РЕШЕНИЕ
№ 339
22.10.2018г., гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки окръжен съд, гражданска колегия
в публично заседание на 20.09.2018г. при участие
на секретаря Златка Стоянова, разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев
гр. д. 00131 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът „Банка ДСК“ЕАД, гр. София с ЕИК *********
е предявил иск за признаване за установено, че ответника Л.М.Б. с ЕГН ***********
*** му дължи сумата от 43905,29 лева – непогасена
главница по договор за банков кредит за текущо потребление от ***, както и
сумите: 7989, 54 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.09.2015г. –
27.03.2017г.; 285,43, представляваща договорена лихвена надбавка за забава;
120,00 лева - представляваща такси.
Ищецът твърди, че по силата на договора
за кредит е предоставил на ответника сумата от 47300,00 лева срещу задължението
на ответника да я върне на вноски съобразно погасителен план в срок от 120
месеца считано от усвояване на кредита при падеж на всяка вноска 15-то число от
съответния месец при годишна договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 9 %
, образувана от шестмесечния Sofibor
(със стойност от 1,351 към датата на
договора) и надбавка от 7,649 процентни пункта.
Срока за погасяване на кредите тече от
усвояването на сумата по посочената в договора сметка на ответника. Усвояването
станало на *** Посочва, че уговорения лихвен процент е преференциален и важи
при спазване на условията по договор за ползване на пакети частно банкиране на
банката. При неспазване на тези условия
лихвения процент се увеличава съгласно условията като максималната му
стойност е шестмесечния Софибор към съответната дата и надбавка в размер на
13,599 процента. Твърди договора да е сключен по общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление като посочва, че съгласно ОУ поради забава в
плащането на главница или лихва с повече от деветдесет дни кредита е обявен за
предсрочно изискуем с писмо лично връчено на ответника на 25.01.2016г. и
съгласно ОУ в този случай остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент увеличен с десет процентни пункта.
Посочва, че за вземанията си е депозирал
заявление по чл. 417 ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1539/2017г.
на РС Перник като длъжника е депозирал възражение поради което е предявен и
настоящият иск.
Ответникът е депозирал в срок отговор на
исковата молба, с който оспорва исковата молба като прави възражения за
нищожност на договора поради противоречие със закона; липса на форма и
реквизити по Закона за потребителския кредит. Оспорва надлежното обявяване от
банката на предсрочната изискуемост на кредита като твърди, че не му е връчвано
уведомление затова чрез куриерска служба като посочва, че представената обратна
разписка не му е връчвана във връзка с писмо в което да се е сдържало
уведомление за предсрочна изискуемост.
С исковата молба са представени като
писмени доказателства: Договор за кредит за текущо потребление от ***; Договор
за залог върху вземания от същата дата; Общи условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление; Приложение 1 към договор за ползване на пакетите частно
банкиране; погасителен план, тарифа за таксите; уведомление и обратна разписка
за връчване, извлечения за движението по банкова сметка за период от 22.08.2014
до 12.01.2018г.
Ответника не е представил доказателства
и не е направил искания.
Изискано е и е приобщено към настоящото
дело ч.гр.д. 01539/2017г. на РС Перник
По делото е изслушана и приета съдебно
счетоводна експертиза.
В съдебно заседание ищецът поддържа
предявените искове. Ответника не се явява.
Пернишки
окръжен съд след съвкупна преценка на твърденията и възраженията на страните и
приетите по делото писмени доказателства и счетоводна експертиза намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от
Търговския закон във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите -
за установяване на съществуването на изискуеми задължения за ответника в полза
на ищеца по договор за банков кредит след проведено заповедно производство по
реда на чл. 410 във връзка с чл. 417, т.
2 и чл. 418 от ГПК.
Предявените
искове са допустими. От изисканото и
приложено към настоящото дело ч.гр.д. 01539/2017г. по описа на Пернишки районен
съд се установява, че по заявление на ищеца е издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу ответника за същите суми (по размер, период и основание),
които са и предмет на исковата молба. Видно от заповедното производство
длъжникът по заповедта (сега ответник) е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, при което е налице правен
интерес от предявяване на исковете. На заявителя е изпратено съобщение по чл.
415 от ГПК, връчено му на 14.12.2017г., от която датата е започнал да тече
срока по чл. 415 за предявяване на иск за установяване на вземането. Исковата
молба е депозирана в Районен съд Перник на 12.01.2018г. и е в срок като с оглед
на цената на иска за главница делото е прекратено от ПРС и изпратено по родова
подсъдност на ПОС предвид което е и образувано настоящото дело.
По предявените искове в тежест на ищеца
е да докаже валидното възникване на правоотношение по договор за кредит,
изпълнение на задължението си по договора да предостави уговорената в кредит
сума, изпадане на ответника в забава за нейното връщане, надлежното уведомяване
на длъжника за обявената предсрочна изискуемост и размерът на претендираните
вземания.
В тежест на ответника е да докаже
изпълнение (плащане) на задълженията си по договора и възраженията си за
нищожност на договора поради противоречие със закона.
Съдът
с оглед на събраните по делото доказателства и твърденията и възраженията на
страните намира исковете за основателни по следните съображения:
По
отношение на иска за главница-от представените от ищеца, неоспорени от
ответника и приети като писмени доказателства Договор за кредит за текущо потребление от ***; Договор за залог върху
вземания от същата дата; Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление; Приложение 1 към договор за ползване на пакетите частно банкиране;
погасителен план, тарифа за таксите; уведомление и обратна разписка за връчване
и приетата СЧЕ се установява валидно възникнало между страните правоотношение по
договор за банков кредит, по което ищецът е предоставил на ответника сумата от
47300 лева срещу задължение за връщането ѝ в срок 120 месеца от
усвояването по посочената в самия договор банкова сметка.
ПОС след служебна проверка намира, че
договора не е нищожен на основанията посочени в отговора на исковата молба.
Противоречие със закона е порок при
който закона забранява резултата от една сделка-нейните последици. В случая
договора за банков кредит е сделка изрично предвидена със закон (ТЗ и др.
уреждащи банковата дейност). След като закона изрично предвижда възможността
банка да предоставя в собственост парични суми на други лица срещу задължението
за връщане и заплащане на лихва значи този резултат като позволен от закона не
може да бъде в противоречие с него.
Договора отговаря на всички изисквания
за форма и съдържание поставени от Закона за потребителския кредит. Следва да
се отбележи, че не всяка липса на предвидено в този закон съдържание (уговорки
по определени въпроси) влече недействителност на договора, а само посочените в
чл. 22 във връзка с чл. 10,11 и 12 от ЗПК.
В случая договора е в изискуемата
писмена форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК, съдържа изискуемите за неговата
действителност съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК реквизити
и не е нищожен поради липса на форма или императивно установено съдържание.
ПОС предвид, че ответника не оспорва, че
е получил сумата и с оглед заключението на СЧЕ, намира, че ищецът е изпълнил
задълженията си предоставяне на сумата по договора на *** чрез заверяване на
сметката посочена в договора със сумата
на кредита и следователно за ответника е възникнало задължението да я върне на
вноски с падежи посочени в подписания от ответника погасителен план, ведно със
уговорената възнаградителна лихва.
Установява се от СЧЕ, че ответника е
спрял да погасява задълженията си към 15.09.2015г. по главницата, а последното
плащане, което е отнесено за лихви е от м.04.2016г.
От представеното писмо с изх. N. 04-20-00100/18.01.2016г. и приложената обратна
разписка за личното му връчване на ответника, в която разписка изрично е
посочен номера на писмото, се установява, че банката е упражнила правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно ОУ, поради забава в плащането и
ответника е надлежно уведомен. ПОС счита, че именно представеното писмо се е
намирало в пратката, чието връчване е удостоверено от куриерската фирма и
подписа на ответника на обратната разписка. Този извод се налага от посочения в
обратната разписка номер на писмото и липсата на твърдения и доказателства от
ответника, за друга кореспонденция между страните.
Предвид горното исковете са доказани по
основание. От СЧЕ се установява, че неплатените суми по договора за главница са
в размер на 43905,29 лева, дължимите възнаградителни лихви са в размер на
7989,54 лева, дължимите лихви за забава са в размер на 285,54 лева, а дължимите
такси в размер на 120,00 (размерът на таксата от 120,00 лева е установен и от
подписаната от ответника Тарифа за таксите приложена по делото).
Предвид изложеното исковете се явяват
доказани и по размер и ще следва да се уважат.
При този изход на делото на ищеца се
дължат и сторените разноски за заповедното и исковото производства, които са
държавна та
Ищецът е претендирал разноски за
исковото производство за държавна такса, за юрисконсултско възнаграждение и
депозит за счетоводна експертиза в размерите по представения списък по чл. 80
от ГПК.
ПОС намира, че делото не е от висока
правна и фактическа сложност и следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лева. Дължими изцяло са и разноските за държавна такса
и за депозит за вещо лице. Общият размер е 1629,79 лева.
За заповедното дело с оглед изхода на
спора разноските също се дължат като ПОС намира, че следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева по чл. 26 Наредбата за заплащане на
правната помощ. Дължи се и държавната такса в размер на 1046,00 лева или общо
1096,00 лева,
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен
съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.М.Б. с ЕГН ***********
*** му дължи на „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес в гр. София, р-н Оборище,
ул. Московска“19 следните суми:
43905,29 лева –
непогасена главница по договор за банков кредит за текущо потребление от ***
ведно със законната лихва от 28.03.2017г. до окончателното плащане
7989, 54 лева, представляваща договорна лихва за
периода 15.09.2015г. – 27.03.2017г.
285,43, представляваща договорена лихвена надбавка за
забава
120,00 лева - представляваща такси.ДЪЛЖИ на „Обединена
българска банка“АД, с
за които е
издадена Заповед 1190/29.03.2017г. по ч.гр.д. 01539/2017г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Л.М.Б. с ЕГН *********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес в гр. София, р-н Оборище,
ул. Московска“19 сумата 1096,00 лева –
разноски по ч.гр.д. 07348/2014г. на Пернишки районен съд за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Л.М.Б. с ЕГН *********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес в гр. София, р-н Оборище,
ул. Московска“19 сумата сумата 1629,79 лева – разноски по настоящото дело за държавна такса;
юрисконсултско възнаграждение и вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: