РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В., ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Марияна Димитрова и с участието на
прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 3519 по описа на Административен
съд – гр. В. за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр.
чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба от „Ауто гуми В.“ ЕООД - гр. В., ЕИК ххххххххх, срещу
Заповед № 265-ФК/21.11.2018 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
гр. В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин-сервиз автогуми в гр. В., ул. „Ян П.“, ст. „С.“ и забрана на
достъпа до него за срок от 7 дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради
липса на предпоставките по чл. 186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и по-специално, поради липса на разлика в касовата наличност и отчетения
чрез фискалното устройство оборот. Жалбоподателят твърди, че наложената мярка
не отговаря на целите на административната принуда, посочени в чл. 22 от ЗАНН.
Моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът в
производството, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита,
че при нарушение на данъчното законодателство винаги е налице държавен интерес,
а административният орган действа в условията на обвързваща компетентност. Срокът
на мярката се определя от административния орган във всеки конкретен случай в
съответствие с целите на закона. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед № 265-ФК/21.11.2018
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на „Ауто гуми В.“ ЕООД е
наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин-сервиз автогуми в гр. В., ул. „Ян П.“, ст. „С.“ и забрана на
достъпа до него за срок от 7 дни.
Съгласно представените в преписката
доказателства, на 19.11.2018 г. в обекта на служител на НАП е извършена услуга
– смяна на четири гуми на стойност 40 лева, която е била заплатена от служителя
в брой, но не е издаден фискален касов бон. Към протокола от проверката са
представени КЛЕН, съгласно който в периода от 13,25 ч до 14,31 ч не е издаван
касов бон, както и опис на паричните средства, общо в размер на 230 лева,
съответстващи на разчетените от фискалното устройство обороти. Обстоятелствата
са квалифицирани в обжалваната заповед като нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Въз основа на констатациите е съставен акт за
установяване на административно нарушение от 06.12.2018 г. Със становището на
ответника е представено и Наказателно постановление от 18.12.2018 г.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед, определеният
от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва
значимостта на охраняваното обществено отношение, че при определяне на
продължителността на мярката са били взети предвид „тежестта на извършеното
нарушение, последиците от същото, вида и местоположението на обекта на главен
булевард, значителен поток от хора, характера на дейността магазин-сервиз за
смяна на гуми, а също така това се налага и за да се осигури защитата на
обществения интерес като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения“.
Изложени са общи
съображения относно фискалната дисциплина и целта на ПАМ да гарантира, че
всички лица ще спазват законовите норми, че при неналагане на ПАМ има
възможност от извършване на нови нарушения и ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди за фиска. Конкретно е описано, че за да бъде променена организацията на дейността в
конкретния обект е необходим определен срок, който е съобразен с принципа на
съразмерност и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта.
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на
законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за
приходите, на когото съгласно
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл.
186 от ЗДДС.
Не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт
отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
Правното
основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл.
186, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до
един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съдът приема, че
обстоятелството, което според административния орган осъществява състава на
нарушението, за което се налага принудителна административна мярка, не е
безспорно доказано от събраните при проверката доказателства. Самата оспорена
заповед не съдържа изложение на фактическите обстоятелства, а единствено
твърдението на органа за неиздаден фискален бон за платената в брой контролна
покупка. За установените факти заповедта препраща към констативния протокол.
Фактът, от който органът прави извод в
протокола за нарушение на реда за отчитане на продажби е, че за времето от
13,25 ч до 14,31 ч, когато е изведен дневен отчет, във фискалното устройство
няма фискализирани касови бонове. В
протокола обаче не е отразена никаква разлика между разчетената от фискалното
устройство касова наличност и реалната наличност, при това засичането на
касовата наличност според надписа на използваната бланка отразява положението
„към момента на започване на проверката“, тоест в касата би следвало да се
намират и платените от служителя на НАП 40 лева, за които се твърди, че не са
били отчетени от фискалното устройство. Не се твърдят други неправомерни
действия от страна на търговеца или негови служители във връзка с плащането. Ето
защо съдът приема, че пълното съответствие на действителната и разчетената от
фискалното устройство касова наличност разколебава твърденията на органите по
приходите за неотчетени във фискалното устройство продажби, а съответно и за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Липсата на
регистрирана продажба на стойност 40 лева в определен период от време не може
сама по себе си да обоснове извод за неотчетена продажба, тъй като може да се
дължи на несинхронизиране на показанията на касовия апарат за час с
астрономическото време, а констатации за съответствие на тези показания
липсват.
Предвид пълното съответствие между
установените фактически касови наличности и наличностите по фискално
устройство, изводът в мотивите на
заповедта, че в търговския обект има създадена организация, която няма за цел и
не води до изпълнение на законовите изисквания, е необоснован. Не е ясно кое от констатираните обстоятелства
е мотивирало административния орган да достигне и до извода, че дружеството е въвело в търговската си
дейност незаконосъобразни практики.
Сами по себе си, изложените мотиви относно
продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални
съображения относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта
на извършеното нарушение (за която не е ясно каква е според
административнонаказващия орган), последиците от нарушението (които също не са
посочени) и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Тези мотиви не
съдържат никакъв конкретен извод на административния орган каква е тежестта на
нарушението, какви са последиците от него и какви са спецификите, налагащи
конкретния срок на запечатване на обекта и следващи от необходимостта за
осигуряване на обществения интерес.
Във връзка с целта на принудителната мярка,
съдът приема, че съобразно
изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, който урежда общите правила, относими към
ПАМ, принудителните
административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят
или да отстранят вредните последици от
него. Тоест
законодателят изрично е предвидил, че принудителната административна мярка
задължително е свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици и не
може да изпълнява цели, свързани с нарушенията „по принцип“ или „изобщо за в
бъдеще“. Предотвратяването и преустановяването на нарушенията по принцип и за в
бъдеще е цел и задача на правната уредба, тоест на законодателя и останалите
нормотворчески органи. Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат
характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции „предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и
възпитание и предупреждение върху останалите правни субекти“, които от своя страна са цел и задача на
административнонаказателната дейност.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във
всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не
отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Доколкото
липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската
дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия
вид.
Наложената принудителна административна мярка
не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС. От анализа на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде
доказано от административнонаказаното
лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без
нарушителят да има качеството административнонаказано лице, тоест преди
издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя
доброволно и
възможно най-скоро
да плати санкцията, като по този
начин понесе
веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се
постигне предупредително-възпитателния ефект на административната санкция.
Предвидено е това доброволно
изпълнение да води до прекратяване на мярката, тоест законодателят е приел, че след
изтърпяване на административното наказание нуждата от административната принуда
отпада. Поради това не може да се
приеме, че целта на принудителната мярка е предотвратяване на бъдещата дейност
на обекта за определения срок, за да не бъдат извършвани нови нарушения, или за
реорганизиране на дейността му, или за поправяне на вредните последици от
неотчитане на продажбите, както приема административният орган. В случая
принудителната мярка е наложена един месец преди издаване на наказателното
постановление и е допуснато нейното предварително изпълнение, което обосновава
извода за нейното противоречие с целта на закона.
Съдът намира още, че при издаване на обжалваната
заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на
съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Издадената преди да бъде издадено наказателно постановление
заповед за ПАМ
предотвратява прилагането
на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко предотвратява извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи от нея. Освен че ограничава правата на търговеца, това води и до пропуснати приходи
за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В заповедта липсват мотиви,
съдържащи анализ и съпоставка на потенциалните вреди за търговеца и вредите за
фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно определения срок.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че заповедта
е необоснована,
издадена в противоречие
с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, поради което
следва да бъде отменена.
При този изход от производството, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в
размер на 350 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от по жалба от „Ауто гуми В.“ ЕООД - гр. В., ЕИК ххххххххх, срещу Заповед №
265-ФК/21.11.2018 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин-сервиз автогуми в гр. В., ул. „Ян П.“, ст. „С.“ и забрана на
достъпа до него за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция
по приходите да заплати на „Ауто гуми В.“ ЕООД -
гр. В., ЕИК ххххххххх, сумата 350 (Триста и петдесет цяло) лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: