№ 463
гр. Бургас, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. С.
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500370 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН-**********,подадена
чрез пълномощника му адв.А.С.,със съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Успенска“№4 адвокатска
кантора А.С. против съдебно решение №130 от 15.12.2021г.,постановено по гр.д.№
577/2021г.по описа на АРС,с което съдът е приел за установено по отношение на ответника
ИВ. СЛ. ИВ.,че съществува вземането на ищеца „Макриста“ООД с ЕИК-*********,със
седалище и адрес на управление с.Руен,ул.“Първи май“№56,представлявано от М К Д,за
сумата от 4000 лева,представляваща главница по паричен заем, както и 225.56 лева лихва за
забава за периода от 21.07.2020г.до 08.02.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението- 12.02.2021г.до датата на изплащане на вземането.
С подадената въззивна жалба е оспорено решението на АРС като незаконосъобразно и
неправилно. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището,че предявеният
иск е неоснователен,като същите са в няколко насоки. Сочи се,че в производството пред
АРС ответникът е направил възражение,че не е налице предаване на посочената в договора
сума от заемодателя на заемателя,като е било направено и възражение,че така представеният
„запис на заповед“ не би могъл да служи като разписка за получаване на сумата,както е
твърдял ищецът.Тези възражения са били обосновани правно с отговора на исковата молба и
в писмените бележки. Счита,че не е било изяснено дали се касае за облигационни
1
правоотношения по договор за заем или по договор за изработка,тъй като ищецът е
твърдял,че ответникът е следвало да заплати за извършена селскостопанска
услуга.Изложени са подробни правни съждения относно правните характеристики на
договора за заем и правната същност на разписката,като документ,обективиращ предаването
на сумата,когато характер на разписка има нередовен или недействителен запис на
заповед.В тази връзка се сочи,че решението на АРС е постановено в противоречие с
практиката на ВКС,/цитирани няколко решения/,в които ВКС приема,че в хипотеза на
нередовен запис на заповед,в който не е посочено основанието и е поето безусловно
обещание за плащане ,установяването на тези обстоятелства следва да се осъществи с други
доказателствени средства извън представения документ,който няма характер на разписка по
смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД,а ако се твърди,че сумата по нередовния запис на заповед е
получена по договор за заем,то на доказване подлежат както основанието,така и факта на
предаването на парите.Посочва,че в настоящия случай предаване на парите не е
извършено,тоест-няма сключен договор за заем между ищеца и ответника.Позовава се на
съдебна практика на ВКС относно доказателственото значение на нередовен/недействителен
запис на заповед като посочва,че съдържанието на процесния документ не удостоверява
твърдяното предаване на сумата 4 000 лева и няма характера на разписка по смисъла на
чл.77 ал.1 ЗЗД,а други доказателства за предаването на сумата не са представени от
ищеца.Прави довод,че дружеството не е представило и доказателства за извършени
счетоводни записвания,удостоверяващи разплащания към ответника и по-
точно,осчетоводяване на счетоводната операция по даване на заем в размер на 4 000 лева
на ИВ. СЛ. ИВ..По изложените съображения счита,че неправилно АРС е приел,че
предявеният иск е основателен и доказан и го е уважил.Моли за отмяна на решението на
АРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.Няма доказателствени искания,претендира
разноски за двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на ищеца „Макриста“ООД, като в
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът редовно уведомен не се явява.Представлява се
от адв.С.,който поддържа въззивната жалба,няма нови доказателствени искания. Претендира
разноски и представя списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемото дружество ,редовно уведомено,не изпраща
представител.Не изразява становище по въззивната жалба и не сочи нови доказателства.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
атакуваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Пред АРС са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Ищецът е
твърдял,че между него и ответника съществува облигационно правоотношение по договор
за паричен заем,по силата на който ищцовото дружество е предало на ответника И. сумата
2
4000 лева,а той се е задължил да върне на заемодателя заетата парична сума до
20.07.2020г.,което задължение не е изпълнил до момента. В исковата молба се твърди,че със
сумата е следвало ответникът да заплати извършена селскостопанска услуга,както и че при
предаването на сумата е бил оформен документ,наименуван „запис на заповед“ ,който
ищецът представя като писмено доказателство- разписка за получената от ответника сума.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск,като е заявил,че
между него и ищеца не съществува облигационно правоотношение по договор за заем.Навел
е възражение,че представеният документ „запис на заповед“ е нищожен и не би могъл да
послужи като писмено доказателствено средство за предаване на сумата. В отговора се
сочи,че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване,че е
сключен твърденият от него договор за заем,както и предаването на сумата. Възразил е,че в
хипотеза на нередовен запис на заповед,в който не е посочено основанието и е поето
безусловно обещание за плащане,установяването на тези обстоятелства следва да се
осъществи с други доказателствени средства,извън представения документ,който няма
характер на разписка съгласно чл.77 ал.1 ЗЗД.По този въпрос ответникът се е позовал на
съдебна практика по чл.290 ГПК на ВКС,обективирана в Решение №78 от 17.07.2009г.по т.д.
№29/2009г.на І т.о.на ВКС и др.Направено е и възражение,че ищецът-търговско дружество
след като твърди,че е предоставило процесната сума в заем на ответника, следва да
ангажира доказателства за осчетоводяване по сметките си на сумата,като предадена на
ответника по договор за заем.
С определението си доклад по чл.146 ГПК районният съд е разпределил правилно
доказателствената тежест,като е уважил и доказателственото искане на ищеца за допускане
на двама свидетели при режим на довеждане.В хода на делото от страна на ищеца не са били
ангажирани свидетелските показания,нито други доказателства,подкрепящи твърдението
му,че между страните по делото е бил сключен договор за заем.
С постановеното съдебно решение АРС е уважил предявеният иск,като е приел,че
облигационното правоотношение между страните по сключен между тях на
20.04.2020г.договор за заем е доказано по несъмнен начин от представения по делото запис
на заповед,като записът на заповед представлява и писмено доказателство,удостоверяващо
факта на предаване на сумата. АРС е приел,че тъй като записът на заповед не страда от
пороци,може да се приеме като доказателство за предаване на сумата.
Записът на заповед е eдностранна и абстрактна търговска сделка,в която
основанието за задължаване е извън задължителното съдържание на записа на заповед
съгласно чл.535 ТЗ. В случая ищецът не е посочил като основание за съществуването на
вземането си представеният от него запис на заповед с дата на издаване 02.04.2020г.
Вземането си ищецът е претендирал на основание каузална сделка- договор за заем, а
записът на заповед е представил като доказателство за реалното предаване на
сумата,навеждайки твърдения,че същият има характера на разписка за предаването на
сумата по сключения между страните договор за заем на сумата 4 000 лева.
В тежест на ищеца по делото е било да докаже,че между него и ответника е
3
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем на сумата 4000
лева,с посочените в исковата молба параметри,което твърдение ответникът е
оспорил,заявявайки,че не е сключвал договор за заем с ищцовото дружество. За доказване
на съществуването на твърдения договор, ищецът е следвало да ангажира писмени
доказателства или свидетелски показания,които в случая са били процесуално допустими
съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК. АРС е уважил доказателственото искане на ищеца за
допускане до разпит на двама свидетели,но ищецът не ги е довел за разпит в съдебно
заседание. При това положение,твърденията на ищеца за валидно възникнало облигационно
правоотношение с ответника по сключен договор за заем на сумата 4 000 лева е останало
недоказано от събраните по делото доказателства. Неправилно и в разрез с процесуалните
правила АРС е приел,че представеният запис на заповед съставлява доказателство за
сключен договор за заем и едновременно с това има характера и на разписка,която доказва
факта на реалното предаване на сумата. Съгласно трайно установената съдебна
практика,записът на заповед може да се конвертира в разписка за предаване/получаване на
сумата и да бъде ценен като писмено доказателство- разписка,но не и като доказателство за
вида и параметрите на конкретното каузално правоотношение,което той обезпечава.За
доказване на твърдяното каузално правоотношение- договор за заем, ищецът е следвало да
ангажира други доказателства,извън представения запис на заповед,още повече,че той сам е
заявил,че представя същия като разписка за получаване на сумата от ответника.Както се
посочи по-горе,ищецът не е ангажирал такива доказателства,поради което твърдението му за
валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за заем е
останало недоказано.
По гореизложените съображения,въззивният съд намери,че решението на АРС,с
което искът е уважен, следва да бъде отменено като незаконосъобразно,неправилно и
необосновано от доказателствата по делото,а предявеният от ищеца иск- да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.При това положение,БОС не намира за необходимо да
обсъжда останалите оплаквания във въззивната жалба на ответника И.И..
С оглед изхода от въззивното обжалване,право на присъждане на разноски съгласно
чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК възниква за въззивника И.. В първоинстанционното производство той
е направил разноски в размер на 650 лева за адвокатско възнаграждение,а във въззивното
производство- 450 лева за адвокатско възнаграждение и 84.51 лева за държавна такса за
въззивното обжалване,които БОС възлага за плащане в тежест на „Макриста“ООД.
.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският Окръжен Съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №130 от 15.12.2021г.,постановено по гр.д.№ 577/2021г.по описа
на АРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск с правно
4
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД от ищеца „Макриста“ООД с ЕИК-
*********,със седалище и адрес на управление с.Руен,ул.“Първи май“№56,представлявано
от М К Д,за установяване по отношение на ответника ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН-********** ,със
съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Успенска“№4 адвокатска кантора адв.А.С.,че съществува
вземането на ищеца „Макриста“ООД с ЕИК-********* в размер на сумата от 4000/четири
хиляди/ лева,представляващо главница по договор за паричен заем,сключен между страните,
както и вземането в размер на 225.56/двеста двадесет и пет лева,петдесет и шест стотинки/
лева- лихва за забава върху главницата за периода от 21.07.2020г.до 08.02.2021г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-
12.02.2021г.до датата на изплащане на вземането,за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 260078 от 15.02.2021г.по ч.гр.д.№141/2021г.по описа на АРС.
ОСЪЖДА „Макриста“ООД с ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление
с.Руен,ул.“Първи май“№56,представлявано от М К Д да заплати на ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН-
********** ,със съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Успенска“№4 адвокатска кантора адв.А.С.
сумата от 650 лева разноски в първоинстанционното производство пред АРС и сумата
534.51 лева разноски по въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5