№ 308
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора Галина А. Андреева - Минчева.
като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215300601465 по описа за 2021 година
С Присъда № 260013/19.04.2021г., постановено по НОХД №
602/2020г. Асеновградски районен съд, 3 нак. състав е ПРИЗНАЛ подсъдимия
С. И. И., роден на **** г. в гр. Пловдив, живущ в с. К., обл. Пловдивска, ул.
„*****, *****, ***** гражданин, със средно образование, женен, работещ в
***** като работник поддръжка, осъждан-реабилитиран, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 12.04.2020 г. в 10,05 ч. в с. К., обл. Пловдивска, е
управлявал лек автомобил марка „****“ с рег. № *****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда /2,39 на хиляда/, установено по
надлежен ред със съдебномедицинска експертиза № 206/19.06.2020 г. на
УМБАЛ Пловдив, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК и чл. 54
от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер
на ДВЕ ГОДИНИ, както и наказание „ГЛОБА“ в полза на Държавата, в
размер на 1000 (хиляда) лева.
Със същата Присъда АРС на основание чл. 304 от НПК е ПРИЗНАЛ
подс. С. И. И., за НЕВИНЕН в това, че на 12.04.2020 г. в 07:35 ч. в с. К., обл.
Пловдивска, е управлява лек автомобил марка „****“ с рег. № **** с
1
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда /2,74 на хиляда/,
установено по надлежен ред със съдебномедицинска експертиза №
206/19.06.2020 г. на УМБАЛ Пловдив, както и това, че деянието на 12.04.2020
г. е извършено в условията на продължавано престъпление, поради което и го
е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част по чл.
343б, ал. 1 от НК, както и във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Със същата Присъда АРС на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА„ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК е
ПРИСПАДНАЛ от така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ от свобода”
времето, през което подс. С. И. И. е бил задържан по реда ЗМВР, считано от
10:40 ч. на 12.04.2020 г. до 10:10 ч. на 13.04.2020 г.
Съдът на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК е ЛИШИЛ подсъдимия С. И. И. от ПРАВОТО да управлява МПС за срок
от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е ПРИСПАДНАЛ от
това наказание времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред, считано от 12.04.2020 г. до
21.10.2020 г.
На основание чл. 189, ал. 1 от НПК разноските по делото са възложени
в тежест на подсъдимия С. И. И..
Постановено е вещественото доказателство, приложено по делото на л.
106, а именно CD-R, ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО като вещ без стойност, след
влизане на присъдата в законна сила.
Постановено е вещественото доказателство, приложено по ДП, а
именно 1 брой флаш памет с надпис „ADATA”32 GB, ДА СЕ ВЪРНЕ на св.
М.Б.Ш., след влизане на присъдата в законна сила.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С. И.
И., който лично и чрез защитника си адвокат А. моли да бъде отменена и се
постанови нова, с която да бъде признат за невиновен и оправдан по
обвинението, по което е осъден.
Прокурорът даде становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивски окръжен съд, след като провери обжалваната Присъда,
2
служебно съгласно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК във връзка с
изложеното в жалбата и страните в съдебно заседание, намира въззивната
жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна Асеновградски районен съд е приел, че:
Подсъдимият С. И. И. е роден на **** г. в гр. Пловдив, *****,
***** гражданин, със средно образование, женен, работещ в ***** като
работник поддръжка, осъждан-реабилитиран, с ЕГН **********.
Подс. И. е правоспособен водач на моторни превозни средства,
категории „С“ „В“ „АМ“ и „ТКТ“ като до момента, на два пъти е бил признат
за виновен за извършени престъпления по чл.343б, ал.1 от НК, както е бил и
регистриран на няколко пъти за други нарУ.ния по ЗДвП и ППЗДвП.
Подс. И. живее със съпругата си-св. В.К. И.а в къща в с. К., на ул.
„*****.Семейството на подс.И. обитава втория етаж от къщата, като на
първия етаж живее сама неговата леля-св. И.И.И. Имота в който се намира
къщата има и входна врата от към улицата, на която нямало монтиран звънец
за външни посетители. Към 12.04.2020г. подс. И. притежавал два автомобила-
„****“ с ДК № РВ **** и „****“ с ДК № ****. Втория автомобил по
документи се водел все още на предишния му собственик- В.И.С. от с.М..
Двата автомобила обикновено стояли паркирани с незаключени врати пред
дома на подс. И., като ключовете се намирали в превозните средства.
Съпругата на подс.И., също имала лек автомобил „Тойота Ярис“, който често
също се намирал паркиран отпред на улицата.
Св. М.Б.Ш. е управител на търговско дружество „Ш.“ ЕООД, със
седалище в гр.Ч.. Преди около десетина години, дружеството обособило своя
производствена база за пелети и дървен чипс в с.К.. Базата се намирала зад
бензиностанция „*****“ в с.К.. В двора на базата си, дружеството имало
изградена и офис сграда, в част от която се намирало семейното жилище на
св. Б.М. Ш. баща на св. М. Ш. В района на базата на „Ш.“ ЕООД в с.К., имало
монтирани работещи 8 бр. видеокамери, сигнала от които се предавал и
записвал на DVR устройство намиращо се в офис-сградата. До
производствена база на „Ш.“ ЕООД се стигало по минаващ зад
бензиностанцията, второкласен криволичещ страничен път, по който
сравнително рядко минавали други превозни средства.
3
Св. В.А.П. живее в с. К. и притежава микробус „**** Спринтер“ с ДК№
**** зелен на цвят. Освен това, св.П. имал и имот-ранчо в местността „Ч.“,
намираща се в землището на същото село. В имота си П. имал лозе и барака,
обособена като „навес“. Мястото било известно на приятелите на П., като
мъжете нерядко се събирали под „навеса“. Освен собственикът му, чести
посетители там били подс.И. и свидетелите А.Б.Л., С.Д. Г., А.К.У. и П.А.М..
Имота бил недалеч от селото, като до там се стигало пеш или с превозно
средство по път изграден от чакъл, започващ от едно Т-образно кръстовище
намиращо се в края на селото.
На 11.04.2020г., било почивен ден събота, като св. В. П. решил да отиде
и да напръска лозето си в местността „Ч.“. Св. С.Д. Г. имал моторна гръбна
пръскачка и решил да отиде с П. и да му помогне да напръскат по-бързо. За
целта на 11.04.2020г. сутринта двамата свидетели се качили в микробуса на
св.П. и отишли на ранчото. Наред с другите неща необходими им за работа,
двамата носели и 3-4 пластмасови бутилки пълни с по 2 литра бира. В
следобедните часове, след като свършили работа, св. П. и св. Г. седнали да
пият бира. Докато двамата били заедно, при тях нямало други лица,
включително и такива от приятелският им кръг. След като изпили общо 2-3
бири, около 18-19 часа, св. П. решил да се прибира. Тъй като имал пълно
доверие на приятелят си, св. В. П. оставил С. Г. на масата и тръгнал да се
прибира пеша към дома си в селото. Докато св. Г. бил на ранчото той
продължил да пие алкохол, като останал там през цялата вечер и така до
началото на другия ден - 12.04.2020г.
Рано сутринта на 12.04.2020г. подс. И. се събудил в дома си и както
обичайно, излязъл навън да се погрижи за домашните си животни. Около 7.00
часа подс. И. установил, че няма цигари, а освен това му се припило и кафе.
Поради тази причина той решил да излезе и да си купи цигари и кафе. За да
не ходи пеш, подс. И. се качил по домашни чехли паркирания отвън
автомобил „****“ с ДК № *****, с който потеглил по улиците на с.К..
Живеещите заедно с подс. И. в една къща не били наясно с намеренията му,
като поради ранния час, те нито разбрали за неговото излизане, нито пък той
счел за необходимо да ги уведоми, че отива някъде. Докато пътувал с
автомобила, подс.И. променил първоначалните си намерения, като вместо да
отиде за цигари, той излязъл извън селото и по пътя се озовал на ранчото на
4
св.В. П.. Отивайки под „навеса“, подс. И. заварил там св.С. Г. който бил много
пиян. Около 7.15 часа, докато бил на ранчото, подс. И. се сетил, че трябва все
пак да отиде до бензиностанцията в с.К. и за да купи необходимите му неща
за които бил излязъл. В този момент св. Г. се сетил, че е време да се прибира,
като помолил подс. И. да го закара до тях. Предвид намеренията си, подс. И.
се качил и седнал зад волана на автомобила „****“, а до него на предна дясна
седалка седнал св.С. Г.. Така изминавайки пътя до К., а после и по улиците на
селото, двамата стигнали до бензиностанция „*****“ в която се продавали
цигари. Наближавайки търговския обект, около 7.30 часа, подс.И. забелязал
намиращия се наблизо портал на производствената база на „Ш.“ ЕООД и
спрения отпред лек автомобил „****“ с ДК № ****. Подс. И. разпознал, че
това е автомобила на св.М. Ш.и в този момент решил, че трябва да получи
отговори на някои глождещи го отвътре въпроси, свързани със личността на
съпругата му-св. В.И. За целта подс. И. решил да спре до входа на
производствената база и да потърси обяснения от св. М. Ш.
Същата сутрин /12.04.2020г./ св. М. Ш.имал работа в близкото
с.К.,поради което идвайки от гр. С. минал през производствената си база в
с.К. за да вземе инструменти. До място той се придвижил с лек автомобил
„****“ с ДК № ****, който около 7.30 часа спрял пред входа на базата. Тъй
като нямал намерение да се бави, св. М. Ш.оставил автомобила отключен
пред портала, със запален двигател и на мигащи аварийни светлини, след
което влязъл в базата. След забавяне около 10 минути, св.М. Ш.излязъл навън
и оставил носените инструменти в багажника на лекият си автомобил. След
това за момент, св. М. Ш.се върнал в базата за да заключи. Докато св. М.
Ш.бил в базата, от дясната страна на неговия автомобил, спрял автомобилът
„****“, който се оказал този управляван от подс. И.. След кратко време, св.
М. Ш.излязъл през портала на базата, отворил предна лява врата на
автомобилът си, като имал намерение да влезе вътре. Докато бил все още
прав, св. М. Ш.се пресегнал и оставил мобилният си телефон на таблото. В
този момент, подс. И. слязъл от лекия автомобил „****“, заобикалял отпред
лекия автомобил „****“ и се насочил застрашително към намиращия се до
отворената лява врата на св.М. Ш. Св. Ш.също възприел действията на подс.
И., който до този момент познавал слабо и то като човек от селото. Св.
Ш.забелязал, че към неговата врата се приближава непознат човек, облечен с
тениска и обут с домашни чехли. В същия момент подс. И. започнал да
5
обижда и ругае св.М. Ш. като му отправил и закани за саморазправа.
Цялостното поведение и действия на подс. И., били възприети като заплаха за
св. Ш. което го и принудило да се отдалечи бързо от автомобила до който се
намирал. Намеренията на подс. И. били недвусмислени и те явно били
възприети св. М. Ш.като такива с цел саморазправа, поради и което той
започнал да отстъпва назад по пътя, в посока към бензиностанция „*****“.
Докато св.М. Ш.отстъпвал назад, подс. И. посегнал и го ударил в главата.
Подс. И. от своя страна продължил да настъпва към М. Ш.и станал по
агресивен, като наред с множеството псувни, на няколко пъти го попитал
дали знае кой е той. Освен обидите, ругатните и заканите за саморазправа,
подс. И. започнал да ръкомаха заплашително и си позволил да се закани и с
убийство на св. М. Ш. За св. М. Ш.положението било много сериозно, тъй
като в стремежа си да потърси помощ, той решил да отиде до бензиностанция
„*****“ откъдето да подаде сигнал на телефон 112. Неговите намерения явно
били предусетени и от подс. И., който в един момент се отказал да го следва.
Св. М. Ш.продължил да върви полуобърнат към бензиностанция „*****“ и
да наблюдава нападателят си. В същото време подс. И. са върнал към
автомобила с който бил пристигнал. След кратко суетене, той отворил
незаключената предна дясна врата на лекия автомобил „****“ с ДК № ****,
като се пресегнал и взел ключа от контакта, с което изгасил и двигателя на
колата. В последствие подс. И. се качил на своя автомобил /„****“/ в който го
чакал все още св.С. Г., запалил и потеглил в посока към изхода на черния път
.
Действията на подс. И. спрямо св.М. Ш.били забелязани и от св.Б. Ш.
който в същото време се намирал до прозореца в жилището си в
производствената база на „Ш.“ ЕООД. Освен св. М. Ш. неговия баща също
забелязал потеглянето на автомобила управляван от подс. И., както и това, че
на предна дясна седалка има пътник. Агресивното и неадекватно поведение
на подс. И., породилото съмнение у св.М. Ш. че може би е под въздействие на
алкохол. След като установил, че му липсват и ключовете за автомобила, той
решил да подаде сигнал до телефон 112. Обаждането на св.М. Ш.било
осъществено чрез мобилен номер ********** в 07.43 часа на 12.04.2020г. от
личния телефон на свидетеля, който той взел от таблото, връщайки се до
отключения автомобил „****“. През време на разговора с оператора на
Районен център 112 гр.Кърджали била осъществена и конферентна връзка с
6
дежурния в РУ А.. Сигнала там бил предаден на дежурния инспектор по
управление в РУ А.-Т.В.К.. Той от своя страна се разпоредил на свидетелите-
А. Г. Г. и Х.Д.П.-полицейски служители от състава на **** към Полицейски
участък гр.С., да отидат на място и да установят обстоятелствата по
случилото се. Двамата полицейски служители посетили незабавно
производствената база на „Ш.“ ЕООД, като на място провели разговор със
св.М. Ш.и св. Б. Ш. Полицейските служители изгледали и записите от
работещите камери в базата на „Ш.“ ЕООД, от които получили информация
за регистрационните номера на автомобила „****“ управляван от подс.И.. Св.
А. Г. извършил справка по телефона от която се установило, че по документи
превозното средство „****“ с ДК № **** се води на лицето В.И.С. от с.М..
Тъй като св. Г. бил от същото село и познавал лицето, той му се обадил по
телефона. От проведения разговор с него, се установило, че автомобила е
продаден на подс.С. И. от с. К.. След извършена нова справка в БДС бил
установен и адреса на подс. И., като непосредствено след това, мястото било
посетено от двамата полицейски служители. Отивайки на ул. „**** в с.К.,
свидетелите А. Г. и Х.П. установили, че отпред стои паркиран автомобил
„****“ с ДК № РВ ****, като едната му регистрационна табела липсвала. Те
се опитали да разговорят с някой от живеещите на адреса, но не успели, тъй
като никой не отговорил на техните повиквания и тропане по входната врата.
Св. Б.М. Ш.бил силно обезпокоен от действията на подс. И. спрямо М.
Ш. като се опасявал, че всичко това може да се отрази негативно на бизнеса
който фамилията развивала. Той искал всичко да приключи по мирен път,
поради което решил да издири нападателя на сина си и говори с него. След
като вече бил научил от полицейските служители имената на заподозрения,
същата сутрин, с управлявания от него автомобил „***“ с ДК№ *****, св.Б.
Ш.обиколил работещите търговски обекти в с.К.. От проведените разговори с
хората които срещнал, той разбрал и къде живее подс. И.. Около 08.30-09.00
часа св.Б. Ш.също посетил адреса на подс.И. в с.К., като установил, че там
има спрян един „бус“, както видял и паркирания автомобил „****“ с
липсващ регистрационен номер. С цел да осъществи контакт с някой от
живеещи на адреса, св. Б. Ш.започнал да свири с клаксона на автомобилът си.
На повикванията му се отзовала св. И.И., която излязла на улицата да разбере
какво става. При проведения със св. Б. Ш.разговор, св. И.а била осведомена за
целта на неговото посещение, като му отговорила, че нейния племенник не
7
се е прибирал от предната вечер. След като разбрал, че подс. И. не си е в
къщи, св. Б. Ш.потеглил, като продължил да го търси из селото.
Докато течало издирването на подс. И. и автомобила „****“,
непосредствено след напускането на мястото където се състояла срещата му
със св. М. Ш. подсъдимия се придвижил към дома на св. С. Г. в с. К. за да го
остави. В един момент се оказало, че св. Г. нямал намерение да с прибира в
къщи, като за подс.И. станало ясно, че двамата ще се връщат на ранчото на
св.В. П.. Продължавайки по пътя си, подс. И. минал през един магазин, от
който той купил две кутии цигари и 3-4 еднолитрови бутилки с бира. В
последствие двамата със св. С. Г. се върнали на ранчото в местността „Ч.“.
След като пристигнали там, подс. И. паркирал МПС-то „****“, като със св.Г.
слезли от автомобила, а в последствие се установили под „навеса“.Там подс.
И. и св.Г. започнали да пият бира. Междувременно на св. С. Г. му се допило
кафе, като се обадил на св. А.К.У., на когото поръчал да му купи и донесе на
ранчото в местността „Ч.“. Св. У.не могъл да откаже, поради което се качил в
личното си МПС-„Рено Трафик“ с **** регистрационен номер, синьо на цвят,
минал през бензиностанцията и купил кафе на св. С. Г.. Отивайки на ранчото,
св. У.заварил св. С. Г. и подс.И., като последния изглеждал много ядосан.
Докато тримата стояли и си говорили, в един момент подс. И. заявил, че днес
щял да се напива. В един момент подс. И. решил да отиде до дома си за да
вземе уиски, от което имал налято в бутилки, съхранявани в хладилника у
тях. За да си осигури предпочитания алкохол, подс. И. трябвало да отиде до
къщата си, поради и което се качил на лекия автомобил „****“, с който се
придвижил до ул. „**** в с.К.. Спирайки пред дома си, подс. И. слязъл от
автомобила и без отново да се обади на никой, влязъл в дома си, взел една
бутилка уиски от хладилника и излязъл навън. Междувременно И. установил,
че газта на лекия автомобил „****“ е свършила, поради което реши да се
върне на ранчото с другия автомобил - „****“ с ДК № РВ ****. Така подс. И.
сменил двете превозни средства, като „****та“ останал паркиран пред дома
му, а той се качил в „****“. Потегляйки с второто превозно средство у подс.
И. възникнала идеята отново да мине покрай производствената база на „Ш.“
ЕООД. С цел осъществяване на замисленото, подс.И. минал по пътя зад
бензиностанция „*****“ и след това преминал на висока скорост и покрай
портала на производствената база на „Ш.“ ЕООД. Движението на подс. И. с
управлявания от него автомобил, отново били заснети от монтираните в
8
района видеокамери, като той бил възприет от св. М.Б.Ш., св. В.А.П. и група
непознати работници които работели в района на бензиностанцията.
Непосредствено след преминаването на автомобила управляван от подс.И., на
мястото дошъл с автомобилът си и св. Б. Ш. Той бил уведомен сина си за
преминаването на подс. С. И., още повече, че същия бил разпознат от него
като водач, зад волана на превозното средство. От своя страна св. Б. Ш.се
свързал по телефона с полицейските служители от ****. Оказало, че
полицейския автомобил е на място, близо до базата на „Ш.“ ЕООД.
Непосредствено сред сигнала изпратен от св.Б. Ш.покрай портала на „Ш.“
ЕООД преминал полицейския автомобил със свидетелите А. Г. Г. и Х.Д.П..
Двамата били накратко уведомени както за действията на подс.И., а така и за
автомобила с който той се придвижвал и посоката към която същия е
продължил. Свидетелите А. Г. и Х.П. потеглили в указаната им посока, като
по късно св. Б. Ш.бил уведомен по телефона от тях, че водача на търсения
автомобил е тръгнал през нивите, като това е възпрепятствало неговото
успешно проследяване.
Тъй като автомобила на св.Б. Ш.бил с по-висока от нормалната
проходимост, той решил да опита да намери по следите търсения автомобил и
неговия водач. Известно време след това, св. Б. Ш.се качил в автомобила си и
тръгнал към полето по което бил продължил автомобила на подс.И..
Движейки се към указаната посока, в един момент св. Б. Ш.достигнал до
мястото, където видял прясно оставените в пръста следи от автомобилни
гуми. Така той се отклонил и тръгнал през нивите, следвайки оставените
дири. Тези следи го отвели до чакълирания път, който водел до местността
„Ч.“. Тъй като дирите в оставени в пръста свършвали до чакъла, св. Б. Ш.имал
намерение да се връща и да се откаже. В този момент обаче, той забелязал
недалеч постройката намираща се в имота на св.В. П., както и паркирания
наблизо микробус на св. У. Св. Б. Ш.видял и непознат човек намиращ се до
буса, като решил да потърси информация за издирвания от него автомобил. С
цел да се приближи по близо до човека, св. Б. Ш.направил маневра назад, при
която се оказал съвсем близо до непознатия човек. Слизайки от своя
автомобил и наближавайки към непознатия човек, св.Б. Ш.забелязал, че зад
паркирания бус се намира и издирвания лек автомобил „****“, като наблизо
бил и подс. И.. Св. Б. Ш.разпознал подсъдимия, като по погледа му станало
ясно, че също е разпознат от негова страна. В следващия момент подс. И. се
9
насочил заплашително към св. Б. Ш. който уплашен се върнал и качил в своя
автомобил. Веднага след това, св. Б. Ш.се обадил по телефона на
полицейските служители участващи в акцията, като им предал кратка
информация за търсеното лице и неговия автомобил. Действията му били
възприети от подс.И., като за Б. Ш.станало явно, че не го чака нищо добро.
Той веднага потеглил с пълна газ и тръгвайки по чакълирания път се отправил
към с.К.. В момента в който св. Б. Ш.тръгнал от мястото, където било
ранчото, на огледалото за обратно виждане той видял, че подс.И. се качва на
автомобила „****“, като също толкова бързо потегля зад него. В суматохата,
св. Б. Ш.нямал възможност да види, дали водача на следващия го автомобил е
сам, но за него намеренията му били недвусмислени, като явно
представлявали заплаха за живота на преследвания водач. Въпреки, че св. Б.
Ш.управлявал автомобилът си с около 100 км.ч. то следващия го с бясна
скорост автомобил започнал да го настига. Високата скорост с който се
движили двете превозни средства, факта, че разстоянието между тях са
скъсявало много бързо, неравния път и съмнението, че водача който
управлява единия автомобил е под влияние на алкохол, предизвикали
негативни чувства и емоции у св. Б. Ш. Освен изпитания силен страх и
предизвикан стрес, в съзнанието на същия се породили представи от риск за
реализиране на пътно произшествие със сериозни последици. Тъй като
водачът на преследващия го автомобил нямал никакво намерение да се
отказва, а дори напротив продължил да ускорява, то св. Б. Ш.бил принуден да
кара и поддържа същата скорост. Наближавайки края на чакълирания път към
село К. и съответно Т-образното кръстовище, разстоянието между двете
движещи се едно след друго превозни средства станало около3-4 метра. В
момента в който св.Б. Ш.решил, че най-вероятно ще последва неизбежния
удар между двата автомобила, видял пред себе си идващ със спуснати сини
светлини полицейски автомобил. В същия се намирали свидетелите А. Г. и
Х.П., към които вече, се бил присъединил и дежурния инспектор Т.К.. Подс.
И. който именно управлявал лекия автомобила „****“, също забелязал
идващия по чакълирания път полицейски автомобил и неговите светлини. В
един момент, отказвайки се от преследването на автомобила управляван от
св. Б. Ш. подс. И. свил надясно и напускайки чакълирания път поел през
полето. Свидетелите А. Г. и Х.П. също забелязали тази маневра на водача на
автомобила „****“, като поради липса на друга възможност, решили да го
10
следват успоредно по улиците на с.К.. Така от известно разстояние те
започнали да го следват, като полицейския автомобил бил с пуснати звукови
и светлинни сигнализации. С оглед извършената по-рано проверка и
получената информация, въпреки, че на няколко пъти го губели за кратко от
полезрението си, за полицейските служители станало очевидно, че следвания
от тях автомобил се движи в посока към дома на подс. И.. В един момент, те
забелязали, че следвания автомобил „****“ спира пред дома на подс. И., като
водачът извършва маневра паркирайки назад. В следващите няколко минути
автомобила с полицейските служители също спрял пред дома на подсъдимия,
като те заварили подс. С. И. да стои прав зад автомобила „****“. На
свидетелите А. Г. Г. и Х.Д.П. направило впечатление, че пред дома на
подсъдимия има паркирани общо две МПС-та. На въпроса дали той е карал
автомобила „****“, подс. И. отговорил отрицателно. Същия бил запитан и
относно ключовете на автомобила „****“ собственост на св. М. Ш. При това
подс. И. се насочил към един от двата паркирани пред дома му автомобили,
от вътрешността на който изкарал ключа на въпросния „****“, който в
последствие захвърлил на земята. За присъстващите полицейски служители
било очевидно, че подс. И. е под въздействие на употребен алкохол, още
повече, че същия се държал агресивно и залитал. Тъй като за тях било ясно,
че именно подс. И. е водач на автомобила „****“, то на адреса бил извикан
чрез ОДЧ в РУ А., оправомощен полицейски служител, който да изпробва
водача за употреба на алкохол. На място, пред дома на подс. И., бил изпратен
втори полицейски екип в състав на който влизали: св. В.Т.П.-работещ като
**** и Г.Д.Б.-работещ като **** в РУ А.. Докато намиращите се пред дома на
подс.И. изкачвали идването на служителите от гр. А., от къщата излязла
съпругата на подс. И.-св. В.К. И.а. Тя започнала да пита какво става и в един
момент, като разбрала, каква е причината за идването на полицейските
служители, ядосана от факта, че съпругът е карал след употреба на алкохол,
взела една тухла и я хвърлила към предното ляво стъкло на „****“.
Вследствие на удара с тухлата същото се счупило.
Междувременно около 11.00 часа св. Б. и колегата му св. П.
пристигнали на адреса в с. К. където ги чакали техните колеги, включително
и подс. И.. Св. Б. се осведомил за обстоятелствата около случая, като поканил
св. И. да бъде изпробван за употреба на алкохол, с намиращото се в
полицейския автомобил техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.
11
№ ****. При това подс. И. категорично отказал. Междувременно докато
всички изчаквали идването на втория екип от полицейски служители от гр.
А., въпреки съмнението, че подс.И. е употребил алкохол под влияние на
който той е управлявал МПС, не били взети всички необходими мерки за
установяване на обстоятелствата от значение за обективната истина. Към
онзи момент не били установени, нито лицата с които подс.И. е контактувал
непосредствено преди да се качи в управляваните от него на същата сутрин
два автомобила, нито били изцяло проверени точните маршрути из селото
през които той бил минал, нито били извършени огледи на двата автомобила
с които подс. И. се придвижвал. Било пропуснато да се провери и къде точно
се е намирала неговата съпруга, до момента на нейната поява при
полицейските служители намиращи се пред дома й. Убедеността на
служителите, че именно подс.И. е управлявал „****“, довело до подценяване
на ситуацията, като те дори допуснали да има свободен словесен контакт
между подс. И. и неговата съпруга. В резултат на това, в един момент св.
В.И.заявила, че тя е управлявала автомобила. Това й изявление било оставено
без каквито и да последващи действия от страна на полицейските служители
и към онзи момент по никакъв начин не било проверено алибито на
свидетелката. Тъй като все пак, по време на проверката имало достатъчно
данни, че подс.И. е управлявал МПС под въздействие на алкохол, както имало
данни и за други извършени от него престъпления, то по преценка на
дежурния инспектор Т.К., извършителят бил задържан за срок от 24 часа.
Това станало със Заповед № 239-ЗЗ-82 Екз. от 12.04.2020 г. считано от 10.40
часа /лист 5 от ДП/ По разпореждане на дежурния инспектор, подс. И. бил
отведен от свидетелите А. Г. и Х.П. в РУ А.. С другия полицейски автомобил
се придвижил свидетелите В.Т.П. и Г.Д.Б., както и полицейския инспектор
Т.К..
Около 12.30 часа, св. Б. отново поканил подс.И. да го изпробва с
наличното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ****, при
което той се съгласил. Пробата била извършена в 12.34 часа, в РУ А., като
техническото средство отчело наличие на алкохол в издишания от подс. И.
въздух от 2,05 ‰. Предвид констатираното в хода на проверката, бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№*********** връчен срещу подпис на подс. И.. На същия бил издаден и
талон за медицинско изследване №******. връчен в 13.00 часа. Предвид
12
установеното съдържание на алкохол в дадената проба, подс. И. бил отведен
от св.Б. и св. П. до ФЦСМП при МБАЛ А., за даване кръвна проба. След
извършен му преглед от дежурния медицински фелдшер, в 13.42 часа на
същата дата, подс. И. отказал да даде кръвна проба за анализ / писмени
доказателства на лист от 100 до 104 от съд.дело/
Въз основа на събраните доказателства на 12.04.2020г. било образувано
и досъдебно производство /БП/ №247/2020г. по описа на РУ на МВР А..
Същото се водило с оглед извършено в с.К., обл. Пловдивска, престъпление
по чл.343б,ал.1 от НК, за което била сезирана и РП гр.А.. С постановление на
наблюдаващия прокурор от 21.04.2020г. било разпоредено разследването по
образуваното БП № 247/2020г. да продължи по общия ред.
В хода на образуваното досъдебно производство, на св. М. Ш.било
указано от страна на полицейските служители, да предостави копия от
записите на охранителните камери от 12.04.2020г. монтирани в базата на
„Ш.“ ЕООД. Св. М. Ш.изпълнил изцяло разпореждането, като от DVR
устройството направил само частични копия от записите от охранителните
камери от 12.04.2020г. Същите били прехвърлени от св. М. Ш.на 1бр. флаш
памет “ADATA” 32 GB номер 220168349BG32G, която с протокол за
доброволно предаване от 14.04.2020г. /лист 31 от ДП / била предадена на
разследващия полицай от св. В.А.П.. Предадената от св. П. флаш памет и
намиращите се върху нея записи, се намиращи се в плик към кориците на ДП,
като на по-късен етап били предмет за съдебно техническа експертиза. Както
се установи в хода на съдебното следствие, поради пропуск на разследващите,
пълните записи от 12.04.2020г. съдържащи се в паметта на DVR не били
иззети своевременно. Настройките на устройството били такива, че
натрупалите се записи периодично се изтривали. Тези настройки станали
причина с течение на времето, записите от 12.04.2020г. да бъдат заличени
автоматично от паметта на устройството.
От заключението по назначената и извършена от вещото лице Ж.В.Г.
съдебно видео-техническа експертиза /на листи от 133-137 от съд.дело/ се
установява следното: В предадената от св.П. преносима флашпамет с
фабричен надпис „ADATA UV128/32GB“ и номер 220168349BG32G,
находяща се в кориците на настоящото дело, се съдържат два видеофайла.
Видеофайловете са представени в ,,avi“ формат. Единият е с
13
продължителност 9 минути и 34 секунди, а вторият - 6 минути. Файловете са
записани на 14.04.2020 г. При тяхното изследване се е установило, че и двата
файла са съставени от по два фрагмента, като се установяват действия,
свързани с манипулация на файловете и на допълнителна тяхна обработка.
Съгласно вкопираните в кадър данни, записите са от 12.04.2020 г. на въпроса
на дали първоначалните записи са били създадени от техническите
устройства, монтирани в базата на „Ш.“ ЕООД в с. К., вещото лице не е дало
положителен отговор, тъй като това излиза извън рамките на възложеното
изследване. Според вещото лице, в техническата информация на
видеофайловете, не се съдържа информация в какво реално време записват
техническите устройства, като настройките па дата и час се извършват на
DVR устройството. Вече изтрити записи от паметта на използвания DVR на
12.04.2020 г. не могат да бъдат възстановени.
Отразеното от вещото лице в мотивната и заключителната част на
експертизата относно съдържанието на двата изследвани файла, напълно
съответства и на това което съдът възприе при предявяването на
съдържанието на записите в хода на съдебното следствие.
От заключението на експерта-д-р М.К.Б. по назначената по ДП съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни /листи от 34 до 45 от ДП/ и от
неговия разпит в хода на съдебното следствие, се установява, че на експерта
са били възложени две задачи, като той въз основа на събраните по делото
доказателства е следвало да отговори на следните въпроси: Каква е била
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. И. съответно на 12.04.2020г. в
7.35 часа и на 12.04.2020г. в 10.05 часа. Вземайки предвид резултата от
техническото средство с което на 12.04.2020г. в 12.34 часа подс. И. е бил
изпробван от св.Б., както и всички други обстоятелства от значение за
отговор на поставените му въпроси, вещото лице е дало заключение, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. С. И. на 12.04.2020 г. в 07.35 ч. е
била 2,74 ‰, а на същата дата в 10.05 ч. е била 2,39 ‰.
По искане на съда, с писмо с вх.№ 263 374/10.11.2020г. на началника на
РЦ 112-Кърджали / на лист 105 от съд.дело / за нуждите на наказателното
производство е бил изпратен електронен носител-диск “EMTEC 700MB” CD-
R / намиращ се на лист 106 от съд.дело / съдържащ копия от записите на
проведените от св. М. Ш.на 12.04.2020г. разговори със спешен номер 112,
14
както и копия на изпратените от оператора електронни картони за приетите
обаждания.
Тази фактическа обстановка първостепенният съд е установил правилно,
след подробен и задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен
материал, като напълно се споделя от въззивната инстанция.
За да приеме изложената фактическа обстановка решаващият съд се е
позовал на първо място на показанията на разпитаните свидетели, като от
аналица на същите е очертал две версии – тази изложена в обвинителния акт
и поддържана от представителя на държавното обвинение в съдебно
заседание и версията изложена от подсъдимия, защитника му, подкрепена с
показанията на лица от приятелския му кръг, а също и от съпругата му –
свидетелката В.И.
АРС при преценка на гласните доказателства обосновано не е дал вяра
на обясненията на подсъдимия, показанията на съпругата му – свидетелката
И.а, както и тези на свидетелите А. Л., С. Г., А. У. В. П., П.М. за сметка
показанията на свидетелите Г. Б., А. Г., Х.П., Б. Ш. М. Ш. В. П., ВВ. П.,
подкрепени от писмените доказателства по делото, веществените
доказателства, а също и заключенията на назначените експертизи.
На първо място съдът се е доверил на показанията на свидетелите А. Г. и
Х.П., дадени в хода на съдебното следствие и тези в частта им прочетени на
основание чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като при преценката им е
отчел обстоятелството, че са изминали 6 месеца от времето, в което е
извършено инкриминираното деяние и показанията, които са дали в
досъдебното производстов от тези в хода на съдебното следствие. С
основание същите са кредитирани досежно обстоятелствата кога са отишли и
по какъв повод в с. К., относно проведения между тях и свидетеля М.
Ш.разговор, досежно установяването регистрационните номера на джипа
„****“, с който се е придвижвал в началото подсъдимия И., посещението на
двамата свидетели на домашния адрес на подсъдимия и забелязали там
паркиран друг джип „****“ с липсващ регистрационен номер, досежно
патрулирането им по улиците на с. К. с цел установяване на автомобила
управляван от подсъдимия И., полученото обаждане от свидетеля М. Ш.
който ги уведомил че непосредствено преди това в производствената база на
„Ш.“ ЕООД с. К. отново е преминал подсъдимият И., но вече с джип „****“ с
15
липсващ регистрационен номер. Техните показания освен че кореспондират с
показанията на свидетелите М. Ш.и В. П. се подкрепят и от съдържанието на
записите, намиращи се върху вещественото доказателство по делото – 1 бр.
флаш памет „ADATA“ 32 GB. Двамата свидетели са забелязали, че към тях
приближава указания от свидетеля Б. Ш.джип „****“, след което
полицейския автомобил започнал преследване на същия, водачът на който ги
възприел и се опитал да избяга през нивите в землището на селото . Двамата
свидетели установили, че движението на джипа „****“ се осъществява към
дома на подсъдимия И. и тъй като било невъзможно да го преследват по
нивите, се насочили към дома му, като забелязали, че същият спира пред
дома на подсъдимия. Там до автомобила те заварили подсъдимия И. във
видимо нетрезво състояние, след което по тяхно искане от РУ – А. бил
изпратен свидетеля Г. Б., който да го тества за употреба на алкохол. От
показанията им се установява, че подсъдимият И. на въпросът им дали е взел
ключовете от автомобила на свидетеля М. Ш. И. изхвърлил същите на земята.
Двамата свидетели възприели поведението на съпругата на подсъдимия –
свидетелката В.И. която с тухла счупила предното ляво стъкло на джипа
„****“. От показанията им се установява, че след отказа на подсъдимия И. да
бъде тестван за употреба на алкохол същия бил задържан и конвоиран от тях
до сградата на РУ – А.. Там вече бил изпробван с техническо средство и
същия дал положителен резултат за употреба на алкохол.
С доверие са кредитирани и показанията на свидетеля Г. Б., дадени в
хода на съдебното заседание, както и тези дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 от НПК, като
при разминаването им в някои от обстоятелствата е отчетен дългия изминал
период от време. От показанията на свидетеля се установява, че подсъдимият
И. пред дома си имал агресивно поведение и че от отправената му покана
категорично отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с наличното
техническо средство. Едва в сградата на РУ – А. подсъдимият И. дал съгласие
да бъде изпробван за употреба на алкохол, като това станало с „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № **** отчело 2,05 процента съдържание на алкохол в
кръвта му. Б. съставил АУАН и издал талон за медицинско изследване на
подсъдимия, но след отвеждането му до МБАЛ – гр. А. И. отказал да даде
кръвна проба. Изцяло са кредитирани и показанията на свидетеля ВВ. П.,
които установяват агресивното и неадекватно поведение на подсъдимия И.
16
пред дома му, както и отказът на подсъдимия И. да бъде тестван с техническо
средство от свидетеля Б..
Правилно изцяло са кредитирани показанията на свидетеля Б. Ш. дадени
в хода на съдебното следствие и тези на досъдебното производство,
прочетени на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 от НПК като решаващият съд
е отчел дългия период от време от извършване на престъплението до
съдебното заседание при разминавания, непълноти и несъответствия в тях. В
показанията си свидетеля Б. Ш.сочи ,че подсъдимият в 8 часа сутринта е
посетил базата на „Ш.“ ЕООД в с. К. и разговарял със сина му свидетеля М.
Ш. при който разговор синът му свидетелят М. Ш.започнал да отстъпва
назад, пред движещия се срещу него заплашително подсъдим. Свидетелят Б.
Ш.забелязал спреният до лекия автомобил на сина му джип „****“,
управляван от подсъдимия, както и наличието на друго лице в джипа, което
подканило подсъдимия да си тръгва и да не се разправя със сина му. От
показанията му, след разговор със сина му на въпросната дата, се установява
че според свидетеля М. Ш.подсъдимият И. е бил пиян, говорел е несвързани
неща като го псувал и заплашвал. От показанията на свидетеля Ш.се
установява и че същия ден решил да се срещне с подсъдимия И.,за да
изгладят отношенията си като посетил дома му, но там заварил едиствено
леля му – свидетелката И.И.. От показанията на свидетеля Б. Ш.се установява,
че след срещата със свидетелката И.И. е минал по пътя водещ към
производствената база на „Ш.“ ЕООД, където почти едновременно с идването
му минал и полицейския автомобил със свидетелите Г. и П. с включена
светлинна и звукова сигнализация. Свидетелят Б. Ш.опитал да проследи
подсъдимия И. като стигнал до обект собственост на производителите на
пещерска гроздова, като забелязал при слизането си от автомобила, паркиран
зад микробус джип „****“ и намиращия се до него подсъдим И.. Ш.се
изплашил от застрашителния вид на подсъдимия, качил се веднага в своя
автомобил и потеглил, като по време на движение се обадил на свидетелите Г.
и П. и ги уведомил за местонахождението на подсъдимия и издирвания от тях
автомобил. Докато говорел по телефона, подъсдимият го последвал и
започнал да преследва с джипа си „****“.
Районният съд правилно е кредитирал изцяло и показанията на
свидетеля М. Ш. син на свидетеля Б. Ш. досежно идването на подсъдимия с
джип ****“ в производствената база на „Ш.“ ЕООД, разговорът между
17
двамата, обстоятелството че е отнел ключовете му от лекия автомобил
„****“, а също и за словестната разправия между тях. Тези негови показания
са подкрепени от кредитираните от съда записи върху намиращата се флаш
памет, а също и от показанията на свидетелите А. Г. и Х.П., пред които
подсъдимият И. изхвърлил на земята ключовете взети от автомобила на М.
Ш. Свидетелят М. Ш.сочи също, че около 10 часа на 12.04.2020 г.
подсъдимият И. отново е преминал покрай базата на „Ш.“ ЕООД но вече с
джип „****“, като това преминаване на подсъдимия е възприето и от
свидетеля В. П., а също и заснето и записано от охранителните камери.
решаващият съд, както стана дума по-горе е обсъдил в детайли
показанията на свидетелите, оневиняващи подсъдимият И. – тези на съпругата
му В.И. свидетеля А. Л., С. Г., А. У. В. П. и П.М. като обосновано не е
кредитирал същите поради същесвени разминавания и вътрешни
противоречия между самите тях относно момента на отиване под навеса на
подсъдимия И., състоянието в които се е намирал, лицата които са
присъствали и момента на идването там на всеки един от тях, включително и
на съпругата му – свидетелката В.И. Обясненията на подсъдимия И. също са
обсъдени и преценени подробно, като както стана дума по-горе обосновано не
са кредитирани за сметка показанията на свидетелите, подкрепящи
обвинителната теза.
Кредитираните от решаващия съд гласни доказателства се подкрепят
напълно от заключението на назначената по делото СМЕ № 206/2020 г. и
показанията на вещо лице в съдебно заседание М.Б..
Кредитирани са в пълнота и приложените по делото веществени
доказателства – флаш памет и електронен носител диск, както и заключението
на извършената съдебто техническа експертиза на съдъжранието на флаш
паметта.
При подробната преценка на изложените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност законосъобразен е извода на АРС, че подсъдимият С. И. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.343б ал.1 от НК за това че на 12.04.2020 г. в 10,05 часа
в с. К., обл. Пловдивска е управлявал МПС с концентрация на алкохол
вкръвта си от 2,39 на хиляда, установено по надлежния ред със СМЕ №
206/19.06.2020 г.
18
Употребата на алкохол от подсъдимия при управление на МПС – джип
„****“ е доказана по безспорен и несъмнен начин. Пробата с „Алкотест
Дрегер“, на която се е съгласил И. е извършена в 12,34 часа в РУ – А. на
12.04.2020 г., като техническото средство е отчело наличие на алкохол в
кръвта 2,05 промила. И. е отказал да даде кръвна проба, след като е бил
отведен от свидетелите Б. и П. до МБАЛ - А., което е довело до
необходимост от назначаване на СМЕ от заключението на която се
установява, че концентрацята на алкохол в кръвта на подсъдимия И. на
12.04.2020 г. в 10,05 часа е била 2,39 промила, каквато е приел и
първостепенният съд.
решаващият съд е анализирал в детайли признаците на престъплението,
както от обективна, така и от субективна страна, поради което настоящата
инстанция не смята да преповтаря.
Законосъобразно подсъдимият И. е признат за невинен и оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение да е управлявал МПС след
употреба на алкохол на 12.04.2020 г. в 7,35 часа с концентрация на такъв в
кръвта 2,74 промила, тоест да е извършил деянието при условията на
продължавано престъпление – чл.26 ал.1 от НК. При достигането на този
извод е отчетено, че няма събрани категорични доказателства, че към този час
7,35 часа управлявайки джип „****“ подсъдимият И. да е бил употребил
алкохол. Единствения доказателствен източник в този смисъл – показанията
на свидетеля М. Ш.са твърде несигурни и са преценка на лично негово
субективно възприятие, което правилно не е дало възможност на съда да го
признае за виновен и осъди и по това обвинение.
Наложените на подсъдимия И. наказания са справедливи. При
определянето им по вид и размер първостепенният съд е спазил присципите
на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Отчетени са
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, като
наказанието ЛИШАВАНЕ от свобода за срок от две години и глоба в полза на
Държавата в размер на 1000 лева са съответни на извършеното и дават
възможност за постигане целите на наказанията посочени в чл.36 от НК.
Правилно АРС е приложил спрямо подсъдимия И. института на
условното осъждане, като на основание чл.66 ал.1 от НК е определил един по-
дълъг изпитателен срок в размер на четири години, който да мотивира същия
19
да се въздържа от извършване на други престъпления.
В съответствие с разпоредбата начл.347г, вр. чл.343б ал.1, вр. чл.37 ал.1
т.7 от НК АРС е наложило на подсъдимия И. и кумулативното наказание
ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от три години. При
определянето размера на това наказание решаващият съд е отчел всички
обстоятелства във връзка с начина на извършване на престъплението,
обстоятелството, че е бил осъждан за престъпление по чл.343б ал.1 от НК,
както и обстоятелството че е многократно санкциониран като водач на МПС
по административен ред за нарУ.ния по ЗДвП и ППЗДвП.
Правилно на основание чл.59 ал.4 от НК от това наказание е
приспаднато времето, през което И. е лишен от право да управлява МПС по
административен ред.
Правилно са възложени и разноските по делото в тежест на подсъдимия,
както и разпореждането с веществените доказателства.
Изложените във въззивната жалба и в допълнението към нея доводи за
неправилност на атакувания акт не се споделят от въззивната инстанция.
На критика на първо място е подложено обстоятелството, че в мотивите
и присъдата на решаващия съд не е записано къде точно в с. К. И. е
управлявал лекия автомобил джип „****“ с държавен контролен номер *****
на 12.04.2020 г. в 10,05 часа. Това възражение не отговаря на истината. В
приетата от районен съд фактическа обстановка подробно е описана
дейността на подсъдимия И., като разбира се не са цитирани имена на улици,
макар същия да е преминал през доста такива,включително и през нивите в
землището на с. К..
Прави се възражение и че никой от разпитаните свидетели по делото не
твърди да е видял С. И. да управлява горепосоченото МПС. Още по-малко в
часа посочен в обвинителния акт и възприет от решаващия съд на 12.04.2020
г. в 10,05 часа, като в този смисъл се цитират показанията на свидетелите А.
Г., Х.П. и К.. Разгледано по съществото си, същото е неоснователно. Никъде в
мотивите си при анализа на показанията на горепосочените свидетели
Районен съд – А. не е приел те да са видели и да твърдят със сигурност, че
подсъдимият е управлявал джипа „****“. Такива твърдения се съдържат в
показанията на свидетелят Б. Ш. който на два пъти е видял подсъдимия И. да
управлява джипа – веднъж когато е преминал с висока скорост покрай базата
20
на „Ш.“ ЕООД с. К. и втория път когато е видял джипа и подсъдимия
паркирани до автобус близо до навеса където се е събрал с приятелите си в
промеждутъка от 8,00 до 10,00 часа сутринта и е започнал да го преследва. В
подкрепа на този час на извършване на престъплението и управлението на
МПС е и заключението на назначената по делото СМЕ и показанията на
вещото лице д-р Б. в съдебно заседание.
Що се касае за възражението за липса на коментар на решение №
1720/13.10.2020 г. на Административен съд – Пловдив, 6 състав, с което
решение е отменена заповед за прилагане на ПАМ, издадено от началника на
РУ –А., то вярно същата е само спомената, но видно от самото решение на
Административен съд – Пловдив заповедта е отменена, поради прието
несъответствие между изложеното в АУАН и приетия час за управление на
МПС от подсъдимия след употреба на алкохол, което несъответствие е
преодоляно в хода на съдебното следствие.
По изложените съображение обжалваната присъда следва да се
потвърди, поради което и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13/19,04,2022 г. постановена по НОХД №
602/2020 г. на Районен съд – А., 3 н.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21