гр.Никопол,
11.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ....... граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР
ТИХОЛОВ
при
секретаря Десислава Бунева, като разгледа докладваното от съдията Тихолов
гр.д.№205 по описа на съда за 2020г. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
първоначално по молба вх.№2003950/21.02.2020г. е образувано пред СРС като
гр.д.№9803/‘20г., като след администриране на делото от съдията докладчик с
определени №50688/25.02.2020г. на основание чл.113 от ГПК във връзка с чл.119,
ал.3 от ГПК производството по делото било прекратено и по компетентност
изпратено на РС-Никопол.
Пред НРС е
образувано настоящото гр.д.№205/2020г. по искова молба от „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ
ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК121218170 със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ,
бул.“БОТЕВГРАДСКО ШОСЕ“№459 представлявано от Румен Андреев Русинов, Валентин
Величков Таков и Надя Иванова Божкова (заедно и поотделно) чрез пълномощника юк
П.П. срещу Г.П.Ц., ЕГН********** *** с цена на иска 10153 евро и 309.34 лева.
В ИМ се твърди,
че на 30.07.2015г. „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ЕАД сключило лизингов договор
№40887 с ответника Г.П.Ц., като по силата на договора на ответницата било
предоставено ползването на лек автомобил марка „ПЕЖО“, модел 508, с
ДК№СВ84-19АН, подробно индивидуализиран в приложение №1 към лизинговия договор
и приемо-предавателния протокол към него.
Сочи се, че
съгласно раздел VII Б, т.1 във връзка с раздел IV, т.3 и т .5 от посочения
договор, и погасителния план за лизингополучателя възникнало задължение да
заплаща точно и в срок лизинговите вноски, всяка една в размер на 305.45 евро,
в срок до първо число на всеки нов месец, а съгласно раздел IV, т.6.1 от
договора, в случай на забава в плащането от лизингополучателя повече от пет
дни, той дължал неустойка в размер на един процент за всеки ден забава. Договорът
бил сключен неотменимо за срок от 60 месеца съгласно раздел V, т.1 от същия,
като съгласно раздел IV, т.3 първата месечна вноска била дължима до
05.08.2015г., а последната до 05.07.2020г.
Твърди се, че по
договора постъпили плащания в размер на 4450.73 евро – първоначална вноска и до
тридесет и четвъртата вноска включително, която била дължима за месец май
2018г. Допълва се, че вноските от месец февруари 2018г. до месец май 2018г.
били платени с голямо закъснение на 20.07.2018г. Поради забавата в плащанията
била начислена обезщетителна неустойка за всеки ден от забавата, съгласно
раздел IV, т.3.1 от договора. След 20.07.2018г. се сочи, че ответника по ИМ не
е извършвал плащания по договора, а на 22.11.2018г. лизингополучателят върнал
автомобила, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, но не заплатил
задължението си по договора. Във връзка с това от името на дружеството било
изпратено уведомително писмо с изх.№1520/20.09.2019г. до Ц., което било
получено лично от нея и с което тя била поканена да изплати задълженията си
натрупани по силата на сключения лизингов договор. Със същото писмо на
основание раздел XI, т.1, б.“ж“ от лизинговия договор, Ц. била уведомена, че
договора е развален по нейна вина.
До дружеството
от Ц. било изпратено писмено заявление от 03.10.2019г., в което същата
признавала, че договора е развален и не оспорва претенцията на дружеството за
получаване на неустойка във връзка с предсрочното прекратяване на договора, но
въпреки това същата не заплатила задълженият си към дружеството лизингодател. В
заключение се твърди, че били водени преговори с Ц. за уреждане на отношенията
между страните извънсъдебно, но такова споразумение не било постигнато. Сочи
се, че общата претендирана сума по лизингов договор №40887/30.07.2015г. възлиза
на 10153.70 евро и 309.34 лева, за които суми са направени в исковата молба
уточнения за тяхното основание и размер.
На основание
чл.345 от ТЗ във връзка чл.232 ,ал.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД от ищеца срещу ответника се претендира сумата от
1832.70евро, в левова равностойност – 3584.45лева, което представлява дължима
цена по лизингов договор за периода от 05.06.2018г. до 22.11.2018г. – датата на
връщане на автомобила. Претендира се и законна лихва от подаване на исковата молба – 21.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Освен
това се претендира на основание чл.92 от ЗЗД и раздел IV,
т.6.1 от договора неустойка в размер на 1% за всеки ден забава, представляващ
сумата от 3050.97евро в левова равностойност – 5967.18 лева за периода от
първия ден забава – 06.02.2018г. до
22.11.2018г. – датата на връщане на автомобила, която сума се състои от:
Сума в размер на
408.83 евро – неустойка за забава наплащането на вноска за месец февруари
2018г., считано от 06.02.2018г. до 20.07.2018г. – датата на плащане на вноската
за месец февруари 2018г.;
Сума в размер на
403.19 евро – неустойка за забава на плащането на вноска за месец март 2018г.,
считано от 06.03.2018г. до 20.07.2018г. – датата на плащане на вноската за
месец март 2018г.;
Сума в размер на
305.45 евро – неустойка за забава на плащането на вноска за месец април 2018г.,
считано от 06.04.2018г. до 20.07.2018г. – датата на плащане на вноската за месец април 2018г.;
Сума в размер на
216.87 евро – неустойка за забава на плащането на вноска за месец май 2018г.,
считано от 06.05.2018г. до 20.07.2018г. – дата на плащане на вноската за месец май 2018г.;
Сума в размер на
519.27евро – неустойка за забава на плащането на вноска за месец юни 2018г.,
считано от 06.06.2018г. до 22.11.2018г. – датата на връщане на автомобила;
Сума в размер на
427.63евро – неустойка за забава на плащане на вноска за месец юли 2018г.,
считано от 06.07.2018г. до 22.11.2018г. - датата на връщане на автомобила;
Сума в размер на
332.94евро – неустойка за забава на плащането на неустойка за месец август 2018г., считано от
06.08.2018г. до 22.11.2018г. – датата на връщане на автомобила;
Сума в размер на
238.25евро - неустойка за забава на плащане на вноска за месец септември
2018г., считано от 06.09.2018г. до 22.11.2018г. – датата на връщане на
автомобила;
Сума в размер на
146.62евро – неустойка за забава на плащане на вноска за месец октомври 2018г.,
считано от 06.10.2018г. до 22.11.2018г. – датата на връщане на автомобила;
Сума в размер на
51.93евро – неустойка за забава на плащане на вноска за месец ноември 2018г.
считано от 06.11.2018г. до 22.11.2018г. – дата на връщане на автомобила.
В исковата молба
се претендира и законна лихва от подаване на исковата молба – 21.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание
чл.92 от ЗЗД и раздел XI, т.3 във връзка
с раздел IX, т.1 от лизинговия договор при пълно неизпълнение
по договора или при разваляне на договора по вина на лизингополучателя се
претендира от ищеца заплащането на обезщетителна неустойка от ответника в
размер на 20% от лизинговата цена по договора и във връзка с това от ищеца се
претендира сумата от 4851.60евро – в левова равностойност 9488.90лева от ответника,
тъй като се сочи, че са изпълнени и двете условия на раздел X, т.3 от договора – пълно неизпълнение по смисъла на
т.3, раздел X във връзка с б.Ж от т.1, раздел XI във връзка с пар.1 на т.1, раздел IX. В исковата молба се претендира и законна лихва от
подаване на исковата молба – 21.02.2020г. до окончателното изпащане на сумата.
На основание
чл.345, ал.2 от ТЗ във връзка раздел VIII, т.3 от
договора се претендират застрахователни премии от застраховка „Пълно каско“ и
застраховка „Гражданска отговорност“ за всяка следваща година от сключване на
договора, 10 дни преди изтичане на старата застраховка, а имено сумата от
418.43евро, в левова равностойност – 818.38лева представляваща остатък от
вноските по застраховка „Пълно каско“ за периода от 06.08.2017г. до
05.08.2018г., съгласно застрахователна полица №17-0300/303/5002256 на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ и удостоверение за платена застрахователна премия. Претендира
се с исковата молба и законна лихва от подаване на исковата молба – 21.02.2020г
до окончателно изплащане на сумата.
По отношение на
застраховката „Гражданска отговорност“ се претендира сумата от 309.34лева за
периода от 03.08.2018г. до 02.08.2019г. по застрахователна полица №BG/01/118002004964 на ЗАД „АЛИЯНЦ БЪЛГАРИЯ“ и
удостоверение за платена застрахователна премия. Претендира се с исковата молба
и законна лихва от подаване на исковата молба – 21.02.2020г до окончателно
изплащане на сумата.
Ищецът в
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г.П.Ц.,
ЕГН********** *** да заплати на дружеството „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД,
ЕИК121218170 със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, бул.“БОТЕВГРАДСКО
ШОСЕ“№459 представлявано от Румен Андреев Русинов, Валентин Величков Таков и
Надя Иванова Божкова (заедно и поотделно) чрез пълномощника юк П.П. сума в общ
размер на 10153.70евро и 309.34лева, представляваща сбора от сумите – сума в
размер на 1832.70евро, представляваща неплатени месечни вноски от 05.06.2018г.
до 22.11.2018г.; сума в размер на 3050.97евро, представляваща неустойка за
забавено плащане на вноските от 06.02.2018г. до 22.11.2018г.; сума в размер на
4851.60евро, представляваща дължимата неустойка за развалянето на договора;
сума от 418.43евро - остатък от вноските по застраховка „Пълно каско“; сумата
от 309.34лева представляваща неизплатен премия за застраховка „Гражданска
отговорност“ и законната лихва върху всички искове считано от подаване на
исковата молба – 21.02.2020 до окончателното им изплащане.
Като доказателства
от страна на ищеца се представят – договор за лизинг №40887/30.07.2015г.
и приложение №1-спецификация; свидетелство за регистрация на МПС;
приемо-предавателен протокол от 31.07.2015г.; погасителен план заплащане на
лизингови вноски; протокол за връщане на автомобил от 22.11.2018г.; писмо
изх.№1559/01.10.2019г. с обратна разписка; застрахователна полица
№17-0300/303/5002256 на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за застраховка „Пълно каско“ и
удостоверение заплатена застрахователна премия; застрахователна полица №BG/01/118002004964 на ЗАД „АЛИЯНЦ БЪЛГАРИЯ“ за
застраховка „Гражданска отговорност“ и удостоверение за платена застрахователна
премия; постановление за възлагане на недвижим имот от 22.01.2018г. на ЧСИ
Татяна Кирилова с район на действие ОС-Плевен, рег.№815 на КЧСИ; справка от
имотен регистър на служба по вписвания – Никопол; справка от имотен регистър на
служба по вписвания – Плевен; заявление от Г.П.Ц. до „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД от 03.10.2019г. и разпечатка от ТР за актуалното състояние на
„Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, документ за платена държавна такса,
пълномощно и копие от молбата с копие на приложените писмени доказателства за
връчване на ответника.
Направено е
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която отговори на
въпросите:
Какъв е размерът
на неплатените месечни вноски по лизинговия договор в евро и лева за периода от
05.06.2018г. до 22.11.2018г. и датата на връщане на автомобила?
Какъв е размерът
на натрупаните неустойки по раздел IV, т.6.1 от
лизинговия договор, считано от първия ден на забавата – 06.02.2018г. до
22.11.2018г. – датата на връщане на автомобила в евро и лева?
Какъв е размерът
на неустойката по раздел XI, т.3 от
лизинговия договор в евро и лева?
Какъв е размерът
на застраховка „ПЪЛНО КАСКО“ по договора, който остава да бъде заплатен от
ответника?
Какъв е размерът
на застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ по договора, който не е заплатен от
ответника?
С разпореждане
№396/08.07.2020г., съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се
изпрати препис от ИМ и приложенията на ответника. За разпореждането на съда
ответника е бил уведомен на 11.07.2020г.
С
вх.№1724/11.08.2020г. е получен писмен отговор от ответника.
В отговора
ответника сочи, че исковата молба е допустима и частично основателна. Сочи, че не оспорва претенциите на ищеца
за сумата от 1832.70евро, представляваща дължима цена по лизинговия договор за
периода от 05.06.2018г. до 22.11.2018г., както и законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба.
Ответника изцяло
оспорва претенцията на ищеца за неустойки. Заявява, че не е налице условието за
„пълно неизпълнение на договорно задължение“. Излагат се доводи, че ответника
действително е заплащал част от вноските със закъснение поради финансови
затруднения, които твърди, че били известни на ищеца. Твърди, че през времето,
през което е действал договора от ищеца били начислявани неустойки за забава,
но при изплащане на съответната вноска от ответника се твърди, че неустойките
били приспадани. Допълва, че с ищеца водили преговори за подписване на
споразумение, условията по което се припокривали с настоящата искова молба,
поради което ответника твърди, че отказал да го подпише. Твърди още, че не е
имала намерение да прекратява договора за лизинг, а инициативата за това била
на ищеца поради това, че намерил друг купувач за автомобила. Ответникът твърди,
че липсва условието за пълно неизпълнение на договорно задължение, поради което
изтъква, че няма как да се ангажира отговорността на ответника за лихви.
Допълва, че автомобилът е върнат в перфектно състояние и веднага продаден на
друг купувач. В заключение сочи, че закъснението на вноските от нейна страна се
дължи на независещи от волята на ответника причини, който факт сочи, че бил
известен на ищеца по време на цялото действие на договора. Моли съда да
отхвърли исковата молба в частта за претендираната неустойка.
От ответника не
се представят писмени доказателства.
От ответника не
се възразява по искането на ищеца за допускане на експертиза.
Не са направени
доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и изготвената експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:
Безспорно в хода
на процеса се установи, че на 30.07.2015г. „Лизингова къща София лизинг“ЕАД
сключило лизингов договор №40887 с Г.Ц., като по силата на договора на Ц. било
предоставено ползването на автомобил марка „Пежо“, модел 508 ACTIVE 2.0 HDI/140 FAP BVM6 BUSINESS с ДК№СВ84-19АН, шаси №VF38DRHF8EL039720, подробно индивидуализиран в Приложени №1 към лизинговия договор и
приемо-предавателния протокол към него. Положеният в договора подпис на
ответника не е оспорен в производството.
Съгласно раздел VII Б, т.1 във връзка с раздел IV,
т.3 и т.5 от посочения договор и погасителния план за лизингополучателя
възникнало задължението да изплаща точно и в срок лизинговите вноски, всяка
една в размер на 305.45 евро, в срок до първо число на всеки нов месец.
Съгласно раздел IV, т.6.1 от
договора в случай на забава в плащането от лизингополучателя повече от пет дни,
същият дължал неустойка в размер на 1% за всеки ден забава. Договорът бил
сключен за срок от 60 месеца, съгласно раздел V,
т.1 от същия, като съгласно раздел IV, т.3 първата
месечна вноска била дължима до 05.08.2015г., а последната до 05.07.2020г.
Представен е и погасителен план. Наред с това за всяка година от лизинговия
период, лизингодателят сключвал за своя сметка застраховки „Пълно каско“ и
„Гражданска отговорност“ за автомобила предмет на лизинга.
На 30.07.2015г.
автомобилът бил предаден на лизингополучателя, което е видно от представения
приемо-предавателен протокол към лизингов договор №40887/30.07.2015г.
Установи се, че
по договора постъпили плащания, като била внесена първоначалната вноска в
размер на 4450.73 евро и били внесени останалите вноски до тридесет и
четвъртата месечна вноска включително, която била дължима за месец май 2018г.
Вноските от месец февруари 2018г. до месец май 2018г. били платени със закъснение
на 20.07.2018г. След 20.07.2018г. ответницата Ц. не извършила плащания по
договора, но продължила да ползва лизинговата вещ.
Установи се
също, че лизингополучателят върнал автомобила на 22.11.2018г., за което бил
съставен приемо-предаватален протокол, но Ц. не заплатила задълженията си по
договора. Към датата на връщане на автомобила Ц. дължала вноски за месеците
юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2018г., неустойки за забава в
плащането на лизинговите вноски, премии за застраховки „Пълно каско“ и
„Гражданска отговорност“ за 2018г.
Представена е и
справка за дължимите от Ц. суми на дружеството ищец в евро и лева.
В раздел IX, т.1 от лизинговия договор сключен между страните е
предвидено, че при неплащане на лизингова вноска или друго дължимо плащане от
страна на лизингополучателя, включително такова за ремонт, дължимо на
оторизиран сервиз или негов подизпълнител повече от 30 дни от датата на падежа,
лизингодателят имал право да развали едностранно договора, без да даде срок. В
тази връзка от името на лизингодателя било изпратено нарочно писмо
изх.№1520/20.09.2019г. до Ц., с което тя била поканена да изплати задълженията
си, натрупани по силата на сключения лизингов договор. С писмото на основание
раздел XI, т.1, б.Ж от лизинговия договор, Ц. била уведомена,
че договора за лизинг между нея и ищеца по настоящото дело бил развален по
нейна вина. Това писмо било получено от Ц. на 02.10.2019г., от която дата
договора се считал за развален. В отговор на посоченото писмо, Ц. изпратила до
„Лизингова къща София лизинг“ ЕАД писмено заявление от 03.10.2019г., в което
изрично признавала, че договора е развален и неоспорва претенцията на
дружеството за получаване на неустойка във връзка с предсрочното прекратяване
на договора, но въпреки това тя не заплатила задълженията си към дружеството.
За установяване
точния размер на дължимите суми е допусната, неоспорена от страните и приета от
съда съдебно-счетоводна експертиза. От заключението по допуснатата ССЧЕ се
установява, че общата начислена и неплатена сума по лизингов договор
№40887/30.07.2015г. възлиза на 10153.70 евро и 309.34лв., от които неплатени лизингови вноски в размер на 1832.70
евро с левова равностойност 3584.45лв. за периода от 05.06.2018г. до
22.11.2018г. (дата на връщане на автомобила), неустойка в размер на 3050.97 евро с левова равностойност
5967.19лв. поради забава в плащанията на
вноските от месец февруари 2018г. до месец ноември 2018г., неустойка в размер на 20% от лизинговата цена по договора в размер
на 4851.60 евро с левова равностойност 9488.90лв., неплатени застрахователни премии по застраховка „Пълно каско“ в
размер на 418.43 евро с левова равностойност 818.38лв. – остатък от вноските за периода 06.08.2018г. до 05.08.2019г.
съгласно застрахователна полица №18-0300/30358002539 на ЗАД“Алианц България“ и
Удостоверение за платена застрахователна премия, 309.34лв. за застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 03.08.2018г.
до 02.08.2019г. съгласно застрахователна полица №BG/01/118002004964
на ЗАД“Алианц България“ и Удостоверение за платена застрахователна премия.
От така приетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Договорът за
лизинг е договор за ползване на вещ, а не прехвърлителна сделка, за разлика от
договора за покупко-продажба. Разпоредбата на чл.
342, ал. 3 ТЗ дава възможност страните да уговорят лизингополучателят да
придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, като в този
случай лизинговият договор (в двете му разновидности - оперативен и финансов)
съчетава елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба. В
конкретния случай също в раздел VI от договора е
предвидена такава клауза, но са посочени и условия за осъществяването й.
Страните по
договора са били в облигационни правоотношения, като ищецът предоставил за
ползване на ответника в уговорените срокове лек автомобил с индивидуализиращи
белези, описани в договора, а от своя страна ответникът се задължил да ползва
автомобила, като ежемесечно погасява вноските по финансовия лизинг. Положеният
в договора подпис на ответника не е оспорен в производството, поради което
съдът приема, че ответникът е признал наличието на облигационна връзка с ищеца.
Следва да се
посочи, че в подписания между страните лизингов договор е предвидено изрично
при какви обстоятелства се поражда правото на лизингодателя да развали
договора. Съгласно т.1 от раздел IX от лизинговия
договор при неплащане на лизингова вноска или друго дължимо плащане от страна
на лизингополучателя, включително такова за ремонт, дължимо на оторизиран сервиз
или негов подизпълнител повече от 30 дни от датата на падежа, лизингодателят
има право да развали едностранно договора, без да даде срок. В тази връзка по
делото се уста нови, че от името на лизингодателя е изпратено нарочно писмо
изх.№1520/20.09.2019г. до Ц., с което тя била поканена да изплати задълженията
си, натрупани по силата на сключения лизингов договор. С писмото на основание
раздел XI, т.1, б.Ж от лизинговия договор Ц. е уведомена, че
договора за лизинг между нея и ищеца по настоящото дело е развален по нейна
вина. Това писмо е получено от Ц. на 02.10.2019г., от която дата договора се
счита за развален. В отговор на посоченото писмо Ц. не е възразила, но е изпратила до „Лизингова къща София лизинг“
ЕАД писмено заявление от 03.10.2019г., в което изрично признавала, че договора
е развален и неоспорва претенцията на дружеството за получаване на неустойка
във връзка с предсрочното прекратяване на договора, но не заплатила
задълженията си към дружеството, а още шест месеца ползвала лизинговата вещ без
да плаща вноски. От тук и за съда извода, че е налице условието за „пълно
неизпълнение на договорно задължение“. Доводите наведени от ответницата, че
действително е заплащал част от вноските със закъснение поради финансови
затруднения, за които твърди, че били известни на ищеца съдът намира за
неотносими към този спор. Финансовите затруднения не освобождават Ц. от
отговорност, тъй като липсата на парични средства, съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗД
не представлява такова основание за освобождаване на длъжник от отговорност.
Ищецът е бил в
правото си и да откаже на ответницата подписването на споразумение при условия,
които според ответницата покривали настоящата искова молба, тъй като договора
за лизинг няма транслативен ефект и независимо от сключените застраховки риска
е за лизингодателя, а не за ответницата, която ползва вещта.
По делото остана
недоказано и друго твърдения на ответницата за това, че нямала намерение да
прекратява договора за лизинг, а инициативата за това била на ищеца поради
това, че намерил друг купувач за автомобила. В тази връзка следва да се посочи,
че намеренията на ответницата нямат правна основа, а са само твърдения за
бъдещо нейно поведение. Тя дължи връщане на вещта в състояние за употреба
съобразно клаузите на договора, тъй като е неизправна страна по облигационното
отношение. Наред с това лизингодателят не е развалил договора по-рано, т.е. веднага
след изтичане на тридесетдневния срок по раздел IX, т.1, а е направил отстъпки и компромис на
лизингополучателя, като е изчакал плащанията му в период от шест месеца, през
който Ц. не е заплащала лизинговите вноски, а е ползвала вещта и едва след този
период, ищецът е счел, че е налице основание за неговото прекратяване и връщане
на вещта.
Поради изложеното,
съдът намира обективно, кумулативно съединени искове по чл.124, ал.2 от ГПК,
чл.345 от ТЗ във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД за основателни и в тази връзка ответницата следва да бъде осъдена да ги
заплати на ищеца изцяло съобразно исковата молба и заключението на ВЛ.
По разноските:
Съдът, като взе
предвид изхода на спора, намира, че на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната
разноски в настоящото производство съгласно приложения списък на разноските в
общ размер на 1683.83лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.124, ал.2 от ГПК във връзка с чл.345 от ТЗ, чл.232, ал.2 от ЗЗД,
чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД Г.П.Ц., ЕГН********** *** да заплати на
„ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ЕАД, ЕИК121218170 със седалище и адрес на
управление в гр.СОФИЯ, бул.“БОТЕВГРАДСКО ШОСЕ“№459 представлявано от Румен
Андреев Русинов, Валентин Величков Таков и Надя Иванова Божкова (заедно и
поотделно) чрез пълномощника юк П.П. сума в общ размер на 10153.70 евро, от
които неплатени лизингови вноски в
размер на 1832.70 евро с левова равностойност 3584.45лв. за периода от
05.06.2018г. до 22.11.2018г. (дата на връщане на автомобила), неустойка в размер на 3050.97 евро с
левова равностойност 5967.19лв. поради забава
в плащанията на вноските от месец февруари 2018г. до месец ноември 2018г., неустойка в размер на 20% от
лизинговата цена по договора в размер на 4851.60 евро с левова равностойност
9488.90лв., неплатени застрахователни
премии по застраховка „Пълно каско“ в размер на 418.43 евро с левова
равностойност 818.38лв. – остатък от
вноските за периода 06.08.2018г. до 05.08.2019г. съгласно застрахователна
полица №18-0300/30358002539 на ЗАД“Алианц България“ и Удостоверение за платена
застрахователна премия; 309.34лв. за
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 03.08.2018г. до
02.08.2019г. съгласно застрахователна полица №BG/01/118002004964 на ЗАД“Алианц България“ и
Удостоверение за платена застрахователна премия и законната лихва върху всички
искове считано от подаване на исковата молба – 21.02.2020г. пред СРС до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.78,
ал.1 от ГПК ГПК Г.П.Ц., ЕГН********** да заплати на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ
ЛИЗИНГ“ЕАД, ЕИК121218170 разноски в общ размер на 1683.83лв., от които
811.62лв. – държавна такса, 250лв. – депозит за ВЛ, 200лв. – допълнителен
депозит за ВЛ, 122.21лв. транспортни разходи на ВЛ и 300лв. юрисконсулско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да
тече за страните от датата на получаването му пред Окръжен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: