Р
Е Ш Е Н И Е
1120/21.11.2019г.
21.11.2019 год.
Номер . . . . . . . . . . .
Година 2019 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 07 (седми) ноември Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1646 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500,
ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ гр. София, представлявано от Н.Д.Ч. и П.А.Ш. твърди, че на 13.10.2018 г. в гр. Белослав, обл. Варна, по ул. „К. и М.“ до дом № 26 настъпило пътнотранспортно произшествие, при което, по вина на ответника А.Г.В., като водач на моторно превозно средство марка „***“ с рег. № В *** ВМ, при което били причинени имуществени вреди на Г.И.Б., собственик на лек автомобил марка „***” с рег. № В *** НС. Тъй като между ищцовото дружество и собственика на управлявания от ответника лек автомобил бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” и след депозирано заявление на пострадалия, на последния било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 133,82 лв., като били направени и ликвидационни разноски размер на 25,00 лв. От съставения протокол за ПТП се установявало, че А.В. напуснал мястото на инцидента. При така посочените обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за виновно причинените от същия вреди.. Тъй като ответникът не платил задълженията, въпреки поканата, на 26.02.2019 г. ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 643/2019 г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 362/27.02.2019 г. за сума в общ размер на 164,25 лв. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника: в размер на 158,82 лв., представляващо изплатено на пострадал обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника на 13.10.2018 г. при управляване на МПС, като причинил ПТП и напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и в размер на 5,43 лв., представляващо обезщетение за неплатено парично задължение за периода от 26.10.2018 г. до 25.02.2019 г. върху сумата 158, 82 лв.,,за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 643/2019 г. по описа на ШРС. Претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково производство.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.
Назначеният му особен представител оспорва претенциите. Оспорва валидното
сключване на застрахователен договор, тъй като липсвал подпис на застрахования.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно от приложения протокол за ПТП № 1656606/13.10.2018 г., съст. от полицай при РУ – Белослав е, че на 13.10.2018 г. в 15,45 часа, в гр. Белослав, по ул. „К. и М.“ до дом № 26, настъпило ПТП с участници А.Г.В. и Г.И.Б.. Отбелязано е, че В., при движение назад с лек автомобил марка „***“ с рег. № В **** ВМ удря лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № В *** НС, който е паркиран. Описаният протокол е подписан от ответника и от Г. Б. Съдът констатира от застрахователна полица № BG/03/118001149240/14.04.2018 г., че между ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ гр. София и Р.С.С. бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС – автомобил марка „Опел”, модел „***” с рег. № В *** ВМ, като срокът на застраховката обхваща периода от 17,00 ч на 14.04.2018 г., до 23,59 ч на 13.04.2018 година. По делото са представени заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ № 52-04000-00464/18 от 16.10.2018 г., опис на претенция № 52-04000-00464/18 от 16.10.2018 г., опис-заключение по претенция № 52-04000-00464/18 от 16.10.2018 г., труд за демонтаж и монтаж на детайли, снимков материал – 2 стр., доклад по щета № 471018181805810 от 22.10.2018 г., преводно нареждане от 26.10.2018 г., от които е видно, че след заявление от пострадалата, ищцовото дружество извършило оценка на нанесените вреди и на 26.10.2018 г. платило на Г.Б. застрахователно обезщетение в размер на 133,82 лева. Съдът констатира, че с регресна покана изх. № 06566/12.12.2018 г., застрахователят поканил ответникът да му плати в десетдневен срок от получаването сума в размер на 133,82 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение. Поканата е получена от А.В. на 17.12.2018 година.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, механизмът на причиняване на вреди по автомобил „Рено Меган” с рег. № В *** НС е следния: на 13.10.2018 г. в гр. Белослав, лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № В *** ВМ, управляван от ответника, се движил през светлата част на денонощието на заден ход, излизайки от паркинг по ул. „К. и М.“. При извършване на маневрата, водачът не се съобразил с паркиралия лек автомобил „Рено Меган“, описан по-горе и със задната си част (задна броня) притиснал предна и задна десни врати, и заден десен калник на пострадалия автомобил. Вещото лице излага, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото на 13.10.2018 г. ПТП и причинените вреди по описаното МПС. Заключава, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 267,64 лева.
От
приложеното ч.гр.д. № 643/2019 по описа на ШРС се установи, че ищецът подал по
реда на чл. 410 от ГПК заявление на 26.02.2019 г., по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 362/27.02.2019
г. за сумите, предмет на предявените в настоящото
исково производство искове и за разноски в общ размер 169,00 лв. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника А.Г.В. в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 362/27.02.2019
г. по ч.гр.д. № 643/2019 г. на ШРС, и след връчването ѝ на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и
по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
следните вземания в полза на ищеца срещу ответника: за парична сума в размер на
158,82
лв., представляваща изплатено на пострадал обезщетение за имуществени вреди и 5,43
лв. – обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение
очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение Доказателствената тежест,
на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.
№ 643/2019 г. на ШРС и тези, събрани в настоящото исково производство.
По отношение на претенцията с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният
водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Тоест, за да възникне регресното
право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни
предпоставки: сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“;
осъществен деликт от водачът на застрахования автомобил; водачът да е напуснал
мястото на ПТП преди идването на органите на МВР.
От събраните
доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. Съдът намира за
доказано наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от ответника автомобил, въпреки представянето от
ищеца на екземпляр от договора без подпис на собственика на автомобила.
Наличието на сключен договор е отразено и в съставения от полицейски служител
протокол за ПТП, който е подписан и от А.В.. Настоящият състав, като взе
предвид последното изложено обстоятелство, приема за доказано и че именно
ответникът управлявал автомобила, с който причинил имуществените вреди. Чрез заключението на
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че размера на причинените вреди по лекия автомобил, в частност: пазарната
стойност на ремонта, включващ материали и труд необходими за възстановяването
на превозното средство, в състоянието, в което е бил преди ПТП възлиза на
267,64 лв., но застрахователят е приел, че е налице съпричиняване и платил на
пострадалата сума в размер на 133,82 лева.
Тоест, доказани са
всички елементи, включени във фактическият състав, обосноваващ основателността
на регресната претенция на застрахователя срещу виновния водач. По делото се
претендира и сума в размер на 25,00 лв., представляваща направени от
застрахователя ликвидационни разноски, но не се представят никакви
доказателства за извършването на такива.
Предвид така установеното от фактическа и правна страна,
съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ се явява частично основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ гр. София от А.Г.В. за парична
сума в размер на 133,82 лв., представляваща изплатено на пострадал обезщетение за имуществени
вреди, причинени от ответника на 13.10.2018 г. при управляване на МПС, като
причинил ПТП и напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Претенцията, в
останалата ѝ част до пълния предявен за установяване размер – 158,82 лв.,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Досежно иска с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД:
Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай,
длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземането
на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното
обезщетение, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението
на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него.
Установи се, че А.В. е получил регресната покана на 17.12.2018 г., като в
същата на ответника е предоставен десетдневен срок за извършване на плащането.
Тоест, датата на изпадане в забава на ответника е 28.12.2018 г. – с изтичане на
дадения срок за доброволно изпълнение. Според изчисленията на настоящия състав,
извършени с помощта на лихвен калкулатор, размерът на обезщетението за забава
върху главница в размер на 133,82 лв. за периода 28.12.2018 г. – 25.02.2019 г.
възлиза на 1,67 лева. Ето защо, предявеният иск следва да бъде частично уважен,
като по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ гр. София от А.Г.В. за
парична сума в размер на 1,67 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер
на 133,82 лв. за периода 28.12.2018 г. – 25.02.2019 г. Претенцията, в
останалата ѝ за установяване част – за периода 26.10.2018 г. – 28.12.2018
г. и до пълния предявен размер – 5,43 лв., следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
При направеното искане от ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ направените разноски по настоящото исково
производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 384,17 лв. и
по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 139,41 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.В.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД с ЕИК ***, със седалище: гр. С., с
адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С., район „Т”, пл. „П” № 5,
представлявано от Н.Д.Ч. и П.А.Ш., че съществува
вземане на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ от А.Г.В. в размер на 133,82 лв.
(сто тридесет и три лева и 82 стотинки), представляващо изплатено на пострадал обезщетение за имуществени
вреди, причинени от ответника на 13.10.2018 г. при управляване на МПС, като
причинил ПТП и напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 362/27.02.2019 г. по ч.гр.д. № 643/2019 г. на
ШРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен за установяване
размер 158,82 лв. като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.В.
с ЕГН ********** и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП““ АД, гр. София, че съществува
вземане на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ от А.Г.В. в размер на 1,67 лв.
(един лев и 67 стотинки), представляващо обезщетение
за неплатено парично задължение в размер на 133,82 лв. за периода 28.12.2018 г.
– 25.02.2019 г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 362/27.02.2019 г. по ч.гр.д. №
643/2019 г. на ШРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за периода 26.10.2018 г. – 28.12.2018 г. и до пълния предявен за установяване размер 5,43 лв., като
неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА А.Г.В. да
заплати на ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ гр. София
направените в настоящото исково производство деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 384,17 лв. (триста осемдесет и четири
лева и 17 стотинки).
ОСЪЖДА А.Г.В. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ гр. София направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 643/2019 г. на ШРС в размер на 139,41 лв. (сто тридесет и девет лева и 41 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: