Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 255
гр. Русе, 02.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI - ти състав, в открито
заседание на 19 септември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВА адм.
дело № 435 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 405, във връзка с чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Общински детски център за култура и
изкуство при Община Русе, представлявано от Ю.С.Е., против задължителни
предписания по т. т. 6 – 11, дадени по реда на чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ от
С.М.Л., на длъжност Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе (ДИТ
– Русе) и Д.З.Д., на длъжност Инспектор в ДИТ – Русе, материализирани в Протокол за извършена проверка № ПР2325171 от 20.07.2023 г., относно изплащане на
основание чл.
215, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл. 20, ал. 1, във връзка с чл.
15, ал. 1, във връзка с Приложение № 2 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина на командировъчни разходи на
три лица, служители на жалбоподателя – Н.Н.Г., на длъжност „Хореограф“, Т.П.В.,
на длъжност „Преподавател танцово изкуство“ и А.И.И., на длъжност „Преподавател
танцово изкуство“, за периода на командироване от 21.06.2023 г. до 26.06.2023 г.
в Гърция в размер на 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари, без
дните за пътуване и за дните за пътуване – 2 дни.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на обжалваните задължителни предписания като дадени при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие
с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Претендира се съдът да отмени оспорените предписания.
Не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител,
счита същата за неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Н.Н.Г. счита жалбата за
неоснователна.
Заинтересованата страна Т.П.В. счита жалбата за
неоснователна.
Заинтересованата страна А.И.И.
счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема за установено следното:
По фактите
На 05.07.2023 г., по
работни места и на 13.07.2023 г., по документи в ДИТ – Русе, от служители в ДИТ
– Русе била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство в Общински детски център за култура и изкуство, със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Околчица“ № 9, представлявано от Ю.С.Е. –
директор, с предмет на дейност: други развлекателни дейности, некласифицирани
другаде. В проверката взели участие Ю.С.Е. - директор и Д.Г.П. - гл.
счетоводител.
От събраните по приобщената към делото
административна преписка писмени доказателства служителите в ДИТ – Русе приели
за установено, че работодателят Общински
детски център за култура и изкуство при Община Русе е командировал със Заповед
№ 4 от 19.06.2023 г. (л. 14 от преписката) три лица, негови служители: Н.Н.Г.,
на длъжност „Хореограф“, Т.П.В., на длъжност „Преподавател танцово изкуство“ и А.И.И.,
на длъжност „Преподавател танцово изкуство“ за периода 21.06.2023 г. - 26.06.2023
г. в Гърция, като на проведена среща с родители на ФА “Русчуклийче“ на
08.05.2023 г. било взето решение за поемане
на разходите на тримата ръководители на състава от родителите на децата,
като тези разходи следвало да бъдат разделени по равно между всички деца (л. л.
9 и 10 от преписката). В приложената по преписката заповед за командироване
било разпоредено, че трите лица като ръководител и помощници ръководители на
групата са без право на командировъчни средства за посочения период 21.06.2023
г. - 26.06.2023 г. до Паралия Гърция за участие в международен фолклорен
фестивал, тъй като пътните и нощувките
се поемат от организаторите на пътуването – родителите на пътуващите деца по
равно.
При така установените от служителите в ДИТ -
Русе данни, при извършената проверка били констатирани следните нарушения по т.
т. 6 – 11, вкл.,
а именно, че не са изплатени командировъчни разходи за периода на
командироването на посочените лица в размер на 30 на сто от размера на
полагащите се дневни разходи без дните на пътуване - нарушение на чл. 215, ал. 1
от КТ, във връзка с чл. 20, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1, във връзка с Приложение № 2 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина и че не са изплатени
командировъчни за дните на пътуване - 2 дни - нарушение на чл. 215, ал. 1 от КТ,
във връзка с чл. 15 ал. 1, във връзка с Приложение № 2 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина.
За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, контролният орган дал следните задължителни предписания на работодателя в т. т. 6 - 11,
вкл.: да се изплати за дните на командироването, без дните на пътуване 30 на
сто от размера на полагащите се дневни пари и командировъчните разходи за 2 дни
на пътуване на посочените три лица. Срокът за изпълнение на същите бил до
31.08.2023 г. (л. л. 1 – 5 от преписката).
Протокол за
извършена проверка № ПР2325171 от 20.07.2023 г., в който са обективирани предписанията по т. т. 6 –
11, вкл., оспорени в настоящото производство, е връчен на представляващия
работодателя на 21.07.2023 г. (л. 5 от преписката).
Жалбата срещу
цитираните предписания е депозирана директно пред АдмС – Русе на 24.07.2023 г.
(л. 2 от делото).
Пред служителите на ДИТ – Русе, в хода на извършваната проверка,
работодателят е представил освен горецитираните писмени доказателства – заповед
за командироване и решение за поемане на разходите на тримата ръководители на
състава от родителите на децата, още и други документи, като Статут на Общински
детски център за култура и изкуство – Русе (л. л. 21 – 23 от преписката), Правилник за вътрешния трудов ред, Вътрешни
правила за работната заплата (л. л. 25 – 42 от преписката), както и писмени
обяснения, изготвени от гл. счетоводител и директора на ОбДЦКИ (л. 24 от
преписката).
Съгласно чл. 1 от Статут
на Общински детски център за култура и изкуство – Русе, последният урежда
дейността, управлението и финансирането на Общински детски център за култура и
изкуство, наричан по-долу за краткост ОбДЦКИ. Според чл. 2 от този статут, ОбДЦКИ
е бюджетно звено
при Община Русе - „Други дейности
по икономиката“ за организиране на детски и младежки извънкласни дейности и
клубни форми, което се създава, преобразува и закрива с решение на Общински
съвет - Русе. Съгласно чл. 12 от Статута, ОбДЦКИ има статут на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
В дадените писмени обяснения се сочи, че ОбДЦКИ осъществява дейността си на база
гласуван от Общинския съвет бюджет за всяка отчетна година /01.01. – 31.12./.
Бюджетните средства, които се гласуват са по съответни параграфи.
Целесъобразността на извършваните разходи се контролира от финансов контрольор
и вътрешен одит. ОбДЦКИ няма право да извършва плащания/разходи, които не са
регламентирани в параграфите. Сочи се, че за отчетната 2023 г. са предвидени разходи за командировки в
страната по параграф 1051 в размер на 1 200 лв. ОбДЦКИ няма предвидени
разходи за командировка в чужбина, които се отчитат по параграф 1052. В
годините назад не са били предвиждани средства за командировки в чужбина,
защото не е присъщо за дейността на ОбДЦКИ. Всички международни изяви на
формациите към ОбДЦКИ са организирани от родителите на децата, участващи във
формациите и разходите по тях са били поемани от родителите /включително и за
художествените ръководители/. Посочено е още, че за да се отпуснат средства за
разходи за командировка в чужбина трябва да има мотивирана обосновка до м.
септември на текущата година, когато се изготвя проекто-бюджета за следващата
година, която да включва Покана за международната изява, страната, в която ще
се проведе, дати, на които ще се проведе и колко дни ще бъде. Тогава ОбДЦКИ
може, съгласно Наредбата за командировките в чужбина, да сметне какви средства
ще са необходими и да поиска от Общинския съвет да се гласуват средства по този
параграф. Към обясненията било приложено копие на гласуван Бюджет на ОБДЦКИ за
2023 г.
Липсват данни по
преписката, видно и от протокола за извършена проверка, тези обяснения и
приложеното към тях писмено доказателство, да са били обсъдени от служителите
на ДИТ – Русе, не е било обсъдено и обстоятелството, макар и посочено в
протокола, за поемане на разходите на тримата ръководители на състава от
родителите на децата, защо служителите на ДИТ – Русе са счели последното, а и
изложените в писменото обяснение факти и обстоятелства, за ирелевантни към
правния спор и към задължението на работодателя за изплащане на командировъчни
разходи в конкретния казус.
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, който създава задължения за жалбоподателя, и който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба
на чл. 405 от КТ. Оспорващият е адресат на акта, с който за него са разпоредени
задължения, поради което е непосредствено и неблагоприятно засегнат от акта и
има правен интерес от оспорването. Жалбата до съда е подадена чрез
административния орган в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Така оспорените
задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ на ДИТ - Русе по своята правна
същност и по дефиниция представляват принудителни административни мерки и имат
характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.
Следователно прилагането на ПАМ и съответно издаването на задължителните
предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, следва да е съобразено с изискванията на
АПК.
Задължителните
предписания изхождат от длъжностни лица на Дирекция “Инспекция
по труда” – Русе – главен инспектор и инспектор, поради което са
наложени от материално и териториално компетентен контролен орган на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, в рамките на нормативно регламентираните му
правомощия по чл. 21 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, във връзка с чл.
399 и чл.404, ал. 1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на
законодателството, свързано с държавна служба, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по
труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни
административни мерки - да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията-ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране на работниците и служителите по този кодекс и по ЗИКРСМПГПЕД,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труда.
Следователно
законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ
по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, е наличието на нарушение/нарушения на трудовото
законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от
контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.
Протоколът, обективиращ оспорените
предписания, е издаден в писмена форма като формално съдържа както фактически,
така и правни основания за издаването му.
Според съда, обаче, предписанията се
явяват дадени при допуснати съществени нарушения на административнипроизводствените
правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон, както и до
несъответствие с целта на закона.
В конкретния казус дадените
преписания се отнасят до това ОбДЦКИ да изплати за дните на командироването, без
дните на пътуване 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари и
командировъчните разходи за 2 дни на пътуване на посочените в предписанията три
лица – негови служители.
Безспорно ОбДЦКИ се явява
работодател, има и качеството на второстепенен разпоредител на общински
бюджетни средства, като осъществява дейността си въз основа на приет с нарочно
решение на Общинския съвет – Русе бюджет - Решение № 1270 от 16.03.2023 г. (л.
л. 4 и 5 от делото). В така одобрения бюджет не са предвидени средства за
разходи за командировки в чужбина - параграф 1052. Такъв разход не е предвиден
и в новоприетия бюджет на Община Русе с оглед на новопредставените
доказателства.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя довода на жалбоподателя относно незаконосъобразността на
оспорените задължителни предписания, предвид събраните по делото писмени
доказателства - одобрена план сметка за бюджет 2022 г., дейност 898 и начален
план местни дейности, утвърден с Решение № 1270 по Протокол № 46 от 16.03.2023 г.
на ОбС - Русе (л. л. 4 и 5 от делото), данните за липса на приет Закон за
държавния бюджет, респ. липсата на предвидени средства за командировки в
чужбина, отнесени към изискването на разпоредбата на чл. 128 от Закона за
публичните финанси да не се допуска извършването на разходи, натрупването на
нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и
започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет
на общината, както и че съгласно чл. 98, ал. 1 от Закона за публичните финанси
в хипотезата на липса на приет държавен бюджет
разходите се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия
период на предходната година, и при спазване на фискалните правила по този
закон. Ето защо, изплащането на такива командировъчни би било нарушение на
финансовата дисциплина, което може да доведе до санкции на съответните
служители, които са допуснали изплащането. Относима към настоящия случай е и
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, която гласи, че средствата за командировки и
специализации в чужбина за ведомствата, чиито ръководители са разпоредители с
бюджет, се определят при утвърждаване на бюджетите им за съответната година.
Средствата за командировки и специализации в чужбина на общините се определят
от общинските съвети при приемане на годишните им бюджети. Така при изготвяне на процесните
предписания, в съответствие със задълженията на административния орган, не са
били съобразени всички материалноправни норми, относими към конкретния казус.
Освен това и
изплащането на командировъчни в указания срок за изпълнение ще доведе до
нарушаване на финансовата дисциплина и до съответни санкции, предвид приетото решение
на родителите разходите на ръководителите - хореограф и преподаватели да бъдат
поети от тях, факт, който е посочен от контролния орган, но не е обсъден от
него, защо го приема за ирелевантно обстоятелство към дължимостта от страна на
работодателя на командировъчни разходи в полза на командированите лице в
конкретния казус.
Основателно се явява
възражението на жалбоподателя, че изпълнението на предписанията ще доведе до
неоснователно обогатяване на посочените три лица, след като разходите им са
вече покрити. В случай че разходите, свързани с командироването на тези лица,
действително са заплатени предварително от организаторите на пътуването - родителите
на децата от ФА „Русчуклийче“, то работодателят не дължи изплащането на
описаните командировъчни пари. А явно
това е сторено именно поради липса на предвидени средства в бюджета на ОбДЦКИ
при Община Русе, липса на приет общински бюджет и съответно ЗДБ.
Но дори и да се
приеме, че работодателят дължи дневни пари по чл. 15, ал. 1 от наредбата, то
тогава техният размер е бил неправилно определен от контролния орган досежно
предписанията по т. 6, т. 8 и т. 10 на основание чл.20, ал. 1 от наредбата,
която разпоредба гласи, че когато приемащата страна осигурява пълен пансион в
натура, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите
се дневни пари. В случая, от данните по делото се установява, че настаняването
в хотела в Паралия Катерини, Гърция е било тип „полупансион“, включващ нощувка,
закуска и вечеря, като не са били налице и останалите условия на цитираната
разпоредба – случаят не касае приемаща страна, която осигурява пълен пансион в
натура. Отделно изпращатата страна е
ползвала услугите на трето изпращащо лице-сдружение ФА Русчуклийче при
ОДЦКИ-Русе , което е взело решение как
да бъдат сктуркрирани и изплатени дневни и пътни, т.е да бъдат покрити от
сдружението, по финансовата част, включваща транспорт, разходи за целия
престой- закуска е вечеря.,т.е. налице са обстоятелства, които обосноват безспорния
и категоричен извод за липсата на допуснати от страна на жалбоподателя
нарушения на трудовото законодателство, по-конкретно на чл. 215, ал. 1 от КТ, във
връзка с чл. 20, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1, във връзка с Приложение № 2 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина и на чл.215, ал. 1 от КТ, във
връзка с чл.15 ал. 1, във връзка с Приложение № 2 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина.
Така, всъщност
задължителните предписания по т. т. 6 - 11 са
дадени при неизяснена и непълна фактическа обстановка. Макар и на контролните
органи да са били представени данни досежно приетото от родителите решение,
последните да поемат разходите на ръководителите на състава, както и че в
приетия общински бюджет не са предвидени разходи за командировки в чужбина,
тези релевантни към правилното решаване на настоящия правен спор факти и
обстоятелства не са били съобразени в хода на проведеното административно
производство. Контролният орган е дал процесните предписания, без да изложи
конкретни мотиви за необходимостта от изпълнението им, съобразно конкретно
установени по случая факти и обстоятелства, които да обуславят приложимостта на
съответните законови разпоредби. Допуснати са съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила, довели и до неправилно приложение на
материалния закон – основания за отмяна на предписанията по чл. 146, т. 3 и т.
4 от АПК.
Оспорените
предписания се явяват дадени и в несъответствие с целта на закона – основание
за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК. Това е така, тъй като целта на закона е чрез
изплащане на командировъчни пари да се компенсира работника или служителя за
направените от него разходи при командироването му. В случая това е било направено,
като разходите във връзка с процесната командировка са били поети от родителите
на децата на танцов състав „Русчуклийче“. При изплащане на командировъчни пари,
в изпълнение на дадените предписания, би се стигнало до неоснователно обогатяване
на служителите, тъй като те вече са получили парични средства за компенсация на
разходите им, още повече че липсват конкретни мотиви за определянето им, като
възлагането на разходите вече е направено с оглед нормата на чл.4 ал.1 от
наредбата на предприятието с нестопанска цел
ФА „Русчуклийче, което е допустимо .
С оглед дадения срок
за изпълнение по оспорения адм.акт са неотносими възраженията на ответника ,че
е можело и е било необходимо да се внесат корекции в бюджета на общинското
предприятие пред кмета, респ.ОбС-Русе
Гореизложеното
води до извод, че предписанията по т. т. 6 - 11 се явяват незаконосъобразни и
необосновани и като такива подлежат на отмяна.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 405 от КТ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Общински детски център за култура и изкуство при Община Русе, представлявано от
Ю.С.Е., задължителни предписания по т. т. 6 – 11, дадени по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от С.М.Л., на длъжност Главен инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда“ – Русе и Д.З.Д., на длъжност Инспектор в ДИТ – Русе, материализирани в Протокол за извършена проверка № ПР2325171 от 20.07.2023 г.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Върховен административен съд.
Съдия: