Решение по дело №12330/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2922
Дата: 16 май 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия: Михаела Касабова
Дело: 20231100512330
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2922
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Михаела Касабова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20231100512330 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 12997/24.07.2023 г., постановено по гр.д. № 26170/2022 г. по
описа на СРС, 68-ми състав са отхвърлени предявените от ищеца от „Софийска вода“
АД обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата: 1 277,03 лв., представляващи
стойността на потребена вода от ответника М. Х. В., доставяна по договорни
отношения между него и дружеството-ищец през периода от 25.02.2019г. до
22.08.2021г. за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк”, ****, както и за
сумата 31,82 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 28.03.2019г. до
22.08.2021г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 19.01.2022г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2581/2022 г. по описа на СРС, 68 състав.
Срещу постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена
въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД с доводи за неправилност и
необоснованост на обжалвания акт. Оспорват се изводите на съда относно
доказателствената стойност на справките от СВ от имотния регистър и недоказаност на
качеството потребител на ответницата, както и относно некредитирането на приетата
ССчЕ с мотива, че не са приложени документите, по които вещото лице е работило,
като в тази връзка се заявява, че съдът не е давал указания на ищеца да приложи
същите в производството. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено в
цялост и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважават исковите
претенции. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на
насрещната страна – М. Х. В., с който изразява становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски.
С определение № 33120/20.09.2023 г. постановено по същото дело по реда на
чл. 248 ГПК, съдът е отхвърлил искането на ответницата за изменение на решението в
частта за разноските.
Постъпила частна жалба от М. Х. В. срещу определение № 33120/20.09.2023 г.
постановено по гр. д. № 26170/2022 г., по описа на СРС, 68 състав, с което е
отхвърлено искането на молителя по чл.248 ГПК. Поддържа се същото да е
неправилно, доколкото са приложени доказателства за предоставянето на безплатна
правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, поради което се отправя искане за неговата отмяна
и присъждане на разноски и за заповедното производство в полза на ответницата.
В срок не е постъпил отговор на частната жалба от „Софийска вода“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Софийска вода“ АД с предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу М. Х.
В.. Ищецът твърди, че между страните съществувало облигационно отношение с
предмет доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, за който имот се
твърди да е била открита договорна сметка **** за исковия период. По силата на чл. 8
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи,
получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния
регулаторен орган. За вземанията му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, срещу която от страна на ответницата Консулова постъпило в срок възражение
по чл. 414 ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че му дължи сумата от 1277,03 лева – задължение за цена за
доставени В и К услуги за периода 25.02.2019г. – 22.08.2021 г. в процесния
водоснабден имот, ведно със законната лихва върху главицата, считано от 19.01.2022 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 31,82 лв. – лихва за забава върху
главното вземане за периода 28.03.2019г. до 22.08.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
2
М. Х. В., с който са оспорени исковите претенции при твърдението за липса на
облигационни отношения и реално доставени ВиК услуги през исковия период,
възлизащи на претендираната сума. Релевирано е и възражение за погасяване по
давност на вземането.
По релевираните доводи във връзка с правилността на решението съдът
намира жалбата за неоснователна:
За да отхвърли предявените установителни искове първоинстанционният съд
е приел, че между страните не е налице облигационна връзка.
За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 198о, ал. 1 ЗВ следва да се установи от ищеца: наличието на облигационно
правоотношение между В и К оператора и ответника, в качеството му на потребител на
В и К услуги, през процесния период по отношение на процесния имот;
предоставянето на В и К услуги през процесния период и техния обем, както и
стойността на предоставените услуги.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка
на ВиК услуги, както и че ищецът реално е доставил такива в имота на ответницата
през исковия период, възлизащи на процесната стойност.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани
с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейни,
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. По смисъла на § 1,
т. 2, б. „а“ и б. „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) потребители по смисъла на
закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
В конкретния случай, в подкрепа на твърдението си, че ответницата е
собственик на процесния водоснабден недвижим имот ищецът е представил справка от
имотния регистър от персоналната партида на ответницата, от която е видно, че върху
собствения на въззивницата имот е наложена възбрана през 2019 г., а преди това е
вписвана договорна ипотека през 2005 г. и 2008 г. От приложената справка се
установява, че след посоченото вписване не са налични данни за вписвания и
отбелязвания, касаещи процесния имот.
Качеството на собственик е оспорено от ответника още с отговора на
3
исковата молба и това възражение се поддържа пред настоящата инстанция.
В постановеното от СРС решение е прието, че представената справка не
доказва, че ответницата е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Така
формираните изводи настоящият съдебен състав не споделя, поради следното:
Настоящият съдебен състав трайно приема в своята практика становището, че
имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.
1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания
по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено
време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя
или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и в
ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с
дата 07.09.2021 г., която не е била оспорена от ответницата, е годна да установи
притежанието на вещно право от нея и основаната на това договорна обвързаност с
ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника, нито
е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него
вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху имота обосновава
извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК-
услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на доставените от
ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
В случая от представената пред първата инстанция справка от СВ – гр. София
за вписана върху имота възбрана и липсата на последващи вписвания и отбелязвания
по партидата, касаещи процесния имот, се установява, че ответницата е собственик на
процесния имот, за който е открита договорна сметка **** при ищцовото дружество.
Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че ответницата има качеството потребител
на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР ЗРВКУ, като приетото от
районния съд в обратен смисъл не може да бъде споделено. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира оплакването на въззивника за основателно.
Последното обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с
предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответницата - като
потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. / Общите условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила
4
в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3
от наредбата).
В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията
на гр. София е „Софийска вода“ АД. В границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
В проведеното производство ищецът носи тежестта да докаже
правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е
възникнало, и неговия размер. Съдът намира, че предявената искова претенция остава
недоказана, тъй като не се установява по несъмнен начин, че дружеството-ищец
действително е доставило за процесния период твърдените количества питейна вода за
обект собственост на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя
или негов представител. От дружеството-ищец карнети съдържащи отчети и подписи
срещу отчетените показания за исковия период изобщо не са представени. Не е
проведено при условията на пълно и главно доказване, че твърдените от него
задължения на ответницата В. са такива представляващи стойност на реално доставени
и отведени количества вода, респективно ответникът да дължи сумите по издадената от
дружеството-ищец фактури като главници и лихви.
От приетата пред първата инстанция ССчЕ не може да се направи обоснован
извод за извършена реална доставка на ВиК услуги в процесния имот. В тази връзка
пред въззивната инстанция е направено доказателствено искане за допускане на
съдебнотехническа експертиза, сторено още с исковата молба, по което районният съд
не се е произнесъл. Въззивният съд указа на „Софийска вода“ АД да посочи
документи, по които вещото лице следва да работи при допускане на експертизата, но
нито в предоставения срок, нито до проведеното съдебно заседание въззивникът
уточни същите, поради което и съдебно-техническа експертиза пред настоящата
инстанция не бе допусната. Следователно, въпреки дадената на въззивника-ищец
възможност, същият не ангажира доказателства за установяване на реално доставеното
количество питейна вода и услуги в имота на въззиваемата М. В..
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи услугите Ви К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от
същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период,
който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Следователно в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е
предвидено ползваните Ви К услуги да се заплащат само въз основа на реално
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са
предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно. С оглед това въззивният
съд приема, че в проведеното производство не е доказано реално потребление на ВиК
5
услуги за исковия период, през който от страна на ищеца са издавани фактури за
начислените и дължими суми от ответника. Не е доказано и наличие на визираното в
Наредба № 4/2004 г. изключение. Както е посочено, при отсъствие на потребителя или
негов представител, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането
в удобно за двете страни време. При неизпълнение на това задължение, следва да се
приеме, че е налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът обаче следва да бъде
удостоверен по надлежния ред и процедура - да е съставен протокол от длъжностно
лице с удостоверяване на отказа на потребителя да осигури достъп, който протокол
трябва да бъде подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са
посочени трите имена, единен граждански номер и адрес. По делото нито се твърди,
нито се установява изпълнена такава процедура, поради което не може да бъде приета
дължима по реда на чл. 35 от Наредба № 4 сума от ответника. В тази връзка не са
представени никакви доказателства, които да удостоверяват правилното и
законосъобразно извършване на тази процедура.
Следователно основателни са изложените от въззивницата съображения, че
претендираните от „Софийска вода“ АД суми не се дължат на реално извършени
доставки в процесния имот и за исковия период. Ето защо възражението на ответника,
че в производството не е доказано, че дължи сумата 1277,03 лева за доставени в имота
ВиК услуги за времето 25.02.2019 г. до 22.08.2021 г., съдът намира за основателно. В
проведеното производство ищецът носи тежестта да докаже правопораждащите
спорното право факти - основанието, от което правото е възникнало и неговия размер.
Съдът намира, че предявената искова претенция остава недоказана, тъй като не се
установява по несъмнен начин, че дружеството-ищец действително е доставило за
процесния период твърдените количества питейна вода за обект собственост на М. В..
Следователно, не се установява при условията на пълно и главно доказване, че
ищецът е предоставил в имота водоснабдителни услуги с цена в размер на сумата
1277,03 лева за доставени в имота ВиК услуги за времето 25.02.2019 г. до 22.08.2021 г.
Ето защо, главните искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и обусловените акцесорни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, макар и с
различни мотиви, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
По подадената частна жалба срещу определение № 33120/20.09.2023 г.:
Частната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство,
срещу определението, с което съдът е отхвърлил искането на страната да измени
постановеното решение в частта за разноските, като му присъди разноски за
заповедното производство, настоящият състав намира за основателна, по следните
съображения:
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за осъществена
защита под формата на депозирано възражение по чл. 414 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 2581/2022 г. по описа на СРС, 68 състав чрез адв. И. Н., който е предоставил
на длъжника безплатна правна помощ по смисъл на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел,
че в полза на длъжника в заповедното производство не се дължат разноски за подаване
на възражение, доколкото не се доказва от представените доказателства, че М. В. е
материално затруднено лице, предвид това, че ангажирания договор на обвързва
6
другата страна и съда.
Настоящият въззивен състав не споделя този извод. Приложените към
възражението доказателства – ДПЗС от 28.02.2022 г. и декларация от същата дата съдът
намира да са достатъчни да установят, че на длъжника В. е предоставена безплатна
адвокатска помощ, доколкото същата е декларирала, че е материално затруднено лице.
За да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., в полза на спечелилата правния спор страна следва да е оказана безплатна
правна помощ и съдействие на някое от основанията по ал. 1 на същата разпоредба, а
насрещната страна в производството да е задължена да плати разноски.
Предоставянето на адвокатска защита в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА трябва
да е предварително уговорено между адвоката и защитаваната страна и това да е
доказано по делото чрез представянето на сключения договор за оказване на безплатна
правна помощ на основанията по т. 1-3 от същата разпоредба. В конкретния случай
при подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение длъжникът е бил
представляван от адвокат, който е подал възражението от името и за сметка на
длъжника. Към възражението е приложено надлежно пълномощно, даващо право на
адвоката, подал възражението, да представлява длъжника, както и договор за правна
помощ и съдействие от 28.02.2022 г., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съгласно
който процесуалното представителство е осъществявано безплатно от страна на адв.
Н., както и декларация от длъжника от същата дата, което обосновава основателност на
жалбата.
Според състава на въззивния съд обаче размерът на това възнаграждение
зависи от естеството и обема на процесуалните действия, извършени от представителя.
Извършеното от страна на адв. Н. действие се изразява в попълване на утвърдения
образец на възражение, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му. Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от
мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото
си на защита. Извън тази граница остава предприетото в случая процесуално
представителство, поради което няма причина заявителят да бъде държан отговорен за
проявената от адвоката инициатива по излагане на подробни мотиви във възражението,
още повече когато идентични доводи са заявени и с отговора на исковата молба.
За определяне на размера на възнаграждението за безплатна правна помощ за
заповедното производство, изчерпваща се с депозиране на възражения по чл. 414 ГПК,
съдът съобразява разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
C438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16,
задължителни за прилагане от националните съдилища, актуалната съдебна практика
на ВКС (напр. Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.
о., Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС и Определение №
1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на ВКС, IVг.о.), разпоредбите на чл. 26 –
чл. 27 НЗПП и тази на чл. 3 ГПК, като приема, че в случая липсва каквато и да е
фактическа и правна сложност на случая, съдът определя възнаграждение за
депозиране на възражение по чл. 414 ГПК от името и за сметка на длъжника в размер
на сумата от 100 лева на процесуалния представител, която сума следва да бъде
присъдена в полза на адв. Н..
По изложените мотиви частната жалба е основателна, а определението на
съда, постановено по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде отменено и постановено
ново, с което се присъдят разноски в полза на адв. Н..
7
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство
за адвокатско възнаграждение. Тъй като по делото е предоставена безплатна правна
помощ на ответницата В. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съгласно ДПЗС, то
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в полза
на адв. И. Н..
С оглед изложените по-горе съображения относно начина на определяне на
разноските настоящият въззивен състав намира, че предвид релевантната съдебна
практика, процесуалното поведение на въззиваемата страна – единствено депозирано
становище по делото без явяване в открито съдебно заседание, защитавания интерес,
правната и фактическата сложност на делото и действително извършената работа на
адв. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Съдът констатира, че частният жалбоподател не е внесъл дължимата такса от
15 лв. за разглеждане на частната жалба от въззивната инстанция, поради което на
основание чл. 77 ГПК същата следва да бъде осъдена да стори това с настоящия
съдебен акт.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12997 от 24.07.2023 г., постановено по гр.д. №
26170/2022 г. по описа на СРС, 68-ми състав.
ОТМЕНЯ определение № 33120 от 20.09.2023 г., постановено по гр.д. №
26170/2022 г. по описа на СРС, 68 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 12997 от 24.07.2023 г.,, постановено по гр.д. №
26170/2022 г. по описа на СРС, 68 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. И. Н. -
САК сумата от 100 лв., представляващо адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА
по ч.гр.д. № 2581/2022 г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. И. Н. -
САК за осъществена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 250 лв.
– разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Х. В., ЕГН ********** да заплати на Софийски градски съд на
основание чл. 77 ГПК сумата от 15 лв., представляваща държавна такса за подаване на
частна жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9