МОТИВИ към ПРИСЪДА № 15 от 12.11.2015г.,
постановена по НOХД № 60/ 2015г. по описа на KРС
Карнобатска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на подсъдимия П.Т.Й. с ЕГН **********, за това, че на
14.06.2013г. в с.Лозарево, Бургаска
област при условията на опасен рецидив извършил непристойни действия , като
отправил обиди към служителите от РУ
„Полиция” – гр.Сунгурларе – Г.А.Ч. – разузнавач в „Криминална полиция”
при РУ “Полиция”- гр.Сунгурларе и П.Ц.П. – младши полицейски инспектор към „Охранителна полиция” при РУ „Полиция”- гр.Сунгурларе, наричайки ги “нещастници”, “глупаци”, “боклуци”, “некадърници”,
“педерасти”, отправил псувни- „майка ви ще еба” към служителите от РУ
„Полиция”- гр.Сунгурларе – Г.А.Ч. – разузнавач „Криминална полиция” при
РУ „Полиция” гр.Сунгурларе и П.Ц.П. –
младши полицейски инспектор към
„Охранителна полиция” при РУ
„Полиция” – гр.Сунгурларе, отправил скандални реплики към служителите от
РУ „Полиция”- гр.Сунгурларе - Г.А.Ч. –
разузнавач „Криминална полиция” при РУ
„Полиция” гр.Сунгурларе и П.Ц.П. – младши полицейски инспектор към
“Охранителна полиция” при РУ „Полиция” –
гр.Сунгурларе- „с мен ли ще оправите България”,
„с мен ли ще оправите държавата”, отправил към служителите от РУ „Полиция” – гр.Сунгурларе- Г.А.Ч. –
разузнавач „Криминална полиция” при РУ
„Полиция” гр.Сунгурларе и П.Ц.П. – младши полицейски инспектор към „Охранителна полиция” при РУ „Полиция” – гр.Сунгурларе заплахи за
уволнение и заплахи, че ще ги запали, крещял, замахал с крака и хвърлил чехлите
си, ръкомахал, подскачал, дърпал се, блъскал се в полицаите, ритал вратата на
полицейския автомобил, за да я затвори и да не се качи в него, дърпал си
белезниците, за да се нарани и да покаже, че са му нанесени синини и му е
нанесен побой от полицаите, с което да предизвика уволнението им, които
действия са грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта,
изпълняващ задължение по опазване на обществения ред, а именно срещу
служителите от РУ „Полиция” – гр.Сунгурларе – Г.А.Ч. –
разузнавач в „Криминална полиция” при РУ “Полиция”- гр.Сунгурларе и П.Ц.П. –
младши полицейски инспектор към
„Охранителна полиция” при РУ
„Полиция”- гр.Сунгурларе, изразяваща се в дърпане и блъскане в телата на
полицейските служители и по своето съдържание деянието се отличава с
изключителна дързост- престъпление по чл.325, ал.4, вр.ал.2,
предл. първо и трето, вр.ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК.
Със същия акт е
повдигнато обвинение и за това, че на 14.06.2013г. в с.Лозарево, Бургаска
област противозаконно пречил на орган на властта – полицейските органи от
РУП-Сунгурларе Г.А.Ч. – разузнавач в “Криминална полиция” при РУ „Полиция”- гр.Сунгурларе и П.Ц.П. – младши
полицейски инспектор към „Охранителна
полиция” при РУ „Полиция”- гр.Сунгурларе да изпълнят задълженията си относно
конвоиране на обвиняемия във връзка с издадено на основание чл.71, ал.1 от НПК
постановление рег.№ 4189 от 14.06.2013г. на разследващ полицай от РУ
„Полиция”-гр.Сунгурларе за принудително довеждане на обвиняемия по бързо
производство № 141/2013г. по описа на РУ „Полиция”-гр.Сунгурларе,
регламентирани в чл.71, ал.4 от НПК : „Принудителното довеждане се извършва ..
в случаите, когато е постановено от разследващ полицай…- от службите на
Министерство на вътрешните работи”, чл.67, ал.1 от Закона за МВР: „Полицейските
органи могат да конвоират лица в страната и в чужбина”, чл.9, ал.1, т.1 от
Инструкция № Із-1143 от 04.05.2011г. за организацията и реда за осъществяване
на конвойната дейност в Министерството на вътрешните работи: „Полицейските
органи конвоират: т.1 лица, по отношение на които е постановен акт за
принудително довеждане по реда на Наказателно-процесуалния кодекс от разследващ
орган- престъпление по чл.270, ал.1 от НК, вр.чл.71,
ал.4 от НПК,вр. чл.67, ал.1 от Закона за МВР, вр. чл.9, ал.1, т.1 от Инструкция № Із-1143 от 04.05.2011г.
за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в Министерството
на вътрешните работи.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и правна
квалификация на деянията. Счита, че по несъмнен начин по делото се доказва, че
подсъдимият е извършил всяко едно от инкриминираните деяния. Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за
престъплението по чл. 325,ал.4 НК, както и наказание лишаване от свобода за
шест месеца за престъплението по чл. 270 НК, като на основание чл. 23 НК му се
определи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
Защитникът на подсъдимия пледира, че съдът следва да
постанови присъда, с която признае подсъдимия за невиновен, тъй като
обвинението не доказано по несъмнен начин.
Подсъдимият се солидаризира с казаното от неговият
защитник и изразява желание за постановяване на оправдателна присъда.
В последната си дума подсъдимият Й. изразява желание
за постановяване на оправдателна присъда.
ПО ФАКТИТЕ :
Подсъдимият П.Т.Й. е роден на ***г. в гр.Карнобат, българин, български гражданин, неженен, образование – средно специално, осъждан, работи без трудов договор,
с постоянен адрес:***, с
ЕГН **********.
На 08.06.2013г. на основание чл. 212,ал.3 НПК срещу подсъдимия Й. е образувано БП №141/2013г. за престъпление по чл.
343в,ал.2 НК.
На
същата дата-08.06.2013г., подс.Й. посещава д-р И., упражняващ медицинска дейност в с.Лозарево с
оплакване поради болки в бъбреците.Д-р И. издава медицинско направление от
същата дата, което да послужи пред МВР, с указание, че болният се нуждае от 3
дни домашно лечение.
На
11.06.2013г. подс. Й. получава призовка за явяване в
РУП Сунгурларе по цитираното досъдебно производство на 14.06.2013г.
На
13.06.2013г. подс. Й. отново посещава д-р И., който
отново издава медицинско направление, което да послужи пред МВР, видно от което
подсъдимият има същите оплаквания и се нуждае от три дни домашно лечение.
На
14.06.2013г. водещия разследването по
образуваното производство полицай от РУП-Сунгурларе издава постановление с
рег.№ 4189 от същата дата, с което на основание чл.71, ал.1 от НПК е
постановено принудително довеждане в РУП-Сунгурларе подс.
Й..
Копие от постановлението за
принудително довеждане на подс.П.Й. е предоставено на
началника на РУП-Сунгурларе на 14.06.2013г., който на същата дата в края
оперативката около 8,30-09,00часа разпорежда
на свид.Г.Ч.-разузнавач в „Криминална полиция” при
РУП-Сунгурларе незабавно изпълнение.
Свид.Ч. тръгва с полицейски автомобил
от гр.Сунгурларе за с.Лозарево, Бургаска област, за да изпълни постановлението
за принудително довеждане. Около 09,30-10,00 часа св.Ч. пристига в селото и спира пред пощата, която се намира
южно от сладкарницата, която стопанисва подсъдимия. Влиза вътре,за да провери
дали подсъдимият е вътре и оставя постановлението в автомобила. По това време подс.Й. се намира в сладкарницата до бар-плота. С него няма
никой друг, който да обслужва клиентите. Св.Ч. казва на подс.Й.,
че има издадено постановление за принудителното му довеждане в РУП Сунгурларе и
го кани да го придружи до служебния автомобил. Подс.Й.
отговаря, е трябва преди това да говори със своя адвокат по телефона, който
обаче е в жената, с която живее на семейни начала-св.П.П..
Тъй като домът, в който живее подсъдимият е в близост до сладкарницата, св.Ч.
се съгласява първо да отидат до там и го придружава. Двамата влизат в двора,
където подс.Й. провежда разговор и казва на св.Ч., че
няма да отиде с него. Последният му припомня, че има издадено постановление за
принудително довеждане , което той като служител е длъжен да изпълни и да го
отведе в управление, поради което подс.Й. се обажда
повторно по телефона на своя адвокат, при което св.Ч. чува следните думи от
страна на подс.Йрданов:
‚Добре, чакам те, ще се видим в Сунгурларе.“ До този момент обстановката в дома
на подс.Й. е спокойна и двамата-подс.Й.
и св.Ч., тръгват да излизат от двора на имота. Тогава към тях се присъединява и
св.П., който е изпратен там от дежурния в управлението. Преди да отиде до имота
св.П. също прави проверка в сладкарницата, но не открива подсъдимия в нея,
както и някой друг от семейството му, който да обслужва клиентите, които все
още са вътре.
Докато подсъдимият и двамата
полицейски служители излизат, св.П. излиза от къщата, започва да вика и псува служетелите и пуска в двора детето им, към онзи момент то е
на около 3 години, което започва да бяга след подс.Й.
и да вика „татко, татко“. Виждайки и чувайки детето, подс.Й. започва да вика към двамата свидетели „Нещастници, майка ви да еба, мен ли намерихте да
арестувате“.Започва да рита, при което разхвърчат чехлите от краката му, да се
дърпа, да крещи и псува полицаите. Двамата свидетели хващат подс.Й.
от двете му страни и започват да го дърпат към служебния автомобил. Св.П. също
започва да обижда полицаите и с помощта на мобилния си телефон прави запис на
случващото се. При автомобила подс.Й. отново започва
да се дърпа и да обижда полицаите с думите „нещастници,
педерасти“. Тогава св. Ч. дава нареждане на св.П. да използва помощни средства
като постави белезници на ръцете на подсъдимия. Св. Ч. отваря задната
врата на служебния автомобил и се опитва
да вкара подс.Й. вътре, но той рита вратата и тя се
затваря. Св.Ч. отново отваря вратата, но подс.Й.
отново я рита и я затваря. Това действие се повтаря около четири-пет пъти.
Тогава св.Ч. прекарва едната си ръка през двете ръце на подсъдимия, който са
поставени зад гърба му, а с другата натиска главата му надолу и така успява да
го вкара в служебния автомобил лежешком по корем. Св.П. също влиза в колата и
сяда на задната седалка, за да го държи. Вътре в автомобила подсъдимия
продължава да псува двамата свидетели, да ги обижда с думите „нещастници“, „педерасти“ и се заканва, че ще ги уволни.
В управлението св.Ч. вижда,че
белезниците са много стегнати и прави опит да ги разхлаби, но подс.Й. ги затяга отново с обяснението, че иска по този
начин да оставят следи върху китките му и да обвини свидетелите Ч. и П. е
побой.
Със Заповед от 14.06.2013г. на
св.П. подс.Й. е задържан за срок от 24часа на
основание чл. 63,ал.1,т.2 ЗМВР.
На същата дата е издадена и
заповед за конвоиране на подсъдимия от РУП Сунгуралре
до МБАЛ Бургас с цел извършване на медицински преглед.
На 14.06.2013г. е прегледан в
МБАЛ Бургас, като в издадения му фиш са отразени охлузни
белези по гърба и двете китки и леко оточни промени в
ляво коляно.Насочен е към шокова зала, тъй като е представено медицинско
направление с диагноза бъбречна криза. От извършени изследвания на ПКК, урина и
такива в ехограф се установява, че подс. Й. има бъбречна криза. Към14.06.2013г. свид.П.П. е заемал длъжността
„младши полицейски инспектор” в „Териториална полиция” към група „Охранителна
полиция” при РУ „Полиция”-гр.Сунгурларе,
категория Д-главен полицай, а свид.Г.А.Ч. е заемал длъжността „разузнавач V степен” в
група „Криминална полиция” при РУ
„Полиция”-гр.Сунгурларе, категория Г-инспектор І степен.
Според приложената към делото типова
длъжностна характеристика на изпълняваната длъжност „младши полицейски
инспектор” едно от задълженията на изпълняващия длъжността е било познаването
на състоянието на оперативната обстановка в обслужвания район и предприемането
на мерки за отстраняване на причините и условията за нарушаване на обществения
ред и извършване на престъпления; да работи за недопускане, предотвратяване,
пресичане и разкриване на престъпления и други правонарушения на обществения
ред, както и да изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в
рамките на предоставените му правомощия.
Според приложената към делото типова
длъжностна характеристика на разузнавач ІV-V степен” едно от задълженията на
изпълняващия длъжността е било да участва в извършването на процесуални
действия по предвидения в НПК ред, възложени му от орган на съдебната власт или
разследващ орган, както и да изпълнява и други задачи, възлагани му от
служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
За да приеме за доказан факта, че
към момента на срещата между подс.Й. и св.Ч. е било
издадено постановление за принудително довеждане и то е било предадено на
последния съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, които сами
по себе си са достатъчно доказателствено средство.
Верен е факта, че номера на входиране на
постановлението (4189) следва входящия номер на докладната записка на св.Ч. за
изпълнение на постановлението (4183), но това не доказва по категоричен и
единствено възможен начин, че постановлението е съставено от водещия разследването
полицай по-късно. Този факт би могъл да бъде обяснен и с недоброто
администриране на документооборота като по този начин един документ бива
заведен по-късно от друг. Налице са обаче по делото свидетелски показания,
които установяват, че св.Ч. е бил запознат с документа от своя пряк
ръководител, който му го е предал с указание за непосредствено изпълнение. Не
са налице други доказателства, които по категоричен начин да оборят показанията
на св.Ч., поради което същите следва да бъдат кредитирани в тази им част.
Съдът кредитира показанията на
св. Ч. и в частта досежно твърдението му, че
постановлението не е било връчено на подс.Й.. В тази
част неговите показания се потвърждават както от обясненията на подсъдимия,
така и от показанията на св.П., която е пряк свидетел на инцидента.
За самите събития относно
изпълнението на постановлението за принудително довеждане и за тяхната последователност съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите Ч., П. и П.Т.. Същите са последователни,
логични и кореспондиращи си помежду си, а самите свидетелите са
незаинтересовани от изхода на спора, за разлика от св.П..
Въз
основа на медицинската документация, приложена по делото, назначената и
изслушана съдебно-медицинска експертиза съдът приема за доказана факта, че на
08.06.2013г, на 13.06.20.13г., както и в следобедните часове на 14.06.2013г.
подсъдимия Й. е имал болки в бъбреците. Това
е така, тъй като за въпросните дни издадените документи доказват
състоянието му.
Не е доказано по делото обаче, че
в сутрешните часове на 14.06.2013г. подс.Й. е имал
същите оплаквания. Това е така, тъй като вещото лице по делото изрично посочи,
че това заболяване се характеризира с цикличност, т.е. има период на криза,
болка, който период отшумява след известно време. Възможно е този период да се
повтори след неопределено време и така до отстраняване на причината. На
08.06.2013г. и на 13.06.20.13г. подсъдимият е бил прегледан от лекар и следва
да се приеме, че към момента на посещението си при лекар той е изпитвал болки,
което е и причината лекарят да предпише домашно лечение. На 14.06.2013г. също е
бил прегледан от лекар, но в след обедните часове.Няма доказателства, че в
сутрешните часове той е изпитвал болки-дори напротив.Той е заварен от св.Ч. да
работи в сладкарницата. По-късно, когато от там минава св.П. в сладкарницата
няма друг на работа, т.е. не може да се приеме, че пребиваването му заведението
е инцидентно. Цялостното поведение на подсъдимия по никакъв начин не подсказва,
че той в този момент е с бъбречна криза и изпитва болка или дискомфорт. Нито той (подс.Й.), нито съжителстващата с него
св.П. информират двамата полицаи, че подсъдимият се намира във влошено
здравословно състояние.
ПО ПРАВОТО :
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че
подсъдимият П.Т. не е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.4, вр.ал.2, предл.
първо и трето, вр.ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а” от НК, поради което
и съдът го оправда по така повдигнатото му обвинение, а такова по чл. 270,ал.1 НК.
От
фактическа страна по делото се
установи, че подсъдимият
е започнал да отправя обидни изрази спрямо полицейските служители и да оказва
съпротива на разпореждането им да ги съпроводи до съответното РПУ едва след като те се отправят към
служебния им автомобил. Поведението му преди това е насочено към съдействие на
органите на реда. Съгласно задължителните указания в Постановление № 2/1974 г. на
Пленум на ВС, за да съставомерно деянието хулиганство по втората му алинея на
чл. 325 от НК - съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задълженията си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е започнало
преди намесата на органите на властта и да продължи и след тяхната намеса.
Описаното във фактическата обстановка "буйство" от страна на
подсъдимия, представлява съпротива срещу орган на власт, но за да е съставомерно деянието като престъплението
"хулиганство" е необходимо извън него и преди това да е имало други
противообществени прояви от страна на подсъдимия, до степен с тях грубо да се
нарушава обществения ред и да се изразява явно неуважение към обществото.
С
описаните факти, свързани с поведението на подсъдимия при посещението на полицейските служители в двора на имота му, действията на подс.Й. са били насочени не против
реда и общественото спокойствие, а против реда на управлението. Конкретният
адресат, конкретния повод за действията му, така като са установени от
фактическа страна, са израз на незачитане и противопоставяне на дейността на
държавните органи, каквито са служители на МВР. Затова той е осъществил еинствено състава на
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК- в този смисъл и Решение № 134 от 11.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 73/2012 г., III н. о.,
НК.
Съдът прие за изцяло неотносими към въпроса за съставомерността
на деянието въпросите относно това дали постановлението за принудително
довеждане е издадено законосъобразно. Дори и да е налице порок при издаването
му то средствата за защита на подсъдимия не включват отправянето на обиди и
псувни към полицейските служители, на които е разпредено изпълнението на това
постановление. Неотносими са и въпросите относно
издаването на заповед и провеждането на своевременен и правилен инструктаж на
служители, натоварени с изпълнението на постановлението от висшестоящия им
ръководител. Това е така, тъй като дори и този ръководител да не е изпълнил
свои задължения, неговите подчинени-в случая свидетелите Ч. и П., са задължени
да изпълнят неговото разпореждане и да изпълнят постановлението за принудително
довеждане.
Още повече към
момента на изпълнение на постановлението подс.Й. не
би могъл да знае дали всички изисквания са изпълнени,т.е. неговата съпротива е
към действията на двамата служители, а не към това, че според него
постановлението е издадено и се изпълнява
в нарушение.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл.270,ал.1от НК е
предвидено наказание с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин
до две хиляди лева. При индивидуализация
на наказанието съдът взе предвид факта, че подс.Й. е
осъждан няколкократно, в това число и на лишаване от свобода, като наказанието
е изтърпяно на 20.12.2007г. След тази дата подс.Й. е
извършил друго престъпление, за което обаче му е наложено наказание пробация.
Налага
се изводът, че на подс.Й. следва да бъде наложено
наказание глоба, но в максимален размер. В този смисъл едно такова наказание се
явява справедливо и ще спомогне за превъзпитанието на дееца, а ще изиграе
възпиращо и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото доказателство по делото- компакт
диск DVD+R 4.7 GB, марка TDK, светлосин на цвят, без надписи по него да остане
по делото.
ПО
РАЗНОСКИТЕ :
С оглед постановената осъдителна присъда и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият следва да заплати по сметка на
Районен съд Карнобат сумата от 376лв, представляващи сторени по делото
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.
Районен съдия: