№ 451
гр. София , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 903724 от 26.08.2020 г. по гр.д. 56/2019 г. по описа на ОС-
Благоевград /БлОС/, „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София е осъден да заплати на В. Н.
К. сумата от 10000/десет хиляди/лв.,представляваща предявен частичен иск от 55 000
/петдесет и пет хиляди/ лева, от иск за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), за
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. от
претърпяното пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със
законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата 21.10.2018 г. до
датата на окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 10000/десет
хиляди/лв.,представляваща предявен частичен иск от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева, от
иск за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), за обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К. от претърпяното пътнотранспортно
произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху
предявената главница от датата 21.10.2018 г. до датата на окончателното изплащане на
сумата.
С други диспозитиви, БлОС е постановил „Бул Инс” АД да заплати на С. Н. К.
/действаща чрез законния си представител баща й Н. В. К./ сумата от 6000 /шест хиляди/
лв.,представляваща предявен частичен иск от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева, от иск за
сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), за обезщетение за причинените й неимуществени
1
вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от
10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от
датата 21.10.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6000
/шест хиляди/ лв.,представляваща предявен частичен иск от 55 000 /петдесет и пет хиляди/
лева, от иск за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), за обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К. от претърпяното пътнотранспортно
произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху
предявената главница от датата 21.10.2018 г. до датата на окончателното изплащане на
сумата.
Исковете на В. Н. К. и С. Н. К. /действаща чрез законния си представител баща й Н.
В. К./ са отхвърлени над уважените размери до претендираните такива като частични искове
от по 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева – съответно, от искове в пълен размер за сумите от
по 100 000 лв. (сто хиляди лева/ обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
родствениците им В. Н. К. и С. Д. К..
Със същото решение, състав на БлОС е отхвърлил изцяло като неоснователни
исковете на: а/ Ц. Н. Г. за 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, която сума е частичен иск от иск
за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляващ обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. от претърпяното пътнотранспортно
произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху
предявената главница от датата на деликта - 10.06.2018г. до датата на окончателното
изплащане на сумата; както и за сумата от 26 000 /двадесет и шест/ лева, която сума е
частичен иск от иск за сумата от 80000 (осемдесет хиляди лева), представляващ обезщетение
за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К. от претърпяното
пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за
забава върху предявената главница от датата на деликта - 10.06.2018г. до датата на
окончателното изплащане на сумата; б/ С. Н. Б. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева,
която сума е частичен иск от иск за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляващ
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. от
претърпяното пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със
законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта -
10.06.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 26 000
/двадесет и шест/ лева, която сума е частичен иск от иск за сумата от 80000 (осемдесет
хиляди лева), представляващ обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
резултат на смъртта на С. Д. К. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от
10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от
датата на деликта - 10.06.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата; в/ В. С. К.
за сума в размер на 26 хил. лева /частичен иск от иск за 80 хил.лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на смъртта на В. Н. К. и сума
в размер на 26 хил. лева /представляваща частичен иск от иск за 80 хил.лева/
2
представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени за смъртта на С. Д. К. в
резултат на претърпяното ПТП от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за
забава върху предявената главница от датата на деликта - 10.06.2018г. до датата на
окончателното изплащане на сумата.
При този изход в производството, акционерното дружество е осъдено да заплати
на процесуалния представител на ищците-адв. Г. от САК сумата от 1460 лв. адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ върху уважената част от
исковете, а върху отхвърлената – ищците са осъдени да заплатят разноски в полза на „Бул
Инс“ АД в размер на 6 837.68 лв. Решението е било постановено при участието на третото
лице-помагач на страната на ответника – „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, като същото е
допълнено с определение от 28.08.2020 г., с което ответното дружество е осъдено да заплати
по сметка на съда държавна такса в общ размер от 640 лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби
от ищците и от застрахователя. Ищците обжалват в отхвърлителната част на решението на
първоинстанционния съд, а „Бул Инс“ АД в уважената част. Излагат се от всички лица
оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като се счита, че
преценката на БлОС била несправедлива досежно претенциите за обезвреда на
неимуществените вреди. Исканията на страните към САС са противоположни: докато
ищците настояват за уважаване на исковете им по чл. 432, ал. 1 КЗ в пълните претендирани
размери, то „Бул Инс“ АД счита, че неправилно са уважени, макар и частично, исковете на
В. Н. К. и С. Н. К. /действаща чрез законния си представител баща й Н. В. К./, като същите
следвало да се отхвърлят изцяло, докато в отхвърлителните части, решението на БлОС било
правилно, според адвоката на застрахователя. Изразява се несъгласие и с присъдените в
полза на „Бул Инс“ АД съдебно-деловодни разноски от първата инстанция във въззивната
жалба на ищците. Страните претендират разноски, а процесуалния представител на
физическите лица, желае присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората
инстанция.
Страните взаимно оспорват жалбите си, докато третото лице-помагач „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД не изразява становище по никоя от тях.
Искането на физическите лица-въззивници за събиране на нови доказателства пред САС,
а именно - за допускане и изслушване на съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/ относно
създадените емоционални и житейски връзки между починалите при ПТП В. и С. К. и
ищците, е било оставено без уважение. Сочи се в жалбата, че е налице процесуално
нарушение, допуснато от първостепенния съд, който не допуснал по един немотивиран
начин СПЕ, въпреки, че пред него било направено подобно искане от страна на
процесуалния им представител адв. Г..
Искането за допускане и изслушване на СПЕ не е направено от адв. Г. до първото по
делото открито съдебно заседание. Действително, състав на ОС-Благоевград разгледал
3
делото, е докладвал правния спор в първото заседание /11.11.2019 г./ и е дал тридневен срок
на страните за становище по доклада и за заявяване на доказателствени искания в тази
връзка. Установява се обаче от материалите по делото, че това първо открито съдебно
заседание е проведено на 11.11.2019 г. /л. 160/, докато искането за СПЕ е депозирано с молба
от адв. Г. на 26.11.2019 г. с вх. № 177 и дата на пощенското клеймо на писмото с молбата –
22.11.2019 г. /така на л. 178/, докато препис от протокола от съдебното заседание му е
изпратен по електронната поща на 14.11.2019 г. /така изрично на л. 170/. Следователно,
настъпила е преклузия за доказателственото искане за СПЕ поради ненаправата му в
указания от първостепенния съд срок за вземане становище по доклада, респ. на
възможността за направата на нови доказателствени искания. При липса на предпоставките
по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, доказателственото искане пред САС е оставено без уважение
предвид нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи
правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбите. След извършена служебна
проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е
изцяло валидно и допустимо.
Преценявайки правилността на обжалваното решение, настоящият състав на съда,
намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В производството пред окръжния съд в Благоевград, петте физически лица-ищци
желаят ответното юридическо лице да се осъди да им заплати обезщетения за
неимуществени вреди, които са претърпели от смъртта на В. Н. К. и С.Н. К. при ПТП на
10.06.2018 г. в гр. Благоевград по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
била застрахована от „Бул Инс“ АД.
Твърдят, че са в родствени отношения и такива по сватовство, както следва:
В.К. – внучка и на двамата починали, С.К.-внучка и на двамата починали, В.К. – снаха на
двамата починали, Ц.Г. е сестра на В. К. и зълва на С. К., а С.Б. също е сестра на В. К. и
зълва на С. К..
Пред въззивния съд не се спори относно наличието на следните групи факти,
предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалите срещу застрахователя
на делинквента, а именно: (1) наличието на застрахователно правоотношение между
ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в
качеството на застрахован/, както и на (2) кумулативното наличие на всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което
4
материализира противоправно деяние, извършено от делинквента; същото да е извършено
виновно; да е налице причинна връзка между деянието и вредите/.
Спорът се концентрира върху това дали първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно размерите на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди в осъдителните части, респ. правилно ли е преценил да отхвърли
исковете в останалите им части.
Относно релевираните с исковата молба болки и страдания за обезщетяване при
ищците от смъртта на В. Н. К. и С.Н. К. при ПТП на 10.06.2018 г. в гр. Благоевград, в
първата инстанция са събрани гласни доказателства, както следва:
Св.Чимева,която живее над етажа на жилището,в което са живеели и сем. К.
пояснява,че починалите К. много са се грижили за децата - техните внуци В. и С.. Живеели
са в едно домакинство към момента на смъртта им,заедно с ищцата В. и синът им Н..По-
малкото дете,което тогава е било в първи клас не разбирало значението на думата смърт и
казва,че баба му е на небето.По –голямото дете В. се е променила,станала е по-
затворена.Снаха им В. е понесла тежко смъртта на родителите на съпруга й,защото са били в
добри отношения и те много са й помагали.Сестрите на В. тежко приели смъртта му.Те
нямали финансова зависимост от него,но той бил добър брат и много им помагал.
Св.Н. твърди, че в началото,когато Н. и В. са сключили брак,живеели в
жилището с починалите К.. Преди да се роди С., те се отделили в друго жилище.И тази
свидетелка сочи,че връзката между починалите дядо и баба и децата –ищците е била
емоционално сила.Тя също потвърждава,че С. към момента на смъртта на баба й и дядо й, с
оглед възрастта й, не разбирала съвсем какво става, макар и да усещала, че има нещо, но е
искала да види дядо си и баба си, докато В., която е била чувствително дете /като дядо й я
водел на йога/ е преживяла по-тежко смъртта им.Не е ходила няколко дни на училище след
катастрофата.
Свидетелката обяснява,че В. също е страдала от смъртта на родителите на съпруга
й,била е тъжна,защото е изгубила опора.
По отношение на последните две ищци обяснява,че са имали много добри
отношения с починалите.Празнували са заедно,ползвали са помощта на брат си.
Други релевантни доказателства за твърдените неимуществени вреди по делото
няма.
САС в настоящия си състав, намира, че и двете въззивни жалби са неоснователни по
следните съображения:
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
5
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е доказало първо-съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и, второ- че настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Първите две ищци В. и С. К. са низходящи /внучки/ на починалите С. и В. К.. От
свидетелските показания, може да се приеме, че е създадена силна емоционална връзка,
доколкото бабата и дядото са полагали ежедневни грижи за децата. Ищцата В.К. с оглед
възрастта си, в по-голяма степен е разбирала смисъла и значението на събитията,които са се
развили,както и загубата на близки родственици.Това е променило поведението й за
известно време. Не е ходела на училище няколко дни, като се предполага, че й след това е
изпитвала мъка от загубата. С.К. е била на около 6 години и свидетелите сочат ,а е и
логично да се предположи,че същата не е знаела значението на събитието „смърт”, но
същевременно е изпитвала чувство на липса на любими хора. Все пак няма съмнение, че
интензитета на нейните страдания е бил по-нисък в сравнение с тези на по-голямата й сестра
В.. По тези причини съдът намира, че правилно БлОС е преценил, че болките и страданията
на по-голямата сестра следва да се възмездят със сумата от 10 000 лв., а на по-малката – със
сумата от 6000 лв. Към тази оценка по реда на чл. 52 ЗЗД се присъединява и въззивния съд.
Тя е съобразена със събраните по делото доказателства и социално-икономическата
конюнктура към датата на настъпване на ПТП и вредоносните последици от него.
На основание чл. 272 ГПК, се препраща изцяло към мотивите на първата
инстанция и относно доводите, защо по отношение на останалите ищци, исковете са
напълно неоснователни. В цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС,
се прие, че присъждане на обезщетение на близки родственици, извън кръга на определените
с предходните тълкувателни решения на Върховния съд, е по изключение – само, когато се
установят по конкретното дело обстоятелства,извън обичайните на родствена
обич,финансова подкрепа, съвместно съжителство и др. между починалите и
претендиращите да им се изплати обезщетение лица.
Установява се от гласните доказателства, събрани от БлОС, че и останалите ищци
са тъгували и скърбели за загубата, но в рамките на обичайното за подобна житейска
ситуация. Но те, нито са живели съвместно с починалите /противоречиви са показанията на
свидетелите относно това дали снахата В. е живяла в едно домакинство с починалите свекър
и свекърва, а сестрите на В. не са живели заедно нито с него, нито със зълва си С./,нито
6
починалите са им били единствената финансова,духовна или морална опора. Отношенията
между починалите /от една страна/ и техните зълви, сестри и снаха /от друга страна/ са били
в рамките на обичайното за българския семеен модел – отношения на близост и
разбирателство, но не до такава степен, че да бъдат обезщетявани болките и страданията по
реда на чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ съобразно указанията в съобразителната
част на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, тъй като няма събрани данни и доказателства за изключително силни
емоционални и духовни връзки между посочените лица, респ. за прекомерно големи
страдания след настъпилото злощастно събитие.
Неоснователни са и оплакванията на ищците в жалбата им досежно присъдените
разноски в полза на „Бул Инс“ АД от първоинстанционния съд. Големият им размер от общо
6 837.68 лв. е обусловен от прилагане на правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, както и на
безспорното по делото обстоятелство, че защитата на застрахователя е била осъществявана
от адвокат по множество имуществени претенции /общо пет на брой/, които са били или
изцяло отхвърлени, или в по-голямата си част /за първите две ищци/. Налице са и
доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение от страна на
търговското дружество.
В обобщение, крайните изводи на ОС-Благоевград и на САС съвпадат изцяло,
поради което жалбите ще следва да се оставят без уважение, а атакуваното с тях решение –
да се потвърди. Страните имат претенции по разноските пред апелативния съд, но предвид
неоснователността и на двете въззивни жалби, не следва да се присъждат разноски нито в
полза на „Бул Инс“ АД, нито да се определя възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в полза на
процесуалния представител на ищците за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 903724 от 26.08.2020 г. по гр.д. 56/2019 г. по описа на
ОС-Благоевград.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Бул
Инс“ АД – „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8