Решение по дело №91/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Т. Н. Т., чрез пълномощник, подадена против Решение № 404 от 07.12.2023 г., постановено по АНД № 986/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-0804-001128/ 21.04.2022 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 900 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 12 контролни точки.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно. Касаторът посочва, че съдът е приел за неоснователно възражението за допуснато абсолютно процесуално нарушение, изразяващо се в неспазено изискване за попълване на протокол за използването на АТСС на датата на използване 24.07.2021 г., което било видно и от регистрационния номер на протокола с дата 26.07.2021 г. Твърди, че най-същественото процесуално нарушение било в разминаването на координатите при заснемане на нарушението и контролния клип. В приложения и приет като доказателство Протокол с рег. № 804р-4046 от 26.07.2021 г. бил вписан като номер на първо статично изображение/видеозапис – 12416, а по преписката бил приложен клип с номер 12417. Твърди, че съдът неправилно е преценил, че изискването на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е правилно изпълнено, тъй като видно от съдържанието на самия протокол и от разпита на служителя, работил с уреда, след позиционирането на служебния автомобил, в който е било АТСС, служителят е насочил уреда в контролираната посока - в двете посоки, и е отбелязал начало на работния процес в протокола – 15:05 часа. В тази връзка счита, че в изпълнение на посоченото в ал. 3 на чл. 9 от Наредбата, съдът неправилно намира, че е допустимо по време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят да осъществява регулиране, което и в настоящия случай е довело до извеждането на тестови клип с номер 12417, с по-късен час – 15:16 часа, от посочения като първи № 12416 от 15:05 часа. В представените по делото доказателства с координатите от Google се установявало, че при контролния клип служебният автомобил е бил позициониран в градинката на [улица], а в снимковия материал от клипа, че се е намирал на самия булевард, което съдът не коментирал в решението си. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено наказателното постановление и да счете НП за незаконосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Н. от ***, който поддържа касационната жалба и изразява становище по същество. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено наказателното постановление, както и НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОД на МВР– Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирано становище от пълномощник, който заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становището си по същество. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че: съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е осъществен; нарушението е установено с АТСС, което е от одобрен тип, при спазване на всички изисквания на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Приел е, че правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма, АНО е издал процесното наказателно постановление и е наложил наказание в законоустановения му размер, при правилно приложение и на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Приел е възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения за неоснователни.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 24.07.2021 г. в ***, отстрани на [улица]пред „Тракийска църква“, полицейски служител осъществявал контрол за допуснати нарушения на ЗДвП с мобилна система за видеоконтрол тип TFR-M № 570, монтирана в патрулен автомобил „Опел Астра“ с рег.№ [рег. номер]. Около 16:59 часа по [улица], в района на О. п., в посока към центъра, с автоматизирано техническо средство TFR-M № 570, насочено към двете посоки, било заснето движение на лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик“, с рег. № [рег. номер]. Автомобилът се движел със скорост от 121 км/ч, при разрешената скорост от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11 – с превишение на скоростта от 71 км/ч, с приспаднат толеранс от 3 км/ч. Нарушението било фиксирано в клип № 12426, записващо дата, час, GPS координати, локация, разстояние, скорост на движение, както и конкретното ограничение на скоростта. За използването на АТСС бил съставен Протокол с рег. № 804р-4046 от 26.07.2021 г. След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР – Сливен, установили, че лекият автомобил е с. на „Рентал Груп“ ЕООД и Н. Р. Н..

На 30.03.2022 г. с. на МПС Н. депозирал пред ОД на МВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, Декларация по чл. 188 от ЗДвП за предоставяне на информация по нарушението. В същата посочил, че в деня и часа на установеното нарушение с. му лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик“, с рег. № [рег. номер] е бил управляван от Т. Н. Т. и предоставил нейните данни.

За извършеното нарушение, на Т. е бил съставен АУАН № АД170480 от 02.04.2022 г., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е бил иззет контролен талон № *******. АУАН е бил връчен на Т. на 02.04.2022 г., като е вписано, че няма възражения. Възражения по акта не са били представени в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН, е било издадено и процесното НП.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят Т. е извършила административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от Районния съд доказателства е установено, че административното нарушение, за което касационният жалбоподател Т. е санкционирана, е извършено.

От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд, се установява по категоричен начин, че на 24.07.2021 г., около 16:59 часа в [населено място] по [улица], в района на О. п., в посока към центъра, с автоматизирано техническо средство TFR-1M № 570 насочено към двете посоки, било заснето движение на лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик“, с рег. № [рег. номер] със скорост от 121 км/ч, с приспаднат толеранс от 3 км/ч, която скорост е с 71 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11. Въз основа на заснемането бил установен водачът на МПС към датата и часа на нарушението – касационният жалбоподател, на която бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата стойности на скоростта. Съгласно чл. 112, ал. 1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак Д11 – „начало на населено място и селищно образувание“ се използва за сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за движение в населено място и селищно образувание. Наличието на пътен знак Д11, с който е обозначено начало на населено място и селищно образувание, определя и ограничение на скоростта на движение, съгласно посоченото в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - от 50 км/ч. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 182 от ЗДвП, като съобразно ал. 1, т. 6, на водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишаване над 50 км/ч се налага административно наказание глоба в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева.

Съгласно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП, електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. В разглеждания случай, за установеното нарушение е предвидено, освен наказание глоба, и лишаване от право да се управлява МПС, поради което законосъобразно за административното нарушение е съставен АУАН и въз основа на него е издадено НП. Изпълнени са и изискванията на чл. 188 от ЗДвП, като е ангажирана отговорността на лицето, на което, съобразно приложената в преписката декларация, е предоставено управлението на процесното МПС.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал всички относими доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал правни изводи, които се споделят от касационната инстанция.

От представените и приети като доказателства по делото пред първоинстанционния съд се установява, че скоростта на движение на МПС е установена с АТС TFR1-M № 570 от одобрен тип. Видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Протокол № 3-44-20/ 18.09.2020 г. от последваща проверка на мобилна система проверка TFR1-M № 570 и Заповед №А-616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, към датата на нарушението - 24.07.2021 г., АТС TFR1-M № 570 съответства на одобрения тип. За използването на АТС TFR1-M № 570 е бил съставен Протокол с рег.№ 804р-4046 от 26.07.2021 г. с дата на използване 24.07.2021 г. Съдържанието на Протокола отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съставен е съгласно одобреното приложение, като е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, за автомобила, на който е поставено мобилното АТСС - обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото НП. Протоколът е съпроводен със снимка на разположението на използваното АТСС. В Протокола за първо статично изображение е вписано това с № 12416 от 15:05 часа, като с АНП е представено изображение с № 12417 от 15:16 часа. Предвид събраните писмени и гласни доказателства, правилно Районният съд е отчел, че в процеса на регулиране на самото АТСС няма пречка да бъдат изведени няколко тестови клипа, какъвто е процесният случай. Извършеното от касационния жалбоподател нарушение е било фиксирано в клип № 12426 от 16:59 часа, след привеждане на измервателната АТС в работен режим. Предвид изложеното, възраженията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения са неоснователни.

Спрямо цитираното нарушение правилно е приложена и съответстващата му санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно посочената норма, за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 км/ч в населено място (чл. 182, ал. 1, т. 6) на водача на МПС се отнемат 12 контролни точки.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 404 от 07.12.2023 г., постановено по АНД № 986/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Т. Н. Т. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.