№ 270
гр. София, 04.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110128305 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 25984/2020 г. по описа на СРС, 57 с-в.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.03.2023 г., от 09.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Еос Матрикс“ ЕООД
чрез адв. Галина Христова /л.5/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца по отношение на ответника за сумата
от 3391,42 лв., главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит при
фиксирана лихва от 14.09.2015 г., сключен с „ОББ“ АД, вземането по който е прехвърлено
на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г. и
Приложение № 1А към същия, ведно със законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на
1
вземането, договорна лихва в размер на 883,48 лв. за периода от 14.01.2017 г. до 14.01.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
25984/2020 г. по описа на СРС, 57 с-в. Ищецът претендира и сторените разноски по делото.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД твърди, че по силата на Договор за предоставяне
на потребителски кредит при фиксирана лихва от 14.09.2015 г. „ОББ“ АД е предоставила на
ответника А. Д. Т. заемна сума, като последният се е задължил да я върне съобразно
погасителен план към договора, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Твърди, че на
14.09.2020г. е падежирала последната погасителна вноска. Твърди, че на 25.06.2019 г. между
него и „ОББ“ АД е подписан Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г. и
Приложение № 1А към същия, с предмет вземания, сред които и това към ответника.
Прилага уведомление за извършената цесия към исковата молба. За събиране на вземанията
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по
което било образувано ч.гр.д. № 25984/2020 г. по описа на СРС, 57 с-в. Ответникът възразил
в срока по чл. 414 ГПК, поради което са предявени настоящите искове. Ето защо, моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. Д. Т. чрез адв. М. В., с който изразява становище за неоснователност на
предявените искове, като в тази връзка са релевирани следните възражения: Счита, че
иска е недопустим, тъй като заповед срещу длъжника не следва да бъде издавана на
осн. чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, тъй като същият няма обичайно местопребиваване в
Република България. Сочи, че ответникът не е надлежно уведомен за сключения
договор за цесия. Поддържа, че не е доказано предаването на процесната сума в
изпълнение на договора. Намира, че към договора липсва приложен погасителен план,
което противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и води до недействителността му на
осн. чл. 22 ЗПК. Оспорва таксата за оценка на досието в размер от 120 лв., поради
противоречие с чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Навежда евентуално възражение за изтекла
погасителна давност. Поради изложеното се иска отхвърляне на ищцовите претенции
изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване сключването на валиден договор за цесия, по силата
на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ответника, че прехвърлянето
е съобщено на длъжника, както и: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – че между цедента и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по процесния Договор за предоставяне на потребителски
кредит при фиксирана лихва от 14.09.2015 г., в изпълнение на който заемодателят е
предоставил на ответника посочената заемна сума, а последният се е задължил да я върне в
уговорения срок, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата; 2) по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за
договорна лихва, размер и изискуемост на посочената лихва.
2
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца /
изцяло или отчасти/ дължимата от него сума. Да обори презумпцията на чл. 94, ал. 1 ЗГР,
като докаже пълно и главно, че не живее на адреса посочен като настоящ, а в чужбина.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3