№ 3385
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100511918 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 12498 от 25.06.2024г., постановено по гр.д. № 44856/2023г. по описа на
СРС, 50-ти състав, ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на
ищеца „ГОУ Инвестмънт“ ЕООД на основание чл. 405 КЗ сумата от 2401,00 лева – главница,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Каско+“ със срок на покритие 06.03.2020-05.03.2021 г., застрахователна полица
№440120211005930, за застрахователно събитие, за което е образувана застрахователна
преписка при „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, назована „щета № 44010412021290/2020 г.“,
ведно със законната лихва от 26.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД
срещу „ГОУ Инвесмънт“ ЕООД насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3127,31 лева, представляваща платена без основание
застрахователна премия за неизтеклия застрахователен период по договор за имуществена
застраховка „Каско+“ със срок на покритие 06.03.2020-05.03.2021 г., застрахователна полица
№440120211005930.
Със същото решение „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на „ГОУ
Инвестмънт“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата от 1548,87 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от
1
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД срещу „ГОУ Инвесмънт“ ЕООД насрещен осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3127,31 лева, е подадена в
срок въззивна жалба от ответника /ищец по насрещния иск/ „ДЗИ – Общо Застраховане“
ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.
Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не бил взем предвид клаузата на т. 8.7
от Общите условия по имуществена застраховка „Каско +“, според които при предсрочно
прекратяване на застрахователния договор, по който са изплатени или предстои да се
изплатят обезщетения, частта от премията за неизтеклуя застрахователен период не се
възстановява. Съдът бил коментирал приложното поле на чл. 370 КЗ, но не бил взел предвид
аргументите на жалбоподателя относно правото му да задържи остатъка от
застрахователната премия при реализирането на определени условия. Позовава се на чл. 221,
ал. 3 КЗ, в която е предвидена хипотеза, при която застрахователят не дължи съответната на
неизтеклия застрахователен период премия при условие, когато е платено или предстои
плащане на застрахователно обезщетение. Моли съдът да отмени решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ГОУ Инвестмънт“ ООД не е
подала отговор на въззивната жалба.
В проведеното на 13.05.2025г. открито съдебно заседание по делото въззиваемият
развива съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже имущественото разместване
между страните – извършеното плащане на процесната сума, а в тежест на ответника е да
докаже наличието на основание за това имуществено разместване.
От приетата от първоинстанционния съд застрахователна полица по автомобилна
застраховка „Каско +“ се установява, че на 06.03.2020г. между застрахователя „ДЗИ – Общо
Застраховане“ АД и застрахования „ГОУ Инвестмънт“ ООД е сключен договор за
имуществена застраховка на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ВТ3707КС при
2
застрахователна премия от 6049,25 лева дължима еднократно в брой, с период на
покритието от 06.03.2020г. до 05.03.2021г.
От приетата сметка № 20030614943948 от 06.03.2020г. се установява, че
застрахованият „ГОУ Инвестмънт“ ЕООД е платил изцяло определената в полицата
застрахователна премия в размер на 6170,24 лева.
С уведомление за застрахователно събитие от 10.08.2020г. застрахованият е уведомил
застрахователя за настъпило на 10.08.2020г. ПТП с участието на лекия автомобил,
вследствие на което били нанесени материални щети по челното стъкло на автомобила.
От приетите преписи от решение № 657 от 12.01.2024г., постановено по гр.д. №
45000/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав и решение № 19723 от 29.11.2023г., постановено
по гр.д. № 45002/2023г. по описа на СРС, 46-ти състав, се установява, че в рамките на
периода на покритие на застрахователната полица, застрахованият „ГОУ Инвесмънт“ ЕООД
е подал уведомления за още две застрахователни събития, настъпили на 11.08.2020г.
Страните не спорят по въпроса, че с писмо от 20.08.2020г. застрахователят е отказал
изплащането на застрахователните обезщетения, тъй като е счел, че са налице
несъответствия между посочения от застрахования механизъм на произшествието и
характера на настълилите увреждания. Едновременно с това застрахователят е прекатил
предсрочно застрахователния договор поради предявените няколко застрахователни
претенции за кратък период от време, пораждащи съмнение за действителните обстоятелства
относно застрахователните събития, което се установява от представеното по делото и
неоспорено от страните писмо.
От приетото платежно нареждане от 20.10.2020г. се установява, че застрахователят е
възстановил на застрахования сумата от 3127,31 лева, представляваща частта от
застрахователната премия, съответстваща на неизтеклия период на застрахователното
покритие.
Също така няма спор между страните и от приетите преписи от съдебни решения се
установява, че всички предявени от „ГОУ Инвестмънтс“ ООД претенции за изплащане на
обезщетения са предявени пред съд и са уважени с влезли в сила съдебни решения, в това
число и настоящото решение на СРС в частта по иска с правно основание чл. 405 КЗ, в
която част е влязло в сила като необжалвано.
Спорният между страните въпрос е дали застрахователят има право да задържи
платената застрахователна премия до края на срока на договора при положение, че
претенциите на застрахования за изплащане на обезщетения за вредите от застрахователните
събития, настъпили преди прекратяването, са били уважени от съда. В тази насока съдът
намира следното.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, приложение в случая следва да
намери разпоредбата на чл. 370 КЗ. Тя предвижда, че в случай на прекратяване на
застрахователния договор преди изтичане на застрахователния период застрахователят има
право на съответната премия само за частта от застрахователния период, през който е носил
3
покритие. Нормата е императивна, защото представлява проявление на принципната забрана
за неоснователно обогатяване. До такава хипотеза би се достигнало в случай че
застрахователят откаже да възстанови или възстанови част от застрахователната премия, по-
малка от установената в закона такава, тъй като поради прекратяването на договора той не е
предоставил съответна на нея насрещна престация. Следователно, по аргумент на
противното на предвидената норма в чл. 370 КЗ, при предсрочно прекратяване на
застрахователния договор застрахователят няма право на застрахователна премия за периода
от прекратяването на договора до изтичане на първоначално уговорения му срок, тъй като с
предсрочното прекратяване на договора за последния отпада задължението да носи риска от
настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване
да заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди.
Наличието на застрахователни събития, настъпили преди датата на прекратяването,
не води до различен извод, тъй като застрахователят е отказал плащане на обезщетенията за
тях преди да прекрати договора. Вследствие на този отказ, към датата на прекратяване на
процесния договор не е било платено и не е предстояло плащане на застрахователно
обезщетение, а наличието на основание за имущественото разместване се преценява към
момента на неговото извършване. В този смисъл обстоятелството, че претенциите за
изплащане на обезщетения във връзка с тези застрахователни събития в последствие са били
уважени изцяло с влезли в сила съдебни решения, не означава, че на застрахователя се
дължи плащане на застрахователна премия до края на срока на договора, а означава, че
извършеното от него прекратяване на застрахователното правоотношение е
незаконосъобразно. Видно от влезлите в сила решения, претендираните обезщетения са
били изцяло дължими и не се касае за неправилно деклариране от застрахования на
обстоятелствата, свързани със застрахователните събития. Следователно застрахователят без
основание не е изпълнил изпълнил своето договорно задължение да носи риска от
настъпване на застрахователно събитие до края на срока на договора и не може да
претендира плащане на застрахователна премия за този период.
Ето защо застрахователните събития, настъпили преди договорът за застраховка да
бъде едностранно прекратен от застрахователя, не пораждат за него правото да задържи
процесната сума, след като претендираните обезщетения за вредите от тях не са били
признати от застрахователя към датата на прекратяването.
Неоснователно е и извършеното от въззивника позоваване на на т. 8.7 от общите му
условия. На първо място това е така, защото същият не е представил по делото общите си
условия, въпреки разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест и
въпреки вмененото му от СРС задължение по реда на чл. 190 ГПК и отправеното от съда
предупреждение за последиците по чл. 161 ГПК. С оглед на това съдържанието на сочената
от жалбоподателя клауза на т. 8.7 се явява недоказано. На второ място, както беше посочено
по-горе, нормата на чл. 370 КЗ има императивен характер и не подлежи на дерогиране
посредством клаузи в общите условия на застрахователя в случаи като настоящия, в който
застрахователят е прекратил договора, след като е отказал да изплати претендирано
4
застрахователно обезщетение.
Неоснователно е и позоваването на чл. 221, ал. 3 КЗ, уреждащо правото на отказ от
застрахователния договор при прехвърляне на застрахователен портфейл. Уредбата касае
частен случай на прекратяване на застрахователното правоотношение, от който не може да
се извежда каквато и да било аналогия с предмета на настоящото дело.
Предвид гореизложеното, имущественото разместване, настъпило вследствие на
извършения на 20.10.2020г. превод на процесната сума от 3127,31 лева, не е лишено от
правно основание, а е в изпълнение на задължението на застрахователя да възстанови
съответната част от платената застрахователна премия на основание чл. 370 КЗ. При
наличие на валидно правно основание за плащането, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
При съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В
частта, с която е уважен главният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивната инстанция има единствено
въззиваемият „ГОУ Инвестмънт“ ЕООД. Същият е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева, платени изцяло в брой съгласно представения договор
за правна защита и съдействие. Релевираното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно – въззиваемата страна не е подала отговор на
въззивната жалба, не е била представлявана в проведеното открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция, като процесуалните й действия се изчерпват с подаване на молба за
разглеждане на делото в нейно отсъствие и развито становище по съществото на спора. С
оглед на това на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1, пр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12498 от 25.06.2024г., постановено по гр.д. №
44856/2023г. по описа на СРС, 50-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на „ГОУ Инвестмънт“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.
„****“ № ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева, представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6