Р Е Ш Е Н И Е
№ 131 18.06.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело №
117 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Главен
юрисконсулт Димитър Димитров като пълномощник на ОСЗ – КЮСТЕНДИЛ, офис Трекляно
с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ № 44, ет.9 обжалва
решението по адм.д.№1404/2019г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното
основание по чл.209, т.3 от АПК. Твърди неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон във връзка с хипотезата на чл.34в във вр. с
чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу
решението на ПК – Кюстендил в оспорената част.
В с.з. и писмени бележки пълномощникът
на касатора поддържа жалбата.
В
писмен отговор и в с.з. адв.С.М. *** като пълномощник на ответника по жалбата Ж.Б.М.
*** оспорва жалбата като неоснователна.
На
самостоятелно основание адв.М. като пълномощник на Ж.Б.М. оспорва решението на
РС – Кюстендил в частта за липсата на дадени от районния съд указания към
органа по тълкуването и прилагането на закона в нарушение на чл.173, ал.2 от АПК, което счита за явна фактическа грешка. Моли за отмяна на решението в
оспорената част и произнасяне по същество с указания за изпращане на преписката
на органа. В останалата част решението се счита за правилно и законосъобразно.
В
с.з. адв.М. поддържа подадената жалба от името на Ж.Б.М..
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбите. Моли съда да потвърди
решението на районния съд като законосъобразно и правилно.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с доказателствата по делото на районния съд и становищата на
страните, намира жалбата на ОСЗ – Кюстендил за допустима като подадена от
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат.
Съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване пред районния съд от Ж.Б.М. е решение №1-Р/26.01.2000г. на ПК –
Кюстендил в частта по т.2, с което е възстановено правото на собственост на
н-ците на Б.А.И. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на полска
култура от 1.604дка, шеста категория, местност „Кандило“ в землището на
гр.Кюстендил, имот №050189 по КЗ при посочени граници и съседи.
От
фактическата страна по спора районният съд е установил, че с решение
№35-Р/19.03.1997г. на ПК – Кюстендил на н-ците на Б.А.И. е възстановено правото
на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници на имот с
площ 1868кв.м. в м.“Кандило“, землище на гр.Кюстендил, представляващ имот с
№050189 с издадена скица към решението. Със заповед №РД 46-381/19.04.1999г. на
МЗГАР е наредена частична преработка на КВС за масив №50, в който попада имота,
а с оспореното решение №1-Р/26.01.2000г. на ПК, в изменение на решение №35-Р е
възстановен имота по т.2 с намалена площ от 1604кв.м. Съдът е посочил, че в
изпратената от органа преписка се намира решение №1-Р/26.01.2000г., с което на
н-ците на правоимащото лице е възстановен имота с площ 1.547дка, като двете
решения имат разлика и в членовете на колективния орган. Съгласно писмо-отговор
от СГКК – Кюстендил, имот с идентификатор 41112.50.189 по данни от ОСЗ е с площ
от 1604кв.м., а след съвместяване на данните от КВС с данните от урбанизираната
територия е установено застъпване с имот 41112.504.1735 в размер на 45кв.м., за
което е изготвен протокол за отстраняване на ЯФГ, който е изпратен на ОЗС за
провеждане на процедура по обезщетяване. Съдът е приел, че причина за
възстановяване на имота с площ 1604кв.м. е възражение от Георги Иванов Пирински
с имот №050193, източен съсед на процесния имот. От приетата съдебно-техническа
експертиза съдът е установил, че имотът попада в заповедта на МЗГАР за частична
преработка на картата.
От
правна страна съдът е приел, че жалбата е допустима и основателна. Установил е
наличие на предпоставките за издаване на ново решение за възстановяване на
собствеността по реда на чл.34в във вр. с чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ поради
обезсилване по право на предходното възстановително решение и издадения въз
основа на него констативен нотариален акт. Според съда обаче наличието на
последващо решение на процесното със същия номер и дата с намалена площ на имота
без мотиви за това и данни за проведена допълнителна процедура по правилата на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ води до извод за нищожност на оспореното решение. С решение
№1018/02.12.2019г. съдът е прогласил за нищожно решение №1-Р/26.01.2000г. на ПК
– Кюстендил в частта по т.1 от същото и е осъдил ОСЗ – Кюстендил да заплати на М.
деловодни разноски в размер на 652.80лв. С решение №2/03.01.2020г. в процедура
по чл.247, ал.1 от ГПК съдът е допуснал поправка на ОФГ в решението по
отношение прогласената нищожност на решението на ПК – Кюстендил, като вместо по
т.1 е прогласил нищожността по т.2 от същото.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба срещу решението на ПК - Кюстендил. Решението
обаче е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила относно събиране на всички относими
доказателства по спора. Съображенията за това са следните:
От
събраните пред районния съд писмени доказателствени средства и приетата
техническа експертиза е видно, че реституционното административно производство
е образувано по заявление вх.№81819/12.04.1996г. от Ж.Б.М. като наследник на
правоимащото лице Б.А.И. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски имоти, между които и процесния, представляващ полска култура в
м.“Кандило в землището на гр.Кюстендил. Имотът е възстановен с решение
№35-Р/19.03.1997г. на ПК – Кюстендил в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници с площ от 1.868дка с №050189 по КЗ и за него е издадена скица №13/19.03.1997г.,
а по-късно и констативен нот.акт №159, том II, дело №1192/1998г. на нотариус Е.П..
Безспорно е и че въз основа на заповед №РД-46-381/19.04.1999г. на министъра на
МЗГАР на основание чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ и чл.26 от ППЗСПЗЗ е извършена частична
преработка на картата на съществуващите стари реални граници за землището на
гр.Кюстендил. Преработката е засегнала целия масив 50, в който е включен имота
по възстановителното решение /вж. заключението на вещото лице/. Няма данни за
оспорване на заповедта от заинтересованите лица по отношение на спорния имот и
за нейната отмяна. Процесното решение е постановено след заповедта на
министъра. Същото е представено с жалбата по делото на районния съд и с него
имотът е възстановен с по-малка площ - 1.604дка. Като мотиви в решението е
посочено, че същото се издава в изпълнение на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ и допълва
и изменя решение №35-Р/19.03.1997г. В административната преписка обаче органът
е представил още едно решение със същия номер и от същата дата като процесното,
но с различен състав на ПК и различна площ на възстановения имот по т.2 – от
1.559дка. Решението е без подписи на членовете на ПК, т.к. е електронна
разпечатка от архивна база данни на ОСЗ - Кюстендил и не се съхранява на
хартиен носител. Представеното към жалбата писмо от началника на СГКК –
Кюстендил до жалбоподателката от 18.04.2018г. дава информация, че към момента
на одобряване на КККР за землището на гр.Кюстендил /одобрена със заповед
№РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК/ процесният имот е подаден от
ОСЗ – Кюстендил с площ 1.604дка, която е намалена в процедура по отстраняване
на ОФГ до 1558кв.м., което се потвърждава от скицата за ПИ 41112.50.189,
издадена на 18.01.2018г.
При
тези безспорни фактически данни изводът на съда за нищожност на процесното
решение поради наличие на последващо решение е неправилен. Ако последващото
едноименно решение е второ по ред без наличие на предпоставките за изменение в
специалните ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, то последващото решение е засегнато от констатирания
порок нищожност, а не процесното като първо по ред след процедурата по чл.17,
ал.8 от ЗСПЗЗ. По-важното обаче е, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна относно времето и причината за постановяване на двете
едноименни решения на ПК. По делото на районния съд няма събрани фактически
данни кое от двете решения е първо и кое второ по време. В нарушение на чл.171,
ал.4 от АПК във връзка с принципа за служебното начало по чл.9, ал.3 от АПК,
съдът не е указал на ответния орган, че не сочи и не представя доказателства за
причината за постановяване на двете едноименни решения и не е изследвал
посредством допустими доказателствени средства достоверността на посочената в
тях дата. Видно от съдържанието на решенията от 26.10.2000г., съставът на ПК –
Кюстендил е различен, което обстоятелство във връзка с писмото от СГКК –
Кюстендил от 18.04.2018г. навежда на извод, че към момента на изработване и
одобряване на КККР, т.е. към 2008г., действащо е било процесното решение на ПК
– Кюстендил за възстановяване на имота с площ 1.604дка. За изследване на
спорните обстоятелства съдът е дължал събиране на данни относно законния състав
на органа към 26.01.2000г. във вр. с правилата на чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ /ред.,
ДВ, бр.13/2007г./ и чл.60а от ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр.31/2003г./. Едва след
установяване на посочени фактически данни съдът може да формира правен извод за
това, кое от двете реституционни решения от 26.01.2000г. е било първо и кое
второ, каква е причината за тяхното съществуване в правния мир, като само по
отношение на второто решение е мислима нищожността при пререшаване на спора от
органа без наличие на основание за това.
Касационният
съд споделя извода на районния съд, че поради действието на чл.34в от ЗСПЗЗ,
към момента на обнародване в ДВ на заповедта на министъра за преработка на
плана по чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ /19.04.1999г./ възстановителното решение от
19.03.1997г. е обезсилено по силата на закона, като обезсилен се явява и констативният
нотариален акт в частта за процесния имот. Заповедта на министъра на МЗГАР е
общ административен акт, който е влязъл в сила. Поради това, след преработка на
картата органът дължи издаване на ново възстановително решение, съответстващо
на графичното отразяване на имота върху картата на землището.
Изложеното
налага, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК отмяна на решението на районния
съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото
разглеждане на делото районният съд следва да задължи ответната ОЗС да посочи
кое от двете решения с №1-Р/26.01.2000г. на ПК - Кюстендил е първо по ред и каква
е причината за издаване на двете решения, както и да представи доказателства за
това /извлечения от дневници за постановени решения, книги и разпечатки в
електронен формат във връзка с твърденията в писмените бележки от гл.юк
Димитров в касационното производство/. Следва да се установи на какво се дължи
разликата в площта на имота по решението на ПК – Кюстендил от 26.01.2000г. от
1.559дка и площта на имота в КККР от 1.558дка във връзка с твърденията в
писмените бележки от гл.юк Димитров по настоящето дело за актуалност на
решението с данните за имота по КККР. Съдът следва да задължи ОСЗ – Кюстендил
да представи доказателства за законния състав на ПК – Кюстендил към
26.10.2000г., включително заповедта на директора на ОДЗ – Кюстендил за определяне
на служителите от ПК – Кюстендил с правомощие да подписват решенията за
възстановяване на собствеността. След събиране на писмените доказателства, на
основание чл.171, ал.2 от АПК и за отговор на възраженията в жалбата на М. пред
районния съд, съдът следва на назначи допълнителна съдебно-техническа
експертиза със задачи: 1/дали имота по т.2 от процесното решение от
26.01.2000г. по граници и площ съответства на графичното му изчертаване в
преработената карта на съществуващите стари реални граници на масив №50 за
землището на гр.Кюстендил въз основа на заповед №РД-46-381/29.04.1999г. на
министъра на МЗГАР в актуалността на картата към момента на издаване на
решението, т.е. към 26.01.2000г. и 2/тази площ на имота променена ли е в
последствие, включително след одобряване на КККР за населеното място, на какво
правно основание и въз основа на какви актове и дали ОСЗ е извършвала промени в
КВС досежно процесния имот с оглед прекратените правомощия по поддържане на КВС
по см. на §4, ал.3 от ПЗР на ЗКИР и §4, ал.5 от Наредба №49/05.11.2004г. за
поддържане на картата на възстановената собственост. След събиране на
посочените доказателствени средства съдът следва да формира извод относно
валидността и законосъобразността на т.2 от процесното решение на ПК –
Кюстендил в обхвата на съдебния контрол по чл.142 от АПК.
Касационната жалба на Ж.Б.М. представлява
искане за допълване на решението на районния съд по реда на чл.248, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК, а не поправка на очевидна фактическа грешка по чл.175
от АПК. Твърди се за липса в решението на съда на мотиви и изричен диспозитив
по реда на чл.173, ал.2 от АПК. При новото произнасяне на районния съд след
връщане на делото, съдът следва да формира изрични мотиви по искането в жалбата
на М. за връщане на преписката за ново произнасяне.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1018/02.12.2019г. по адм.д.№ 1404/2019г. на РС –
Кюстендил, поправено с решение №2/03.01.2020г. по същото делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.