Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 92 от 19.03.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 382 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от С.И.Ц., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Бобов дол, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието. Предявен е иск с правно
основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС) за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 45 000,00 лева за претърпените от
него през периода от 08.03.2017 г. до 16.09.2020 г., включително, неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие
на заболяването му хроничен калкулозен холецистит, причинено от
некачествената храна и замърсената питейна вода в Затвора – Бобов
дол.
Ищецът се
явява в първото заседание по делото и поддържа предявения иск.
Процесуалният представител по пълномощие на ответника – юрисконсулт Е.Г., в представения отговор на исковата молба и в съдебните заседания по делото оспорва иска по основание и размер. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на предявения иск.
Ищецът е пребивавал в Затвора – Бобов дол за изтърпяване на наказание лишаване от свобода през периода от 24.01.2017 г. до 25.10.2019 г. Постъпил е отново в затвора на 23.01.2020 г. и изтърпява наказание лишаване от свобода по Присъда №4280/03.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 144/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Видно от приетата като доказателство по делото медицинска справка, издадена на 28.05.2020 г. от Медицинския център към Затвора – Бобов дол, ищецът е консултиран със специалист в МБАЛ „Св. Иван Рилски”, гр. Дупница, като при прегледа са констатирани конкременти в жлъчния мехур и е дадено предписание за хоспитализация. На 03.07.2020 г. той е постъпил в СБАЛЛС към Затвора – София и след проведени изследвания и лечение е изписан на 03.08.2020 г. с мнение, че не се налага оперативно лечение по спешност, а планово такова, като в издадената епикриза е посочено, че се касае за болен с доказана жлъчнокаменна болест.
Затворът – Бобов дол няма собствен водоизточник, а е свързан с градската водопроводна мрежа. Съгласно писмо с вх. № 752/29.01.2020 г. от директора на РЗИ – Кюстендил наблюдението върху качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, подавана за нуждите на населението в гр. Бобов дол, се извършва съгласно съгласуваната с РЗИ – Кюстендил Мониторингова програма, изготвена от „Кюстендилска вода” ЕООД, гр. Кюстендил, и утвърдените в програмата пунктове за пробовземане. Видно от приетите като доказателства по делото сертификати за контрол и протоколи за контрол на водата за питейно-битови цели от централен водоизточник – гр. Бобов дол, издадени от РЗИ – Кюстендил, през периода от 01.01.2019 г. до 31.10.2020 г. водата за питейно-битови цели отговаря на изискванията за качество.
От показанията на свидетелката Ц.Б.Х. – началник на сектор ФЛРК в Затвора – Бобов дол, се установява, че храната в затвора се приготвя по рецептурника за заведенията за обществено хранене, като седмичните менюта се утвърждават от началника на затвора. Приготвят се и диетични менюта за лишените от свобода, на които е назначена диета от медицинския специалист в затвора или от външен специалист. От 15.08.2020 г. ищецът е на диетично хранене – назначена му е диета № 5 – за жлъчнокаменна болест. До 15.08.2020 г. той е бил на обща храна. От същия не са постъпвали жалби по отношение на качеството на храната и на водата в затвора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 285, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС искът се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник, доколкото Затворът – Бобов дол е териториална служба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, по отношение на която като място за лишаване от свобода последната осъществява пряко ръководство и контрол; освен това дейността по управление на местата за лишаване от свобода е административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който/което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, като настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното (чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая С.Ц. не доказа твърдяното от него нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
От събраните по делото доказателства не се установи, че ищецът е получил заболяването си в Затвора – Бобов дол. Липсват доказателства от кога датира това негово заболяване. Не се събраха и доказателства в подкрепа на твърденията на Ц. за поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС от затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на качествени храна и питейна вода.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Независимо от изхода на спора на ответника не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт. Такова не се дължи в нито една от хипотезите на чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.Ц., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора – Бобов дол, иск с правно основание чл.
284, ал. 1 от за осъждане на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието да му
заплати обезщетение в размер на 45 000,00 лева
за претърпените от него през периода от 08.03.2017 г. до 16.09.2020 г.,
включително, неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на заболяването му хроничен
калкулозен холецистит, причинено от некачествената храна и замърсената питейна
вода в Затвора – Бобов дол.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: