РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 622, по описа
на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебната делба.
Предявен
е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС от С.Т.Н., ЕГН:**********,*** против Г.Т.Н., ЕГН:**********,*** и Н.Т.М.,
ЕГН:**********,*** с искане да бъде допуснат до делба съсобственият между
страните недвижим имот, представляващ: сграда с идентификатор 62004.7.152.2, с
администратиевн адрес ул. Александър Стамболийски № 25, с площ от 78 кв.м.,
брой етажи- два, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, построена в
поземлен имот с идентификатор 62004.7.152, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на
АГКК, с адрес гр. Ракитово, ул. Александър Стамболийски № 25, община Ракитово,
област Пазарджик, с площ от 640 кв.м., със стар номер 738, от квартал 22,
парцел VI-738, със съседи: 62004.7.155, 62004.7.151, 62004.7.149, 62004.7.148,
62004.7.9530, 62004.7.153.
Ищецът
С.Н. твърди, че процесната сграда е построена
1988 г. върху поземлен имот с
идентификатор 62004.7.152, който е съсобствен между страните по делото. Излага,
че на основание чл. 92 от ЗС същият представлява приращение към земята, поради
което се поддържа да е налице съсобственост върху делбения имот, при квоти на
съделителите по 1/3 за всеки. Моли се да бъде допусната до делба процесния
недвижим имот при посочените квоти.
В
срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор от ответника Н.Т.М., с който оспорва
иска за делба, твърди процесната сграда да е индивидуална собственост на първия
ответник, а именно Г.Т.Н.. Признава, че е построена върху съсобствен между
страните поземлен имот. Твърди обаче строежът да е станал със съгласието на
всички наследници, чрез учредяване право на строеж на първия ответник Г.Т.Н..
Излага, че от построяването на сградата и до настоящия момент единствено първия
ответник е живял и владял сградата и винаги го е считала за нейн собственик.
Предвид изложеното счита, че не е съсобственик и моли иска за делба да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
първия ответник Г. Т.Н., с който оспорва
основателността на предявения иск. Твърди, че през 1989 г. на основание
заявление по чл.53 ал. 2 и чл. 56 ал. 2 ЗТСУ /отм./ му е учредено право на
строеж върху общия поземлен имот, въз основа на което е изградил и процесната
сграда. На следващо място алтернативно релевира възражение за придобиване на
имота по давност, като твърди, че от построяването на сградата 1989 г. и до
настоящия момент ответника упражнява постоянно и непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно владение върху същата,
като през 2013 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост въз основа на
обстоятелствена проверка. Сочи, че още през 1989 г. е декларирал в данъчната
служба собствеността на целия делбен имот.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства и доводите на страните по реда чл. 235, ал.2 ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 27.11.2018 г. съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните са наследници на Т.и В.Н., от които по
наследство са придобили поземлен имот с идентификатор 62004.7.152, с
администратиевн адрес ул. Александър Стамболийски № 25, при квоти по 1/3 за
всеки. Изложеното се установява и от приложеното по делото решение №
67/11.03.2015 г., по г.д. № 573/2014, по описа на РС Велинград, влязло в законна
сила, съгласно което е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор
62004.7.152, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Ракитово, ул. Александър
Стамболийски № 25, община Ракитово, област Пазарджик, с площ от 640 кв.м., със стар
номер 738, от квартал 22, парцел VI-738, със съседи: 62004.7.155, 62004.7.151, 62004.7.149,
62004.7.148, 62004.7.9530, 62004.7.153, при квоти по 1/3 ид.ч. за С.Т.Н., Г.Т.Н.
и Н.Т.М., което съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК е задължително.
От
разпита на свидетелите П.Н.К. и С.И.М. става ясно, че от построяването на процесния имот ответникът единствено Г.Н. живее в
него заедно със семейството си. Свидетелите не знаят дали ищецът С.Н. е имал
ключ от него, нито дали е искал такъв. И двамата твърдят, че в Ракитово се
знае, че къщата е на Г., че само той и семейството му са живели в тази къщата,
а С. е живял в старата къща, построена в същия поземлен имот. От разпита на
свидетеля С.М.става ясно, че къщата е построена по времето, когато тъща му
(В.Н.) е била
жива и че последната е починала преди около 15 години. От показанията му се
установява още, че знаел от съпругата си, че Г. е получил съгласие от
съсобствениците да построи къщата.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Искът за делба по чл. 34 от ЗН
има за предмет прекратяването на съществуваща между страните съсобственост,
като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. от ГПК.
По този иск ищецът следва да установи по безспорен начин съществуването на
съсобственост между страните на посочените в исковата молба основания относно
процесния недвижим имот, както и всеки един от елементите, подлежащи на
доказване в първата фаза на делбата, а именно по отношение на кой имот/ вещ,
между кои страни и при какви квоти от правото на собственост, следва да се
допусне делбата.
Законът разграничава като обект на правото на
собственост постройката от земята, върху която е изградена. Съгласно чл. 92 ЗС
обаче титулярът на права върху земята придобива и собствеността върху
изградения самостоятелен обект, освен ако не се е разпоредил с това свое право.
От приетите по делото като писмени доказателства декларации не се установява да
са изготвена в предписаната форма от чл. 56, ал.2, т.2 ЗТСУ (отм.), действал
към датата на изготвянето им. Това е така, тъй като видно върху тях са положени
три подписа, от които само един е нотариално заверен. А между страните няма
спор, че към онзи момент титуляри на правото на собственост са били страните по
делото и тяхната майка В.Н..
Отделно от това не бяха ангажирани никакви доказателства заявленията по чл. 56
ал. 2 ЗТСУ(отм.), да са вписани в нотариалните книги, което е необходимо за да
бъде завършен фактическия състав и за което съдът още с доклада по делото е
указал на ответника Г.Н., че носи доказателствената тежест за установяване това
обстоятелство. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 381 от 14.03.2000
г. на ВКС по гр. д. № 1376/99 г., IV Г. О., Решение № 1197 от 3.11.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 3338/2007 г., IV г. о., Решение № 576 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 537/2008 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 895 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1656/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 325 от 8.02.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1363/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 194 от 14.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2015 г., I г. о.,
ГК и др.. Ето защо съдът намира, че принципът на чл. 92 ЗС не е дерогиран. Предвид неоснователността на това възражение на
ответника съдът следва да се произнесе по възражението му за придобиване
процесния имот по давност.
Придобивната
давност е оригинерен придобивен способ и за настъпването на последиците ѝ
е необходимо да се осъществи фактическия състав, посочен в нормата на чл. 79 ЗС.
Презумпцията на чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт
върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
При
съобразяване на юридическите факти, породили съсобствеността между страните
(доколкото
ответникът се позовава на придобивна давност от 1989 г.), а именно наследствено
правоприемство, съдът счита, че презумпцията на чл. 69 ЗС
е оборена. Ответникът Г.Н. е
владелец на своите идеални части върху процесния имот, по силата на наследяване
и държател на идеалните части на другите съсобственици- първоначално на С.Н., Н.М.
и В.Н. до нейната смърт, а след нея,
е станал владелец на своите идеални
части върху процесния имот, по силата на наследяване и държател на идеалните
части на брат си С.Н. и сестра си Н.М..
По
делото не се установи начало на установяване на владение, нито периода му.
Липсват безспорни доказателства, че след откриване на наследството на Т.Н. или след
откриване на наследството на В.Н.,
ответникът Г.Н. е предприел фактически и правни действия по отношение на
останалите наследници
(С.Н., Н.М. и В.Н., съответно С.Н. и Н.М.),
които изключват владението им като съсобственици на процесния имот. От събраните
гласни доказателства се установява безспорно, че Г.Н. единствен е упражнявали фактическа власт върху процесния
имот, но това не е достатъчно да се приеме, че го е придобил по давност.
Това е така, тъй като не се доказа Г.Н. да е осъществил едностранни действия,
чрез които да е превърнал държането на чуждите идеални части във владение.
Макар да се установи, че ответникът Г.Н. е бил във фактическа власт на процесния
имот и това е било явно, трайно и непрекъсвано, не се установи същият да е
предприел каквито и да е действия, чрез които да доведе до знанието на останалите
съсобственици намерението си да придобие техните идеални части по отношение
делбения имот, като по този начин да отблъсне владението им. Не се установиха
действия сочещи на категорично и недвусмислено демонстриране промяна на това
намерение спрямо останалите съсобственици. Упражняването на фактическа власт
само по себе си няма за последица промяна в намерението, с което се упражнява тя.
Всякакви декларации пред държавни органи не са достатъчни до обосноват наличие
в промяна на намерението, защото те не представляват демострация пред
останалите съсобственици, а пред трети лица. С оглед на това установената
фактическа власт е недостатъчна за придобиване на имота по давност съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗС.
При съобразяване разясненията в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012
г. по
тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, че когато съсобствеността произтича от
наследяване, при което един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху цялата вещ, но не е противопоставил на останалите намерението му за
своене, той е държател на идеалните части на другите съсобственици и
презумцията по чл. 69 ЗС
се счита за оборена, следва да се приеме, че ответникът не е станал
индивидуален собственик на делбения имот.
Предвид
горните съображения съдът намира, че следва да бъде допуснато извършването на
съдебна делба между С.Н., Н.М. и Г.Н.
по отношение на: сграда с идентификатор 62004.7.152.2, с администратиевн адрес
ул. Александър Стамболийски № 25, с площ от 78 кв.м., брой етажи- два, с
предназначение жилищна сграда- еднофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор 62004.7.152, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес гр.
Ракитово, ул. Александър Стамболийски № 25, община Ракитово, област Пазарджик,
с площ от 640 кв.м., със стар номер 738, от квартал 22, парцел VI-738, със
съседи: 62004.7.155, 62004.7.151, 62004.7.149, 62004.7.148, 62004.7.9530,
62004.7.153, при следните
квоти: : 1 /3 идеална част за С.Т.Н., 1
/3 идеална част за Г.Т.Н., ЕГН:**********
и 1/ 3 идеална част за Н.Т.М..
По
възражението с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК
Трайната
съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че претенцията по чл.537,
ал.2 ГПК може да бъде предявено само при условията на обективно съединяване с
иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се
приема, че би липсвал правен интерес от предявяването
й. Разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК урежда
задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт.
Правилото
на изречение последно от цитираната разпоредба представлява законна
последица от уважаване на предявения в случая иск за делба и се
прилага служебно от съда, независимо дали е направено или не искане от страната
в тази насока. Следователно, касае се за искане, чието уважаване или отхвърляне
в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на
главния иск.
В
настоящият случай съдът прие, че искът за делба е основателен, което логично
води до същия правен резултат и по отношение на обусловената от него акцесорена
претенция по чл.537, ал.2 ГПК-за отмяна на нотариален акт № 114, том
I, peг. № 708, н.д.№ 113/9.05.2012 год. на нотариус Г.Х.за собственост на
недвижим имот, придобит по давност.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между С.Т.Н., ЕГН:**********, Г.Т.Н., ЕГН:**********,
и Н.Т.М., ЕГН:********** на следния недвижим имот, а именно: сграда с
идентификатор 62004.7.152.2, с администратиевн адрес ул. Александър
Стамболийски № 25, с площ от 78 кв.м., брой етажи- два, с предназначение
жилищна сграда- еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор
62004.7.152, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Ракитово, ул.
Александър Стамболийски № 25, община Ракитово, област Пазарджик, с площ от 640
кв.м., със стар номер 738, от квартал 22, парцел VI-738, със съседи:
62004.7.155, 62004.7.151, 62004.7.149, 62004.7.148, 62004.7.9530, 62004.7.153, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1 /3 идеална част за С.Т.Н., ЕГН:**********, 1 /3 идеална част за Г.Т.Н., ЕГН:********** и 1/ 3
идеална част за Н.Т.М., ЕГН:**********.
ОТМЕНЯ на
основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 114, том I, peг. № 708, н.д.№ 113/9.05.2012 год. на нотариус Г. Халачев,
с който ответникът Г.Т.Н., ЕГН:**********, е признат за собственик по
давностно владение на сграда с идентификатор 62004.7.152.2, с
администратиевн адрес ул. Александър Стамболийски № 25, с площ от 78 кв.м.,
брой етажи- два, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, построена в
поземлен имот с идентификатор 62004.7.152, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на
АГКК, с адрес гр. Ракитово, ул. Александър Стамболийски № 25, община Ракитово,
област Пазарджик, с площ от 640 кв.м., със стар номер 738, от квартал 22,
парцел VI-738, със съседи: 62004.7.155, 62004.7.151, 62004.7.149, 62004.7.148,
62004.7.9530, 62004.7.153, при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
ДА
СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на решението
за насрочването му във втората фаза на съдебната делба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА