№ 135
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300601888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 55 от 01.07.2021г., постановена по НЧХД № 5137 / 2020г.,
РС Пловдив е признал подсъдимата Н. И. В. за НЕВИННА в това на
09.08.2020г. в гр. Пловдив да е казала нещо унизително за честта и
достойнството на частния тъжител, като да е нарекла “курва” Й. П. П. в нейно
присъствие и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл. 146 ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение предявеният граждански
иск за присъждане на имуществени и неимуществени вреди от деянието и е
осъдил тъжителката да заплати на подсъдимата сторените разноски.
Въззивното производство е образувано по жалба на повереника адв.Б.
на частния тъжител Й.П.. Присъдата се обжалва с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Иска се отмяната й и осъждане на подсъдимата.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва и с искане за отмяна на
присъдата и в гражданскооправдателната й част и се претендира уважаване на
1
гражданския иск. В допълнението към въззивната жалба се развиват доводи
за неправилна оценъчна доказателствена дейност на първия съд, които се
поддържат и пред въззивната инстанция.
Жалбата се оспорва от подсъдимата В. чрез защитника й адв.М.
Последната изразява становище за неоснователност на въззивната претенция
на противниковата страна и желае изцяло потвърждаване на постановената
оправдателна присъда.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема
изцяло от настоящия съд:
Подсъдимата Н.В. и тъжителката Й.П. се познавали само визуално. Те
били съседи в сграда в гр.Пловдив, ул. „*, където притежавали апартаменти.
Й.П. била позната на съседите и приятелите си с имената ДЕ. Тя рядко
пребивавала на адреса, тъй като живеела в Италия от дълги години. По този
начин в отношенията на тъжителката със съседите й възниквали спорове във
връзка с плащането на таксите за обслужване на входа на сградата и
ползването на асансьора.
На 08.08.2020г. тъж.Й.П. се прибирала към апартамента си заедно с
нейна приятелка - свид.ЛЙ. На вратата на асансьора се засякла с подсъдимата
Н.В., която била със свид. ИВ, неин съпруг, и малкото им дете в асансьора,
където искала да влезне и тъжителката. Това предизвикало реакция от
подсъдимата, която на висок тон заявила на П., че не може да се качи в
асансьора, тъй като е без маска, а те били с малко дете и нямало място.
Подсъдимата и семейството й потеглили с асансьора. Малко след случилото
се, П. отишла до апартамента на подсъдимата В., за да й потърси сметка за
грубата реакция и да й поиска извинение. Вратата обаче била отворена от
съпругът на В. - свид.ИВ, на когото П. обяснила това.
На следващия ден 09.08.2020 г. подсъдимата и съпруга й заварили
2
притежавания от тях лек автомобил с увредено от голям камък предно стъкло.
За случилото се свид.В подал сигнал в 01 РУ на МВР, където посочил за
евентуален извършител тъж. П. с оглед разправията им предходния ден и
принципно влошените им съседски отношения. Свидетелят полицейски
служител ТМ извършил проверка по образуваната полицейска преписка и се
отзовал на место. В двора на кооперацията имало множество лица, сред които
и свид.ТД. В хода на проверката свид.М разбрал, че има влошени отношения
между подсъдимата и тъжителката. Снел обяснения от свид.ИВ на 09.08.2020
г., а от тъж.Й.П. - на 14.08.2020 г. В проведената преди това беседа с П.
същата се оплаквала от липсата на законност в страната и липсата на
възпитание. Пред него подсъдимата, също в беседа, пресъздала случилото се
пред асансьора, като свид. М обяснил, че ако имат претенции могат да
подадат жалба. С постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от
03.11.2020 г. било отказано образуването на досъдебно производство във
връзка с жалбата на свид.В.
По съвет на свид.ЛЙ на 13.08.2020 г. частната тъжителка посетила
психиатър - д-р СГ В снетата анамнеза било посочено, че пациентката е с
оплаквани от седмица след поредица от психотравмиращи житейски събития
свързани с конфликтни взаимоотношения със съседка, остро начало на
оплакванията с изразени прояви на тревожност, силно неспокойствие, тежки
вегетативни кризи с опити за самолечение без ефект. Като обективно
състояние било отразено влошено състояние, психомоторно спокойна, леко
вътрешно напрежение, и тревожност. Били изписани медикаменти дуксет 30
мг. сутрин и бриека 75 мг. вечер.
На 13.08.2020 г. Й.П. представила уведомление пред домоуправителя на
кооперацията СА, с което заявила, че апартаментът не е обитаван, не е
отдаден на трето лице за ползване и няма да бъде обитаван, поради което не
следва да се начисляват месечни такси за апартамента и заплатила сумата от
40 лева за месец август 2020 г.
Описаната фактическа обстановка, съдът е установил след анализ на
гласните доказателствени средства, изводими от показанията на всички
свидетели, както и от обясненията на самата подсъдима, които е анализирал
поотделно и в съвкупност при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от
3
НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК. Обсъдил е и всички
писмени доказателства, вкл.и тези по приобщената прокуроска преписка, по
инициирана проверка по заявление на свид.ИВ от 09.08.2020г. В хода на
съдебното следствие е назначил и приел съдебнопсихиатрична експертиза, от
чието заключение се установява, че Й.П. не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ Пловдив и не е получавала психиатрична помощ в
заведението, не страда от психично заболяване, което качествено да нарушава
психичните и функции. П. е посетила специалист психиатър еднократно,
диагностицирана е с тревожно депресивно разстройство, за което е имала
предписано лечение. Според вещото лице Д-р П констатираното тревожно
депресивно състояние не може да бъде еднозначно свързано и прието като
последствие на обсъжданата ситуация в асансьора с подсъдимата. Възможно
е то да се дължи на различни неудоволствени изживявания, включително на
стрес, вследствие на това, че същата е преустановила двадесетгодишен живот
в чужбина, поради липса на работа и световната икономическа и пандемична
криза.
Пловдивският районен съд е изложил мотиви относно виждането си, че
не е установено по несъмнен начин да е била отправена инкриминираната от
подсъдимата към тъжителката сочена в частната тъжба обида „курва“, което
се споделя от настоящия въззивен състав. Съществено значение има в тази
насока установеното, че единственият очевидец, който сочи тези факти е
свид.Й, която от една страна е приятелка на тъжителката. Съществено е и
това, че макар и производни за събитието, тъй като на него не е присъствала
майката на тъжителката – свид.БМ, същата заявява и лично възприети от нея
факти, като в тази част показанията й са първични, а именно - че дъщеря й
тъж.П. й е споделила след инцидента, че обидата й е била нанесена от
съседката Т /л.67 съд.сл./. Това няма как да е достоверно, при положение, че
с подаването на тъжбата самата П. сочи за подсъдимо лице жена със
собствено име „И“, а не „Т“. Името на подсъдимата прочее е уточнено едва
след стартиране на съдебното производство по делото. Но най-същественото
е, че на инкриминираната дата в тъжбата /09.08.2020г./ процесният инцидент
не се е случил, както правилно е установили първостепенният съд.
Безспорно установено е, че стъкновението в асансьора между страните
се е случило предходния ден – на 08.08.2020г. На 09.08.2020г. вече е било
4
подадено оплакване от свид.В в полицейското управление за съдействие, за
това, че в периода от вечерта на 08.08.2020г. до сутринта на 09.08.2020г.
някой е счупил предното обзорно стъкло на автомобила му с камък, при все и
че същият свидетелства, че на процесния инцидент тъж.П. му заявила, че ще
взриви колата му и той я е посочил като евентуален извършител в
оплакването си до полицията. Наведените във въззивната жалба оплаквания
срещу доказателствения анализ на първостепенния съд, изразил се в
превратно тълкуване на наличните по делото доказателства, неправилно
установяване на релевантните по делото факти и последващо
незаконосъобразно приложение на материалния закон, са неоснователни.
Действително, в преобладаващата си част мотивите на РС съдържат анализ на
приетата доказателствена недостатъчност да е била отправена
инкриминираната обидна дума и едва накрая в подкрепя на този извод
първостепенният съд е добавил и установеното обстоятелство, че всъщност
конфликтът при асансьора се е случил предходния ден. Пловдивският
окръжен съд намира, че така констатираното от ПдРС е било достатъчно за
постановяване на оправдателната присъда по делото. Съдът не е дължал
анализ на доказателствата, относими към деяния, реализирани на различна от
твърдяната от частния тъжител дата. В допълнение към приетото от
първостепенния съд следва да се отбележи и следното:
Наказателното производство от частен характер е било образувано по
частна жалба, депозирана от частния тъжител Й.П. на 21.08.2020 г. В нея
недвусмислено се сочи, че действията, срещу които тя иска да се води
наказателното преследване, са осъществени на 09.08.2020 г. от лице ИЙИ.. С
разпореждане от 25.08.2020 г. съдията-докладчик е указал на частния тъжител
да отстрани недостатъци в частната тъжба - да уточни личните данни за
лицето, срещу което се подава тъжбата. Видно от съдържанието на
уточняващата молба, депозирана на 08.09.2020 г., тъжителката посочила
имената на подсъдимата ТИВ.. С разпореждане от 14.09.2020г. съдът е дал 7-
дневен срок на тъжителката да уточни фактическите обстоятелства по
извършеното престъпление. На 19.10.2020г. в 6-месечният срок по чл.81 ал.3
от НПК, тъж.П. чрез повереника си е подала тъжбата с направените
уточнения, за които е дал указания съдът и същата е приложена на л. 20-22 от
съд.пр. В нея са описани отношенията между страните, вкл.и относно
5
инцидент преди 5 години, сетне е описано деянието пред асансьора, където е
била наречена „курва“ от подсъдимата и се сочи, че е извършено на
09.08.2020г. Съдията- докладчик правилно е намерил, че с направените
уточнения по инкриминираната деятелност частната тъжба е станала
съответна на изискванията на чл. 81 ал. 1 от НПК и е разпоредил
насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Еднопосочно е прието от правната доктрина и съдебната практика, че
тъжбата определя рамките, в които трябва да се движи производството.
Изискуемите в чл. 81 ал. 1 от НПК „обстоятелства на престъплението“, срещу
които подсъдимата се е защитавала, очертани от частния тъжител и в
частната тъжба, и в депозираната на 19.10.2020 г. уточнена тъжба, включват
несъмнено и времето на твърдяното извършване на деянието - 09.08.2020 г.,
което и с „двете тъжби“ е било недвусмислено посочено.
Приобщените писмени доказателства относно депозираното оплакване
от В на 09.08.2020г. и снеманите обяснения от него и тъжителката в хода на
полицейската проверката носят информация за датата на тези събития,
потвърдено и от свид. М. Изводимото от гласните доказателствени източници
е напълно съответно на установеното от писмените такива относно факта, че
разправията между страните се е случила предходния ден – т.е. на
08.08.2020г., а на 09.08.2020г.помежду им не е имало разправии. Този факт
пряко се установява от участниците в конфликта и косвено от показанията на
свидетелите М и Д. В този смисъл, изводът на първостепенния съд, че не е
доказано на сочената от частния тъжител дата 09.08.2020 г., чрез описаните
по- горе действия подсъдимата да е осъществила инкриминираното по делото
деяние, е правилен.
Искането на жалбоподателя, отправено към настоящия съд –
подсъдимата В. да бъде осъдена за извършено от нея престъпление на
сочената в допълнителната въззивната жалба дата – 08.08.2020г., е искане за
осъждането й по непредявено обвинение.
Съобразно обвързващите указания на Тълкувателно решение № 34 от
3.08.1990 г. по н. д. № 29/90 г., ОСНК, съдебната практика приема, че
поправка на тъжбата е допустима както до изтичане на преклузивния
6
шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, така и след изтичането му, ако
съдът констатира, че се касае до фактическа или техническа грешка. В
цитираното ТР Върховният съд обвързва допустимостта на поправка на
тъжбата с отправено от частния тъжител искане за това. Същото решение
аргументира допустимостта на процедурата за поправка, черпеща основание
от обстоятелството, че по наказателните дела от частен характер не се
извършва предварително разследване, а това прехвърля към съдебното
производство изясняването на възникнали спорни въпроси по възражения и
искания на страните и служебно констатирани от съда. В настоящия случай,
при проверка на допустимостта на тъжбата районният съдия правилно е
преценил, че обстоятелствата на престъплението, посочени в нея, се нуждаят
от доуточняване, и в изпълнение на принципните си задължения по чл. 13, ал.
1 от НПК относно разкриване на обективната истина поканил частния
тъжител да допълни съобщената информация. Очевидно е от съдържанието
на частната тъжба, че в онзи момент съдът не е бил изправен пред фактическа
непрецизност и относно датата на твърдяното престъпление. С такива
възражения той не е бил сезиран и до приключване на съдебните прения.
Същевременно преди приключване на съдебното следствие пред първата
инстанция частното обвинение не е било изменено от тъжителя по реда на
чл.287 ал. 6 от НПК касателно датата, на която е извършено деянието.
Смяната на датата на извършеното престъпление всякога се явява
съществена промяна в обстоятелствената част на обвинението. В заключение,
въпросът относно доказателствената обезпеченост на времето на
осъществяване на инкриминираната по делото дейност е въпрос по
съществото му, разрешен законосъобразно с обжалваната пред настоящия съд
присъда.
С оглед признаването на подсъдимата за невинна, правилно са били
отхвърлени и предявените спрямо нея граждански искове, а направените по
делото разноски са присъдени в тежест на частния тъжител.
Пловдивският окръжен съд констатира, че частният тъжител не е внесъл
дължимата държавна такса за производството пред въззивния съд. Същата,
съобразно т. 12 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, е в размер на 6 лева и следва да бъде
7
възложена в тежест на частния тъжител.
С оглед на всичко изложено по- горе, настоящият съд намира, че
обжалваната присъда е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Жалбата е неоснователна и не може да бъде уважена. Воден от горното и на
основание чл. 334 т.6 вр. чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 55 от 01.07.2021г., постановена по НЧХД
№ 5137 / 2020г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА частния тъжител Й. П. П. да заплати в полза на бюджета на
ВСС, по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 6 ( шест) лева -
държавна такса за обжалване пред по-горен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8