№ 642
гр. София, 15.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110145377 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на Е. Г. В., ЕГН ********** лично и като майка и законен
представител на малолетната М. А. К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка – за
защита от домашно насилие, срещу А. Т. К., ЕГН **********.
В молбата се твърди, че молителката е живяла на съпружески начала с ответника и
имат общо дете с него. Детето живее с майката. Ответникът има лични контакти с детето,
което му се предава от дядото по м.л., тъй като има издадена огрА.чителна заповед спрямо
ответника по отношение на молителката. Така на 31.07.2021г. около 12.30 часа, според
уточняваща молба от 09.08.2021г. ответникът се намирал пред входа на блока, в който живее
молителката с детето. Тя и детето се прибирали, когато молителката била нападната от
ответника със обиди и закА. за побой, а именно: „Ще те убия, мършо; ще ти счупя главата;
ще се лее кръв!“. Молителката твърди, че била душена и това се случило в присъствие на
детето.
Ответникът, оспорва изнесените в молбата твърдения по отношение на актовете на
домашно насилие.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът А. Т. К. е баща на молителката М. К. и съжителствал на семейни
начала с молителката Е. В. (чл. 3 от ЗЗДН).
На 31.07.2021г. около 12.30 часа, пред входа на блока, в който живеят молителките,
ответникът е обиждал молителката Е. като я наричал мърша и се заканвал, че ще й счупи
главата и кръв ще се лее. Това се случило в присъствие на молителката М.. Неоспорим факт
е, че на процесната дата и час ответникът се е намирал на посоченото място.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
изложеното в уточнителна молба/л.20 от делото/, подкрепено и от свидетелските показА.я
на Георги Веселинов Велчев. Свидетелят не е очевидец, но пресъздава точно това, което му
1
е споделила молителката Е. и съвпада с изложеното в молбата. Декларацията по чл.9 ал.3 от
ЗЗДН не се възприема като доказателство, тъй като не съдържа дата, час на описА.я акт на
домашно насилие, поради което не може да се приеме, че този акт на домашно насилие се е
случил на 31.07.2021г., предвид съдържащите се данни по делото, че между стрА.те има
крайно влошени отношения, които периодично се обективират като актове на домашно
насилие. От свидетелските показА.я на Тодор Кирилов Стоянов става ясно, че по повод
детето е имало пререкА.я между стрА.те и е пристигнала полиция. Полицаите са изготвили
протокол за предупреждение и на двете стрА.. От доказателствата по делото е видно, че
ответникът не е упражнил физическо насилие над молителката Е., но е притеснил същата с
присъствието си пред входа на блока, където живее, макар уговорката да вземе детето им е
била да се случва на друго място и същото да се предава от бащата на молителката-св.
Георги Велчев. Очевидно стрА.те имат трудни и силно влошени отношения по повод
общото им дете М..
В закрито заседА.е на 10.08.2021 г., с оглед данните в молбата, съдът е издал
заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, като е наложил мярка по чл. 5,
ал. 1, т. 1 спрямо двете молителки и т. 3 предл.1 от ЗЗДН спрямо молителката Е..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на молбата за постановявне на мярка за защита по ЗЗДН
Молбата е подадена от лица по чл. 8 от ЗЗДН в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата по чл. 4, ал. 1, вр. чл. 2 от ЗЗДН
Съдът намира, че така описА.ят акт на домашно насилие е осъществен и счита, че
обективираното от ответника поведение е недопустимо от гледна точка на нравствеността и
съвременните виждА.я за човешко общуване, съгласно, които противоречията, независимо
от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на
аргументи, а не чрез агресивно и цинично поведение имащо за резултат психическо и
емоционално насилие. Употребата на такова насилие всякога е недопустимо и не може да
бъде толерирано по никакъв начин. При положение, че стрА.те по делото не се разбират и
не могат да преодолеят съществуващите между тях противоречия, същите би следвало да
потърсят помощ от компетентните за това оргА., но не и да се опитват да налагат позициите
си чрез принуда, независимо от нейното естество.
По вида на мярката за защита
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
стрА.те, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН).
Съдът намира, че спрямо ответника следва да бъде приложена посочената в чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т.5 от ЗЗДН мярка за защита, която ще създаде достатъчно гаранции за
пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. Тази мярка
съдът определи и като взе предвид, че от извършените актове на домашно насилие не са
настъпили за молителите значителни вредни последици за живота и здравето й.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието, а мярката по чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН ще помогне на ответника да
овладява емоциите си при осъществяване на определения режим на виждане с детето.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200.00 до 1000.00 лева.
Като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и че от същото не са настъпили
2
значителни вредни последици за живота и здравето на молителите, съдът счита, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в размер от 400.00 лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има и от двете стрА.. С
оглед изхода от делото и на основА.е чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът дължи на молителката
направените от нея по делото разноски в размер на 500.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без
уважение.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 50.00 лева, на
основА.е чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основА.е чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу А. Т. К., ЕГН **********
с адрес: гр.София, кв.Враждебна , ул.43, №2 като:
ЗАДЪЛЖАВА А. Т. К., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие, на основА.е чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН по отношение на Е. Г. В., ЕГН ********** и
малолетната М. А. К., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН А. Т. К., ЕГН ********** да посещава
специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие във Фондация
„Център отворена врата“ на адрес : гр.София, ж.к. Хиподрума, ул.Юнак, №24, ет.4, офис 1,
тел.0878.396.499 и 0876.974.944 .
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Т. К., ЕГН ********** , че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основА.е чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми оргА.те на прокуратурата.
НАЛАГА на А. Т. К., ЕГН ********** , на основА.е чл. 5, ал. 3 ЗЗДН глоба в размер
на 400.00 /четиристотин/ лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН ********** , да заплати по сметка на Софийския районен
съд, държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева на основА.е чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН ********** , да заплати на Е. Г. В., ЕГН ********** ,
направените разноски за производството в размер на 500.00 (петстотин) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Т. К. ЕГН ********** за присъждане на
разноски.
УКАЗВА на стрА.те, че издадената заповед за незабавна защита по делото спира да се
прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал.
3 от ЗЗДН, независимо от обжалването ѝ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7- дневен срок от
връчването му на стрА.те (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
стрА.те за сведение и изпълнение, както и на Фондация „Център отворена врата“ на адрес :
гр.София, ж.к. Хиподрума, ул.Юнак, №24, ет.4, офис 1, e-meil:***************@*******.***
.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4