Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 29.08.2023
град София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 с-в в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Е. Анастасова гр.
д. № 16808 по описа за 2018г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от М.С.И. с искане за допълване на Решение с № 260748/25.05.2023г. по
гр. дело № 16808/2018г. по описа на СГС, 9 с-в като съдът изрично впише в
диспозитива на съдебното решение, че сумите, които е признато за установено, че
се дължат, следва да бъдат изплатени по валутния курс на швейцарски франк към
евро, валиден към датата на усвояване на кредита, а именно 1 швейцарски франк =1.520407
евро
Ответната страна
по молбата „Ю.Б.” ЕАД не изразява становище по депозираната
молба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 с-в, след като обсъди
възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Молбата за допълване на постановено
съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма
волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен
спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. В този смисъл
предмет на производството е, не молбата с правно основание чл.250 ГПК, а
спорното материално правоотношение, по което не е налице формирана
правораздавателна воля. Молбата е процесуално допустима, наред с общите
предпоставки, и в случай, че е налице неразрешена от съда част от спорния
предмет, т.е. непълнота на съдебното решение.
При разглеждане на процесуалната допустимост на молбата за допълване на
съдебното решение, съдът приема следното: същата е подадена от активно
легитимирано лице – страна по делото, заинтересувана от допускане на
допълването. Молбата е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок, с
оглед което е допустима.
От фактическа и правна страна, следва
да се изложи следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Ю.Б.” Еад срещу М.С.И. при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, както и насрещни осъдителни искове
с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Доколкото съдът се е
произнесъл по цялото искане на молителя в депозираната от него насрещна искова
молба /л. 111 и сл./, то съдът намира, че не е налице правен спор, с
който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. Ето защо молбата се явява
неоснователна.
С оглед изложеното, Софийски градски съд, І ГО, 9 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от М.С.И., ЕГН **********,***, адв. В. молба по чл. 250 ГПК за допълване на Решение
с № 260748/25.05.2023г. по гр. дело № 16808/2018г. по описа на СГС, 9 с-в.
Решението може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: