О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 5/06.01. 2020 година Град Варна
Апелативен съд – Варна,
търговско отделение, на горепосочената дата, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Славов
ч.в.т.д. № 705 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на Т
И Т ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК * гр.София, чрез
управителя Трайчо Иванов Попов, срещу Определение № 229/01.08.2019г.,
постановено по т.д. № 127/2017 год. по
описа на ОС – Силистра, с което съдът е прекратил производствот по делото.
Жалбоподателят навежда
доводи за неправилност на обжалваното определение, поради незаконосъобразност и
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила при неговото
постановяване. Излага, че при
прекратяване на производството по гланвния иск поради оттеглянето му,
производството по предявения евентуален иск по чл.86 ЗЗД-за присъждане на
изтекли лихви върху главницата, не може да се приеме също за оттеглено, поради
което съдът дължи произнасяне по него.
Иска от въззивната
инстанция да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд със задължителни указания да постанови решение съобразно
изменения петитум на исковата молба –за заплащане на дължимите лихви и
разноските по делото.
Насрещната
страна-Община Тутракан не е изразила становище по жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството по делото е образувано
по искова молба от Т И Т ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК * гр.София, срещу Община
Тутракан с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от
240 000лв., частичен иск от 443 200лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до датата на изплащането
на сумата.
На
основание чл. 214 от ГПК ищецът е направил искане за намаляване на цената на
иска от 240 000 лева на 105 120 лева и е поискал съда да постанови решение, с
което да осъди ОБЩИНА ТУТРАКАН да му заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 105 120 лева с ДДС, дължима и неплатена главница по Договор № ПО-
07-453/25.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 105 120
лева от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното
плащане на сумата. С постановено определение от 20.02.2019год., съдът е
допуснал поисканото изменение на иска. С молба от 26.03.2019год., уточнена с
молба от 22.05.2019год. ищецът е заявил, че на 20.11.2018год. е получил плащане
на сумата от 105 120лв. и на основание чл.232 ГПК е оттеглил иска за
заплащане на посочената сума-дължима но неплатена главница по цитирания договор
№ ПО- 07-453/25.05.2016 г., като на основание чл.86 ЗЗД е поискал Община
Тутракан да заплати сумата от 5251,16лв.- лихви върху главниците от предявяване
на иска до заплащане на сумите. Според заключението на ССЕ, законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до 20.11.2018год. е
в общ размер на 5251,16лв. С определение от 05.06.2019год. съдът е прекратил на
основание чл.232 ГПК производството за заплащане на главница в размер на
105 120лв. като е постановил производството да продължи относно
претенцията по чл.86 ЗЗД за 5 251,16лв. С обжалваното определение производството
по иска по чл.86 ЗЗД е прекратено като недопустимо.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Както се посочи, производството е образувано по иск с правно основание чл.79 ЗЗД за
присъждане на главница в размер на105 120лв. -който е главен и по чл.86 ЗЗД-акцесорен и представлява искане за присъждане на лихви за забава върху
главницата, считано от исковата молба до заплащане на сумата. За разлика от
становището на жалбоподателя, който счита че исковете са предявени при
условията на евентуалност и цитира относима съдебна практика, следва да се
отбележи, че исковете са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване-т.е. следва да бъдат разгледани и двата иска. Както се отбеляза,
искът по чл.86 ЗЗД е акцесорен-т.е. той е свързан и в зависимост от главния
иск, респективно акцесорните искове се разглеждат само при уважаване на главния
иск. В допълнение следва да се отбележи и следното, относно акцесорния характер
на иска по чл.86 ЗЗД, респективно относно неговата процесуална несамостоятелност:
Искането за присъждане
на законна лихва върху главницата след датата на предявяване на исковата молба
не е самостоятелен иск и за това правилно съдът е отменил хода по същество, и е
прекратил производството по този иск като недопустимо. Тази процесуална
несамостоятелност и обусловеност от главния иск проличава и от следното: –
ищецът не дължи заплащането на държавна такса по направеното искане по чл.86 ЗЗД; освен това предявяването в процеса се извършва без спазването на
процесуалните изисквания по чл. 214, ал.2 ГПК, и др.
Поради така посочената процесуална
обусловеност, прекратяването на производството по самостоятелно предявената
главна претенция води до десезиране на съда и по отношение искането за
присъждане на последващо изтеклите лихви върху главната претенция. Следва да се
отбележи, че тази обусловеност важи независимо от основанията за десезиране и
не зависи от волята на ищеца.
Предвид изложеното, предприетият от
ищеца отказ от иска с правно основание чл. 79 ЗЗД води до десезиране на съда
както по отношение на предявения иск, така и по отношение на предявеното искане
за присъждане на последващо изтекли лихви върху главницата. Следва да се
отбележи, че законни лихви след датата на предявяване на исковата молба могат
да бъдат присъждани единствено при съществуващо и непогасено процесуално
правоотношение по основната претенция и разглеждането й по същество с решение. Предвид
изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящото определение е окончателно-
арг. от чл. 280, ал.2 ГПК.
При този изход на спора, делото
следва да бъде върнато на окръжния съд, който следва да се произнесе по
искането на ищеца за присъждане на разноски.
Водим от горното,
Варненският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 229 от 01.08.2019г.
на Силистренски окръжен съд, постановено по т.д. № 127/2017г., с което съдът е
прекратил производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.