Р Е Ш
Е Н И Е
С., 05.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14390/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С.П.С. твърди, че с постановление от 21.04.2010 г.
на прокурор при СГП е образувано ДП № 180/2010 г. по описа на ГДНП – МВР по
пр.пр. № 5171/2010 г. по описа на СГП.
С Постановление от 04.04.2011 г. ищецът е привлечен като
обвиняем за пресъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 2 във
вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На 22.05.2012 г. СГП е внесла обвинителен акт срещу ищеца
и останалите обвиняваеми, като е образувано НОХД № 2501/2012 г. по описа на СГС,
28 с-в, но с разпореждане от 18.07.2012 г. делото е върнато на П.. С
постановление на СГП от 16.11.2012 г., връчено на ищеца на 21.11.2012 г.,
досъдебното производство е прекратено по отношение на С.С..
Ищецът в настоящото производство твърди, че привличането
му като обвиняем за такова тежко престъпление, налагането на мярка за
неотклонение „подписка“ в качеството му на такъв, внасянето на обвинителен
акт в съда по цитираните обвинения,
самото разследване, както и продължителността на последното, създало
изключителен психологически дискомфорт за него и семейството му. Ищецът живеел
в постоянен стрес, опасявал се, че може да бъде осъден за престъпление, което
не е извършил. Разболял се от диабет, а съпругата му от рак. Загубил правото си
да притежава ловно оръжие и бил принуден да го продаде. Затруднена била и
политическата му кариера.
В тази връзка С.П.С. предявява настоящия иск срещу П.на Р.Б.с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 и от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в
размер от 30 000 лв. за причинени неимуществени, ведно със законна лихва върху
сумите от 21.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира и
направените разноски по делото и адвокатски хонорар.
Ответникът П.наР.Б.оспорва така предявените искове изцяло
– както по основание, така и по размер, включително и претендираната лихва,
която оспорва като частично погасена по давност.
Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдените вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и
воденото наказателно производство.
Твърди, че заболяването на съпругата на ищеца не е в
причинно-следствена връзка с обвинението.
Сочи, че срещу ищеца са се водили и други наказателни
производства, по които са претендирани искови претенции на същите основания.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно
завишено и несъответстващо на твърдените вреди, на икономическия стандарт в
България, на принципа на справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, нито на
трайната съдебна практика за аналогични случай.
Съдът, като
взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Постановление от 04.04.2011 г. ищецът С.С. е
привлечен като обвиняем по ДП № 180/2010 г. по описа на
ГДНП – МВР по пр.пр. № 5171/2010 г. по описа на СГП за извърешни престъпления
по чл. 219, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във
вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Образувано е НОХД № 2501/2012 г. по описа на СГС, като с
разпореждане от 18.07.2012 г. делото е върнато на П.. С постановление от
16.11.2012 г., връчено на 21.11.2012 г., производството е прекратено по
отношение на ищеца.
По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите С. М.С.и
В.П. Б.. Свидетелката С.– съпруга на ищеца, заявява в разпита си, че в резултат
на обвиненията срещу мъжа й неговото здравословно състояние се влошило – развил
диабет и метаболитен синдром. Наложило се да затвори строителната фирма, която
ръководел. Живеели в социална изолация – приятелите, познатите и колегите им се
отдръпнали.
Свидетелят Б. – приятел на ищеца, твърди, че през целия
период на наказателното производство поддържал контакт със семейството на
ищеца. Бил и негов адвокат. Производството се отразило изключително тежко не
само на здравословоното състояние на ищеца, но и на съпругата му, която се
разболял от рак. Бизнесът и политеческата кариера на ищеца също пострадали.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав
кредитира всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер от 30 000 лв. за причинени
неимуществени, ведно със законна лихва върху сумата от 21.11.2012 г. до
окончателното изплащане на сумите
Съгласно чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и П. и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано, както и от задържане под стража, ако то бъде
отменено поради липса на законно основание. Безспорно
се доказа в хода на настоящото дело, че след повдигане на обвинение по
отношение на ищеца и продължилото от 2010 г. до 2012 г. наказателно
производство, с влязла в сила постановление от 16.11.2012 г. производството
срещу ищеца е прекратено.
Следователно за един немалък период от време – от
образуването срещу него на наказателното производство до оправдаването му,
продължил общо близо две години и шест месеца, ищецът е бил обвиняем, като
обвинен в престъпление, което не е извършил. С оглед на това съдът счита, че
действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните
принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от
българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него ищецът
е бил принуден да търпи неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на престижа и доброто му име пред
обществото, психически травми, които не са отшумели и до настоящия момент и
всичко това – в резултат на действията на органите на П., които са образували
наказателно производство, повдигнали обвинение, внесли обвинителен акт в съда и
поддържали този обвинителен акт в хода на съдебното производство без наличие на
убедителни доказателства за осъществяване от страна на ищеца /обвиняем и
подсъдим/ на фактическия състав на извършеното престъпление, както и наложените
мерки за процесуална принуда.
С оглед доказателствата по делото и предвид изложеното
съдът намира, че предявената по делото претенция от страна на ищеца за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното
обвинение, наложените му мерки за процесуална принуда и осъждането на наказание
по НК, когато лицето бъде оправдано, се явява частично доказана по своето
основание. Безспорно наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
пред вид повдигане на обвинение срещу ищеца, налагането на мярка за
неотклонение „гаранзия“ и воденето срещу него на наказателно производство и
признаването му за невинен по всички обвинения в един следващ момент.
Относно размера на предявения иск
по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:
Неимуществената вреда
представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се
изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва да
бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се
събития и отраженията, които са оказали върху него. То има за цел да репарира
накърняването на личните права и интереси, а справедливото обезщетяване на
всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен еквивалент на
негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото лице. В
случая, настоящият съдебен състав установи от представените писмени и гласни
доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на правозащитните органи.
В хода на производството не
бяха ангажирани достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че
се е разболял от диабет именно от воденето срещу него производство по пр.пр.
5171/2010 г. по описа на СГП. Видно от представените по делото доказателства
диагнозата „неинсулинов захарен диабет“ е поставена на ищеца още през 2005 г.,
когато е констатирана и стенокардия. През 2006 г. е поставена диагноза
„хипертонична болест на сърцето“. Предвид изложеното настоящият състав на съда приема,
че не е налце причинно-следствена връзка между действията на ответника и
здравостловното състояние на ищеца.
В хода на настоящото
производство не бяха доказани твъденията на С.С., че в резултат от действията
на П. наР.Б.по пр.пр. 5171/2010 г. ишецът е загубил правото си да притежава
ловно оръжие и е бил принуден да го продаде. Видно от представените по делото
доказателства ищецът е заплащал ежегодно членски внос за периода от 2010 го
2016 г. а билетът за лов е бил заверяван от 2012 – до 2016 г. Предвид
изложеното настоящият състав на съда намира за недоказани твърденията на ищеца,
че в резултат от воденото срещу него производство е загубил правото си да
притежава оръжие и е бил принуден да го продаде.
В хода на производството не
бяха ангажирани достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението от страна на
ищеца за наличие на причинно-следствена връзка между воденото накзателно
производство срещу него и затрудняването на политическата му кариера. Не бяха
представени доказателства, сочещи, че ищецът е бил член на политическа партия,
че е изключен от таква или е му е отказано членство поради образуваното
производство.
Настоящият състав на съда
намира, че твърденията на ищеца за наличие на причинно-следствена връзка между
воденото накзателно производство и
заболяването на съпругата му са неотносими към предмета на делото.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предмет на обезщетение са претърпените от
ищеца вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконно
повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно производство, а не
претърпените вреди от трети лица.
При определяне размера на
обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл.
4 от ЗОДОВ. Предвид всички обстоятелства по делото, както и времето, през което
срещу ищеца се е водело наказателно производство приключило с постановление за
прекратяване на досъдебното производство, съдът намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в
размер на 3 000 лв., като до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът се
явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за
законна лихва:
Видно от представените по
делото доказателства ищецът е разбрал за постановлението за прекратяване на
производството на 21.11.2012 г. Не са представени доказателства постановлението
да е обжалвано от ищеца или от други лица, имащи това право съгласно чл. 243,
ал. 4 от НПК. Не са налице доказателства процесният акт да е отменен от
прокурор от по-горна прокуратура, поради което следва да се приеме, че
постановлението от 16.11.2012 г. се е стабилизирало към датата на
постановяването му, поради което за ищеца се е породило право да получи
обезщетение за вредите, претърпени от незаконно повдигнатото му обвинение.
Предвид изложеното следва да се приеме, че от този момент – 16.11.2012 г.
ответникът е в забава, като ищецът е
претендирал лихви от 21.11.2012 г.
По възражението на ответника за
изтелка погасителна давност:
Вземането за обезщетение за
забава се погасява с изтичане на 3-годишна погасителна давност съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, считано от деня, в който вземането е
станало изискуемо – 16.11.2012 г.. Настоящият иск е предявен на 21.11.2016 г.,
към който момент са изминали повече от 3 години. Ето защо за период от 3 години
преди завеждане на иска претенцията за обезщетение за забава е погасена по
давност. Предвид изложеното възражението на ответника е основателно и сумата в
размер на 3 000 лв. е дължима, ведно със законната лихва, считано от
21.11.2013 г. до окончателно плащане на сумите.
На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна съразмерно с уважената
част от иска сумата от 441 лв., представляваща разноски в прозводството за
заплатано адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно уважената част
от иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА
П. НА РБ, с
адрес: гр. С., бул. „********, да заплати С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
в резултат на незаконни действия на ответника на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен
размер от 30 000 лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, както и сумата
в размер на 441 лв., представляваща разноски в прозводството съразмерно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: