МОТИВИ към НОХД №1039/2020 г.:
Обвинението е против
подсъдимия А.Л.К. *** за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.29,
ал.1, б.”а” и "б" във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за
това, че в периода от
06.03.2020 г. до 07.03.2020 г. в гр.Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 352.39
лв. от владението на от „Заложна къща -Камео“ ЕООД, с управител В.А.К. и ЕТ “Кредо-96 Б.Д.“, собственост на Б.С.Д., без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От ощетеното ю.л. ЕТ “КРЕДО-96Б.Д.“ срещу
подсъдимия А.Л.К. е предявен граждански иск за
имуществени вреди в размер на 127.99
лева.
Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане и ЕТ “КРЕДО-96 Б.Д.“, представляван
от Б.С.Д. е конституиран в качеството на граждански ищец.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият А.К. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373,
ал.3 от НПК прие за установено следното:
Свидетелката Л. К. била служител в „Заложна къща - Камео“ ЕООД, находяща се
в гр.П., ул.“...“№1, срещу сградата на община Пазарджик.
На 06.03.2020 г.в интервала от време 13.30 ч. до 15.00 ч. в заложната къща
влязъл подсъдимият А.К.. Последният изчакал предния клиент, с който свидетелката
К. работела и когато клиентът си тръгнал, я попитал за падежната дата на
заложените от него вещи. В този момент в заложната къща останали
само свидетелката К.и подсъдимият, който тя познавала визуално и го свързвала с
имената А.Л.К.. Свидетелката К. започнала да
проверява в програмата, като през това време подсъдимият К. се въртял из
заложната къща.
Сторил й се нервен, но нищо повече. Тя направила проверката, казала му
падежните дати, тъй като се касаело за две заложени вещи от негова стана. След
като получил исканата информация подсъдимият си тръгнал.
Някъде към 15.30 ч.
свидетелката Куртева забелязала, че липсвал един брой щлайф. Направило й
впечатление, тъй като на мястото, където същият липсвал имало поставени общо
три вещи /с шлайфа/. Веднага се досетила, че на деня някой е успял да го вземе
без тя да забележи, тъй като същият не бил много обемен.
Тъй като не можела да връща
записите на охранителните вътрешни камери се наложило да изчака да дойде
управителят В.К.. Когато той пристигнал тя му обяснила ситуацията и той върнал
записа от охранителната камера, обхващащ най-добре местоположението на шлайфа.
На записа, който свидетелите
К. и К. гледали заедно, ясно се виждало как подсъдимият А.К. се навежда, взема шлайфа
и го поставя отзад в панталоните си. После провежда разговор със свидетелката К.
и напуска заложната къща.
В момента, в който свидетелката
Кръстева разпознала лицето свидетелят К. се обадил на тел. 112, след което на
място дошли полицаи.
Свидетелката К. обяснила
случая, като казала, че е разпознала подсъдимия. На 12.03.2020 г. свидетелката
Куртева предала на свидетеля И. В., работещ в сектор „КП“ към РУ Пазарджик
заложен билет №72778/27.12.2019 г. с падеж 05.01.2020 г. и записите от
охранителната камера.
На 07.03.2020 г. около 06.30 ч.
в р-т „Петраков“, находящ се в гр.Пазарджик ул.“Цар Самуил“№10, стопанисван от
ЕТ „Кредо-96 Б.Д.“, на работа пристигнала готвачката на заведението свидетелката
М. Д., която установила, че вратата е отворена и има побитости по дограмата, за
което уведомила веднага управителят на заведението Б.Д.. Свидетелката Д. се
обадила на тел. 112, за да съобщи за престъплението. Обектът е с видео
наблюдение и запис от камерите е предоставен на разследващия орган с протокол
за доброволно предаване.
Свидетелката Д. лично е
гледала записа и разпознала извършителя, а именно подсъдимият К.. На записа се
виждало, че подсъдимият К. отворил входната врата на заведението с джобно
ножче, след което минал покрай бара в ресторанта, откъдето взел 1 бутилка уиски
марка „Джони Уокър“ с червен етикет на стойност 49.99 лв. и сумата от 78.00
лв.. Огледал се няколко пъти и излязъл по същия път.
В хода на разследването били
назначени оценъчни експертизи, които да определят стойността на противозаконно
отнетите вещи.
Според заключението от 16.04.2020 г., стойността на 1 бр. акумулаторен,универсален
уред за рязане, марка „Parkside“ със
сериен номер 075168 е 224.40 лв.
Видно от второто заключение
на оценъчната експертиза от 23.04.2020 г., 1 бут.уиски марка „Джони Уокър“ с
червен етикет е на стойност 49.99 лв.
Заедно с отнетата сума от 78
лв., стойността на отнетото имущество от ЕТ „Кредо—96 Б.Д.“ е 127,99 лв.
Въпросният ъглошлайф, ведно
със зарядно марка ,,Parkside“ c aрт. №80001326
били върнати на „Заложна къща - Камео“ ЕООД
От справката за съдимост на подсъдимия К. е видно,
че същият е осъждан общо седемнадесет пъти с наложени наказания ЛОС
за извършени престъпления по чл.195,196 от НК.
Последните осъждания
са по НОХД №83/2016 г. По описа на Пазарджишкия районен съд, с присъда, влязла
в сила на 09.05.2016 г. К. е осъден на две години лишаване от свобода за
престъпление по чл.196, ал.1, т.4 от НК. По НОХД №819/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с споразумение,
влязло в сила на 21.05.2018 г. На К. е определено наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка
с чл.195, ал.1, т.3 от НК. По НОХД 1153/2018 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд е одобрено споразумение, влязло в
сила на 11.1.2018 г., с което е наложено наказание от една година и четири
месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК.
В този смисъл същият е извършил
настоящото деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а”
и “б” от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно
показанията на свидетелите Людмила Куртева, И. Вълчев, В.К., Петър Попов, Петър
Келпетов, Б.Д., Марина Джалева, Димчо Костадинов, заключенията на оценъчните
експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.
Всички доказателства са ясни, еднопосочни и категорични, затова съдът ги
цени.
При така
установената фактическа обстановка, която
напълно се подкрепя от събраните
доказателства, съдът прие, че подсъдимият А.Л.К. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2 във връзка
с чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и "б"
във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като периода от 06.03.2020 г. до 07.03.2020 г.
в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив
чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 352.39 лв. от владението на от „Заложна къща
-Камео“ ЕООД, с управител В.А.К. и ЕТ “Кредо-96 Б.Д.“,
собственост на Б.С.Д., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Деяния на подсъдимия К. осъществяват по отделно различни
състави на едно и също престъпление “кражба”, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. В тази връзка подсъдимият А.К. е извършили едно продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 от НК, наказуемо съобразно включените в него
деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен
резултат.
При
извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал всички обективни елементи на състава, както и квалифициращите и
е искал настъпването на общественоопасните последици на деянията си.
От доказателствата по делото се установи, че за да проникне в ресторанта,
стопанисван от ЕТ „Кредо-96 Б.Д.“, подсъдимият е отключил входната врата на с
дгжобно ножче.
С оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по
смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като за
преодоляване на преградата, здраво направена за защита на имота, подсъдимият е
употребил техническо
средство, но тъй като няма обвинение по чл.195, ал.1, т.4 от НК съдът не може
да влоши положението на подсъдимия и да го осъди по още една квалификация.
Това обстоятелство обаче, следва да се отчете като
отегчаващо вината обстоятелство, сочещо на предварителна подготовка за
осъществяване на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия А.К. за извършеното от него деяние съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е
висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял
сред ръста на обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние, която е висока, като се има предвид начина и времето на извършване, за
второто деяние.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия,
съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са крайно негативни.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени съдействието за разкриване на обективната
истина, чрез направеното самопризнание, връщането на половината от вещите,
предмет на престъплението, ниската стойност на предмета на деянието, а като
отегчаващи - лошите характеристични данни, многобройните предишните осъждания и
предварителния умисъл за осъществяване на второто деяние.
Съдът счете, че за
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи
наказание на подсъдимия А.Л.К. престъплението при условията на чл.58а, ал.1,
а именно ТРИ ГОДИНИ И ДЕВЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Прилагайки начина на определяне на наказанието
посочен в чл.58а, ал.1 от НК и намалявайки определеното наказание с една трета,
съдът наложи на подсъдимия А.Л.К. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на
подсъдимия А.К., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.57, ал., т.2, б.“б“ от ЗИНЗС постанови наказанието да се търпи при първоначален „СТРОГ” режим.
Съдът счита , че не са
налице условията на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.е.
множество смекчаващи вината обстоятелство, при които и най-лекото предвидено в
закона наказание е несъразмерно тежко спрямо извършеното престъпление.
Ниската стойност на предмета на престъплението не предпоставя
задължително извод за по-ниска
степен на обществената опасност на деянието. От значение са и
всички други обстоятелства, определящи степента на обществената опасност на
деянието и дееца.
В настоящия случай
извършеното от подсъдимия не може
да се приеме, че представлява
престъпление с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива.
Вярно е, че
се касае за кражба на вещи, чиято стойност е по-ниска от минималната работна
заплата за страната, но данните за личността на подсъдимия К. сочат, че същият
е личност със завишена обществена опасност. Същият е осъждан общо седемнадесет
пъти, все за престъпления против собствеността, което сочи че е превърнал
извършването на престъпление в основен начин за набавяне на средства. Освен
това налаганите му макар и ефективни, но явно ниски наказания не са повлияли за
промяна на неговото поведение в посока поправяне и превъзпитание.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
приспадна времето, през което К. е бил задържан, считано от 13.03.2020 г. до
влизане в сила на присъдата.
Предявения граждански иск против
подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите, които са
причинени на гражданския ищец са пряка и непосредствена последица от
престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към ищецата.
Затова съдът осъди
подсъдимия А.Л.К. да заплати на ЕТ “КРЕДО-96 Б.Д.“,
представляван
от Б.С.Д. сумата от 127.99 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди.
С
оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият А.К. бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по
делото разноски в размер на 115.92 лева, платими по сметка на ОД на МВР
гр.Пазарджик и ДТ върху гражданския иск в
размер на 50 лева, платими по Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: