Р Е Ш Е Н И Е № 238
Гр.Шумен 20.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и трети октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Лидия Томова
Членове: 1. Свилен Станчев
2. Теодора Димитрова
при участието на секретар Силвия
Методиева, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. гр. дело
№ 317 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производство по глава ХХ от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Л.Г.К. *** чрез адвокат З.П. ***, срещу решение № 648 от
02.07.2018 г. по гр. дело № 706/2018 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното
решение районният съд е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 от ГПК от
жалбоподателката – ищца в първата инстанция срещу ответника Н.К.Н.
установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата
сумата от 13 700 лева и 1774 лева разноски по делото. Жалбоподателката чрез процесуалния си
представител излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли
въззивния съд да го отмени и вместо това да уважи предявения иск.
Въззиваемата
страна Н.К.Н. чрез процесуалния си представител адвокат Сн. Т., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Обжалваното решение е процесуално
недопустимо в частта му, в която районният съд е отхвърлил установителния иск
за разноските, присъдени със заповедта за изпълнение. Направените в заповедното
производство разноски не са предмет на установителния иск, предявен по реда на
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК (ТР 4-2014-ОСГТК т. 10в), а се разпределят,
заедно с разноските в исковия процес, според изхода на делото (същото ТР т.
11г). Поради това, следва решението в тази му част да бъде обезсилено, а
претенцията на ищцата в частта й за разноските в заповедно производство да бъде
разгледана като искане за присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК.
В останалата част решението е
валидно и допустимо. Като разгледа спора по същество, въззивният съд съобрази
следното:
Предмет на
разглеждане пред първата инстанция е бил иск с правно основание чл. 240 ал. 1
във вр. с чл. 79 от ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК,
след издадена по чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение по № 2016 от 17.11.2017
г. и възражение на длъжника по чл. 414 от ГПК.
В исковата си молба до съда Л.Г.К.
излага, че по настояване на ответника Н.К.Н. – неин син, изтеглила кредит от
13 800 евро, обезпечен с ипотека на семейното й жилище. Сумата
предоставила на ответника Н., като уговорката между нея и ответника била той да
плаща погасителните вноски по кредита. Ищцата твърди, че ответникът Н. не е
погасявал кредита в продължение на повече от пет години, в резултат на което до
2017 г. тя изплатила по кредита общо 6290,32 евро, равностойни на
12 302,80 лева, както и такси и задължителни застраховки, в общ размер
1441,64 лева. Заплатените суми не й били възстановени от ответника. На
основание горното и предвид възражението на ответника срещу издадената заповед
за изпълнение за претендираната сума, ищцата Л.Г.К. прави искане до съда да признае
за установено, че ответникът Н.К.Н. й дължи сумата от 13 700 лева, ведно
със законната лихва, считано от 18.06.2017 г. до изплащане на дължимото.
Ответникът Н.К.Н. оспорва иска,
като твърди, че предоставените от ищцата парични средства са му били дарени.
От доказателствата в първата
инстанция се установява, че ищцата Л.Г.К. е сключила като кредитополучател
договор за банков кредит в размер на 18 000 евро, който договор бил
обезпечен с договорна ипотека, учредена с НА № ....2012 г. По договора като
ипотекарен съдлъжник е вписан К.Н.К.. Усвояването на част от кредита в левова
равностойност се установява от извлечението от сметката на ищцата К., от което
е видно постъпване по сметка на ищцата на парична сума в размер на
26 951,40 лева на 27.03.2012 г. На същата дата 27.03.2012 г. е отбелязана
банкова операция „прехвърляне на средства” в размер на 6985 лева по сметка на
ЕТ „...(гр. д. 706/2018 г. л. 6). На
следващия ден от сметката на ищцата по сметката на ответника била преведена
сума от 10 409 лева (гр. д. 706/2018 г. л. 8), с отбелязано основание на
превода „захранване на сметка”. В приложеното сведение на ответника пред орган
на полицията по извършвана проверка е записано изявление на ответника за
предоставяни от неговите родители парични средства от кредити и уговорка той да
плаща вноските по кредитите. Сведението няма характер на гласно доказателство и
признание на факт по смисъла на чл. 175 от ГПК, но има характер на извънсъдебно
признание. Неговата преценка, в съвкупност с цитираните банкови документи за
превод на парични суми от ищцата на ответника, установяват безспорно, че ищцата
Л.Г.К. е предоставила на ответника К.Н.К. парична сума с общ размер 17 394
лева в заем, а ответникът К.Н.К. се задължил да изплати предоставената в заем
парична сума в полза на посочено от ищцата трето лице – „Банка ДСК” ЕАД, от
която ищцата е получила банков кредит, чрез изплащане на дължимите от ищцата
кредитни вноски. Твърдението на ответника К., че паричните суми са му били
дарени, не се подкрепя от доказателства по делото.
От приложеното удостоверение №
4244 от 05.10.2017 г. от „Банка ДСК” ЕАД се установява, че до 18.06.2017 г.
ищцата е заплатила на банката кредитор сума 6290,32 евро, равностойни на
12 302,80 лева и включващи лихва, главница и дължими такси. От
удостоверение от 02.10.2017 г. на ДЗИ се установява, че ищцата е извършила
плащания във връзка със застраховката на ипотекирания имот с общ размер 524,92
лева. От приложените платежни документи за нотариални такси, такси за вписване
и такси за обслужване на кредита (13-16) е видно, че тези задължения също са
били изплащани от ищцата и са с общ размер 913,75 лева. Тези доказателства установяват
по безспорен начин, че ответникът К.Н.К. не е изпълнявал задълженията си по
договора с ищцата К. да изплаща нейните задължения към третото лице – банка
кредитор, съгласно уговорката при предоставяне на паричния заем. Вместо това,
задълженията са били погасявани чрез плащания от ищцата, с общ размер на
плащанията в левова равностойност 13 741,47 лева. Платените от нея в полза
на банката кредитор суми са дължими и следва да й бъдат заплатени от ответника К..
Предявеният по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК иск с правно основание
чл. 240 ал. 1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД е основателен в пълния му размер от
13 700 лева. На основание чл. 86 от ЗЗД, ответникът дължи и законна лихва
върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 18.11.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът дължи на ищцата
разноските в заповедното производство и в двете инстанции на настоящия исков
процес, в общ размер 3872 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя решение
№ 648 от 02.07.2018 г. по гр. дело № 706/2018 г. на Шуменския районен съд в
частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от Л.Г.К. срещу Н.К.Н.
установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата
сумата от 13 700 лева, и вместо това в тази част постановява:
Признава за
установено, че Н.К.Н. дължи на Л.Г.К. сумата от 13 700 (тринадесет хиляди
и седемстотин) лева предоставени парични средства в заем и разноски за
изплащане на задължения на Л.Г.К. по договор за банков кредит, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2017 г. до окончателното изплащане,
за която сума е била издадена заповед за изпълнение № 2016 от 17.11.2017 г. по
ч.гр.дело № 3471/2017 г. на Шуменския районен съд.
Обезсилва решение
№ 648 от 02.07.2018 г. по гр. дело № 706/2018 г. на Шуменския районен съд в
частта му, в която съдът е отхвърлил претенция за признаване за установена
дължимост на разноски в заповедното производство в размер на 1774 лева.
Осъжда Н.К.Н. да заплати на Л.Г.К.
разноски в заповедното производство и в двете инстанции на настоящия исков
процес, в общ размер 3872 (три хиляди осемстотин седемдесет и два) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.