Определение по дело №665/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е с правно основание чл.629, ал.2, във вр. с чл. 625 от ТЗ, а именно инициирано по молба на кредитор производство по несъстоятелност. Образувано е по повод депозирана молба от „А. М.” О., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д. К.№33, представлявано от управителите В.М.Н. и Г.К.В., против „А. – 08” Е., със седалище и адрес на управление гр. К.,бул. „Б.” № 4. .2, А.. В нея се твърди, че с влязло в сила съдебно решение № 48/16.05.2009 г., постановено по т. д. № 220/2008 год., П.ският окръжен съд е осъдил ответното дружество -длъжник „А. – 08” Е. – гр. К. да заплати на „А. М.” О. на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата в размер на 42 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 11.12.2008 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 1 294.01 лв., представляваща мораторна лихва за времето от изискуемостта на всяко едно отделно плащане до датата на подаване на исковата молба; и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 6 131. 76 лв., представляваща направените в производството разноски. Молителят твърди, че въз основа на влязлото в сила съдебно решÕние се е снабдил с изпълнителен лист и било образувано изп. д. № 593/2009 г. по описа на ЧСИ Т.К. с № 815 в КЧСИ, с район на действие-района на П.ския окръжен съд. Твърди също, че сумата по изпълнителното дело към момента на образуването му възлизала на 53 725. 77 лв.,както и че по изпълнителното дело било направено цялостно проучване на имуществото на длъжника, при което било установено, че той не разполага с имущество, въз основа на което да се удовлетвори вземането на взискателя. Обстоятелството, че длъжникът, „А. – 08” Е., гр. К., не обслужвал изискуемите си парични задължения по образуваното изпълнително дело обосновавало съмнения у кредитора в настоящото производство, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. С оглед на това кредиторът – „А. М.” О., Г. моли настоящата инстанция да обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на длъжника- „А. -08” Е., Г., да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност като назначи временен синдик и допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника. Молителят претендира и разноски.

Ответникът- длъжник „А.” Е., Г., уведомен при условията на чл.619, ал.1 от ТЗ, въпреки дадената му възможност не депозира отговор и не взема становище по основателността на депозираната молба.

Окръжният съд,след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Допустимостта на образуваното производство по несъстоятелност, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ДОПК, се обуславя от приложеното по делото заверено копие от уведомление № ИТ-001932/ 26.03.2012 г. на НАП, гр.София, Териториална дирекция, гр.П., офис Г., установяващо изискуемият се факт на уведомяване на Националната агенция по приходите.

От приложеното и приобщено към доказателствата по делото заверено копие от изпълнителен лист № 48/ 19.06.2009 г. се установява, че същият е издаден на основание чл.404 и сл. от ГПК въз основа на подлежащото на изпълнение решение № 48/16.05.2009 г., постановено по т.д.№220/2008 г. по описа на П.ския окръжен съд, с което „А.” Е., гр. К. е осъдено да заплати на „А. М.” О., Г. сумите: 42 000 лв., явяваща се неизплатена част от стойността с ДДС на доставен бетон съгласно фактура № */ 15.10.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 11.12.2008 г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД сумата в общ размер 1 294.01 лв.,явяваща се лихва за забава, както следва : 216.41 лв. върху сумата от 7 800 лв. по фактура № */08.10.2008 г. за периода от 08.10.2008 г. до 11.12.2008 г.; 1 051.54 лв. върху сумата от 42 749.40 лв. по фактура № */ 15.10.2008 г. за периода 15.10.2008 г. до 11.12.2008 г.; 16.58 лв. върху сумата от 883.20 лв. по фактура № */29.10.2008 г. за периода от 29.10.2008 г. до 11.12.008 г. ; 9.48 лв. върху сумата от 505.20 лв. по фактура № */29.10.2008 г. за периода 29.10.2008 г.до 11.12.2008 г.; и на основание чл.78 от ГПК сумата в размер на 6 131.76 лв., явяваща се стойността на направените по делото разноски: 1 731.76 лв. – държавна такса; 4 200 лв. –адвокатско възнаграждение и 200 лв. - депозит за вещо лице.

По делото е прието като надлежно доказателство и заверено копие от удостоверение с изх.№ 11485/ 13.05.2012 г. на ЧСИ Т.К. с рег. № 815 на КЧСИ, от прочита на което се установява, че по молба на „А. М.” О. , Г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д. № 220/ 2008 г. по описа на П.ския окръжен съд, е образувано изпълнително дело № *0593/ 2009 г. срещу „ А.” Е., Г., за заплащане на сумата от 42 000 лв.- главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.12.2008 г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1 294.00 лв.- лихва за забава, сумата от 6 131.76 лв.-деловодни разноски, сумата от 4 300 лв.-адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство и сумата от 216 лв. за образуване на изпълнителното дело.

Изискано и прието по делото е и писмо с изх.№ 11-00-3106/19.05.2012 г. на НАП, гр.С., Териториална дирекция, гр.П., офис К., от което се установява, че в съответното поделение е депозирана от длъжника в производството „А.” Е., Г. Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО само за 2009 г., като такива няма подадени за 2010 г. и за 2011 г. Приложената към писмото Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО само за 2009 г. на дружеството длъжник е приета като надлежно доказателство по делото.

От извършената служебна справка в Търговския регистър по партидата на длъжника към датата на подаване на стоящата в основата на това производство молба, а и към датата на постановяване на съдебния акт се установява, че фигурира вписан само Годишен финансов отчет за 2008 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице съобразявайки приетата като доказателство Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2009 г., публикувания в Търговския регистър Годишен финансов отчет на дружеството-длъжник за 2008 г., въз основа на цитираните в предходни абзаци писмени доказателства, и при невъзможност за извършване на проверка на счетоводната документация, поради отсъствие по седалището и адреса на управление на офис на дружеството изобщо и поради невъзможност за откриване на управляващия и представляващ дружеството едноличен собственик и управител, е изготвило заключение, което съдът кредитира и което установява следното : Към 31.12.2008 г. задълженията на дружеството-ответник били в размер на 203 хил.лв., същото не преустановило дейността си, и към 31.12.2009г. реализирало загуба водеща до намаляване на собствения оборотен капитал, към 31.12.2010г. дружеството-ответник вече не отговаряло на принципа на „действащо предприятие", поради това че натрупало съществени загуби от минали години и просрочени задължения. От баланса към 31.12.2008 г.се констатирало, че задълженията със срок на издължаване към 31.12.2008 г. били в размер на 203 хил.лв. Длъжникът "А." Е. през 2008 г. реализирал счетоводна загуба в размер на 39 хил. лв., а през 2009г. текущата загуба вече била в размер на 7 107.65 лв., като получените приходи от дейността били в размер на 238 880.00 лв., а извършените разходи в размер на 245 987.65 лв. За 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в ТР не са вписани Годишни финансови отчети , а за 2010г. и 2011г. дружеството не подавало данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, макар че и в случай, че не е извършвало никаква дейност е следвало да подаде такива. В този смисъл вещото лице твърди, че е съществувала невъзможност за изплащане на текущи на дружеството задължения с текущите пасиви, натрупала се е задлъжнялост към кредитори, клиенти и доставчици; съществували данъчни и осигурителни задължения; дружеството било с просрочени плащания по издаден изп.лист, а нямало данни за осъществявана дейност. Към 31.12.2008г. - "А." Е. имало следната балансова структура: АКТИВИ -23 хил.лв., в това число -Дълготрайни материални активи в размер на 23 хил.лв.: Машини -13 хил. лв.;Съоръжения 10 хил.лв.;и Краткотрайни активи в размер на 146 хил.лв. - Парични средства -135 хил.лв. и Вземания от клиенти-11 хил.лв.; и ПАСИВИ- Собствен капитал (-34 хил.)лв.; Краткосрочни пасиви 203 хил. лв.в т.ч. : Задължения към доставчици-95 хил.лв.; Задължения към финансови предприятия - 39 хил.лв.; Задължения към НАП - за осигуровки - 19 хил лв.,от дължим данък -9 хил.лв. и Задължения към персонала- 41 хил.лв. Към 31.12.2008г. бързоликвидните активи били в размер на 146 хил.лв., краткосрочните задължения в размер на 203 хил.лв. Вещото лице твърди, че изготвените коефициенти за ликвидност показвали, че през 2008г. текущите пасиви не били достатъчни да покрият текущите задължения. През 2009 г. дружеството-длъжник реализирайки загуба в размер на 7 107.65 лв., влошило още повече показателите си, тъй като собственият капитал вече е бил (-41 хил.)лв., а през 2010 г. и 2011 г. няма данни изобщо да е осъществявана дейност.

Експертизата установява, че задължението на "А." Е. към"А. М." О. към момента на изготвяне на заключението е в размер на 70 148.02 лв., от които главница -42 000 лв.,лихва за забава до 11.12.2008 г. в размер на 1 2954.01 лв.,законна лихва от 12.12.2008 г. до 06.06.2012 г., вкл. , в размер на 16 206.25 лв.,деловодни разноски- 6 131.76 лв., адвокатско възнаграждение – 4 300 лв., и за образуване на изп.дело в размер на 216.00 лв. По цитираното дело няма извършено плащане от страна на длъжника в производството.

Изведените от вещото лице коефициенти на ликвидност към 31.12.2008г. са : Коефициент на обща ликвидност 0.72; Коефициент на бърза ликвидност 0.72; Коефициент на незабавна ликвидност 0.72; Коефициент на абсолютна ликвидност 0.66.; Коефициентът на задлъжнялост определя абсолютна финансова задлъжнялост /знаменателят(-34 хил.лв.) е отрицателно число/;Коефициент на финансова автономност (платежноспособност)-е отрицателна величина, т.е.съществуващите задължения не са обезпечени; Коефициент на рентабилност - отрицателни величини, тъй като финансовият резултат е загуба, т.е дружеството е декапитализирано. Към 31.12.2009г. и следващите години експертизата не може да изчисли коефициентите на ликвидност поради липса на счетоводни данни, но при анализ на отрицателния финансов резултат за 2009г. и липса на данни за осъществяване на дейност през 2010г и 2011г., както и поради натрупаните лихви по неплатени задължения експертизата счита, че показателите на ликвидност ще са под единица, което говорило за невъзможност да се обслужват текущите задължения с наличните краткотрайни активи.

Вещото лице приема, че началната дата на неплатежноспособността е 15.10.2008г. - датата на която е станала изискуема неизплатената част от паричното задължение към "А. М." О., произтичащо от търговска сделка, обективирана във фактура №*/15.10.2008г. за доставен бетон.

В този ход на констатации съдът изгради своето становище:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, а съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ такова производство се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора, или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В тази връзка, от направена справка в Търговския регистър се установява, че ответното дружество „А. -08” Е., както към деня на подаване на молбата за обявяване на неплатежоспособността му и откриване производство по несъстоятелност, така и към настоящият момент, е със седалище в Г.. С други думи, молбата е подадена до компетентния съд – съдът по седалището на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 613 ТЗ.

От обсъдените в предходен абзац писмени доказателства- изпълнителен лист № 48/19.06.2009г., издаден въз основа на подлежащото на изпълнение решение № 48/16.05.2009 г., постановено по т.д.№220/2008 г. по описа на П.ския окръжен съд и удостоверение с изх.№ 11485/ 13.05.2012 г. на ЧСИ Т.К. с рег. № 815 на КЧСИ, както и от заключението по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че молителят е кредитор на ответното дружество „А.- 08” Е., което има задължения към същия по изп.д. № *0593/2009 г. в размер към датата на изготвяне на заключението на в.л. от 70 148.02 лв.

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изходи от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от Търговския закон. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, като в алинея втора на посочения член е установена презумпцията, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. В тази връзка, от обсъдената по – горе съдебно – счетоводна експертиза се установи, че ответникът е спрял плащанията към „А. М.” О., Г., произтичащи от сключена между страните търговска сделка за доставка на бетон, обективирана във фактура № */15.10.2008 г.,задължението по която е станало изискуемо на 15.10.2008 г. Впрочем, експертизата установява също, че към 31.12.2008 г. дружеството –длъжник има задължения към държава‗а /към НАП/, съставляващи задължения за заплащане на осигуровки в размер на 19 хил лв., и задължение за даплащане на данък в размер на 9 хил.лв. Предвид изложеното, и на основание чл.608, ал.2 от ТЗ следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. Следва да се посочи, че установената от закона презумпция не е оборена в производството от ответника. Последният е призован в производството по реда и при условията на чл.619, ал.1 от ТЗ, тъй като по седалището и адреса на управление изобщо няма офис на дружеството, което обстоятелство обуславя правния извод, че същият е променил по смисъла на цитираната разпоредба адреса си на управление, без това надлежно да е отразено в ТР. От извършените служебни справки в ТР от съда и от вещото лице се установява, че няма вписване на подлежащите на вписване Годишни финансови отчети за периода след 2008 г., а от изисканата от НАП справка се установява, че дружеството-длъжник в производството не е подавало и изискуемите се по смисъла на чл.92 от ЗКПО годишни данъчни декларации за 2010 г. и 2011 г.

Впрочем, състоянието на неплатежоспособност на ответника се установява и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза. Съгласно същата, показателите за ликвидност на „А.” Е. към 31.12.2008г. са както следва : коефициент на обща ликвидност - 0.72; коефициент на бърза ликвидност - 0.72; коефициент на незабавна ликвидност - 0.72; Коефициент на абсолютна ликвидност - 0.66, т.е. всички посочени коефициенти са под единица. Съгласно експертизата въпреки, че към 31.12.2009г., а и към следващите години не можели да бъдат изчислени точните коефициенти за ликвидност поради липса на счетоводни данни, след извършен анализ на отрицателния финансов резултат за 2009г., липсата на данни за осъществяване на дейност през 2010г и 2011г., както и натрупаните лихви по неплатените задължения, вещото лице установява, че показателите на ликвидност и за следващия период са отново под единица, т.е. налице е невъзможност да се обслужват текущите задължения с наличните краткотрайни активи.

В тази връзка следва да се посочи, че краткотрайните активи се класифицират в четири групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 година), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най – ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценката на икономическото състояние на предприятието се формират посочените по – горе четири коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне към краткосрочните задължения /текущите задължения/ на определена част или на всички краткосрочни активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни активи (материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови средства и паричните средства) към краткосрочните (текущите) задължения, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, посочени по – горе, но не всичките. Разликата между коефициента на бърза ликвидност и коефициента на обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси. При коефициента на незабавна ликвидност се изключват и краткосрочните вземания, а коефициента на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните парични средства към текущите задължения. Следва да се посочи, че при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства, като част от него, които парични средства са най – динамичния показател, тъй като са най – ликвидни. Ето защо коефициента на абсолютна ликвидност, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приемат за помощни спрямо коефициента на обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал, т.е. включително с материалните запаси, краткосрочните вземания и краткосрочните финансови активи, които при реализирането им, което се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициента на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните /текущи/ задължения. За норматив при коефициента на обща ликвидност се приема коефициент „1”, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поеме плащанията по тях. В случая коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество към 31.12. 2008 г., видно от заключението по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза е 0.72. Ето защо, въз основа на коефициента на обща ликвидност – 0.72 (показващ съотношение между краткотрайни активи в размер на 146 хил.лв. и краткосрочни пасиви в размер на 203 хил.лв.), при норматив „1-ца”, при отрицателния финансов резултат за 2009 г. и при отсъствие на данни за осъществяване на дейност през 2010 г. и 2011 г., съдът приема, че не се оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ и длъжникът е в състояние на неплатежоспособност. В този аспект от извършената служебна справка в Агенция по вписванията, установяваща, че на името на длъжника няма вписано имущество, съдът констатира, че не налице и посочената в чл.631 от ТЗ, пречка.

По аргумент на чл.608, ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 15.10.2008г. - датата на която е станала изискуема неизплатената част от паричното задължение на длъжника „А.” Е. към "А. М." О., произтичащо от търговска сделка, обективирана във фактура № */15.10.2008г. за доставен бетон.

С оглед наличието на неплатежоспособност на ответника като основание за откриване на производството по несъстоятелност, съдът не обсъжда липсата или наличието на другото наведено основание- свръхзадълженост.

Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че следва да бъде обявена неплатежоспособността на „А. – 08” Е. Г., като бъде определена за начална дата на неплатежоспособността – 15.10.2008 г., както и следва да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството.

Следва да бъде назначен временен синдик на дружеството, а именно: Д.З.М.-И. от Г., ул. ”Х.А.” № 5, вх. “А”, ап. 12, с ЕГН *, включена в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производство по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със заповед на Министъра на правосъдието. На основание чл.661,ал.2 от ТЗ определя на временния синдик текущо възнаграждение в размер на 500 лв.

С молбата по чл.625 от ТЗ молителят е поискал обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството-длъжник, което по същество е искане за налагане на общ запор и възбрана.Следва така направеното искане в производството да бъде отхвърлено. В този смисъл следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.630, ал.1, т.4 от ТЗ, с решението си, с което обявява неплатежоспособността и открива производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, съдът допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, но не се налага обща възбрана и запор. Едва с обявяването на длъжника в несъстоятелност, съдът постановява налагането на обща възбрана и запор върху имужеството на длъжника (чл.711, ал.1, т.2 от ТЗ), тъй като с обявяването му в несъстоятелност се прекратява дейността на предприятието му и се пристъпва към осребряване на имуществото на длъжника с оглед удовлетворяване на кредиторите чрез получените при осребряването суми, разпределени по реда на чл.722 от ТЗ. Изхождайки от така очертаната цел на общата възбрана и запор съдът намира, че така както общо е поискана обезпечителната мярка, не може да бъде наложена с решението по чл.630, ал.1 от ТЗ. Следва да се посочи също, че такава се налага при решение по чл.630, ал.2 от ТЗ, какъвто обаче не е настоящият случай, тъй като съдът не е сезиран с искане да обяви длъжника в несъстоятелност. С решението по чл.630, ал.1 от ТЗ могат да се налагат само конкретни обезпечителни мерки върху конкретни активи на длъжника, но такива в случая не са поискани. Прочие в този смисъл и на основание чл.638, ал.1 от ТЗ следва да бъде спряно изпълнителното производство по изп.д. № *0593/2009 г. на ЧСИ Т.К. с рег. № 815 на КЧСИ, с район на действие – района на П.ския окръжен съд.

Следва на молителя да се присъдят направените по делото разноски в размер общо на 6 408.00 лв., от които 254 лева – държавна такса, ведно с банкова комисионна, 154 лева – разноски за вещо лице,ведно с банкова комисионна, и 6 000 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък на разноските на основание чл.621 от ТЗ, във вр. с чл.80 от ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал.1, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А. - 08” Е., със седалище – Г. и адрес на управление – Б. № 4. .2, ап. 12, с ЕИК *, с начална дата – 15.10.2008 год.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „А. - 08” Е., със седалище – Г. и адрес на управление – Б. № 4. .2, ап. 12, с ЕИК *.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „А. - 08” Е., със седалище – Г. и адрес на управление – Б. № 4. .2, ап. 12, с ЕИК *, Д.З.М.-И. от Г., ул. ”Х.А.” № 5, вх. “А”, ап. 12, с ЕГН *, при текущо възнаграждение в размер на 500 лв., като определя срок за встъпване – 3 дни от съобщението.

ОПРЕДЕЛЯ за дата на първото събрание на кредиторитена „А. - 08” Е., със седалище – Г. и адрес на управление – Б. № 4. .2, ап. 12, с ЕИК * – 06.08.2012 год. от 15.00 часа, което ще се проведе в зала № 1 на Окръжен съд – К., бул. ”Беломорски” № 48, . 3, при дневен ред: 1. изслушване доклада на временния синдик по чл.668, т.3 от Търговския закони; 2. избиране на постоянен синдик и 3. избиране на комитет на кредиторите.

СПИРА на основание чл.638, ал.1 от ТЗ, изпълнителното производство по изп.д. № *0593/2009 г. по описа на ЧСИ Т.К. с рег. № 815 на КЧСИ, с район на действие – района на П.ския окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ исканията на „А. М. О., със седалище и адрес на управление в Г.,У. Константинов» № 33, ЕИК *, за налагане на запор и възбрана върху цялото имущество на „А. - 08” Е., със седалище – Г. и адрес на управление – Б. № 4. .2, ап. 12, с ЕИК *.

ОСЪЖДА „А. - 08” Е., със седалище – Г. и адрес на управление – Б. № 4. .2, ап. 12, с ЕИК *, да заплати на „А. М. О., със седалище и адрес на управление - Г.,У. Константинов» № 33,ЕИК *, направените в производството разноски в размер на 6 408.00 лв.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и на незабавно изпълнение.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписването му в търговския регистър на основание чÙ.622 от ТЗ.

Решението подлежи на вписване и в книгата по чл.643в от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – П. в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

СЪДИЯ ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА :