/2017 г. по описа на ВКС, II н.о., докладчик-съдия Б Ч определение № 100
от 27.10.2017 г. ч.н.д. № 1014/2017 г. по описа на ВКС, III н.о., докладчик-
съдия Д А, постановени при възникнали спорове за подсъдност между
съдилищата, както и решение № 777/09.02.2023 г. по кнахд № 10699/2022 г.
по описа на АССГ, ХХV касационен състав, решение № 6639/23.11.2020 г. по
КНАХД № 8653/2020 г. по описа на АССГ, I касационен състав/. Посоченото
в АУАН и НП място на извършване на нарушението е място на узнаване за
извършеното нарушение, като не може да се приеме, че същото е идентично с
7
местоизвършването на нарушението.
Констатираните съществени пороци на АУАН и НП представляват
самостоятелно формално основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а това поначало не налага аналитичното обсъждане на
доказателствения материал и последващата преценка по същество дали
твърдяното административно нарушение е налице. С цел пълнота обаче
следва да се посочи, че са неоснователни доводите на жалбоподателя за липса
на елементи от фактическия състав на нарушението.
С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от
техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява
императивно използването на такава.
Съобразно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл. 68д – 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата
на чл. 68д, ал. 1 търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената
информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени
в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика. Средният потребител според практиката на СЕС (решение от 12
май 2011 г., Ving S., С-122/10, EU: C: 2011: 299, точка 22; решение от 26
октомври 2016 г., C. D. Danmark, С-611/14, EU: C: 2016: 800, точка 39;
решение от 25 юли 2018 г., Dyson, С-632/16, EU: C: 2018: 599, точка 56) и
видно от Съображение 18 от преамбюлната част на Директива 2005/29/ЕО е
добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител.
Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко
действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В § 13,
т. 31 от ДР на ЗЗП е дадена легалната дефиниция на понятието „търговско
решение“ и същото е определено като всяко решение, взето от потребител за
това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното
8
закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да
задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си,
предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от
това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.
От изложеното следва, че заблуждаващата търговска практика по чл.
68д, ал. 1 ЗЗП изисква наличието на три елемента: да е налице търговска
практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; тази търговска практика
да съдържа невярна информация /респ. да се премълчава съществена
информация/, която да е подвеждаща и тази търговска практика да има за
резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което потребителят не би взел без използването на търговската
практика.
От събраните доказателства се установи несъмнено, че интернет
страницата https://freshcredit.bg/ е използвана от дружеството – жалбоподател
- видно от екранната снимка, приложена на л. 31 от съдебното производство в
графата „Кои сме ние“ е посочено, че дружеството „Фреш Кредит“ ЕООД
предоставя краткосрочни бързи, потребителски и ипотечни кредити на
физически и юридически лица, следователно е несъмнено, че именно
дружеството-жалбоподател използва посочената интернет страница.
Безспорно се установи, че цитираната интернет страница съдържа
информация относно предоставяна от дружеството услуга /предоставяне на
кредити/, която информация касае срока за получаване на одобрение на
подадено искане за кредит, а именно „Одобрение до 1 час.“. Така представена
информацията може да заблуди средния потребител, че отговор /респ.
одобрение/ на подадено искане ще бъде получено от него в рамките на 1 час
от подаване на искането, без значение от времето на подаване на искането за
кредит. Това възприемане на информацията се подкрепя от предоставената
възможност за онлайн кандидатстване - непосредствено над изразите „Пари
на заем. Одобрение до 1 час“ на интернет страницата е включена графа
„Вземи кредит онлайн“. Неоснователно е възражението, изложено в жалбата,
че тази информация /относно времето за одобрение/ следва да се разбира като
„одобрение до един час, в посочено работно време и работни дни“. Тази
интерпретация на жалбоподателя категорично не може да бъде изведена от
прочита на представената информация,а напротив, пропуснато е да бъде
отразено, че времето за одобрение следва да се вмести в работното време на
9
офисите на дружеството. При посочване срока, за който се получава
одобрение липсва каквото и да е уточнение, че се касае за работно време и
работни дни, още повече, че информацията за работното време на офисите е
представена в графата „контакти“. На следващо място в секцията „Въпроси и
отговори“ на въпроса „Как ще разбера дали съм одобрен и колко време
отнема обработката на искането за кредит?“ е даден отговор, че „Становище
по кредита ще получите до 1 час.“ без да е посочено, че този един час следва
да бъде в рамките на работното време на офисите на дружеството. За да бъде
информацията ясна и недвусмислена и да отговоря търговската практика на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност е
необходимо изрично да бъде вписано, че посоченото одобрение се получава
само в работни дни и в рамките на работното време на офисите на
дружеството.
С оглед изложеното съдът намира, че заблуждението, което
информацията създава, изтъквайки предимството на предоставяната услуга, а
именно бързина при кандидатстването, независимо от времевия диапазон на
кандидатстването, е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение от страна на потребител да ползва предоставяната от дружеството-
жалбоподател услуга /предоставяне на кредит/ като кандидатства за
предоставяне на кредит, което той не би взел без използването на търговската
практика, тъй като при спешна нужда от финансиране, каквато обичайно е
налице при ползването на бързи кредити /каквито жалбоподателят
предоставя/ срокът, за който потребителят би получил отговор на искане за
кредит е от съществено значение при вземане на решение дали да избере едно
или друго дружество, което предоставя тази услуга. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че дружеството-жалбоподател е
осъществило от обективна страна състава на нарушението, което му е
вменено /макар и не в гр. София, а в гр. Бургас/, а субективната страна на
деянието не следва да се обсъжда, тъй като нарушителят е юридическо лице.
Въпреки това с оглед достигнатия от съда извод за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани със съставяне на АУАН без
надлежно изпълнение на процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН тоест без
нарушителят да е бил надлежно поканен за явяване за съставяне на АУАН /с
предоставяне на достатъчно време за организиране на явяването си/, както и
10
предвид обстоятелството, че не се доказа, че нарушението е извършено в гр.
София /а в гр. Бургас, доколкото седалището на дружество е в гр. Бургас/, то
наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. От представените по делото договор за правна
защита и съдействие № 56354 и извадка от разплащателна сметка, се
установява, че жалбоподателят е заплатил адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред настоящата инстанция в размер на 2 400 лева. В
съпроводителното писмо, с което АНО е изпратил преписката е направил
възражение за прекомерност на претендираното възражение. С оглед
Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, правилото на чл. 78, ал.
5 ГПК противоречи на европейското право и нарушава принципите на
конкуренцията, като съдът не е обвързан от размерите на минималните
адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Но въпреки това,
съдът съобрази, че минималното възнаграждение в случая би било 2 380 лева
с оглед правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, което прие за ориентир относно
справедливата оценка на адвокатския труд. Съдът прецени, уговореното и
заплатено възнаграждение в размер на 2400 лева се явява достатъчно и е
съобразено с фактическата сложност на делото, с обема на доказателствата и
специфичния предмет на производството, както и с размера на наложената на
жалбоподателя имуществена санкция. Следователно претенцията е
основателна и възнаграждението в размер на 2 400 лева следва да бъде
присъдено на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002134 от 20.04.2023 г.,
издадено от А Г Д – член на Комисията на защита на потребителите, с което
на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите на дружеството –
жалбоподател „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК е наложена имуществена санкция
в размер на 22 000 /двадесет и две хиляди/ лева за нарушение на чл. 68в вр.
чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1, пр.1 от ЗЗП.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН Комисията за защита на
потребителите да заплати на „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК сумата от 2400
/две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща сторени от дружеството
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12