В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, ХVI състав, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 2065 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по исковата молба на Г.П.В. ***, Пловдивска област, ***, ЕГН **********, и съдебен адрес *** адв.В.С.С.с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ответника Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/ за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически състояния – стрес, чувство на безпомощност и обреченост от поредното несправедливо опозоряване и опетняване, обида, огорчение и възмущение от незачитане на предходното съдебно решение, както и влошаване на здравословното състояние, настъпили в резултат на нищожно Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията, с което е установена и обявена «обявената» принадлежност на Г. В. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в периода от 14.10.2015 г. (когато решението на ответната комисия е публикувано и е станало публично достояние в България и чужбина) до завеждане на исковата молба - 01.07.2016 г., които ищецът оценява на 45 000 лева, ведно със законните лихви от 14.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна взема становище за неоснователност на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита, че исковата молба е процесуално допустима, а предявеният иск, разгледан по същество, е частично основателен по следните съображения:

В. е публична личност – през 1999 г. е избран за кмет на родното си с.Брестовица, Пловдивска област, в качеството му на независим кандидат. По повод кандидатура за местните избори в общ. Родопи, с Брестовица, с Решение № 18 от 25.10.2007 г. Комисията е обявила принадлежността му към структурите на ДС като съдържател на явочна квартира, вербуван през 1987 г. и снет от отчет 1991 г. Документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА са : картон обр. № 6; рег. дневник; писмо за унищожаване вх. № 821/04.05.1991 г.; доклад на МВР № RB202009-001-05/01-08-І-1869 от 18.10.1987 г. Решението не е било обжалвано, влязло е в сила и е произвело правно действие – установена е и е обявена принадлежността на В. към структурите на бившата ДС. Решението е станало известно на обществеността и чрез обсъждането му в пресата (л.18; л.62-64; л.96).

С второ решение - № 272 от 18.10.2011 г. – отново по повод кандидатурата на В. за кмет, Комисията „установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1“ от Закона въз основа на картони обр. № 4 – 2 бр. и вече посочените картон обр. № 6; рег. дневник; писмо за унищожаване вх. № 821/04.05.1991 г.; доклад на МВР № RB202009-001-05/01-08-І-1869 от 18.10.1987 г. Това решение също е станало повод за обществено обсъждане в пресата (л.18, л.19; л.107). Ищецът е сезирал и ЕСПЧ с жалба вх. № 20495/08 от 30.06.2008 г. Решението на административния орган е оспорено по съдебен ред и с слязло в сила съдебно решение - Решение № 274/10.01.2014 г. на Върховен административен съд, постановено по адм.дело № 14740/2012 г., е било отменено, като незаконосъобразно.

С трето решение – Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. – Комисията «обявява установената и обявена с влязло в сила решение № 18/25.10.2007 г. – кандидати за местни избори – 2007 г. – принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Г. В.» въз основа на същите и посочени по-горе доказателства - картони обр. № 4 – 2 бр., картон обр. № 6; рег. дневник; писмо за унищожаване вх. № 821/04.05.1991 г.; доклад на МВР № RB202009-001-05/01-08-І-1869 от 18.10.1987 г. Ищецът претендира нищожност именно на този административен акт.

С решението, чиято нищожност се претендира да бъде установена, Комисията е обявила « установената и обявена с влязло в сила решение № 18/25.10.2007 г. – кандидати за местни избори – 2007 г. – принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Г. В.». Като документи свързани с кариерното му развитие в ДС са посочени картони обр. № 4 – 2 бр., картон обр. № 6; рег. дневник; писмо за унищожаване вх. № 821/04.05.1991 г.; доклад на МВР № RB202009-001-05/01-08-І-1869 от 18.10.1987 г.

Обявяването му е по повод проверка на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 18 от Закона – кметове, зам. кметове, секретари на общини и общински съветници на община Родопи. От правна страна решението се основава на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Както се посочи по-горе, от представените по делото доказателства се установява, че по отношение на ищеца са постановени две други решения на Комисията, с които въз основа на същите документи, по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона, е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 - Решение № 18 от 25.10.2007 г. и Решение - № 272 от 18.10.2011 г. В Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. Комисията отново се позовава на картон обр. 4 и обр. 6; рег. дневник, писмо за унищожаване вх. № 821/04.05.1991 г.; доклад на МВР № RB202009-001-05/01-08-І-1869 от 18.10.1987 г. Сочи се и същото качество на В. ***, която е заемал от 1999 г. до 2002 г.

Следователно, въпросът за принадлежността на Г. В. към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е разрешен с влязъл в сила административен акт - Решение № 18 от 25.10.2007 г., тъй като това решение на Комисията не е оспорено, влязло е в сила и е породило своето действие. С него е постигната целта на закона – да се установи и да се обяви принадлежността му към структурите на бившата ДС.

Както сочи самата Комисията в сега оспорваното решение - „обявява установената и обявена” принадлежност. Качеството на лицето – кмет на кметство Брестовица, посочено в Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. и кандидат за кмет, в останалите две нейни решения, основаващо извършване на проверката не променя извода, че Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови ново решение по отношение едно и също физическо лице, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона – когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла.

Конкретният случай не е такъв. С влязло в сила решение на Комисията е установена и обявена принадлежността на В. към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, като въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, в едно и също негово качество – съдържател на явочна квартира е обявена вече установената и обявена принадлежност.

Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства. Постановеният при липса на материална компетентност, в случая и при превратно упражняване на власт, в пълен противовес с целта на закона, административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК.

Настоящият състав приема, че от нищожния акт, ищецът е претърпял описаните в исковата молба негативни изживявания. В обсъжданата насока е необходимо да се посочи, че във философията на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е заложена негативна обществена оценка на българските граждани, които са били сътрудници на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия. Поради това огласяването на принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, основано на нищожно административно решение, носи емоционален дискомфорт на засегнатото лице, накърнява доброто му име, честта и достойнството му. Както е записано в чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България, правото на всеки да търси, получава и разпространява информация не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност доказват по безпротиворечив начин, че след датата на която ищецът е уведомен за решението на КРДОПБГДСРСБНА е настъпил психически срив. Свидетелските показания на сина на ищеца П. В. и на брат му И. В. установяват, че ищецът е преживял силен емоционален стрес и дискомфорт, причинен от решението на КРДОПБГДСРСБНА, с което е обявена принадлежността му към ДС. Безспорно преживяното унижение и приетото като дълбоко оскърбително решение на КРДОПБГДСРСБНА са се отразили негативно на емоционалното и психическо състояние на ищеца. Доказана е промяна и в отношението на колеги, на близки, на приятели, която е причинила душевни страдания и неприятни изживявания на засегнатото лице. Разпитаните по делото свидетели, дали показанията си под страх от наказателна отговорност са от близкия роднински кръг на ищеца, поради което и те са непосредствени очевидци на това което възпроизвеждат със своите показания. Показанията на свидетелите са логични непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал, като не е без значение за преценка на показанията на свидетелите фактът, че същите са непосредствени очевидци на фактите и събитията, които възпроизвеждат в показанията си, поради която причина съдът не намира основание показанията им да не бъдат кредитирани при разрешаване на настоящия административноправен спор в поддържания от ответника аспект. В случая преживяното унижение и приетото като дълбоко оскърбително решение на КРДОПБГДСРСБНА са се отразили негативно и на здравословното състояние на ищеца, като в този смисъл е заключението на вещите лица по неоспорената съдебно - медицинска експертиза. Казано иначе, налице е в случая пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между нищожния административен акт и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, израяващи се в уронване на престижа и достойнството на ищеца пред колегите и близките му, както и за причинените душевни страдания е основателни и доказан по своето основание.

Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, е необходимо да се посочи следното : Тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. Именно защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по справедливост". Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово възведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. Това обуславя необходимостта от обективно, всестранно и пълно обхващане на всички, настъпили в резултат на увреждането неимуществени вреди. В правната теория и съдебната съдебната практика се приема, че в понятието “неимуществени вреди” се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерии за тяхното обезщетяване. Следователно понятието “справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, като обем, интензитет и продължителност на претърпените болки и страдания, физическите, психологическите и социалните последици за увредения, възрастта на увреденото лице. В този контекст, и съгласно задължителните указания в т. II от ППВС № 4 от 1968г., размерът на обезвредата следва да бъде съответен на претърпените вреди.

В обсъждания контекст настоящата съдебна инстанция намира, че обезщетение в размер на 5000 лева за причинените неимуществени вреди - причинените душевни страдания по твърденията в исковата молба и за уронване на престижа и достойнството пред колеги, близки и приятели от нищожния акт на административния орган компенсира преживяното от ишеца, предвид характера на вредите, широката публичност при разгласяването на решението, продължителността на периода, през който са понасяни вреди, последвалата отрицателна реакция в социалния кръг на ищеца. Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в посочения размер на 5000 лева, който е най–справедлив и най–точно и съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени вреди от нищожното решение на КРДОПБГДСРСБНА, като искът до пълния му предявен размер от 45 000 лева следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Те се констатираха в размер на 5 лв. заплатена ДТ на ВАС.

При разглеждане на претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноските по делото, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата настоящият състав намира, че същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, на която се позовава адв. С., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004 г. и осъжда другата страна да го заплати.

В случая обаче не са приложени доказателства, от които да се направи извод, че са налице обстоятелствата на посочената правна норма, а именно, че адв. С. е роднина, близък или оказва безплатна помощ на колега юрист.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, гр.София, ул.“Врабча“ № 1, да заплати на Г.П.В. ***, Пловдивска област, ***, ЕГН ********** сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нищожно Решение № 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията, с което е установена и обявена «обявената» принадлежност на Г. В. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в периода от 14.10.2015 г. до завеждане на исковата молба - 01.07.2016 г., ведно със законните лихви от 14.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 45 000(четиридесет и пет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ молбата на адв. В. С. за присъждане на разноски по делото на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	450
Дата:	28 февруари 2019 г.
Съдия:	Александър Антонов Митрев

Дело:	20187180702065
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	5 юли 2018 г.

Решение по дело №2065/2018 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА