РЕШЕНИЕ
№ 1370
гр. Пловдив, 23.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330101195 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Първа Инвестиционна Банка”
АД, ЕИК *********, против ИЛ. ИВ. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ******г. между страните бил сключен Договор за
банков кредит № *****, по силата на който на ответницата била предоставена сумата от
2000 евро. Кредитополучателят усвоил изцяло предоставения му кредит на 16.04.2014 г.
Кредитът бил в просрочие, считано от 15.10.2014 г., т.е. длъжникът просрочил изискуемо
плащане с повече от 5 работни дни /т. 10.1.2, б. „а“ от Раздел Х на ОУ/. С покана, връчена
чрез ЧСИ *****, рег. № ***, ищцовото дружество уведомило и поканило ответницата да
погаси просрочените си задължения по договора за кредит, като й предоставил 7-дневен
срок за погасяване. На същата било указано, че при непогасяване в срок на задълженията,
без да бъде изпращано второ уведомление, Банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, като ще бъдат предприети всички, предвидени в закона действия за
принудително изпълнение. Поканата била връчена на длъжника, на 19.09.2019 г., а Банката
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 01.11.2019 г. За вземанията си,
ищцовото дружество подало заявление за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
основание чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1331/2019 г. по
описа на Районен съд – Велинград. На основание издадения изпълнителен лист, Банката
образувала изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ *****, рег. № *** с район на
действие Окръжен съд – Пазарджик. Ответницата подала възражение срещу издадената по
ч. гр. д. № 1331/2019 г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което са
предявени настоящите установителни искове.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1991.17 евро – просрочена и непогасена главница; 1505.74 евро– договорна лихва, дължима
1
за периода 15.10.2014 г. – 31.10.2019 г. включително, начислена на основание Раздел ІІ, т. 4
от договора; 514 евро – наказателна лихва, за периода 15.06.2014 г. – 31.10.2019 г.
включително, дължима на основание Раздел ІІ, т. 10 от договора; 29.58 евро – обезщетение
за забава, начислена върху предсрочно изискуемата главница, за периода 01.11.2019 г. –
11.12.2019 г. включително; 12.27 евро – дължими такси за връчване на писмено
уведомление, чрез ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 12.12.2019 г. до окончателното погасяване. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер.
Оспорва обстоятелството, че сключения между страните Договор за кредит е станал
предсрочно изискуем на дата 15.10.2014 г. и дължимата главница по него към посочената
дата била в размер на 1991.17 евро. Счита, че към дата 15.10.2014 г. дължимата главница е в
размер на 1953.20 евро, като счита, че сумата от 1991.17 евро е била дължима към
15.05.2014 г., от която дата ответницата изпаднала в забава поради неплащане.
Не оспорва обстоятелството, че на 19.09.2019 г. е получила покана за доброволно
плащане на кредита и е уведомена чрез ЧСИ *****, че ищцовата страна ще счита кредита за
предсрочно изискуем и ще предприеме действия на принудително изпълнение спрямо нея.
Уведомлението обаче, й било изпратено повече от 5 години след спиране на плащането от
нейна страна /считано от 15.05.2014 г., когато счита кредитът да е станал предсрочно
изискуем и от която дата започнала да тече погасителната давност върху вноските за
главница и др. акцесорни задължения/. В този смисъл, твърди да е изтекла общата
погасителна давност от 5-години върху главницата, всякакви лихви и акцесорни
задължения, включително за разноски. С оглед изложеното прави възражение за погасяване
на исковите претенции за главница, договорна лихва, наказателна лихва и останалите
акцесорни задължения, претендирани по исковата молба като законна лихва, изчислена
върху предсрочно изискуемата главница за периода 01.11.2019 г. – 11.12.2019 г., законна
лихва, такси за връчване.
Излага съображения за погасяване на главницата и всички лихви и неустойки с
изтичане на кратката погасителна давност от три години, като се позовава на постановките в
ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност, прави
възражение за погасяване на всички суми, дължими съгласно исковата молба за период по-
дълъг от три години, преди предявяване на исковата молба, както и наказателната лихва
изцяло, ведно с мораторни лихви, дължими за период, по-дълъг от три години преди
предявяване на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1331/2019 г. по описа на РС - Велинград, в полза на
„Първа Инвестиционна Банка“ АД са издадени против ИЛ. ИВ. Г., Заповед № 679 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.12.2019 г.
и изпълнителен лист от 16.12.2019 г. за следните суми: 1991.17 евро – главница, дължима
по Договор за банков кредит № ******г.; 1505.74 евро – просрочена договорна лихва,
дължима за периода 15.10.2014 г. – 31.10.2019 г. вкл., начислена на основание Раздел ІІ, т. 4
от договора; 514 евро – просрочена наказателна лихва, за периода 15.06.2014 г. – 31.10.2019
г. вкл., дължима на основание Раздел ІІ, т. 10 от договора; 29.58 евро – обезщетение за
забава, начислена върху предсрочно изискуемата главница, за периода 01.11.2019 г. –
11.12.2019 г. вкл.; 12.27 евро–такси за връчване на нотариални покани, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2019
г. до окончателното до окончателното й изплащане, както и за разноски в производството в
размер на 280.53 лева, въз основа на които е образувано изпълнително дело № ***** по
2
описа на ЧСИ *****, рег. № *** КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пазарджик.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът ИЛ. ИВ. Г. е възразила срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова
молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че установителните искове против ИЛ. ИВ. Г., по
реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
Относно тяхната основателност, съдът приема следното:
За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно доказване,
ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от
което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение по договор за
кредит между страните, по който е била предоставена съответната парична сума, която е
усвоена от ответника; валидно постигната договореност между страните за връщане на
заема с лихва, като установи вземанията си и по размер. Ищецът следва да докаже и, че
осъществяване на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит, в това число, че кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост, преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност, в тежест на ищеца е да докаже, че давността е била спирана или прекъсвана.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и
направените в отговора възражения, а при установяване на горното, да докаже погасяване на
поетите с договора задължения в срок.
Между страните по делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т .4 ГПК
като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че между
страните е сключен Договор за банков кредит от 16.04.2014 г. с № *****, по силата на който
на ответницата била предоставена сумата от 2000 евро, както и, че на 19.09.2019 г.
ответницата е получила покана за доброволно плащане на кредита, чрез ЧСИ *****, както и,
че със същата е уведомена, че ищцовата страна ще счита кредита за предсрочно изискуем и,
че ще предприеме действия по принудително изпълнение. /виж Определение по чл. 140 ГПК
№ 825/15.02.2021 г./.
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени доказателства, се
установява, че е сключен Договор за банков кредит № ***** от 16.04.2014 г., между „Първа
Инвестиционна Банка“ АД – Банката и ИЛ. ИВ. Г. – като Кредитополучател, по силата на
който на последната е предоставен банков кредит в размер на 2000 евро по посочена в
договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по Договор за
кредитна карта с №******, със срок за усвояване на кредита – до 30.04.2014 г. Според чл. 3
от договора, крайният срок за погасяване на кредита е 15.04.2023 г.
Според Раздел ІІ, чл. 4 от договора, за ползвания кредит, кредитополучателят
заплаща на Банката годишна лихва в размер на БЛП на Банката за евро, увеличен с надбавка
от 10.01 пункта. Към датата на сключване на договора, БЛП на Банката за евро е в размер
на 7.99 %. Според чл. 5 от договора, към датата на сключване на договора, ГПР е 21.18 %,
като общата сума, дължима от кредитополучателя е 4157.67 евро. Според чл. 10 от
Договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и
олихвяват с договорения в раздел ІІ, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът е в неработен дан. При наличие на просрочени
плащания, Банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи
3
размера на лихвения процент по кредита, вкл. надбавката.
В Договора изрично е посочено, че с подписването му, Кредитополучателя
декларира, че са му представени и е и запознат с Общите условия на Банката за кредити на
физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и
Банката във връзка със сключване и изпълнение на договора.
В Раздел Х „Предсрочна изискуемост“, т. 10.1.2. б. „а“ от приложените Общи
условия, е посочено, че Банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем: с писмено предизвестие до Кредитополучателя за срок, определен от Банката, в
случай, че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора (не осигури
авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането
е станало изискуемо. Според т. 10.2. на Общите условия, в случай, че до изтичането на
срока на писменото предизвестие по т.10.1.2. Кредитополучателят изпълни изискуемото си
задължение или отстрани допуснатото нарушение, Банката може да се откаже от правото си
да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
От приетата като писмено доказателство по делото – Покана от „Първа
Инвестиционна Банка“ АД до ИЛ. ИВ. Г., изпратена чрез ЧСИ *****, относно неизпълнение
на задълженията по Договора за банков кредит № ***** от ******г., се установява, че
поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по процесния договор – има
просрочени задължения за главница и лихви, на основание Раздел Х, т.10.1.2. от Общите
условия на Банката, последната е поканила ответника в 7-дневен срок от получаването на
поканата да погаси всички просрочени задължения в пълен размер. Посочено е също, че в
случай, че в посочения срок, кредитополучателят не погаси задълженията си към Банката, и
без да бъде изпращано повторно уведомление, Банката ще счита ползвания от длъжника
кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Видно от отбелязването върху поканата, същата е
връчена на 24.10.2019 г. /л. 17 от заповедното ч.гр.д. № 1331/2019 г. на ВРС/.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза и допълнение към
него, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните.
С оглед релевираните от ответника възражения, основните спорни по делото въпроси
са – кога е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит, както и дали
претендираните вземания са погасени с изтичането на 3-годишна погасителна давност.
Относно възникналия между страните спор за настъпването на предсрочната
изискуемост, съдът намира следното:
В Раздел Х „Предсрочна изискуемост“, т. 10.1.2. б. „а“ от приложените Общи
условия, които са приети от ответника и с това станали неразделна част от самия договор, е
предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост при допусната забава в плащанията над 5
работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на
длъжника да погаси която и да е било вноска от кредита и изтичане на предвидения в
Общите условия период след това, а може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по
аргумент от нормата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Посоченото е в
съответствие и с изискванията на чл. 432 ТЗ, който предвижда, че в предвидените в договора
случаи Банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита. Според
установената съдебна практика, в това число приетото в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на кредитодателя
до длъжника, включително в случаите, когато в договора е предвидено, че кредиторът може
да събере вземането си, без да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в договор е
предвидена т.нар. „автоматична” предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, след
като Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, чрез
едностранно изявление до длъжника.
4
Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, което е
установено в полза на кредитора, и преценката дали да го упражни и кога принадлежи
изцяло на него. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо
уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата,
че кредитът е станал предсрочно изискуем, когато е спряла плащанията си по кредита.
В настоящия случай, действително, в Общите условия на Банката в т. 10.1.2. е
предвидено, че при непогасяване в срок на всяко изискуемо задължение, кредитът може да
бъде обявен за предсрочно изискуем. При всички положения уговорената предсрочна
изискуемост на задължението обаче не настъпва автоматично само с факта на неплащане на
вноска по кредита с настъпил падеж и изтичане на срока, а още и с упражняване
правомощието на Банката да направи кредита предсрочно изискуем. В този смисъл, освен
обективният факт на неплащането, е необходимо и кредиторът да упражни правото си да
обяви кредита за изискуем преди крайния му падеж.
В настоящия случай съдът намира, че са налице и двете предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. На първо място ответницата не доказа, а дори и не твърди,
да е погасявала кредита в срок. Напротив, сама сочи, че плащанията по кредита са спрели
далеч във времето, преди Банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Страните по делото не спорят, а от приложената към делото Покана, връчена лично на
ответницата Г. на 24.10.2019 г., с която Банката уведомява кредитополучателя – ответника,
че упражнява, ако не заплати задълженията си в 7 – дневен срок от получаването й,
упражнява правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем, се установява, че
ищцовото дружество надлежно е уведомило длъжника за настъпилата изискуемост.
Ето защо съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
01.11.2019 г. /с изтичането на 7-дневния срок за доброволно изпълнение от връчването на
поканата/. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че
предсрочната изискуемост е настъпила през 2014 г., както и, че е налице изтекла
петгодишна погасителна давност, считано от 2014 г..
Както се посочи, по – горе, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
01.11.2019 г. Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от възможността да
иска изпълнение преди срока, но с обявяването на предсрочна изискуемост длъжникът
изгубва преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването
на това преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Привилегията за разсрочено плащане на кредита по уговорения от страните погасителен
план отпада при наличието на две предпоставки – забава на плащането на месечните вноски,
съгласно т.10.1.2 от Общите условия и уведомяването на длъжника, че кредиторът се е
възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Следователно, в
конкретния случай, задължението на ответника да погаси целият неизплатен остатък от
задълженията към този момент е възниквала на 01.11.2019 г. От тази дата задължението му
5
от разсрочено се трансформира в пълния му размер, поради което и срокът за неговото
погасяване тече от тази дата. Тъй като заявлението е депозирано в съда на 12.12.2019 г., не е
изтекъл и предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок за погасяване на вземането
за главница.
Относно размера на исковите претенции, съдът намира следното:
Релевираните от ответницата възражения за изтекла погасителна давност, съдът
намира за частично основателни.
Съдът намира, че по отношение на дължимата главница приложение намира общата
петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28
от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. задълженията по договор за кредит/заем
не са такива за периодичен платеж. Задължението е неделимо и дори договореното връщане
на кредита/заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че размерът на дължимата и непогасена главница е в размер на 1991.17 евро.
Предявеният установителен иск за главница е в същия размер, поради което следва да се
уважи изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
с чл. 430 ТЗ за главницата в размер на 1991.17 евро ответницата дължи и законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 12.12.2019 г., до окончателното й изплащане.
Относно вземанията за договорна и наказателна лихва в размер на 1505.74 евро за
периода от 15.10.2014 г. до 31.10.2019 г. и 514 евро за периода от 15.06.2014 г. до 31.10.2019
г., съдът ги намира за частично основателни. Вземанията за лихви се погасят в три годишния
период - арг. чл.111, б. „в“ ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК е депозирано в съда– 12.12.2019 г., т.е. след като за част от лихвите е изтекъл
визирания в посочения по-горе член тригодишен давностен срок. Всички вземания за лихви
от 15.06.2014 г. до 12.12.2016 г. са погасени по давност. Ето защо ответникът дължи
договорна и наказателна лихва за периода от 12.12.2016 г. до 31.10.2019 г., които периоди не
са обхванати от погасителна давност.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието по делото, се
установява, че за периода от 12.12.2016 г. до 31.10.2019 г. вкл. договорната лихва е в размер
на 799.82 евро, а наказателната лихва за периода от 12.12.2016 г. до 31.10.2019 г. е в размер
на 423.75 евро, до които размери предявените акцесорни искове се явяват основателни и
доказани, като за разликата над уважените до пълно претендираните размери следва да се
отхвърлят като погасени по давност.
Съдът намира, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, се
установява, че за периода от 01.11.2019 г. до 11.12.2019 г. вкл. обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главницата е в размер на 29.58 евро. Предявеният установителен
иск е в същия размер, поради което следва да се уважи изцяло.
Относно предявения установителен иск за сумата от 12.27 евро – такса за връчване на
нотариални покани, съдът намира, че същият е неоснователен, поради следното:
Не са представени доказателства за направата й, тъй като, от една страна връчването
на уведомлението е от ЧСИ, а не от Нотариус, а освен това от представената по заповедното
дело - фактура се установява, че тя не е в претендирания от ищеца размер и валута. Нещо
повече, според съда, не се обосновава договорно или законово основание за дължимостта й,
а ответникът не следва да понася отговорността за плащането й. Затова предявения
6
установителен иск за сумата от 12.27 евро – такса за връчване на нотариални покани, следва
да се отхвърли.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер
на – 577.80 лева – ДТ и 200 лева – за ССЕ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП,
вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 150 лева, предвид конкретната фактическа и
правна сложност. От разноските от общо 927.80 лева, по съразмерност, за исковия процес на
ищеца се дължат 742.60 лева.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 158.53 лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП,
вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство. По
съразмерност се дължат 166.93 лева.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски за заповедното – 166.93 лева и исковото производство – 742.60 лева,
или в общ размер от 909.53 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в
размер на 50 лева – за ССЕ. По съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 9.97
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИЛ. ИВ. Г., ЕГН **********, че
дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, следните суми: сумата от
1991.17 евро (хиляда деветстотин деветдесет и едно евро и седемнадесет евроцента) –
главница, по Договор за банков кредит № ******* г., предсрочно изискуем; 799.82 евро
(седемстотин деветдесет и девет евро и осемдесет и два евроцента) - просрочена договорна
лихва, дължима за периода 12.12.2016 г. – 31.10.2019 г. вкл., начислена на основание Раздел
ІІ, т. 4 от договора; 423.75 евро (четиристотин двадесет и три евро и седемдесет и пет
евроцента) - просрочена наказателна лихва, за периода 12.12.2014 г. – 31.10.2019 г. вкл.,
дължима на основание Раздел ІІ, т. 10 от договора; 29.58 евро (двадесет и девет евро и
петдесет и осем евроцента) – обезщетение за забава, начислено върху предсрочно
изискуемата главница, за периода 01.11.2019 г. – 11.12.2019 г. вкл.ведно със законната
7
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2019
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 679 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1331/2019 г. по
описа на РС – Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимостта на
просрочена договорна лихва за разликата над сумата от 799.82 евро до пълния заявен размер
от 1505.74 евро, както и за периода от 15.10.2014 г. до 11.12.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за установяване на дължимостта на просрочена наказателна лихва за разликата над сумата от
435.75 евро до пълния заявен размер от 514 евро, както и за периода от 15.06.2014 г. до
11.12.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимостта на 12.27 евро–такси
за връчване на нотариални покани.
ОСЪЖДА ИЛ. ИВ. Г., ЕГН **********, да заплати на „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, ЕИК *********, сумата от 909.53 лева (деветстотин и девет лева и петдесет и
три стотинки) – деловодни разноски, от които сумата от 166.93 лева – деловодни разноски за
производството по частно гр. дело № 1331/2019 г. по описа на РС - Велинград и сумата от
742.60 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. № 1195 по описа за 2021 г. на ПРС,
ХVІІІ гр.с., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, да заплати на ИЛ.
ИВ. Г., ЕГН **********, сумата от 9.97 лева (девет лева и деветдесет и седем стотинки) –
деловодни разноски по настоящото гр.д. № 1195 по описа за 2021 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8