Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.02.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I-во
Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на девети ноември, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Йоана П.,
разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 6 380 по описа за 2011 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРЕКРАТЯВА производството по следните искове на А.С.К.:
1. иска по чл. 124, ал.
1, пр. 2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) срещу А.С.К.,
Б.П.Р. и В.Ц.К.
за признаване за установено, че ищецът е придобил по давност в периода 1991 г.
– 2009 г. собствеността върху недвижим имот. Недвижимият имот представлява втория
етаж от североизточната част на жилищна сграда-близнак, заедно с 25/100 идеални
части от сградата и още толкова от дворното място, представляващо УПИ XIII 10, в кв. 48 по плана на гр. София, Горна баня. Съседите на дворното
място са: улица, улица, тупик и УПИ XI-6;
2. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД срещу В.Ц.К.
за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на договор от 30.10.2002
г. за покупко-продажба на недвижим имот, описан в т. 1;
3. иска чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД срещу А.С.К. за прогласяване нищожността поради противоречие с добрите
нрави на договор от 30.10.2002 г. за покупко-продажба на недвижим имот, описан
в т. 1;
[2] ОТХВЪРЛЯ следните исковете на А.С.К.:
1. срещу В.К. и Б.Р. по чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие с
добрите нрави на договора от 30.10.2002 г. за покупко-продажба на имота, описан
в пар. 1, т. 1:
2. срещу В.К.:
а) по чл. 26, ал. 1, пр.
1 вр. с чл. 152, връзка с чл. 209 от ЗЗД
за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на договора от
30.10.2002 г. за покупко-продажба на имота, описан в пар. 1, т. 1;
б) по чл. 108 от ЗС за признаване
на ищеца за собственик и осъждането на ответника да му върне имота, описан в
пар. 1, т. 1.
[3] ОСЪЖДА А.С.К. да заплати на В.Ц.К. 1 250,00
лева разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
[4]
Решението в частта по § 1 може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението. Решението в частта
по § 2 може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвяне на решението.
[5] Ако
ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 100,00 лева държавна такса по сметка на САС. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] А.К. заявява в искова
молба от 13.05.2011 г., първоначално предявена от неговите родители П.и С.К.,
че на 30.10.2002 г. е продал на Б.Р. недвижим имот. Недвижимият имот му е бил
дарен от неговите родители. Продажбата е била нищожна, тъй като с нея е било
обезпечено задължение на А.К. към трето лице. През 2007 г. съдът е прогласил за
нищожен договора, с който П.и С. К.са дарили на А.К. процесния имот.
[7] През 2009 г. Б.Р. е
продала недвижимия имот на ответника В.К.. А.К. твърди, че поради нищожността
на продажбата от 30.10.2002 г., Б.Р. не е била собственик и В.К. е закупил имот
от несобственик. Той също твърди, че не е подписвал договора с Б.Р. и не се е
съгласявал с него. Имотът се е владеел от В.К..
[8] А.К. моли съда:
1. да прогласи договора от 30.10.2002 г. за нищожен, защото той е
привиден, с него се нарушава закона, накърняват се добрите нрави и е сключен при
липса на съгласие;
2. да го признае за собственик на имота по отношение на В.К. и да
го осъди да предаде на А.К. владението на имота. Той търси и разноските по
делото, които е направил (исковата молба, л. 3-6; молбата, л. 124-125; уточнителната
молба, л. 197-198; уточнителната молба, л. 276-277).
2. На ответниците
2.1. на Б.Р.
[9] Б.Р. е оспорила
предявените искове. Тя е заявила, че продажбата от 30.10.2002 г. е
действителна, защото с нея не се е прикривала обезпечителна сделка на заем на А.К.,
тя не е противоречала на закона и добрите нрави. Ответницата твърди, че е
заплатила цената по сделката. Също така тя заявява, че към момента на
продажбата, не е била вписана исковата молба на П.и С.К. за прогласяване
нищожността на договора, с който те са дарили на А.К. процесния имот. Затова
решението по този иск не ú е противопоставимо. Затова тя моли съда да
отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 87а-90).
2.2. На В.К.
[10] В.К. е оспорил
предявените искове. Той е заявил, че не му е противопоставимо прогласяването на
договора, с който П.и С.К. са дарили процесния имот на А.К.. Затова той моли
съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 71).
II. ПО
ПРОЦЕДУРАТА
[11] На 04.03.2015 г. САС е
постановил определение по ч. гр. д. 337/2015 г. Негов предмет е било
определение на СГС, с което производството по делото е било прекратено.
[12] След постановяване на определението
от САС, предмет на настоящото дело са останали няколко иска на П.и С. К.. Това
са:
1. срещу Б.Р. и А.К.:
а) за прогласяване
нищожността на договора от 30.10.2002 г. поради накърняване на добрите нрави;
б) за установяване, че П.и С.
К.са придобили имота по давност;
2. срещу В.К.;
а) за прогласяване
нищожността на договора от 30.10.2002 г. поради:
- противоречие със закона;
- накърняване на добрите
нрави;
- липса на съгласие;
б) за признаването на П.и С.
К.за собственици на процесния имот и за осъждането на В.К. да им предаде
владението му, защото:
- В.К. е придобил имота от
несобственик;
- в полза на П.и С. К.е била
изтекла придобивна давност (сравни исковата молба (л. 3-6) и молбата от
18.02.2014 г. (л. 197-198) с определението на САС (л. 35-39 от ч. гр. д.
337/2015 г. на САС).
[13] П.и С. К.са починали в хода на делото, съответно на 12.05.2014 г.
и на 10.07.2014 г. Те са оставили като свои наследници по закон сина си
първоначалния ответник А.К. (удостоверенията за наследници, л. 236-237). Съдът
е заличил П.и С. К.като ищци и такъв е станал А.К., техният наследник по закон
и дотогавашен ответник.
[14] С молба от 21.12.2015 г. А.К. е заявил, че не подържа твърдението
си, че П.и С. К.са придобили имота по давност. Следователно съдът следва да
прекрати производството по следните искове на А.К.:
1.
срещу Б.Р., че П.и С. К.са
придобили процесния имот по давност;
2.
срещу В.К., че П.и С. К.са
придобили процесния имот по давност и осъждането на В.К. да им предаде
владението на имота.
[15] Така за разглеждане от
съда са останали следните искове на А.К.:
1. срещу Б.Р. и А.К. - за
прогласяване нищожността на договора от 30.10.2002 г. поради накърняване на
добрите нрави;
2. срещу В.К.;
а) за прогласяване
нищожността на договора от 30.10.2002 г. поради:
- противоречие със закона;
- накърняване на добрите
нрави;
- липса на съгласие;
б) за признаването на А.К.
за собственик на процесния имот и за осъждането на В.К. да му предаде
владението му, защото В.К. е придобил имота от несобственик.
[16] Въпреки че САС е
отменил прекратителното определение на СГС, САС изрично е приел, че с оглед
изявленията на страните СГС отново следва да прецени допустимостта на всеки
един от исковете. Съдът приема, че е недопустим искът на А.К. срещу В.К. за
прогласяване нищожността на договора от 30.10.2002 г. поради липса на съгласие.
[17] Това е така поради
следното: предмет на гр. д. 471/2004 г. на СРС е бил такъв иск на П.и С. К.срещу
Б.Р. и А.К.. С решението си по делото СРС е отхвърлил този иск. Решението на
СРС е влязло в сила на 26.02.2009 г. (решението на СРС, л. 13-16; решението на
СГС, л. 17-19; решението на ВКС, л. 73-77). На 07.07.2009 г. Б.Р. е продала
процесния имот на В.К. (нотариалния акт, л. 11).
[18] Съгласно чл. 298, ал. 2
от ГПК, влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните и за
техните правоприемници. Разпоредбата се отнася за правоприемство, което е настъпило
след като силата на пресъдено нещо е вече възникнала (решение на ВКС 120-2017-II Г. О. по гр. д. 376/2017 г.). В случая В.К. е частен
правоприемник на Б.Р., като правоприемството е настъпило повече от четири
месеца след като решението на СРС по гр. д. 471/2004 г. е влязло в сила.
Следователно към момента на правоприемството между Б.Р. и В.К. -07.07.2009 г. –
решението на СРС по гр. д. 471/2004 г. е
било вече формирало сила на пресъдено нещо, че е неоснователен искът на П.и С. К.срещу
Б.Р. и А.К. за прогласяване нищожността на договора от
30.10.2002 г. поради липса на съгласие. Ето защо тази сила на пресъдено нещо се
разпростира и спрямо В.К.. Затова този иск е недопустим и съдът прекратява
производството по него.
[19] Страните спорят дали е
допустимо разглеждането на иска срещу Б.Р. и А.К. за прогласяване нищожността
на договора от 30.10.2002 г. поради накърняване на добрите нрави, защото по
него първоначално А.К. е бил ответник заедно с Б.Р., а след смъртта на П.и С. К.той
е станал ищец по иска. Съдът приема, че искът е недопустим спрямо А.К. и
прекратява производството по него, а е допустим по отношение на Б.Р..
[20] Съдът приема това поради
следното: „в случаите, когато правоприемникът на
починалата страна участва на лично основание като насрещна страна по спора, е
налице сливане на качеството на ищец и ответник в един правен субект. Това води
до недопустимост на иска поради липса на насрещни страни и правен спор.“ Затова съдът следва да прекрати производството по такъв иск (решение на ВКС 360-2014-IV Г. О. по гр. д. 796/2012 г.).
[21] В настоящия случай след
смъртта на П.и С. К.и конституирането на А.К. като ищец на тяхно място, по
отношение на иска на П.и С. К.срещу А.К. за прогласяване нищожността на
договора от 30.10.2002 г. поради накърняване на добрите нрави. Затова съдът
прекратява производството по този иск срещу А.К..
[22] Искът обаче е допустим
срещу Б.Р., защото тя е различно лице от ищеца А.К.. Ето защо съдът разглежда
иска на А.К. срещу Б.Р. за прогласяване нищожността на договора от 30.10.2002
г. поради накърняване на добрите нрави е налице сливане на качествата ищец и
ответник в А.К..
[23] Така за разглеждане от
съда остават следните искове на А.К.:
1. срещу Б.Р. - за
прогласяване нищожността на договора от 30.10.2002 г. поради накърняване на
добрите нрави;
2. срещу В.К.;
а) за прогласяване
нищожността на договора от 30.10.2002 г. поради:
- противоречие със закона;
- накърняване на добрите
нрави.
б) за признаването на А.К.
за собственик на процесния имот и за осъждането на В.К. да му предаде
владението му, защото В.К. е придобил имота от несобственик.
III.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които
съдът установява
[24] На 12.12.1973 г. П.и С. К.са получили
в дял втория етаж от североизточната част на жилищна сграда-близнак, заедно с 25/100
идеални части от сградата и още толкова от дворното място. То е представлявало парцел
XI-10, в кв. 48 по плана на гр. София, Горна баня (спогодбата по гр. д. 3745/1973
г. на СРС, л. 8-9). През 1974 г. П.и С. К.са дарили на А.К. този имот (опис на
документите, представени за съставянето на Нотариален акт № 169, том I, рег.
№3148, дело № 152/2002 г. на нотариус Д.Д., л. 10-гръб; решенията на СРС, СГС и
ВКС, с които е признато, че това дарение е привидно, л. 13-19 и л. 73-77 и
91-95).
[25] На 30.10.2002 г. А.К. е получил 7 000,00
лева от дружество София 2000, като заем (РКО, л. 350). В същия ден А.К. е
продал на Б.Р. процесния имот (нотариален акт, л. 10; експертизи, л. 355-358,
376-386 и 420-425). На 26.03.2003 г. СРС е издал изпълнителен лист, с който е
осъдил А.К. да предаде на Б.Р. владението върху имота (изпълнителен лист, л.
104).
[26] През 2004 г. П.и С. К.са предявили
иск за прогласяването на нищожността на договора, с който са дарили имота на А.К.,
защото страните по сделката не са имали намерение да се обвържат от нея
(решението, л. 13-16). На 26.02.2009 г. е влязло в сила решение на СРС, с което
съдът е признал за установено, че договорът за дарение от 1974 г. е
недействителен поради привидност (решението, л. 13-16; решението на СГС, л. 17-19; решението на ВКС, л. 73-77). На 07.07.2009
г. Б.Р. е продала на В.К. процесния имот (нотариален акт, л. 11-12).
[27] Ищецът е заплатил: 500,00 лева за
адвокат (л. 86); 200 лева държавна такса (л. 278); 500,00 лева за вещо лице (л.
326 и 367). В.К. е заплатил 750,00 лева депозит за вещо лице (л. 411) и 500,00
лева на адвокат (л. 128). Б.Р. не е направила разноски по делото.
2.
Спорни по делото
обстоятелства
[28] Спорно по делото е дали сделката, с
която на 30.10.2002 г. А.К. е продал недвижимия имот, е била сключена като обезпечение
на негово задължение по договор за заем. По делото е установено, че на една и
съща дата А.К. е получил заем и е продал имота в кв. Горна баня. Тъй като са
сключени в един ден, то предположението е, че двете сделки са обвързани. Изводът
за това обаче, не може да се основава на предположения, а трябва да се докаже
от ищеца.
[29] В подкрепа на твърдението, че
продажбата е обезпечавала заем, е заявлението на Б.Р., направено в досъдебното
производство, че тя е заплатила цената по сделката на лице на име С., чиято
фамилия не е могла да възпроизведе (протокол за разпит, л. 349). Ищецът пък
твърди, че е получил заем от С. П.. Същевременно фактът, че парите не са били предадени
директно на продавача не означава, че той не се е възползвал от тях, предвид
изричното негово изявление в нотариалния акт, че е получил сумата в брой от
купувача (нотариален акт, л. 10).
[30] Друго косвено доказателство, което
би могло да подкрепи твърдението, че продажбата обезпечава заема, са
показанията на свидетелката Е.Д.(протокол, л. 388-389). Тя е дала нотариалния
акт на бившия си мъж А.К., защото той е искал да изтегли заем, а документът за
собственост му е бил нужен, за да получи заема. Е.Д.обаче, не е възприела лично
факта на получаването на заем срещу продажбата на недвижимия имот. Освен това съдът
преценява показанията ѝ с оглед нейна възможна заинтересованост. Тя
твърди, че е разделена с ищеца. Нейната дъщеря обаче, вече е предявявала
претенции към имота (искова молба, л. 107-110). Тя би имала дял от наследството
на баща си, а имотът би станал част от това наследство, ако се прогласи
нищожността на сделката. Затова съдът приема, че свидетелката е заинтересована
и показанията ѝ имат ниска доказателствена стойност.
[31] По делото няма нито едно
доказателство, което пряко да доказва твърдението, че продажбата на имота
обезпечава заем. Освен това събраните косвени доказателства не са достатъчни,
за да убедят съда във верността на това твърдение. Затова съдът приема, че продажбата
на имота не обезпечава заем.
IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[32] Ищецът е предявил един иск срещу Б.Р., който
е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на договора от 30.10.2002 г. поради накърняване на добрите нрави. Такъв иск А.К.
е предявил и срещу В.К.. А.К. е предявил срещу В.К. и следните искове:
- по чл. 26, ал. 1, пр. 1,
връзка с чл. 152, връзка с чл. 209 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договора от 30.10.2002 г. поради противоречие със закона;
- иск по чл. 108 от ЗС за
признаването на А.К. за собственик на процесния имот и за осъждането на В.К. да
му предаде владението му, защото В.К. е придобил имота от несобственик.
1.
По исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД срещу Б.Р.
и В.К.
[33] Съгласно
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите
нрави. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е сключен
договор; 2. този договор да противоречи на добрите нрави.
[34] Съдът
установи, че А.К. е сключил на 30.10.2002 г. договора за продажба на недвижим
имот. Затова е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
[35] Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона. Оспорваната сделка е покупко-продажба на недвижим имот.
С нея едната страна е поела задължение за прехвърляне право на собственост, а
другата - за плащане на цена. Тези задължения не са такива, които да накърняват
морала и добрите нрави.
[36] Продажбата
на чужда вещ не противоречи на добрите нрави и не е нищожна. По такава сделка
продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост.
Затова сделката може да се развали. До този момент тя остава действителна и
поражда права и задължения за страните (решения на ВКС: 260-2014-III Г. О. по гр. д. 3345/2013 г.; 483-2010-I Г. О. по гр. д. № 991/2009 г.)
[37] Понеже
съдът не установява с договора от 30.10.2002 г. да са накърнени добрите нрави,
не е налице предпоставка за уважаване на иска. Ето защо съдът го отхвърля.
2.
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 152, вр. с чл. 209 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД)
[38] Съгласно чл. 152 от ЗЗД, съглашение, с което се уговаря предварително,
че, ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на
вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин
за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е
недействително. Когато при сключване на договор за заем, страните предварително
са уговорили различен начин за обезпечаване на заема, освен чрез учредяване на
залог или ипотека - прехвърлили са имот с уговорка за обратното му изкупуване -
съглашението е недействително (чл. 209 от ЗЗД).
[39] Ето защо, за да се установи, че договорът прикрива съглашение с
предварително уговорен начин за удовлетворение на кредитора, следва на първо
място да бъде доказано, че за ищеца е възникнало задължение. На следващо място ищецът
трябва да докаже, че преди или едновременно с възникване на това задължение страните
са уговорили начин на удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона.
[40] Следователно за уважаването на иска ищецът следва да установи, че: 1. той
е имал задължение към трето лице; 2. договорът от 30.10.2002 г. е бил сключен,
за да се удовлетвори вземането на третото лице към ищеца.
[41] Съдът установи, че А.К.:
а) е имал задължение по договор за заем;
б) на 30.10.2002 г. е продал недвижим имот. Съдът не установи обаче,
продажбата на имота да е обезпечавала задължението за връщане на заетата сума.
Ето защо не е налице предпоставка за уважаване на иска. Затова съдът го отхвърля.
3.
По иска по чл. 108 от ЗС
[42] Съгласно
чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за
уважаване на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2.
ответникът да държи тази вещ без основание и без да е неин собственик.
[43] Ищецът
твърди, че той е собственик, защото съдът е прогласил нищожността на договора
за дарение, с който П.и С. К.са му дарили процесния имот. Следователно към
момента, когато А.К. е продал на Б.Р. процесния имот, той не е бил негов
собственик. Така Б.Р. не е станала собственик и съответно не е станал
собственик В.К., а такива са останали П.и С. К..
[44] Когато
приобретателят по привидна сделка се е разпоредил с имота, предмет на сделката,
като актът за това е бил вписан преди вписването на исковата молба за
прогласяване на привидността, прогласяването на привидността е
непротивопоставимо на придобилия собствеността от привидния приобретател
(решение на ВКС 125-2009-II Г. О. по гр. д. 1296/2008 г.). В случая исковата молба за
прогласяване на привидността на дарението от 1973 г. е била вписана най-рано
през 2004 г. Преди това обаче, през 2002 г. А.К. се е разпоредил с процесния
имот в полза на Б.Р.. Следователно прогласяването на привидността на дарението
от 1974 г. е непротивопоставимо на Б.Р. и по никакъв начин не е засегнало
придобиването на собствеността от нея. Съответно В.К. е придобил от собственик.
Ето защо съдът приема, че А.К. не е собственик на процесния имот.
[45] Не е
налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
4. По
разноските:
[46] При този изход
от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат ответниците.
От тях само В.К. е направил искане за присъждане на разноски. Той е направил
такива за 1 250,00 лева. Затова съдът осъжда А.К. да заплати на В.К.
1 250,00 лева разноски по делото.
Съдия: