Р Е
Ш Е Н
И Е
№
46
гр.
Перник, 10.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря АННА МАНЧЕВА, като разгледа административно
дело № 87/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба, подадена от СД “***“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. ****, представлявано от С.И.В. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-С872-0084571/11.01.2021 г., издадена от
Л.П.Х.– началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Перник, ул. ****,
****, стопанисван от СД “***“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от С.И.В.
и забрана за достъп по до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Твърди се, че не е извършена „контролна покупка“, тъй като
еднократната предпазна маска, неин предмет, не е артикул, който се предлага за
продажба в търговския обект. Сочи се, че тя се предоставя безплатно на всеки
клиент, влязъл в обекта, без да е снабден с такава. Искането към съда е да
отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Искането му към съда е да отмени оспорения
административен акт по съображения, подробно изложени в съдебно заседание и в
писмени бележки. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт П.***, оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка. Искането към съда е да я отхвърли като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2021 г. в 11.00 ч. инспектори по приходите при
главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от СД „***“, с ЕИК ****,
находящ се в гр. Перник, ул. ****, ****. Констатациите от нея са отразени в протокол
за извършена проверка серия АА № 0084571/03.01.2021 г. Той е съставен от орган
по приходите - Н.П.– старши инспектор по
приходите, в изпълнение на правомощията му. Обективиран е в писмена форма и е
със съдържание и реквизити съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Подписан е от
съставителя и управителя на проверяваното търговско дружество съгласно чл. 50,
ал. 4 от ДОПК. Затова на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има доказателствена
сила за отразените действия, изявления и обстоятелства.
От него се установява, че в хода на проверката, органите по
приходите са извършили контролна покупка на един брой предпазна маска, за което,
преди легитимацията си, са заплатили сумата от 0.70 лв. За покупката не е
издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта – модел „ДЕЙЗИ“, с ИН на
****,****, регистрирано в НАП с потвърждение № 4001555/28.01.2019 г. съгласно изискването на Наредба № Н-18/2006 г.
След легитимация на проверяващите, от
фискалното устройство е отпечатан КЛЕН от дата 03.01.2021 г., в който сумата от
0.70 лв. не е отразена. Не е констатирана разлика в касовата наличност и
регистрираната такава чрез фискалното устройство.
Органите по приходите са приели, че е реализиран състав на административно
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Посочената законова норма задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Въз основа на констатациите в протокола за извършена
проверка, административният орган –
началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП е издал заповед № ФК-С872-0084571/11.01.2021 г., с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
е наложил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Перник, ул. ****, ****,
стопанисван от СД “***“, ЕИК **** и
забрана за достъп по до него за срок от 14 дни. Заповедта е връчена на адресата
и на 18.01.2021 г. и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4
от ЗДДС той е оспорил по съдебен ред с жалба с вх. № 1354-7#2/22.01.2021 г.
В хода на съдебното производство за установяване на
твърдението си, че заплатената от органите по приходите защитна маска не се
предлага като артикул в търговския обект, жалбоподателят е ангажирал гласни
доказателства. От разпита на свидетелката В.И.Р.– редовен дългогодишен клиент
на процесния магазин за хранителни стоки се установява, че в него се предлагат
на клиентите безплатни еднократни защитни маски, в случай, че същите не
разполагат в момента с такива. Съдът кредитира показанията, тъй като същите са
ясни, последователни и основани на непосредствени възприятия за фактите, за
които са дадени.
При горните фактически установявания, Административен съд –
Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1
от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице
по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт,
срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага от орган
по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП
очертава кръга на органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като
такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е
издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, в съответствие с предоставената му компетентност по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.
Същият е в
изискуемата съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС писмена форма. Затова на основание
чл. 59, ал. 2 от АПК следва да съдържа посочените в т. 1 – т. 8 на същата
разпоредба задължителни реквизити. В настоящия случай е означен издателят на
акта и адресатът му; ясно са разпоредени задълженията, които се възлагат и
срокът им; посочено е пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; датиран
и подписан е. Настоящият състав,
обаче намира, че не е изпълнено изискването за мотивираност, следващо както от
общата норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и от специалната разпоредба на
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. За да се приеме, че заповедта, с която се налага
принудителна административна мярка е мотивирана следва да са изложени както
фактите, обуславящи издаването и, така и тези, съобразени от административния
орган за определяне на срока за прилагането и. В конкретния случай ясно и точно
са изложени фактическите основания за издаване на оспорения акт – неиздаване на
фискален бон от фискалното устройство за извършена на 03.01.2021 г. покупка на
един брой предпазна маска на стойност 0.70 лв. в търговски обект – хранителен
магазин, находящ се в гр. Перник, ул. ****, ****, стопанисван от СД “***“, ЕИК ****, които изпълват
диспозицията на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, посочена като правно основание за прилагането на принудителната
мярка. Отсъстват, обаче каквито и да било мотиви относно срока и. Чл. 186, ал.
1 от ЗДДС предвижда, че той може да бъде до 30 дни, като в случая е определен
около средата – 14 дни. Продължителността на административната мярка се
преценява от административния орган при условията на оперативна
самостоятелност. Затова, за да е законосъобразно властническото волеизявление
следва да са посочени конкретните факти, обусловили решаващият извод. В
настоящия случай не са конкретизирани обстоятелствата, мотивирали ответника да
определи около средната, предвидена в закона продължителност на
административната мярка. В обособената в административния акт част, означена
като „Мотиви относно продължителността на срока“ са използвани общи изрази,
които не представляват фактически констатации, относими към процесния случай. Събраните
в хода на административното и на съдебното производство доказателства също не
установяват факти, които да могат да бъдат обвързани с определения 14-дневен
срок на мярката. Видно е, че жалбоподателя за първи път осъществява състав на
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Не е констатирана разлика в касовата
наличност и наличността, отчетена с регистрираното в обекта фискално
устройство. По тази причина е необоснован изводът на ответния административен
орган за организация на отчетността на търговеца по начин, водещ до отклонения
от данъчното облагане. Незначителна е стойността на нерегистрираната чрез ФУ
продажба – 0.70 лв. Продаденият артикул е предпазна маска за еднократна
употреба, за който се установи, че в търговския обект се е предлагал безплатно
на клиентите, които в момента не са снабдени с такава. Обстоятелството, че в
случая е заплатена цена за него, не изключва задължението на търговеца да
регистрира продажбата чрез фискално устройство, тъй като тя не попада в изключенията,
изчерпателно посочените в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., но в
значително по-ниска степен засяга обществените отношения, свързани с данъчното
облагане. Към датата на проверката – 03.01.2021 г. със РД-01-675 от 25.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването като част от противоепидемичните мерки на територията на РБ в
т. 7 е предвидено задължение за всяко лице, когато се намира в
закрито обществено място да има поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. В т. 5, б. „в“ от същата заповед е предвидено, че
собствениците или управителите на обекти с обществено предназначение, търговски
или други обекти създават
организация за контрол на входа на обекта по отношение броя на влизащите лица и
носенето на защитни маски за лице. Именно за обезпечаване на изпълнението на
посочените задължения, а не с цел увреждане на фиска, в търговския обект,
стопанисван от жалбоподателя, са предлагани безплатно на клиентите еднократни
предпазни маски. Затова инцидентото и еднократно нерегистриране на покупката на
такава в конкретния случай представлява незначително засягане на отношенията,
свързани с данъчното облагане. Така посочените обстоятелства не могат да
обосноват продължителност на приложената административна мярка за период около
средния, предвиден от закона – 14 дни. Нещо повече – те водят до извода за явна
несъразмерност между засегнатите права и интереси на адресата на оспорения
административен акт и целта, която законът преследва с издаването му. Съгласно
чл. 22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да предотвратят
и преустановят административните нарушения, както и да предотвратят и отстранят
вредните последици от тях. В случая, с оглед изложеното по-горе, запечатването
на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок от 14 – дни не е в
съответствие с целта на закона. То нарушава един от основните принципи в
административното право, закрепен в чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Предвид
изложеното, настоящият състав на Административен съд – Перник, намира, че
оспореният административен е постановен при неспазване на изискването на
мотивираност и в противоречие с целта на закона, поради което, като
незаконосъобразен следва да бъде отменен.
Предвид изхода
от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва
да бъде присъдена внесената от него държавна такса в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С872-0084571/11.01.2021 г., издадена от Л.П.Х.– началник отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във
вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на СД “***“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****,
представлявано от С.И.В. е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.
Перник, ул. ****, ****, стопанисван от СД
“***“, ЕИК ****, представлявано от С.И.В. и забрана за достъп по до него
за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА Централно управление на Националната агенция по
приходите да заплати на СД “***“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от С.И.В.
сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща заплатена държавна такса
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/