МОТИВИ ПО НОХД № 2806/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав

С внесен в съда обвинителен акт Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против Ч.А.А. за това, че на 07/08.03.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на повторност – извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, след предварително сговаряне с А.С.Й., ЕГН **********, Ф.С.Й., ЕГН ********** и Ж.М.И., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. бас каса марка „О.” /O./ на стойност 300.00 лв., 1 бр. мониторна колона марка „Х.” /Н./ на стойност 300.00 лв., 2 бр. 12 инчови колони без марка на обща стойност 600.00 лв. при цена за 1 бр. колона от 300.00 лв., 1 бр. крайно стъпало марка *** на стойност 800.00 лв. и 1 бр. диджейски смесителен пулт с калъф марка „Л.” /L./ на стойност 300.00 лв. или вещи на обща стойност 2300.00 лв. от владението на Й.С.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.І, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

 Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и против Ф.С.Й. за това, че на 07/08.03.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на повторност – извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, след предварително сговаряне с А.С.Й., ЕГН **********, Ч.А.А., ЕГН ********** и Ж.М.И., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. бас каса марка „О.” /O./ на стойност 300.00 лв., 1 бр. мониторна колона марка „Х.” /Н./ на стойност 300.00 лв., 2 бр. 12 инчови колони без марка на обща стойност 600.00 лв. при цена за 1 бр. колона от 300.00 лв., 1 бр. крайно стъпало марка *** на стойност 800.00 лв. и 1 бр. диджейски смесителен пулт с калъф марка „Л.” /L./ на стойност 300.00 лв. или вещи на обща стойност 2300.00 лв. от владението на Й.С.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.І, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Със  същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и против А.С.Й. за това, че на 07/08.03.2013 г. в гр.Пловдив, след предварително сговаряне с Ф.С.Й., ЕГН **********, Ч.А.А., ЕГН ********** и Ж.М.И., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. бас каса марка „О.” /O./ на стойност 300.00 лв., 1 бр. мониторна колона марка „Х.” /Н./ на стойност 300.00 лв., 2 бр. 12 инчови колони без марка на обща стойност 600.00 лв. при цена за 1 бр. колона от 300.00 лв., 1 бр. крайно стъпало марка *** на стойност 800.00 лв. и 1 бр. диджейски смесителен пулт с калъф марка „Л.” /L./ на стойност 300.00 лв. или вещи на обща стойност 2300.00 лв. от владението на Й.С.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.І и т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт обвинение е повдигнато и срещу Ж.М.И. за това, че На 07/08.03.2013 г. в гр. Пловдив, след предварително сговаряне с Ф.С.Й., ЕГН **********, Ч.А.А., ЕГН ********** и А.С.Й., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. бас каса марка „О.” /O./ на стойност 300.00 лв., 1 бр. мониторна колона марка „Х.” /Н./ на стойност 300.00 лв., 2 бр. 12 инчови колони без марка на обща стойност 600.00 лв. при цена за 1 бр. колона от 300.00 лв., 1 бр. крайно стъпало марка *** на стойност 800.00 лв. и 1 бр. диджейски смесителен пулт с калъф марка „Л.” /L./ на стойност 300.00 лв. или вещи на обща стойност 2300.00 лв. от владението на Й.С.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.І и т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК.

 Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.

         По делото не е бил предявяван граждански иск за съвместно разглеждане. 

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу всеки от подсъдимите обвинение и излага подробни съображения по същество, като моли при определяне на наказанието, по отношение на подсъдимите Ч.А. и Ф.Й. да се определи наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК да се намали с една трета и се постанови изтърпяването му да е при първоначален строг режим. Предлага се по отношение на подсъдимия Ч.А. съдът да се произнесе и по реда на чл.68, ал.1 от НК досежно предходното негово осъждане. За подсъдимите А.Й. и Ж.И. представителят на прокуратурата моли да се определи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се намали с една трета по реда на чл.58, ал.1 от НК и изтърпяването на всяко от така наложените наказания да се отложи с изпитателен срок от по три години. Прави се искане веществените доказателства да се върнат на пострадалия свидетел, а подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски разделно.

Защитникът на подсъдимия Ч.А., адв.К., моли за определяне на наказание лишаване от свобода под предвидения законов минимум, а именно в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета. Излага становище за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, моли за снизходителност, а по отношение на предложението за прилагане на чл.68, ал.1 от НК предлага първо да се извърши преценка за наличие предпоставките за групиране на предходните наказания на подсъдимия А..

  Подсъдимият А. се признава за виновен по фактите, изложени в обвинителния акт, отказва да даде обяснения по делото, сочи, че поддържа становището на защитника си, изразява съжаление за извършеното и моли за по-малка присъда.

Защитникът на подсъдимия Ф.Й., адв.К., също моли за определяне на наказание лишаване от свобода под предвидения законов минимум в рамките на три до шест месеца лишаване от свобода, което да се намали по реда на чл.58а от НК.

 Подсъдимият Ф.Й. се признава за виновен по всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не дава обяснения, сочи, че поддържа становището на защитника си, изразява съжаление за извършеното.

Защитникът на подсъдимия А.Й., адв.Н., моли определяне на наказанието лишаване от свобода в разумни граници и намаляване на предложения от прокурора изпитателен срок.

Подсъдимият Ас.Й. се признава за виновен по фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, сочи, че поддържа становище на своя защитник и моли за условно наказание.

Защитникът на подсъдимия Ж.И., адв.П., излага становище, в което също предлага определяне на малък изпитателен срок от предложения от прокурора по отношение на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият И. се признава за виновен по всички факти в обвинителния акт, не дава обяснения, сочи, че поддържа становището на защитника си, изразява съжаление за извършеното. 

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият Ч.А.А. е роден на *** ***, живущ ***. Той е българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, неработещ, с ЕГН **********.

Предхождащите инкриминираното деяние по обвинителния акт осъждания на Ч.А. са както следва: По НОХД № 817/2005 г. с влязъл в сила на 02.08.2005 г. съдебен акт му е било наложено наказание една година лишаване от свобода и обществено порицание за престъпление по чл.157 от НК, извършено от него като непълнолетен; по НОХД № 1115/12 г., с влязъл в сила на 21.06.2012 г. акт му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД 3172/2012 г., с влязъл в сила на 22.06.2012 г. съдебен акт му е било наложено наказание лишаване от свобода за шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Ф.С.Й. е роден на *** ***, живущ ***. Той е българин, български гражданин, неженен, без образование и неграмотен, осъждан, неработещ, с ЕГН **********.

Предхождащите инкриминираното деяние по обвинителния акт осъждания на Ф.Й. са както следва: По НОХД № 61/2013 г., с влязъл в сила на 24.01.2013 г. съдебен акт му е било наложено наказание три месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД № 607/2012 г. с влязъл в сила на 31.01.2013 г. съдебен акт му е било наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от две години за престъпление по чл.195 от НК, извършено от него като непълнолетен. След инкриминираното по настоящото дело деяние подсъдимият е осъден още веднъж по НОХД № 40/2013 г., по което с влязъл в сила на 16.05.2013 г. съдебен акт му е било наложено наказание лишаване от свобода за три месеца, отложено с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.195 от НК.

Подсъдимият А.С.Й. е роден на *** ***, живущ ***. Той е българин, български гражданин, неженен, без образование и неграмотен, неосъждан, неработещ, с ЕГН **********.

Подсъдимият Ж.М.И. е роден на *** ***, живущ ***. Той е българин, български гражданин, неженен, с начално образование, неосъждан, неработещ, с ЕГН **********.

На 07.03.2013 г. вечерта, подсъдимият А., с прякор „Д.”, подсъдимият Ф.Й., с прякор „Ф.”, подсъдимият А.Й., с прякор „Б.” и подсъдимият И., с прякор „А.” се намирали в кв. „С.„ в гр. Пловдив. Подсъдимият А. предложил на останалите трима да отнемат чужди движими вещи, с които да се разпоредят в техен личен интерес, на което предложение останалите членове на компанията нямало как да откажат. В изпълнение на общия престъпен план, през нощта на 07/08.03.2013 г. четиримата се отправили към гараж, находящ се пред  кооперация на адрес ул.„П. в гр. Пловдив, стопанисван от пострадалия свидетел С.. Подсъдимият А. взел парче желязо, с помощта на което изкъртил катинара, използван за заключване на гаража и отворил вратите на гаражното помещение. Вътре се намирал лек автомобил “Ф.П.”, към който подсъдимите не проявили интерес. В гаража се намирала обаче и професионална музикална озвучителна техника, състояща се от следните компоненти- 1 бр. бас каса марка „О.” /O./, 1 бр. мониторна колона марка „Х.” /Н./, 2 бр. 12 инчови колони без марка, 1 бр. крайно стъпало марка *** и 1 бр. диджейски смесителен пулт с калъф марка „Л.” /L./. Подсъдимите решили да вземат посочените вещи, тъй като за тях щели да изкарат добри пари. Подсъдимият А. взел бас касата марка „О.” /O./,  1 бр. крайно стъпало марка *** и 1 бр. диджейски смесителен пулт с калъф марка „Л.” /L./, подсъдимият Ф.Й. взел мониторната колона марка „Х.” /Н./, а подсъдимите А.Й. и Ж.И. взели всеки по една 12- инчова колона. След като извършили посоченото деяние, четиримата подсъдими отнесли компонентите от озвучителната техника в дома на подсъдимия А., който на следващия ден ги продал на свидетеля Г. К. за сумата от 100 лв., като последния свидетел дал и един свой мобилен телефон в допълнение. Малко по - късно, подсъдимият А. намерил всеки един от участниците в деянието и му дал по 20 лв. от парите. Впоследствие, свидетелят К. изпотрошил голяма част от компонентите на озвучителната техника след употреба на алкохол, а останалите предал в полицията.

Така описаната фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.374, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите С., К., Н. и Д., дадени на досъдебното производство, а също и тези на свидетелката И., макар последните да нямат пряко отношение към разследвания случай. Като цяло свидетелските показания съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите категорично се установява извършителството на престъплението, както и действията на подсъдимите след отнемане на инкриминираните вещи. Направеното от всеки от подсъдимите в съдебно заседание, а от подсъдимите Ф.Й., А.Й. и И. и на досъдебното производство признание на вината, е напълно съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. В тази насока и обясненията на посочените трима подсъдими от досъдебното производство се възприемат от съда като дадени добросъвестно, доколкото са напълно съответни помежду си и с останалите събрани доказателства.

   При постановяване на присъдата си, съдът взе предвид писмените доказателства и доказателствени средства – характеристични справки и справки за съдимост за всеки от подсъдимите, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, заповеди за задържане на лица, справки от Затвора Пловдив, справки от АИС  - БДС, разписка, протоколи относно мерките за неотклонение, а така също и събраните веществени доказателства.

За изясняване на делото е от значение е изготвената съдебно -оценъчна експертиза, която дава конкретен отговор на въпроса относно стойността на всяка от инкриминираните вещи към датата на деянието, която именно е от значение за наказателното производство. Съдът възприема заключението на експертизата като изготвено с необходимите професионални знания и опит. Съобразно със същото стойността на 1 бр. бас каса марка „О.” /O./ с размери 80/80/80 см. е  300 лв.; на 1 бр. мониторна колона марка „Х.” /Н./, 15 инча, с размери 80/40 см. - 300 лв.; на 2 бр. колони, без марка, 12 инчови, с размери 60/40/30 см. - по 300 лв. всяка, на обща стойност 600 лв.; на 1 бр. крайно стъпало марка Т – АМР800 - 800 лв. и 1 на бр. диджейски смесителен пулт, три канален с калъф марка „Л.” /L./ - 300 лв., като всичко възлиза на обща стойност 2300 лв.  

         В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

При тези доказателства по делото, съдът приема, че с деятелността си четиримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на вмененото им престъпление в пълния обем на същото, посочен в обвинителния акт.

Налице са безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на така посоченото престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК по отношение на всеки от подсъдимите. Така подсъдимите, след като са се разбрали помежду си и са се уговорили предварително по предложение на подсъдимия А. да отнемат вещи, целенасочено са се отправили към стопанисвания от свидетеля С. гараж. Там четиримата подсъдими са извършили противозаконно отнемане на вещи, върху които са успели да установят своя трайна фактическа власт, отдалечавайки ги от местопрестъплението, а след това и като са се разпоредили с тях като със свои, продавайки ги на трето лице. Установено е категорично, че всеки от подсъдимите е участвал пряко в действията по фактическото отнемане на вещите. За да достигнат подсъдимите до помещението, където вещите са били съхранявани от свидетеля С., подсъдимият А. е извършил и действие по разбиване и премахване на заключващото устройство – катинар, за което свидетелства самият пострадал, то е видно и от протокола за оглед на местопроизшествие, а и е признато в обясненията на подсъдимите И., Ф.Й. и Ас.Й., поради което е налице квалифициращият признак по т.3 на ал.1 на чл.195 от НК. Чрез действията си по отнемане и отдалечаване на вещите от помещението, където същите са били съхранявани от свидетеля С., подсъдимите са лишили досегашния владелец на инкриминираните вещи от достъп и разпореждане с тях, или от възможността му да ги владее. С това деянието е било довършено.

Що се касае до квалификацията на престъплението и по т.7 на чл.195, ал.1 от НК, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, касаеща само двама от подсъдимите, а именно А. и Ф.Й., то предвид посочените данни относно осъждането на А. по НОХД № 1115/12 г. и НОХД № 3172/12 г. и тези относно осъжданията на подсъдимия Ф.Й. по НОХД № 61/13 г. и НОХД № 607/12 г.,  налице е извършване на престъплението за всеки от тях при условията на повторност, тъй като настоящото деяние е осъществено след влязло в сила осъждане за други такива престъпления за всеки от подсъдимите.  

 От субективна страна деянието всеки от подсъдимите е извършил умишлено със съзнавани и целени общественоопасни последици. Описаното по-горе и последващо престъплението поведение на подсъдимите, свързано с продажба на инкриминираните вещи и разпределяне на получената от това сума, е показателно, като сочи и на налична користна цел у всеки един от тях.

Относно определяне на наказанието съдът, с оглед приложението императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 НК за всеки от подсъдимите.

 В случая според съда не следва да се прилага разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, във вр. с чл.55 от НК, както съдебният състав разбира искането на защитниците К. и К., защото подобно снизхождение би било абсолютно неоправдано, тъй като не са налице изключителни или многобройни по своя характер смекчаващи вината на подсъдимите А. и Ф.Й. обстоятелства. Следва да се има предвид също така, че дори и при евентуално приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, или определяне на наказание под предвидения законов минимум, както се поиска от защитата, то това наказание не може допълнително да се намалява с една трета, като подобно смесване на процедурите е недопустимо.

 При определяне на наказанието за всеки от четиримата подсъдими, съдът взе предвид следното: По отношение на подсъдимите Ф.Й. и Ч.А., като смекчаващо вината им обстоятелство може да се приеме изразеното от всеки от тях съжаление за извършеното престъпление. Конкретно за подсъдимия А., като смекчаващи вината обстоятелства се вземат предвид и данните от характеристичната справка, че има дете, както и тези от показанията на свидетелите Н. и Д. относно оказаното съдействие на разследването с посочване на лицето, на което са продадени инкриминираните вещи. Признанието на вината от страна на подсъдимия Ф.Й. от досъдебното производство, с оглед характера на процедурата, не може да бъде разглеждано отделно като смекчаващо вината обстоятелство, предвид липсата на основания за това по смисъла на т.7 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС. Тук следва да се има предвид факта, че от показанията на свидетелите Н. и Д. се установява, че същите сами са стигнали до единия от извършителите на престъплението, а именно подсъдимия Ч.А., в резултат от извършените от тях своевременни и бързи оперативно - издирвателни мероприятия. Затова и не може да се направи извод, че е налице оказано изключително по своя характер съдействие за разкриване на обективната истина от подсъдимия А., тъй като посочването на купувача на отнетите вещи и останалите съизвършители е извършено от страна на подсъдимия А. поради неговото разкриване от страна на полицейските служители, а не по собствени подбуди. Като отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимите А. и Ф.Й. съдът откроява предходните им, а за Ф.Й. и последващото престъплението осъждане, което вече определя подсъдимите като лица с утвърдени трайно престъпни навици, които очевидно не са били повлияни по никакъв начин от постановяваните до момента наказания спрямо тях и поради това са лица с лоши характеристични данни и сравнително висока степен на обществена опасност. Твърдяната употреба на алкохол от подсъдимите по никакъв начин не може да се определи като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото, ако това е било налично състояние, то подсъдимите сами са се поставили в подобно положение. Като отегчаващо вината обстоятелство, което се отнася и за четиримата подсъдими, съдът определи характера на самото престъпление и високия размер на причинените щети. Ето защо и съобразно с чл.54 от НК, като взе предвид личността на всеки от извършителите А. и Ф.Й. и степента на обществена опасност на самото престъпление, както и факта, че част от инкриминираните вещи все пак са били открити и подлежат на връщане, а също и че предходните осъждания на всеки от подсъдимите вече са взети предвид и при правната квалификация на престъплението, съдебният състав счете, че адекватно за тези двама подсъдими е наказанието лишаване от свобода за срок от една година и половина за всеки от тях. Така определеното за всеки от двамата подсъдими наказание според съда е съобразено с личността на извършителя и държи сметка за справедливостта, като  ще способства за постигане целите на наказанието и по-специално ще се въздейства възпиращо спрямо всеки от тях към извършване на подобни престъпни деяния за в бъдеще. При  задължителното приложение на чл.58а, ал.1 от НК и намаляване на наказанието на всеки от подсъдимите А. и Ф.Й. с една трета полученото наказание, което реално следва да бъде изтърпяно от всеки от тях се явява една година лишаване от свобода, на каквито именно наказания съдът осъди с присъдата всеки един от посочените подсъдими.

Не са налице формалните условия на чл.66, ал.1 от НК поради предходните осъждания на А. и Ф.Й. и затова наказанието една година лишаване от свобода се определи в присъдата да бъде търпяно от всеки от тях реално при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание разпоредбата на чл.61,т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

Относно предложеното произнасяне по реда на чл.68, ал.1 от НК за предходното осъждане на подсъдимия А., то съдебният състав счете за уместно да отложи същото в отделно производство, доколкото се установява, че на практика деянието по настоящото дело се явява в изпитателния срок на две негови предходни осъждания, за които няма данни да е било налице произнасяне по реда на чл.25 от НК, поради което е необходимо събиране на допълнителна информация и с оглед на нея по-сериозна и конкретна преценка.  

Що се касае до подсъдимите А.Й. и Ж.И., като смекчаващи вината им обстоятелства съдът обсъди чистото им съдебно минало, изразеното от И. съжаление за извършеното. Като отегчаващи вината обстоятелства, както се посочи и по-горе се взема предвид самия характер на извършеното престъпление, както и размера на причинените от него имуществени вреди. Както се каза и по-горе, не са налице условията за приложението на чл.58а, ал.4 от НК. Затова и съобразно с разпоредбата на чл.54 от НК, като прецени степента на обществена опасност на всеки от двамата подсъдими, съдебният състав прецени, че справедливо и съответно на целите на мерките за неотклонение ще се яви наказанието лишаване от свобода в предвидения в НК минимален размер от една година за всеки от тях. При задължителното намаляване на така определеното наказание по реда на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, действително подлежащото на изтърпяване наказание, което се наложи с присъдата за всеки от подсъдимите А.Й. и И. стана осем месеца лишаване от свобода.

Предвид наличието на формалните основания, предвидени в чл.66, ал.1 от НК и като взе предвид, че за поправянето на всеки от двамата подсъдими И. и Ас.Й. не е абсолютно наложително да изтърпи реално така наложеното му с присъдата наказание, съдебният състав отложи изтърпяването на същото с предвидения в цитираната разпоредба минимален изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. За недопустимо  бе счетено от състава на съда искането на защитниците на всеки от посочените двама подсъдими за определяне на по-кратък изпитателен срок, доколкото, такъв е предвиден само по отношение на непълнолетните лица, а всеки от двамата подсъдими Ас.Й. и И. към момента на инкриминираното деяние е бил пълнолетен. Така определеният изпитателен срок, както се посочи е с минималната предвидена в закона продължителност относно пълнолетни подсъдими и НК не предвижда възможност за определяне на такъв под предвидения минимален срок.

Предвид данните за предварителното задържане на всеки от подсъдимите, съответно по реда на ЗМВР, а подсъдимите Ф.Й. и Ч.А. с постановление на Прокуратурата по реда на НПК и с мярка за неотклонение “Задържане под стража “ по настоящото дело, с присъдата се приспадна на основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК времето на това задържане от наказанието лишаване от свобода, както следва: за подсъдимия Ч. А., считано от 21.03.2013 г. до влизане на присъдата в законна сила, за подсъдимия Ф.Й. - от 22.03.2013 г. до влизане на присъдата в сила, за подсъдимия А.Й. – 24 часа на 22.03.2013 г. и за подсъдимия Ж.И. – 24 часа на 08.04.2013 г.

Относно веществените доказателства, а именно 1 бр. пулт за миксиране на музикални файлове с надпис „***”, сиво-черен на цвят; 1 бр. платнена чанта с цип, сива на цвят, с червен на цвят надпис от лицевата си страна „L.”; 2 бр. гоЛ.и високоговорители с надпис съответно „L3701” и „L3702”, с по 1 бр. излизаща от задната й част червено-бяла двулентова жица; 1 бр. малка тонколона, черна на цвят, с правоъгълна лицева форма, с надпис в долната си част *** и 01020004868; 1 бр. малка тонколона, черна на цвят, без надписи, с излизащи от долната му част 2 бр. кабели, зелен и жълт на цвят, които са на съхранение при Д. на VІ РУП - гр. Пловдив и които са били събрани след доброволно предаване, съдът, като се съобрази с данните относно собствеността им, с присъдата си постанови връщането им на свидетеля С., от когото са отнети, след влизане в сила на съдебния акт.

С оглед признаване на всеки от подсъдимите за виновен в извършване на вмененото им престъпление и на основание чл.189, ал.3 от НПК, същите бяха осъдени да заплатят по равно и разделно по сметката на ВСС направените по делото разноски за възнаграждение на експерт от по 7,50 лева всеки от тях.

 Като причина за извършване на деянието съдът определя незачитането на чуждото право на собственост, произтичащо от липсата на образование и правна култура, както и утвърдените престъпни навици по отношение на подсъдимите А. и Ф.Й..

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                               Районен съдия:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П.К.