О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1386
гр. Плевен, 07.07.2023г.
Административен съд Плевен, седми административен
състав, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и трета
година, в състав
Председател:
Габриела Христова
като разгледа докладваното от съдия Христова административно
дело №488/2023г. по описа на Административен съд Плевен на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Административното
дело е образувано по жалба на В.И.Д. с ЕГН ********** и адрес ***.4. от Заповед
№ РД-03-311 от 25.05.2023г. на Началника на Висше военновъздушно училище (ВВВУ)
„Георги Бенковски” гр. Долна Митрополия.
Оспорващият
твърди, че заповедта в обжалваната й част е незаконосъобразна относно изплатените
му отпуски и техния размер. В подкрепа на доводите си се позовава на
прессъобщение № 76/2020г. на съда на ЕС. Иска отмяна на заповедта в обжалваната
част и връщане на административния орган за ново произнасяне относно периодите
и дните, за които му се полага изплащане на отпуските.
Ответникът
в депозирано писмено становище излага доводи за недопустимост на жалбата, тъй
като заповедта не е ИАА по смисъла на чл.21 от АПК, а само урежда гражданскоправните
последици от прекратяването на договора за военна служба.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото доказателства, намира, че
заповедта в обжалваната част не представлява административен акт по смисъла на
чл.21 от АПК и са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по
делото, по следните съображения:
Със
Заповед № КВ-208/12.04.2023г. на Министъра на отбраната поради изтичане на
уговорения срок е прекратен договора за военна служба на старшина В.И.Д.,
последният е освободен от военна служба и е зачислен в запаса. В заповедта
изрично е разпоредено на военния да се изплати полагащото му се парично
обезщетение при освобождаване от военна служба. По делото няма данни и не се
твърди от страните заповедта да е била обжалвана.
В
изпълнение на горната заповед, със Заповед № РД-03-311 от 25.05.2023г. на Началника
на ВВВУ „Г. Бенковски” жалбоподателят е отчислен от доволствие във ВВВУ (т.1),
и са определени полагащите му се обезщетения, включително в обжалваната т.2.4.
и това за неизползван платен годишен отпуск.
Издадената
заповед е пряко свързана със Заповед № КВ-208/12.04.2023г. на Министъра на
отбраната, като определя имуществените последици от прекратяването на кадровата
военна служба и размера на дължимите на военнослужещия обезщетения.
Следователно т.2.4. от Заповед № РД-03-311/25.05.2023г. няма характер на
индивидуален административен акт. С обжалваната от Д. нейна част тя урежда
гражданскоправните последици от прекратяването на договора за кадрова военна
служба, включително и изплащането на неползвания платен годишен отпуск, поради
което възникналите спорове относно конкретния размер на дължими имуществени
обезщетения следва да се решат по общия исков ред от общите съдилища съгласно
чл.14, ал.1 от ГПК. Такава по характер е и претенцията на жалбоподателя, който
не приема и оспорва така определения от началника размер на подлежащия на
заплащане неползван отпуск, като твърди, че размерът му е друг и следва да бъде
определен по различен от използвания в заповедта начин. В случая обезщетението
за неползван платен годишен отпуск касае гражданскоправни отношения между
освободения от служба кадрови военнослужещ и държавата, в лицето на Началника
на ВВВУ „Г. Бенковски” гр. Долна Митрополия. Между последните двама, по въпроса
за паричните задължения и техния размер, има отношения на равнопоставеност,
като между страни във възникналото гражданско правоотношение, а не такива на
власт и подчинение между административен орган и задължено лице. Спорът относно
размера на дължимите към жалбоподателя суми, представляващи обезщетения в
резултат на неползван годишен отпуск, следва да бъдат решени по
гражданскоправен ред.
Именно
такова разрешение е дадено и в т.6 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд. Съгласно последната, делата по искове за вреди от
недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност
са подсъдни на административните съдилища; другите имуществените спорове, извън
глава шеста от Закона за държавния служител (ЗДСл), които не се основават на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или
длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В
случая не се оспорва недопускане на възстановен служител, нито е иницииран спор
по глава шеста от ЗДСл, а се оспорва заповед в частта, с която е определен
размера на неизползвания годишен отпуск, който следва да се заплати на Д..
Следователно налице е имуществен спор, уреждащ отношенията между страните по
прекратен договор за военна служба, и съгласно цитираното тълкувателно
постановление такъв спор може да се предяви по общия исков ред пред
гражданските съдилища, но не е в компетентността на административните съдилища.
Съгласно
чл.171, ал.1 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ)
на оспорване по съдебен ред по реда на АПК подлежи само заповедта на
компетентния орган за прекратяване на договора за военна служба и за
освобождаване от военна служба. Актовете на органите, извън тези по чл.171 от
ЗОВСРБ не са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК и
не подлежат на контрол за законосъобразност по реда на този кодекс.
Следователно
т.2.4. от Заповед № РД-03-311/25.05.2023г. на Началника на ВВВУ „Г. Бенковски”е
необжалваема по реда на АПК част, тъй като урежда гражданскоправните последици
от прекратяване на договора за военна служба между страните по него, споровете
за които са подведомствени на общите съдилища.
По
аналогични казуси е формирана и константна практика на административните
съдилища и ВАС – например Определение № 14116 от 21.12.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 13939/2016г., Определение № 8571 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. №
6823/2016г., Определение № 19 от 03.04.2015г. на ВАС по адм. д. № 22/2015г.,
5-членен с-в, Определение № 11162 от 24.09.2014г. на ВАС по адм. д. №
11505/2014г., Определение № 14524 от 29.11.2010г. на ВАС по адм. д. №
13869/2010г. и други.
Отделно
от горното, претендираният от Д. неизползван платен годишен отпуск от
03.06.2017г. до 31.12.2017г., за цялата 2018г. и от 01.01.2019г. до
16.04.2019г. е за периода на незаконното прекратяване на договора му за военна
служба. Със Заповед № РД-08-59/27.04.2017г. на Началника на НВУ „Васил Левски“ договорът
на оспорващия е бил прекратен и след обжалване, заповедта е била отменена с
Решение № 196/03.05.2018г. по адм. дело № 487/2017г. по описа на
Административен съд Велико Търново, последното потвърдено с Решение №
5836/17.04.2019г. по адм. дело № 7207/2018г. на ВАС. След отмяната на заповедта
Д. е претендирал по реда на чл.203 от АПК във вр. с чл.172, ал.1 и чл.173 от
ЗОВСРБ редица обезщетения вследствие незаконната заповед и оставането му без
работа, включително е предявил иск по чл.173 от ЗОВСРБ за обезщетение в размер
на 5000 лв. за неполучено обезщетение за 80 дни неизползван платен годишен
отпуск за периода от 27.04.2017г. до 23.04.2019г. Този иск за обезщетение за
неизползван отпуск е бил разгледан по адм. дело № 481/2020г. на Административен
съд Плевен, и с Решение № 100/15.02.2021г. е бил отхвърлен. Решението по адм.
дело № 481/2020г. е било обжалвано пред ВАС, където е образувано адм. дело №
5921/2021г. Към момента последното е спряно до приключване с решение
на Тълкувателно дело № 2/2021г. на Общото събрание на съдиите във Върховен
административен съд. Следователно има образуван и висящ спор между страните с
идентичен предмет, и във вече образуваното съдебно производство по чл.173 от
ЗОВСРБ ще бъде решен въпроса за заплащане на претендирания неизползван отпуск
за 2017г., 2018г. и част от 2019г.
По
изложените съображения жалбата на В.Д. следва да се остави без разглеждане като
насочена против акт, който не подлежи на оспорване по реда на АПК, и
производството по делото да бъде прекратено.
Воден
от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
без разглеждане жалбата на В.И.Д. с ЕГН ********** и адрес ***.4. от Заповед №
РД-03-311 от 25.05.2023г. на Началника на Висше военновъздушно училище „Георги
Бенковски” гр. Долна Митрополия.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №488/2023г. по описа на Административен
съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се оспори с частна жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните.
Преписи
от определението да изпрати на страните.
Административен съдия: /п/