№ 187
гр. Варна, 28.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600315 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440 ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв.Б.Б., процесуален представител на Г. К.
П., с която се оспорва правилността на протоколно определение № 720 на
състав на Окръжен съд Варна, постановено на 08.09.2021г. по ЧНД №
849/2021г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения П. с ЕГН
**********, не е било допуснато условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание в размер на две
години „лишаване от свобода“.
В частната жалба не се споделя извода на ОС – Варна за липсата на
втората предпоставка на чл.70 от НК. Сочи се, че П. е неконфликтна личност
с добро поведение и честно отношение към задълженията си, с които качества
се твърди да се е поправил. Атакуваното определение се счита за неправилно
и незаконосъобразно, заради което се иска отмяната му и постановяване на
ново, с което П. да бъде условно предсрочно освободен.
В допълнително постъпилото становище на гл.инспектор И.Й. от
24.09.2021г. се сочи, че категорично не е постигната поправителната цел, за
което са наведени конкренти примери, които моли да се разгледат в
светлината на разпоредбата на чл.439а от НПК.
1
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в
делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:
Подадената частна жалба, повод за образуваното въззивно
производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и
спазване на срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Съображения:
С решение по ЧНД 137/2021г. на ОС Варна е прието за изпълнение
наказателно решение 438/2018г. на Районен съд Констанца, изменено с
решение на Апелативен съд Констанца, влязло в сила на 25.03.2019г., с което
Г.П. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от две
години за деяние, квалифицирано от съда като такова по чл.280 ал.3 т.3 и 4 от
НК на РБ. С решението е приспаднато задържането му в Румъния, както и
това по ЗЕЕЗА.
Към датата на постановяване на атакуваното определение осъденият е
изтърпял фактически 1 година 3 месеца и 8 дни. Неизтърпяният остатък от
наказанието му е възлизал на 8 месеца и 22 дни. Тоест към датата на
постановяване на определението на решаващия съд, Панев е изтърпял срок на
лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, с
което е изпълнено едно от условията за допускане на предсрочното му
освобождаване.
Видно от приложеното досие на осъденото лице първоначалната оценка
на риска от рецидив към март 2021г. е бил с ниска стойност (37 точки) и се е
запазил в тази норма и към 18.06.2021г., когато е било изготвено последното
становище на инспектор И.Я. от ИСДВР на ЗО „Разделна“.
Очертаните към март 2021г. проблемни зони били: отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. Рискът
от вреди по отношение на обществото бил определен като среден – риск в
обществото, риск в затвора. По останалите пунктове бил определен нисък
риск. Препоръчана била работа по дефицитите от риска за рецидив и
сериозни вреди.
От приложеното по делото становище от 18.06.2021г. е видно, че
2
посочените горе проблемни зони са все още налични, като са коментирани и
нови – трудова заетост (липса на трудови навици), както и емоционални
проблеми (свързани с предписаната терапия). Посочено е, че в краткия срок
на въздействие не са постигнати стойностни промени в профила на П..
Същевременно съпоставянето на двете оценки води до заключение, че
анализа на поведението на осъдения съдържат признаци на положителна
градация, но градацията все още не е устойчива. Заключава се, лишеното от
свобода лице не е дало категорични доказателства за своето поправяне.
Горното изложение и съдържащите се в становищата констатации във
връзка с поправянето на лицето навежда съда на извод, че изложените
заключения не свидетелстват за категоричност в извода за поправяне,
изискуем по смисъла на чл.70 ал.1 от НК, както и с установената съдебна
практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС № 8/87г.
Макар да са налични действителни положителни индикации в
поведението и нагласите на П., нужно е да се има предвид, че подобно
заключение следва да се основава на трайна и цялостна промяната в
личността, както и в липсата на рискове, което е в защита на обществения
интерес. Такива безспорни данни по делото не се съдържат.
По отношение на л.св.П. се налага извод, че основното корекционно
въздействие, което се прилага, и постигнатите резултати са недостатъчни във
връзка с изпълнение на плана на присъдата. Няма категорични данни за
постигане на специалната превенция, тъй като осъденият не е преминал през
всички етапи на позитивната система при изпълнение на наказанията и
планът по чл.156 от ЗИНЗС не може да се счита изпълнен (в този смисъл т.13
от становището от 18.06.2021г.).
По изложените съображения въззивната инстанция намира частната
жалба за неоснователна, а определението на ОС – Варна за правилно и
законосъобразно, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №720 на състав на ОС -
Варна, постановено на 08.09.2021г. по ЧНД №849/2021г. по описа на същия
3
съд, с което молбата за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание на осъдения Г. К. П. с ЕГН **********,
не е била уважена.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4