Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

 №  36                             27  .05. 2020 год.                            гр.Ямбол                                         

 

                      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                       

Ямболският  окръжен съд,                        I-ви наказателен  състав

На  20 май                                                                       2020 година,

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕПА   ЧИЛИКОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:ПЕТРАНКА       ЖЕКОВА                     

                                                                   ИВАН  ИВАНОВ                  

 

 Секретар :Иванка Златева

 Прокурор:Д. Люцканов

 Сложи на разглеждане докладваното  от съдия  П.Чиликова

 ВНОХД № 80  по описа  за 2020 год.

 И   ЗА   ДА    СЕ ПРОИЗНЕСЕ  ВЗЕ  ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

        Производството пред Ямболския  окръжен съд  е  образувано  по въззивна жалба на подсъдимия  Д.Г.Д. ***, депозирана чрез  упълномощения му защитник - адвокат  Д.Д. ***,  против Присъда № 23/10.02.2020 год., постановена по НОХД № 57/2020 год. по  описа на РС-Ямбол.

        С  атакуваната  присъда въззивникът- подсъдим  Д. е признат за виновен в това, че на*******г., около 16.00ч., в с.******, обл.Ямбол,   в частен дом на ул."******"№ **,без надлежно  разрешително  за това , е държал вискорискови  наркотични  вещества - коноп/марихуана/ с нетно тегло  17.497 грама, с процентно съдържание на  активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 11%, на стойност 104.87 лева - престъпление  по чл.354а, ал.3, т.1 от  НК като  в  условията на чл.58а,ал.4 вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК , в производство  по  Глава  27-ма  от НПК, подс. Д.  е осъден на ЕДИНАДЕСЕТ месеца „лишаване   от свобода".

        Със същата  атакувана присъда на  осн. чл.66, ал.1 от НК, така наложеното  на  подс.Д. наказание   "лишаване  от свобода"  е  отложено  с изпитателен срок от три  години, считано  от влизане в сила на присъдата.

        С атакуваната първоинстанционна присъда  на  осн. чл.354а, ал.6 от НК в полза на държавата  е отнето  вещественото доказателство -марихуана/коноп/  с нето  тегло 17.34 грама  по Приемно- предавателен протокол № 66558/19.11.2019 г. на ЦМУ-София.

        Със същата   обжалвана присъда  въззивникът  - подсъдим Д.     е осъден  да заплати направените    разноски  от ДП  по сметката на ОД на  МВР Ямбол в размер на 96.42 лева, в приход на Републиканския  бюджет.

         Във въззивната  жалба на  подс. Д.Д. се  развиват доводи  за необоснованост и  незаконосъобразност  на   съдебния  акт, както  и   за явна  несправедливост на  наложеното  наказание. Твърди  се , че така  отмереното наказание  е в несъответствие  с обществената опасност на деянието и дееца, т. к. се  касае  незначително  количество  наркотик, намерено  в лице с чисто съдебно минало ,  а  наркотика  е предаден доброволно  и са направени  пълни  самопризнания  в хода на ДП. Настоява се за изменение на  атакуваната  първоинстанционна  присъда от страна на въззивната  инстанция, която със съдебния  си  акт да преквалифицира деянието   като такова  по чл. 354а, ал.5 от НК , приемайки наличието  на  "маловажен случай" със съответстващото   приложение  на разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК при  налагане на  наказанието. Алтернативно се настоява  за приложение  на нормата на чл.9, ал.2  от НК и се предлага   подс.Д. да бъде  освободен  от  наказателна  отговорност.

        В съдебно заседание жалбоподателят - подсъдим Д.Д., редовно  призован,  се  явява лично  и наред с упълномощения  си   защитник- адвокат  изцяло  поддържа  депозираната въззивна  жалба. Чрез защитата се  развиват доводи  за  незаконосъобразност  на   атакуваната  първоинстанционна присъда, с която на  подс. Д. е  наложено  несправедливо  по размер, твърде завишено наказание, несъобразено  с ниската  степен на обществена опасност на деянието  и дееца. Излагат се аргументи  за твърде  незначителното количество  наркотично вещество, което според защитата не следва  да обосновава  наложеното твърде  високо  по размер  наказание "лишаване  от свобода".

         В съдебно  заседание представителят  на Окръжна прокуратура-Ямбол  изразява становище  за законосъобразност, обоснованост и правилност на атакуваната присъда  и настоява същата  да бъде потвърдена  като  справедлива  и постановена при спазване на процесуалните правила. Настоява се въззивната жалба да бъде оставена без уважение  като  неоснователна.Развиват се доводи за съответност  на отмереното наказание с обществената опасност на деянието и  личността на дееца като   участващия  в производството прокурор от ОП-Ямбол  приема  това наказание  за  законосъобразно  и справедливо.   

        Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната  жалба, с  доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

        Жалбата е с  ДОПУСТИМА  като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва  и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като ОСНОВАТЕЛНА, но не  предвид аргументите , които  са изложени  в нея ,  а предвид следното:

        Допуснати  са  от  решаващият съд в хода на  съдебното производство съществени  нарушения  на процесуалните  правила,  довели  до  ограничаване правото на защита  на  подсъдимия, неотстраними  в тази  фаза на процеса. Допуснати  са съществени нарушения  на процесуалните правила  и от прокурора при  изготвянето на  обвинителния  акт, които  не са били обект  на  обсъждане  в хода на разпоредителното заседание  по  реда на  чл. 248, ал.1 ,т.1-т.8 от НПК. Изложеното  сочи  на  приложение  на разпоредбата  на чл. 335,ал.2 вр. с чл.348, ал.1, т.2 вр. с ал.3,т.1 и т.2  от НПК.

        Видно  от  атакуваната присъда,   въззивникът- подсъдим Д. е признат за виновен , в това  да е  осъществил  вмененото му  престъпление  на*******г./л.17, НОХД/, което  като дата  съвпада изцяло  с  вписаното  от  прокурора  в диспозитива  на внесения  за  разглеждане   обвинителен акт/л.5,НОХД/,  но е в пълно противоречие  с обстоятелствената част  на същия  обвинителен  акт , където  се  описват  действия  на подсъдимия    на  свидетели  по делото, които са осъществени  на ******г./л.3,НОХД/. В мотивите  на  атакуваната присъда /л.19/ пък,  се  описват действия  на  подсъдимия  , които  не съвпадат  с инкриминираната  дата  вписана  в диспозитива на присъдата  от една страна ,  а  от друга  са в противоречие  помежду  им , защото  се говори  веднъж  за действия  на подс.Д.  извършени  на  ******г./л.19, лице/ и втори  път за действия  , извършени  на  ******г./л.19, гръб/.

          Служебната проверка  извършена  от страна на проверяващата  инстанция  на  доказателствените  източници сочи , че  се  касае  за  инкриминирана дата  ******г., както е  вписано  от разследващия   полицай  в Постановлението  за привличане на  Д.Д. в качеството му  на  обвиняем /л.26,ДП/. Проверката сочи, че единствено и само  в този  доказателствен  източник  правилно  е  вписани  датата на осъществяване на престъпното деяние , вменено  на  подс.Д..

          Изложеното сочи  на  противоречие  между  диспозитив  на   атакуваната присъда  и мотиви, както и на противоречие  между  диспозитивна  и  обстоятелствена  част на внесения  за разглеждане  от прокурора  обвинителен  акт. Тези  констатирани  нарушения  се приравняват в константната съдебна практика на  липса  на мотиви по смисъла на чл. 348,  ал.3, т.2  от НПК и  по своя  характер представляват абсолютно  нарушение  на процесуалните  правила, водещо  до  отмяна  на  проверявания  атакуван съдебен акт  и  връщането му  за ново разглеждане  от друг съдебен състав на същия  съд. В конкретният казус делото следва да се върне във фазата  на  разпоредителното  заседание , т. к.  само  при  обсъждане  на  въпросите по реда на чл. 248, ал.1 от НПК е възможна  констатация  за допуснати  от прокурора  при  изготвянето  на   обвинителния  акт  съществени  процесуални  нарушения, довели  несъмнено  до нарушаване правото на защита на подсъдимия-  противоречието  в датата на осъществяване на  вмененото на подс.Д. престъпление  очевидно  пречи на  организиране на неговата  защита  ,т. к. реализирането  в пълнота  на тази защита  означа  защита  по фактите,  а  основен факт като този кога е  осъществено престъпното  деяние в  изготвения  обвинителен акт е спорен при наличието на две различни дати  в диспозитива и  в обстоятелствената част.При новото разглеждане на делото  от друг съдебен  състав на РС-Ямбол във фазата на разпоредителното заседание  е  процесуално възможно да се констатира  и  отстрани допуснатото  от прокурора при  изготвянето  на   обвинителния  акт съществено  нарушение  на процесуалните  правила.

        Мотивиран от  гореизложеното  и на  осн. чл. 335, ал.2 вр. с чл. 348, ал.3, т.1  и т.2  вр. с чл. 334,т.1  от НПК, Ямболският  окръжен съд,

 

                                             Р   Е   Ш   И   :

 

        ОТМЕНЯ   Присъда № 23/10.02.2020 г., постановена  по  НОХД № 57/2020 г. на  Ямболския  районен съд и ВРЪЩА  делото за ново  разглеждане  от друг състав на същия  съд  от  фазата  на разпоредителното  заседание.

        Решението  е  окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                   2.