№ 153
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора В. Р. Ат.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно
административно наказателно дело № 20221100600267 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 07.12.2021 г. по НАХД №11359/21 г., СРС, НО, 3 състав е признал
обвиняемия Н. С. З. за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, пр.1
от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият е осъден да заплати разноски по водене
на делото в размер на 406,02 лв., както и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.354а, ал.6 от НПК съдът е отнел в полза на държавата предмета на
престъплението- остатъчното наркотично вещество.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния
защитник на обвиняемия- адв.Л.Я., в която изразява недоволство от решението на СРС.
Иска от въззивния съд да отмени осъдителното решение на СРС и да постанови ново, с
което изцяло да оправдае обвиняемия на основание чл.9, ал.2 от НК. Излага подробни
съображения в подкрепа на това свое становище.
В жалбата не се иска събиране на нови доказателства.
1
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели или експерти,
както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства, с изключение на
актуална справка за съдимост за обвиняемото лице.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на обвиняемия З.-
адв.Я. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като моли въззивния съд да
уважи същата, да отмени присъдата на СРС и да оправдае обвиняемия, като приеме, че в
случая е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
Обвиняемият З. редовно призован пред въззивния съд не се явява и не сочи
уважителни причини за неявяването си, макар да заявява, че би искал да участва лично по
делото, като не взима становище по съществото на същото.
Прокурорът при СГП счита, че жалбата е неоснователна, а решението на СРС
правилно и законосъобразно, наложеното наказание справедливо, поради което моли
въззивния съда да потвърди същото.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на решението, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
За да постанови решението си, районният съд се е позовал на събраните в хода на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.378, ал.2 от НПК, а именно: показанията
на св.Силвия Иванова Молдованска от 01.06.2019г. и от 22.01.2021г., показанията на
св.Виктор Бисеров Дуков от 01.06.2019г. и от 22.01.2021г.; заключенията на Физикохимична
експертиза по протокол №20/НАР-1316, на Съдебна психиатрична и Съдебно оценителна
експертизи; от писмените доказателства - протокол за доброволно предаване от 01.06.2019г.,
справка за съдимост, характеристична справка; веществените доказателства- амфетамин е
нетно тегло 1,20гр. и MDMA, екстази с нетно тегло 0,60гр.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, които
освен всичко друго не са и противоречиви, нито се оспорват от защитника на обвиняемия.
Въз основа на тях се установява следното:
Обвиняемият Н. С. З. е роден на 20.06.1995 г. в гр.Благоевград, българин, български
гражданин, ЕГН **********.
На 01.06.2019г., около 20:30 часа свидетелите Малдованска и Дуков - служители на
02 РУ-СДВР като ПП 53/1 в района на Централна автогара - София, спрели за проверка
обвиняемия, който се намирал на входа, откъм бул. “Княгиня Мария Луиза“. На въпрос,
дали носи в себе си забранени вещества, той отвърнал утвърдително, че има амфетамин и
екстази за лична употреба и извадил от джоба на панталона си 1бр. черно полиетиленово
пликче с две таблетки, оранжеви на цвят и 1бр. черно полиетиленово пликче, съдържащо
бяло прахообразно вещество, които предал с протокол за доброволно предаване.
Съгласно заключението по физикохимичната експертиза по протокол №20/НАР-
1316, при представените за изследване обекти, в резултат на проведения анализ се доказало:
2
Обект №1 - амфетамин с нетно тегло 1,20гр., с процентно съдържание на активен
наркотичен компонент амфетамин от 12% и Обект №2 - две оранжеви таблетки, съдържащи
3,4 метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/, с нетно тегло 0,60гр. и процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент MDMA от 49,0%.
Амфетаминът и MDMA - екстази са поставени под контрол в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена по
Приложение №1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
Съгласно заключението по съдебно психиатрична експертиза, З. е психично здрав,
без интелектуален дефицит. Към момент на извършеното деяние, той е могъл да разбира
значението и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма данни за
психична зависимост от употреба на марихуана, за каквото вещество е съобщил, че приема
епизодично, т.е. не се касае за психичен недостатък. Еднократната доза афетамин се счита
30-80 мг. чист продукт.
Видно от заключението по оценителната експертиза, Обект №1 - амфетамин с нетно
тегло 1,20гр., с процентно съдържание на активен наркотичен компонент амфетамин от 12%
е на стойност 36 лева, при 30 лева за грам; и Обект №2 - 3,4 метилендиоксиметамфетамин
/MDMA, екстази/, с нетно тегло 0,60 гр. и процентно съдържание на активно действащ
наркотичен компонент MDMA от 49,0% е на стойност 24.00 лева, при 40 лева за грам или
всичко е на обща стойност от 60 лева.
Въззивният съд споделя изцяло констатациите по фактите на първоинстанционния
такъв, като счита, че същият е установил правилно фактическата обстановка по делото,
която кореспондира на събрания по делото доказателствен материал и която изцяло се
приема и от въззивната инстанция.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд не бяха събрани нови
доказателства, които да променят фактическата обстановка възприета от първостепенния
съд, която изцяло се споделя и от въззивния такъв, а и наличните такива по делото не са
противоречиви, поради което и не се налага тяхното детайлно обсъждане. Единствено се
установи въз основа на актуална справка за съдимост на обвиняемия, че и към настоящия
момент той е неосъждан, съответно не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК.
Въз основа на правилно анализирани доказателства и доказателствени материали,
първостепенният съд правилно и законосъобразно е приел също така, че от събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установява, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предадена на съд, а
именно такова по чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от
СРП.
Обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.З, пр.2, т.1, пр.1 от НК, като на 01.06.2019г., около
20:30 часа в гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза”, на входа на Централна автогара - София
е държал, без надлежно разрешително по Закон за контрол над наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ високорискови наркотични вещества- Обект №1 - амфетамин е
нетно тегло 1,20гр., с процентно съдържание на активен наркотичен компонент амфетамин
от 12%, на стойност 36 лева и Обект №2 - две оранжеви таблетки, съдържащи 3,4
метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/, с нетно тегло 0,60гр. и процентно
3
съдържание на активно действащ наркотичен компонент MDMA от 49,0%, на стойност
24.00 лева или всичко на обща стойност от 60 лева, като амфетаминът и MDMA са
поставени под контрол на ЗКНВП и са включени в Списък I от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена по Приложение №1
към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, като случаят е маловажен.
Анализът направен от първостепенният съд относно наличието на всички признаци от
обективна и субективна страна на инкриминираното деяние, за което З. е предаден на съд,
включително относно авторството на същото в лицето на обвиняемия З. са изцяло правилни
и законосъобразни и се споделят напълно и от въззивния съд, поради което и не е
необходимо да бъдат преповтаряни.
Обвиняемият е осъществявал на инкриминираното място и време фактическа власт над
инкриминираните НВ, тъй като те са се намирали у него и той ги е предал доброволно, като
за същите той не е притежавал надлежно разрешително, а по безспорен начин е установен
както техния вид, количество, така и цена, както и че държаните от него вещества са именно
наркотични такива.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието виновно при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Според вещото лице, изготвило
съдебно психиатрични експертиза, З. е психично здрав, без интелектуален дефицит. Към
момент на извършеното деяние, е могъл да разбира значението и свойството на
извършеното и да ръководи постъпките си. Няма данни за психични зависимост от употреба
на марихуана, за каквото вещество е съобщил, че приема епизодично, т.е. не се касае за
психичен недостатък. Обвиняемият напълно е съзнавал, тъй като познава наркотичните
вещества и ги употребява, че държи забранени високорискови наркотични вещества, имащи
вредни последици, както за неговото здраве, така и за околните
Споделени от въззивния съд са и съображенията на първостепенния такъв относно
приложението на чл.93, т.9 от ДР на НК за конкретния случай, който и според въззивния
такъв съставлява маловажен, но не и малозначителен случай. Касае се за не особено голямо
количество НВ, на не особено голяма стойност, които обвиняемият е предал доброволно и е
оказал пълно съдействие на полицейските органи, поради което може да се приеме, че
извършеното от З. престъпление, с оглед незначителност на вредните последици
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление по чл.З54а, ал.3 от НК. Правилно в тази връзка съдът е отчел и факта, че
наркотикът е бил за лична употреба на обв.З., тъй като не са събрани доказателства той да го
е държал с цел разпространение, нито да е разпространявал НВ. Тези обстоятелства, наред с
чистото съдебно минало на обвиняемия и неговата сравнително млада възраст са от
категорията на тези, които определят престъпното деяние, като маловажен случай. Изводи,
които изцяло се споделят и от въззивния съд.
Първостепенният съд не е споделил тезата на защитата за приложение разпоредбата на
чл.9, ал.2 НК, изключващата престъпния характер на деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Тази теза не се споделя и от въззивния съдебен състав.
Първостепенният съд е изложил подробни и аргументирани доводи в тази насока,
които изцяло се споделят и от настоящия въззивен състав, поради което и не се налага да
бъдат преповтаряни отново.
Въззивният съд счита, че следва да отговори единствено на доводите на защитата,
4
визирани в жалбата срещу решението на СРС.
Чистото съдебно минало на обвиняемия, малкото сравнително количество и не особено
високата стойност на НВ, младата му възраст, както и факта, че е предал НВ доброволно са
послужили на първостепенния съд да приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93,
ал.1, т.9 от НК и отличава същия като такъв с по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление по основания състав на чл.354а, ал.3 от
НК. Те няма как да бъдат отчетени още веднъж, както настоява защитата. Освен това и
независимо от всички тези обстоятелства, които са в полза на обвиняемия и които сочат на
това деянието му да се явява маловажен случай по смисъла на чл.93, ал.1, т.9 от НК, няма
как да не бъде взето предвид наличието и на други обстоятелства, които изключват
приложението на чл.9, ал.2 от НК в конкретния случай. Възраженията, че обвинението
спрямо З. не е за разпространение на НВ е най- малкото неотносимо в конкретния случай,
тъй като и ако беше установено държането на НВ с такава цел от обвиняемия, то и
обвинението спрямо него щеше да е много по- тежко. На следващо място твърдението на
защитата за лекомислено, младежко поведение от негова страна, не намира опора в
заключението на СППЕ, а и няма как да не бъде взето предвид обстоятелството, че към
датата на инкриминираното деяние обвиняемият З. макар и все още в млада възраст, е бил
на 24 години, което в никакъв случай не сочи на младежко лекомислие и на неформиран все
още и податлив на внушения младежки характер. На неговата възраст редица други
„младежи“ отглеждат вече деца и се грижат за деца, поради което и да се оправдава за
стореното с лекомисленото си поведение на младеж е най- малкото нелепо. Няма как да не
се вземе предвид и факта, че на 24 годишна възраст обвиняемият З. е в активна
трудоспособна възраст и вместо да работи и да полага труд и грижи за собственото си
здраве, благосъстояние и развитие- социално, интелектуално и морално, се занимава с
престъпна дейност, която е вредна за развитието му като личност.
Няма как също така да не се вземе предвид, че се касае за два вида наркотични
вещества, при това не толкова безобидни и не водещи до зависимост както марихуаната
например, а освен това и в количества, надвишаващи еднократната доза. Дали обвиняемият
е укрил НВ или не, дали има и други антисоциални прояви или не, в конкретния случай не е
без значение, но не е определящо за преценка малозначителността на конкретния случай.
Възражението, че наложеното на обвиняемия макар и административно наказание би
попречило на професионалното и житейско развитие на обвиняемия е абсолютно
несъстоятелно, тъй като това, което действително би попречило на развитието на
обвиняемия е неговото противоправно поведение, изразяващо се в държане и ползване на
наркотични вещества, а не санкционирането му в тази връзка. Наложената на същия
санкция, макар и с административен характер има за цел именно да предотврати в бъдеще
нови такива прояви от негова страна, така че той да има възможност да спре своята
противоправна дейност и да започне да води живот съобразен с правилата и нормите на
обществото.
Предвид изложеното и въззивният съд, както и първостепенният такъв счита, че в
5
случая се касае за маловажен случай, но не и за малозначителен такъв по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК. Ето защо и правилно обвиняемият не е бил оправдан на основание чл.9, ал.2 от
НК, а искането в тази насока на неговия защитник, въззивният съд намира за неоснователно.
При правилно установена фактическа обстановка и законосъобразна правна
квалификация и оценка на събраните по делото доказателства и установените факти,
първостепенният съд правилно е определил и индивидуализирал наказанието на обвиняемия
З..
На първо място верни и съобразени със закона са изводите на съда, че обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и да му бъде
наложено административно наказание глоба, доколкото са налице всички предвидени в
закона предпоставки за това. Обвиняемият З. е пълнолетен, същият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е предвидено
наказание „глоба” до хиляда лева, а от извършеното престъпление няма причинени
имуществени вреди, и целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин - чрез
налагане на административно наказание.
При индивидуализация на конкретния размер на наказанието глоба съдът е отчел
младата възраст на обвиняемия, добрите му характеристични данни, изминалия период от
време не по вина на обвиняемия, както и чистото му съдебно минало. Последното е правно
неиздържано, тъй като чистото съдебно минало на обвиняемия е предпоставка за
приложението на чл.78а от НК спрямо него , поради което и няма как да бъде взето предвид
втори път при индивидуализация на наказанието, което следва да му бъде наложено. Приел
е още като отегчаващи отговорността обстоятелства факта, че обвиняемият е държал две
различни по вид НВ, както и процесуалното му поведение в съдебна фаза, тъй като не е бил
намерен и е станал причина за отлагане на делото на няколко пъти. И този последен довод
на първостепенния съд не може да бъде отчитан в тежест на обвиняемия, тъй като видно е,
че въззивният съд е успял да открие обвиняемия още за първото съдебно заседание, което
сочи, че първостепенният съд не е положил нужните усилия за това, което не може да се
вменява в тежест на обвиняемия.
Независимо, че според първостепенния съд са налице и отегчаващи отговорността
обстоятелства, той е наложил на обвиняемия административно наказание в минимален
размер, а именно глоба от 1000 /хиляда/ лева. Такова по размер административно наказание
обаче и според въззивния съд би могло да съдейства за постигане успешно целите на
специалната и генерална превенции, като се въздейства поправително и превъзпитаващо не
само по отношение на личността на обвиняемия, но така също и по отношение на
останалите граждани, склонни към извършване на подобни деяния.
Следва обаче да се посочи, че за престъплението, за което е признат за виновен
обвиняемият законът предвижда единствено наказание глоба, но в случая максималният
размер на наказанието глоба по чл.354а, ал.5 от НК е 1000 лв. Налагайки минималния
размер на административното наказание по чл.78а от НК, СРС е спазил изцяло разпоредбата
на чл.78а, ал.5 от НК, тъй като е наложил административно наказание, което не надвишава
размера на наказанието глоба, предвидено за престъплението по чл.354а, ал.5 от НК. Между
впрочем това е и единственото административно наказание, което би могло да се наложи на
обвиняемия в тази хипотеза- съдът не е имал нито опцията да му наложи по- висока
административно наказание глоба, нито по ниско такова. В този смисъл и постановеният
6
съдебен акт в тази му част е изцяло правилен и законосъобразен.
Същото важи и за решението на СРС, с което и на основание чл.189, ал.3 от НПК,
предвид изхода на делото съдът е осъдил обвиняемият З. да заплати направените по същото
разноски в размер на 406,02 лева., а на основание чл. 190, ал.2 от НПК е осъдил същия да
заплати и такса от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.354 а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на
престъплението - остатъкът от НВ, като изцяло е спазил изискванията на закона.
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка на обжалвания
първоинстанционен акт съобразно с разпоредбата на чл.314 от НПК, въззивната инстанция
не констатира основания за изменение или за отмяна на обжалваното решение, поради което
счита, че същото като правилно и законосъобразно- постановено при спазване на
материалния закон и без да са допуснати съществени процесуални нарушения следва да
бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 07.12.2021 г. по НАХД №11359/21 г., СРС,
НО, 3 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7