Решение по дело №325/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 317
Дата: 25 октомври 2022 г. (в сила от 25 октомври 2022 г.)
Съдия: Анна Владимировна Петкова
Дело: 20225600500325
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. ХАСКОВО, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. Г.
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500325 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 27/03.02.2022 година, постановено по гр.д. № 906/2021
година, РС-Димитровград е отхвърлил предявените от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД - София против Г. Т. Г. искове по чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК, за признаване на установено по отношение на ответника
Г., че дължи на дружеството-ищец сумите както следва: 1099,21 лева -
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **** година,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Г. Т. Г., сумата
236,44 лева - лихва за забава, от които 222,91 лева – за периода 15.03.2018
година до 13.03.2020 година и 13,53 лева – за периода 14.07.2020 година до
12.03.2021 година, както и законната лихва върху договорната главница,
считано от 16.03.2021 година до окончателното изплащане на
задължението, прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 28.07.2016 година между „Провидент Файненшъл
България” ООД и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът –
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - София, който внася оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт. Излага аргументи за наличие на
всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск. Оспорва
доводите на районния съд относно несъобщаването на цесията на ответника.
Счита, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Съдът следвало да приеме, че
разпоредбата на чл. 47 от ГПК установява правилото, че връчването на
представител се смята за лично връчване, както и че особеният представител
има право да получава волеизявления, свързани с изменение на материалното
правоотношение. В случая било осъществено такова връчване на
представител, поради което следвало да се приеме, че ответникът лично е
уведомен за извършената цесия. С тези и останалите доводи, изложени във
въззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира
деловодни разноски за двете инстанции и за заповедното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК адв. А. Х. Г. от АК-Хасково - особен
представител на въззиваемия - ответник в първоинстанционното
производство Г. Т. Г. подава писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Изразява становище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Моли същото да
бъде потвърдено.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните
доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията
на страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по
същество – жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на
обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
Първоинстнационният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от
2
ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Предявени са от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД - София срещу Г. Т. Г.. Ищцовата претенция е основана
на твърдение за сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата
на който кредиторът „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставил
на кредитополучателя Г. Т. Г. паричен заем в размер на 950 лева.
Кредиполучателят се е задължил да върне тази заемна сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва, на 60 седмични погасителни вноски,
съгласно погасителен план. Считано от 15.08.2015 година
кредитополучателят е в забава, а на 29.09.2016 година срокът на договора е
изтекъл, поради което за длъжника е възникнало задължение за пълно
изпълнение по договора. Към датата на подаване в Димитровградския
районен съд на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
16.03.2021 година, задълженията му са както следва: общият размер на
неиздължената главница – 1099,21 лева; неиздължената възнаградителна
лихва – 205,07 лева и обезщетение за забава – общо 392,72 лева.
Ищецът твърди, още, че с процесния договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключени между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, придобил процесното
вземане. Заявява, че е уведомил длъжника по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за
извършената цесия, но ответникът не бил изпълнил задължението си, поради
което ищецът се снабдил със заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение. И тъй като заповедта била връчена при условията на чл.
47 ал. 5 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес да предяви настоящия
иск.
Ответникът Г. Т. Г. се представлява в исковото производство от особен
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК. Адв. А. Х. Г. оспорва предявения иск с
няколко довода, в това число – за липса на надлежно уведомяване на
длъжника за извършена цесия.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът
обосновано е отговорил на всички направени от страните възражения.
Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал
процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е
достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е
3
неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови допустими доказателства, които да дават
основание за извод, различен от направения от решаващия съд.
Няма спор по делото относно това, че между ответника в качеството му
на кредитополучател и „Провидент Файненшъл България“ ООД – гр.София –
кредитор е възникнало облигационно отношение по силата на сключения
помежду им договор за потребителски кредит. Безспорно е установено и това,
че с горепосочения договор от 28.07.2016 година заемодателят „Провидент
Файненшъл България“ ООД – гр.София е прехвърлил на „Фронтекс
Интернешънъл“ вземанията си по договора за кредит, сключен с ответника. В
договора за цесия е предвидена клауза, с която продавачът упълномощава
купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците от името на
продавача, с които да им съобщи за прехвърляне на задълженията по смисъла
на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на тези договорни клаузи е изготвено
пълномощно, прието като писмено доказателство по делото, ведно с
уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, адресирано до
длъжника Г. Т. Г.. Липсват, обаче, доказателства за достигането на
уведомлението за цесията до длъжника Г. Г..
При така установената по делото фактическа обстановка, основателни
са въведените от особения представител на ответника възражения,
основаващи се на нормата на чл.99, ал. 4 от ЗЗД, според която прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Безспорно в тази насока по
делото се установи, че вземането на кредитора по договора за кредит,
сключен с ответника, въз основа на който основава вземането си, заявено в
заповедното производство, е било прехвърлено на ищеца, по силата на
договор за цесия. С факта на подписване на договора, съответно от постигане
на съгласие за сключването му, вземането към ответника по договора за
кредит е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца,
който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието
на материално правната му легитимация. За да има действие спрямо
длъжника, цесията следва да му бъде съобщена. Уведомяването има за цел да
обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на задължението му. По силата на принципа за
свободата на договарянето – чл.9 от ЗЗД, няма пречка старият кредитор да
4
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД не съдържа и изискване за срок за
съобщаване, и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който
цесията ще се съобщи на длъжника – това може да стане по телефон, по
телекс, по факс или писмено, включително и по пощата. От представените по
делото доказателства се установява, че цесионерът само е съставил текста на
съобщение за извършената цесия до длъжника Г. и я изпратил на адреса на
длъжника, но от приложеното известие за доставка става ясно, че пратката не
е била потърсена и, съответно, останала е невръчена на адресата.
Поради това съдът приема, че волеизявлението на цесионера,
извършено в изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е
достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо
него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не може да се
приеме, че е осъществено чрез връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение в заповедното производство, доколкото то е извършено
при условията на чл. 47 от ГПК и не може да има спор, че не е достигнало до
длъжника. Същото се отнася и за връчването в исковото производство:
Действително, на отсъстващия длъжник-ответник по делото е назначен
особен представител, на който наред с останалите съдебни книжа по иска е
връчено съставеното от цесионера уведомление за цесията. Назначаването на
този особен представител, обаче, е само за целите на процесуалното
представителство пред съда, в исковото производство и на основание чл. 47
ал. 6 ГПК. Не са му делегирани валидно, от страна в облигационното
правоотношение, правомощията да я представлява при изменението му,
каквото именно настъпва в резултат на цесията. Т.е. връчването на
уведомлението за цесията на процесуален представител на длъжника в
съдебно производство не дава отражение върху материалното
правоотношение и не санира допуснатото от страна на кредитора
бездействие, довело до нарушаване на принципите за добросъвестно
упражняване на права, предшестващо подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
Следователно, както правилно приема РС-Димитровград, процесната
цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на
задълженията, произтичащи от процесния договор за заем, в полза на
5
цесионера – ищцовото дружество. Цитираната във въззивната жалба съдебна
практика обсъжда въпросите, свързани с обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В резултат на това волеизявление на кредитора
действително се изменя материалното правоотношение, но не може да се
постави знак на равенство с изменение на материалното правоотношение,
което поражда цесията. При последното се заменя страна в облигационното
правоотношение, което е неизвестно за длъжника обстоятелство и, без да му
бъде съобщено, не го обвързва, а освен това – не го защитава от ненадлежно
изпълнение на задължението му. За разлика от договора за цесия, в
хипотезата на обявяването на предсрочната изискуемост на договора за
кредит, длъжникът предварително, още при сключването на договора, е
известен за всички последици от неговата неизправност, в това число и за
риска да бъде отнето предимството на срока. Поради това съдът счита, че
цитираната от въззивника съдебна практика е ирелевантна за настоящия
казус, а и няма задължителен характер.
Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Димитровград в
атакуваното решение, поради което ХОС препраща към тях на основание чл.
272 ГПК.
По тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен
акт, споделени от ХОС, въззивната жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
– София се явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на
деловодни разноски се явява неоснователна.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27/03.02.2022 година, постановено по
гражданско дело № 906/2021 година по описа на РС-Димитровград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7