№ 37346
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20251110134826 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на С. Д. Т. против П. Т. Т., с която са
предявени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, СК и чл. 59, ал. 2 СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, за родителски права,
местоживеене, режим на режим на лични отношения и ответникът да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за детето Г П.ов Т. и
в размер на 400 лв. за детето Д П.ов Т., чрез тяхната майка и законен
представител – С. Д. Т., дължима до 15-то число на месеца, за който се дължи,
считано от датата на исковата молба до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка
просрочена вноска. Предявени са и обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 149 СК за осъждане на ответника да заплати
издръжка за минал период от три месеца (за месеците януари, февруари и март
2025 г.) за двете деца в размер на 300 лв. за детето Г П.ов Т. и в размер на 400
лв. за детето Д П.ов Т., иск по чл. 56 СК относно ползването на семейното
жилище, както и иск с правно основание чл. 53 СК относно фамилното име на
ищцата, като се претендира възстановяване на предбрачното фамилно име –
Маринова.
Ищцата С. Д. Т. твърди, че страните са сключили граждански брак на
08.09.2012 г., като от брака имат две родени деца – Д П.ов Т., роден на
26.11.2015 г., и Г П.ов Т., роден на 01.04.2021 г. Посочва, че от продължителен
1
период от време отношенията им са крайно обтегнати и непоносими.
Ответникът бил перманентно изнервен и болезнено ревнив, дори следял
ищцата, използвайки камери и микрофони. Излага, че в резултат на
неспирните скандали между страните, през м. януари 2025 г. ответникът е
напуснал семейното жилище и отишъл да живее под наем. От този момент е
взимал децата при себе си 4-5 пъти за по няколко часа, като ищцата не е
създавала пречки и ответникът е могъл да стори това, когато поиска. Сочи, че
семейното жилище е придобито по време на брака чрез ипотечен кредит,
който към момента се изплащал единствено от съпругата, а ответникът
отказвал да заплаща. Освен това, едва през м. април 2025 г. е започнал да
заплаща издръжка за двете деца в общ размер на 700 лв. Твърди, че
отрицателният резултат от посочените действия и поведението на ответника
имало закономерна последица – дълбокото и непоправимо разстройство на
брачните отношения. Излага, че са изчезнали чувствата на обич, взаимно
уважение, привързаност, присъщи за съпружеските отношения. Страните са
лишени от чувство на близост, общност и единство, а бракът съществувал
само формално. Прави искане бракът между страните да бъде прекратен
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка,
без произнасяне по въпроса за вината, родителските права по отношение на
малолетните деца да бъдат предоставени на майката, при която да бъде
определено местоживеенето, да бъде определен съответен режим на лични
отношения на ответника с тях, респ. да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лв. за Г П.ов Т. и в 400 лв. за Д П.ов Т., като ищцата
излага, че може да разчита на помощта на своите родители. Моли съдът да
уважи искането и за присъждане на издръжка за минал период от 3 месеца, да
се възложи на съпругата ползването на семейното жилище и да възстанови
предбрачното си фамилно име.
От ответника П. Т. Т. е подаден отговор на исковата молба. Същият не се
противопоставя на направените искания, с изключение на претенциите за
издръжка, като счита, че същите са над нормативно установените, децата
нямали специфични реални нужди, които да обосновават по-висок размер, а
от друга страна ищцата разполагала със значително по-големи финансови
възможности от бащата. В срочно депозирания отговор е направено и искане
по чл. 57, ал. 2 СК, като моли от съда да бъде определен размер на месечния
наем, дължим от съпругата, съобразно ползваната от нея част в съсобствения
2
имот.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл. 140,
ал. 3 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени брачен иск по чл. 49, ал.
1 СК, с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК, чл. 149 СК, чл. 56 СК и чл. 53 СК.
Ответникът е направил искане по чл. 57, ал. 2 СК за определяне на месечния
наем на семейното жилище.
Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна, поради което се
явяват допустими за разглеждане.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Уважаването на иска по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
ищцата, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен чрез
установяване на всички положителни факти, които са довели до това
положение.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Предвид наличието на малолетни деца от брака, при уважаване на иска по
чл. 49, ал. 1 СК законна последица от това е решаване на въпросите по чл. 59,
ал. 2 СК. Във връзка с тях в тежест на ищцата е да установи своята
пригодност като родител; нуждите на всяко от децата от издръжка в
претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в
този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за децата.
По исковете за издръжка за минало време, с правно основание чл. 149 СК,
ищцата следва да установи, че страните са били разделени за посочения
период и само тя е предоставяла необходимите грижи и издръжка на децата;
нуждите на всяко от тях от издръжка в претендирания размер и
възможностите на другия родител да я предостави в този размер.
Указва на страните, че предвид естеството на производството, при което
се издирва най-добрият интерес на детето, съдът разполага с право да събира
доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства от
предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са скрепени
със срок.
3
По иска с правно основание чл. 56 СК ищцата следва да установи
собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз основа
на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства
от значение за ползването му.
По искането с правно основание чл. 57, ал. 2 СК ответникът носи
доказателствената тежест да установи стойността на наема за ползването на
семейното жилище.
По иска с правно основание чл. 53 СК ищцата следва да установи, че при
сключване на брака е променила своето фамилно име.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните има валидно сключен граждански брак,
както и че от него имат две родени деца – Д П.ов Т. и Г П.ов Т..
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени документи, които са относими,
необходими и допустими и следва да бъдат приети като доказателства в
настоящото производство.
Следва служебно да бъдат изискани справки от НАП и НОИ относно
наличието на трудови договори на страните, както и досежно размера на
доходите на страните.
Следва да бъде допуснат един свидетел на ищцата при режим на
довеждане за установяване на фактите, водещи до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, посочени в т. 1 от доказателствените искания в
исковата молба.
Ответникът не възразява ползването на семейното жилище да бъде
възложено на ищцата, но е направил искане по чл. 57, ал. 2 СК за определяне
на средния месечен пазарен наем на имота, за което не сочи доказателства.
Доколкото в производството се засягат пряко права и интереси на
малолетно лице, то на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето,
съответната служба следва да бъде уведомена и да бъде изискано от нея
изготвянето на подробен социален доклад.
Следва на страните да бъде разяснена възможността да постигнат
споразумение като се обърнат към медиатор или да потърсят друг способ за
доброволно уреждане на възникналите конфликти, както и възможността при
4
необходимост да ползват правна помощ, ако имат право на такава.
С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1 и ал. 3 във връзка с
чл.146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните документи, като
писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.11.2025 година от 09.30 часа, за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проект на доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП за сключени трудови
договори, размер на доходи, данни за самоосигуряващи се лица, копия от
подадени декларации по чл. 50 ЗДДФЛ по отношение на страните, за период
от 2 години назад, считано от момента на изготвяне на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НОИ за осигурители, изплащани
обезщетения, помощи, пенсии и др. на страните, за период от 2 години назад,
считано от момента на изготвяне на справката.
ДА СЕ ИЗИСКАТ справки по отношение на страните за декларирани
имоти и моторни превозни средства, които същите притежават към момента
на изготвяне на справката.
УКАЗВА на ответника по претенцията с правно основание чл. 57, ал. 2
СК, че НЕ СОЧИ доказателства относно стойността на наемната цена за
ползването на семейното жилище.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел на ищцата при режим на довеждане.
ОПРЕДЕЛЯ срок в първото съдебно заседание за събиране на гласни
доказателства чрез провеждане на разпит на свидетел, на основание чл. 158,
ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че при неосигуряване на свидетеля в първото
съдебно заседание, съдът ще счита, че събиране на доказателства чрез разпита
му е съмнително или представлява особена трудност.
5
УКАЗВА на компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/
по местоживеене на страните /ответникът е представил с отговора на исковата
молба договор за наем на недвижим имот, находящ се в с. Нови хан/, че до
датата на съдебното заседание следва да изпратят представител по делото,
който да изрази устно становище, а при невъзможност - писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет., както и до датата на съдебното заседание
да се изготви социален доклад във връзка с депозираната искова молба.
Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните доклади следва да бъдат
застъпени констатации за жилищните условия на родителите, за техния
родителски капацитет и връзката на всеки от тях с децата, констатации за
обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време,
подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
родителите, които поставят децата в риск, отношението на всяко от децата към
всеки от родителите му.
УКАЗВА на ищцата, че явяването й в първото заседание по делото е
задължително, като при неявяването без уважителна причина производството
по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични
отношения, като в случай че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане
от съда в размер от 50,00 до 300,00 лв.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищцата, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
6
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
В случай че ищцата не изпълни задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон
помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ
НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено
и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение.
Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки
един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса
им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът
на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси
на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение
на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от
спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното
7
производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните
отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица,
на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а
в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******. адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат
право и необходимост от това.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от настоящото определение на страните, на
компетентните ДСП, като на ищцата се изпрати и препис от писмения
8
отговор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9