РЕШЕНИЕ
№ 3789
гр. София, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110207387 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Толев-транспорт" ЕООД с ЕИК , със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Надежда“, ж.к. „Т“, ул. „Л
К“ , представлявано от управителя И Т, чрез упълномощения процесуален
представител – а. Г. от Адвокатска колегия – гр. Благоевград срещу
електронен фиш (ЕФ) № ********** от 31.03.2021 г. на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя, на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във
връзка с чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с
твърдения за издаването му в противоречие на материалноправните норми,
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
в разрез с целта на закона. На първо място се сочи, че въпросното ППС –
товарен автомобил „МАН“ с рег. № СВ 6674 ВР, по отношение, на който е
бил издаден атакувания ЕФ, е бил снабден с монтирано и действащо
електронно тол – устройство за установяване на таксата, като са подавани ток
данни, включително за навлизането и движението по платената пътна мрежа
1
и са генерирани данни за таксуване с тол такси. Въпросното устройство е
било заредено с достатъчно средства за заплащане на съответните такси.
Навеждат се твърдения за липса на императивно изискуеми реквизити, като
място на извършване на нарушението, словесно описание на извършеното
нарушение, техническо средство, с което е бил заснет нарушителя и пр.
Оспорен е процесуалният ред за съставяне на ЕФ, като се застъпва становище,
че между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен
закон не съществува единство. На следващо място се сочи, че процесният
фиш не съответства на формалните изисквания за неговата
законосъобразност, доколкото не е посочена нарушената от жалбоподателя
разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57,
ал. 1, т.6 от ЗАНН. Релевирани са доводи, че наказващият орган не е
съобразил чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията
от 28 ноември 2019 година, а именно да се предостави възможност на
ползвателя на пътната мрежа при недекларирана пътна такса за отстраняване
на нередността преди предприемането на принудителни мерки. Изложено е,
че размерът на санкцията противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО и
Решение на СЕС по съединени дела С497/15 и С-498/15, а именно нарушен е
принципът за пропорционалност. Твърди се, че изрично в депозираното
становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Националното тол управление от 31.03.2021 г., е посочено,
че размерът на дължимата такса за ППС за движение по път А-6 към 50+427,
на който е разположено устройството е 0,43 лева. В този смисъл са
релевирани подробни съображения за наличието на маловажен случай и
приложимост на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен, като присъди в
полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, чрез адв. Г.,
не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 31.03.2021 г. в 10:26 часа, пътно превозно средство,
представляващо товарен автомобил МАН ТГЛ 10.180 ББ, с рег. № , с
технически допустима максимална маса 10000, брой оси 2, екологична
категория Евро 3, без ремарке, в община Столична, се движил по път А-6,
като при пътния участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че
посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е
установено с устройство № 10181, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
2
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната
система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за
собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че
собственик на заснетото превозно средство е дружеството "Толев-транспорт"
ЕООД с ЕИК със законен представител Иван Георгиев Толев. Поради това на
юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № **********,
с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 2500.00 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка
с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка и допълнително
представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения
доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението BF9E4C6A971D60AFE053011F160A4527,
ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство –
част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и
снимков материал от електронната система, с което се доказва и
извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане за
движение по път, за който се събират съответните такси, не е постъпило.
Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната
съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на
вмененото нарушение.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в
своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви,
еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по
делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът
преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се
необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради
което им дава вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от
процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен
акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при частично споделяне
3
на посочените в нея възражения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в
качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл.
187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят
дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа,
нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни
такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал
(представени на л. 38-39 по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е,
ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната
система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в
горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват
справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства
във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси“.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът
е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Според чл. 179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно
средство от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се
наказва с глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания
ползвател на ППС.
В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност
се установи, че на 31.03.2021 г. в 10:26 часа товарен автомобил „МАН“ с рег.
№ , с технически допустима максимална маса 10000, брой оси 2, екологична
категория Евро 3, без ремарке, се движил по път А-6, като пътният участък
4
при км. 50+427, с посока нарастващ километър, е включен в обхвата на
националната платена пътна мрежа. От снимките, генерирани посредством
устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се
установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в
рамките на процесния пътен участък, без да е била заплатена, дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Противно на възражението на жалбоподателя, необосновано
представителят на жалбоподателя се позовава на отсъствието на
задължителни реквизити от императивно изискуемото съдържание на
електронния фиш. Очевидно е присъствието на изискуемите елементи,
обосноваващи обективната страна на нарушението, а именно – дата, място и
точен час на неговото извършване, регистрационен номер на ППС, данни за
собственика или ползвателя, данни за конкретната локация от пътния участък
и принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа и други.
Направеното словесно описание на деянието съответства смислово на
сочената за нарушена правна норма, а предвид автоматизирания процес на
генериране на данните във фиша и двукратното споменаване на компетентния
административнонаказващ орган е немислимо да се твърди неяснота в
издателя му.
Нарушен е обаче редът за санкциониране на нарушителя, поради
следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на
жалбоподателя нарушение АПИ и по-конкретно Национално ТОЛ управление
не разполага с процесуална възможност да издава електронни фишове и да се
отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН – чрез
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Следва да се
отбележи, че процедурата за санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната
повелява съставянето на актове за установяване на административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в да се осъществява от длъжностните лица на
службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно
тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на
НП от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението
от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата е изрично предвидено
в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за нейното дерогиране
е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред,
включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш /в тази
насока Решение № 687 от 19.10.2022 г. на Административен Съд Хасково по
к. а. н. д. № 758/2022 г./. В случая подобна облекчена процедура е визирана
единствено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда
издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено
5
и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, но не и за такова
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В настоящия случай съдът намира за неправилно ангажирана
отговорността на санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
предвижда на юридическо лице - собственик на МПС от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Но с оглед
систематичния анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде изведено
единственото отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП,
което отклонение е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3
ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна
постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение /в този смисъл Решение № 2344 от
19.05.2023 г. на СРС по а. н. д. № 10689/2022 г./.
От горното следва изводът, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо.
Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП,
то втората норма наказва поведението на собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно
съществуващите различия между двете норми досежно: субектите на
отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните
разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на
диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно
извършеното нарушение по аналогия. Очевидно за вмененото на
жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за
издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да
бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл.
189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки
атакувания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави
АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови
разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на
нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по
6
смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
констатации на контролните органи. Установените непълнота и неяснота на
правната уредба относно издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП не могат да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове /в този смисъл е и Решение № 96 от 21.04.2023 на АдмС
Видин по к.а.н.д. № 101/2023.
В случая обаче следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл.
2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно
която: „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство“. В случая, доставчикът на електронната
услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние, респ. АПИ, е
следвало да уведоми "Толев-транспорт" ЕООД, собственик и ползвател на
ППС, относно отстраняване на техническата нередовност в бордовото
устройство и доброволно заплащане на дължимата тол такса за процесния
сегмент. Едва след изпълнение на това задължение и проявено бездействие от
страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи към ангажиране
на административнонаказателната отговорност на собственика на процесното
ППС. В този смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14
от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в
сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено
изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е
очевидна волята на законодателя, че към настоящия момент нормите от ЗП
противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. Очевидна е и разликата между уведомяването от доставчика
на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и
7
доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една страна, и
заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, от друга. В този
смисъл следва да се приложат разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат пряко действие,
като собственикът на автомобила "Толев-транспорт" ЕООД не е следвало да
бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати
дължимата пътна такса за процесния сегмент от пътя. В този смисъл и
неправилно дружеството-жалбоподател е било санкционирано за
извършеното деяние, което се изразява в неподаване на съответните данни и
то само за част от маршрута, по който се е движил процесният автомобил. В
този смисъл, снабдявайки МПС с бордово устройство, собственикът на
автомобила е направил всичко зависещо от него за изпълнение на
задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като не е могъл да предвиди
временната неизправност на техническото средство. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че налагането на имуществена санкция в
размер на 2500 лева за незаплатена пътна такса в значително по-нисък размер
се явява в остро противоречие и с принципа за пропорционалност,
регламентиран в чл. 5 от ДЕС. В тази връзка дори и хипотетично да се
приеме, че действително е извършено административно нарушение по чл.
102, ал. 2 ЗДвП, то същото представлява маловажен случай по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за
отмяна на атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначален
порок, произтичащ от допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, като с оглед значимостта на така установения порок се обезсмисля
последващото разглеждане на спора по същество.
С оглед изхода на делото, претенцията на защитника на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. На
основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. и доп., обн. в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.), минималният
размер на адвокатско възнаграждение при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400
лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. С оглед лисата на възражение за
прекомерност от страна на АНО по смисъла на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, в полза
на жалбоподателя следва да се присъди пълният претендиран размер на
разноските в размер на 550 лв., за който са представени писмени
доказателства – договор за правна помощ и съдействие (л.43 от делото).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д,
ал. 1 и 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** от 31.03.2021 г. на
Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на "Толев-
транспорт" ЕООД с ЕИК , на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.
179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв.,
за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура" да
заплати на "Толев-транспорт" ЕООД сума в размер на 550.00 лв. /петстотин и
петдесет / лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съдгр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на глава
XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9