О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1092 Година 27.05.2021 Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин
ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева частно касационно административен
характер дело номер 300 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.283 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по частна жалба на И.Н.Р. с ЕГН: **********
– лишен от свобода в Затвора гр.Бургас против определение № 71/13.01.2021г.
постановено по адм.дело № 2500/2020г. по описа на Административен съд Бургас. С
частната жалба се прави искане да се отмени определението.
Ответникът – Началника на Затвора Бургас,
редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба.
Административен съд Бургас намира, че частната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока предвиден в чл.230 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С определение № 71/13.01.2021г. е оставена без
разглеждане жалбата на И.Р. с искане за
обявяване нищожността и отмяна на волеизявлението на началника на Затвора
Бургас, с което е забранил
зареждането на плодове и зеленчуци на лавката на Затвора Бургас и е прекратено
производството по делото. В мотивите на определението е прието, че жалбата е
недопустима поради липса на предмет и правен интерес от оспорването, тъй като
от представената по делото справка с писмо вх.№ 13370/21.12.2020г., е видно, че заповед за забрана за зареждане
на лавката на затвора с плодове и зеленчуци не е издавана нито устно, нито в
писмен вид.
Обжалваното определение е правилно.
От жалбоподателя се твърди, че началника на затвора
Бургас е издал устна заповед с която е забранил зареждането на плодове и
зеленчуци на лавката в Затвора Бургас.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че от
събраните по делото доказателства, не се установява наличието на такава
заповед.
Съгласно чл.122, ал.1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък
на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс лица, настанени
в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат
при себе си и да ползват. В изпълнение на тази разпоредба е издадена заповед на
министъра на правосъдието от 28.11.2018г., с наименование „Разрешени лични
вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да се получават, ползват и
държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода и
задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в
затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в
затворите“. В т.ІІ – хранителни продукти, които могат да се държат в специално
определени от администрацията места, в подточка 4 са посочени плодове и
зеленчуци, тоест разрешено е държането на плодове и зеленчуци от лишените от
свобода.
Аналогични на правомощията на министъра на
правосъдието, предвидени в чл.122, ал.1 от ЗИНЗС, не са предвидени от
законодателя за началниците на затворите, като по делото не се твърди и не се
установява да е издадена заповед от началника на Затвора Бургас, с която да е
забранено държането на плодове и зеленчуци.
От жалбоподателя се твърди, че е налична устна заповед
на началника на Затвора Бургас, с която е забранена продажбата на плодове и
зеленчуци на лавката в затвора, но в подкрепа на тези твърдения по делото не са
ангажирани доказателства, като липсват и твърдения от къде жалбоподателя е
направил извода за наличието на такава забрана.
Дейността по
продажба на хранителни и нехранителни стоки в лавките, находящи се в местата за
лишаване от свобода се осъществява от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“.
Съгласно чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, ДП„ФЗД“ осъществява управление на
дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията и
има статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския
закон, като извършва и други стопански дейности, които подпомагат, съпътстват
или допълват основния му предмет на дейност. Предприятието е юридическо лице
със седалище София и с териториални поделения в затворите и поправителните
домове. Продажбата на стоки е една от стопанските дейности, които подпомагат,
съпътстват и допълват основния предмет на дейност на ДП „ФЗД“ и по съществото
си представлява търговска дейност.
Съгласно чл.37,
ал.3 от ЗИНЗС, органи на управление на ДП „ФЗД“ са министъра на правосъдието,
управителния съвет и изпълнителния директор. Началниците на затворите, в частност този на
Затвора Бургас не са част от управлението на това държавно предприятие, поради
което те не разполагат с правомощия да ги управляват и да издават
разпореждания, заповеди и други актове, които да са задължителни за изпълнение
от предприятието и неговите работници и служители.
В хода на
първоинстанционното производство е представена докладна записка рег.№
5-944-317.12.2020г. от експерт стопански дейности в ДП „ФЗД“ ТП Бургас, в която
се сочи, че в търговски обект на предприятието – затворническа лавка в корпуса
на затвора Бургас, ежеседмично се зареждат плодове и зеленчуци, за което е
приложена справка от системата „Инфомагазин“ със заредени количества и
продадени плодове и зеленчуци за периода от 01.05. до 17.12.2020г. Видно от
самата справка, през този период са продадени плодове и зеленчуци (домати,
банани, краставици, люти чушки, лук, лимони, портокали, грейпфрут, магданоз,
чесън, ябълки, зелен лук, маруля, моркови, зелен пипер, диня, пъпеш, нектарини,
зеле, грозде и праскови) на обща стойност 5 632,16 лева. Наличието на посочените
плодове и зеленчуци, сред артикулите продавани в лавката на затвора,
опровергават твърдението на жалбоподателя за издадена устна заповед от
началника на затвора за забрана на тяхната продажба. До извод различен от
изложения, не би могло да се достигне и въз основа на представената пред
настоящата инстанция „Ценова листа на стоките налични в търговски обект лавка
корпус в затвор Бургас от системата „Инфомагазин“ към 06.11.2020г., доколкото
посредством нея се установяват наличните артикули единствено към посочената
дата.
С оглед на
изложеното и след като от събраните по делото доказателства се установява, че в
лавката на Затвора Бургас са продавани плодове и зеленчуци в период от шест
месеца, преди образуване на първоинстанционното производство и дейността по
продажба не се осъществява от служители на Затвора Бургас, като тя представлява
търговска, а не административна дейност, правилно е прието в обжалваното
определение, че по делото не се установява да е издавана от началника на
затвора писмена или устна заповед с посоченото от жалбоподателя съдържание.
Въз основа на така
установената липса на издадена писмена и устна заповед с която началника на Затвора Бургас да е забранил зареждането
на плодове и зеленчуци на лавката на затвора, правилно в обжалваното
определение е прието, че жалбата на И.Р. е без предмет и тя е оставена без
разглеждане, а производството по делото е прекратено.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА определение №
71/13.01.2021г. постановено по адм.дело № 2500/2020г. по описа на
Административен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.