О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1061
гр.Попово,
26.11.2021г.
Поповският
районен съд, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави
за разглеждане гр.д. № 66 по описа на ПпРС за 2021г., установи следното:
Производството
е по реда на чл.140 ГПК.
Предявен е иск
от Ц.Н.Т. ***, със съдебен адрес:***, против А.В.И. ***, за определяне
местоживеене на дете, упражняване на родителски права, режим на лични отношения
и издръжка.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за
допускане на свидетели.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника А.В.И. ***,
с който се оспорват изцяло предявените искове. Направено е възражение за нередовност на ИМ, както и за неподсъдност на
делото пред ПпРС, с искане за изпращане на делото за разглеждане от Районен съд
– П..
Съдът счита,
след извършената служебна проверка, че исковата молба е редовна, отговаряща на
изисквания на чл.127, ал.1 от ГПК, действащи към момента на подаване на ИМ.
Действително разпоредбата на чл.127, ал.1, т.2 от ГПК има изменение в ДВ,
бр.110 от 2020 г., което обаче влиза в
сила от 30.06.2021г. Съдът не констатира нередовност и по отношение на
пълномощника на ищцата, доколкото данните по делото сочат, че ИМ е подписана лично
от ищцата и към момента няма данни същата да е ангажирала пълномощник.
По направеното
от ответника възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Попово,
съдът приема следното:
Местната
подсъдност е относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск, за чието наличие съдът не следи служебно, а само по възражение
на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба (чл. 119, ал. 3 от ГПК).
В настоящия случай,
с отговора на исковата молба ответника е направил възражение за местна
неподсъдност на спора пред Районен съд – Попово, което обуславя неговата
допустимост.
Разгледано по
същество, възражението е неоснователно по следните съображения:
Действително,
съгласно общите правила на местната подсъдност, установени в чл. 105 от ГПК,
искът се предявява поред съда по постоянния адрес на ответника, но съгласно чл.
127, ал. 2 от СК, при спор между родителите относно родителските права, спорът
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разпоредбата на чл.
127, ал. 2 от СК е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 105 от ГПК. В СК липсва легална дефиниция на понятието „настоящ адрес на детето”, но
такава е дадена в § 1, т.15 от ДР на ЗЗДетето, според която „настоящ адрес на
дете” е адресът, на който то пребивава. Историческото тълкуване на нормата на
чл.127, ал. 2 от СК (която възпроизвежда текста на чл. 71, ал. 2 от СК`1985г.)
също е в подкрепа на извода, че под настоящ адрес на детето в чл.127, ал.2 от СК се има предвид неговото местопребиваване. Местната подсъдност по споровете
по чл. 127, ал. 2 от СК
използва за критерий особеният предмет на делото, а именно – защита интереса на
детето. От гледна точка на очертания специфичен предмет на споровете по чл. 127,
ал. 2 от СК съдът по мястото, където
детето пребивава е най-удобният за детето с оглед на неговите интереси.
Не е спорно
между страните, че към датата на предявяване на иска детето А.живее в с.К.
общ.П., в дома на майка си Ц.Н.Т..
Като взе
предвид гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че Поповският районен
съд е компетентен да разгледа спора за родителските права и възражението на
ответника следва да бъде оставено без уважение.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че предявеният иск е
допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Поповски районен
съд.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства,
както и поисканите от страните гласни доказателствени средства, са относими,
допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
С оглед
разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето, следва да бъдат уведомени Дирекция
„Социално подпомагане” – отдел „Закрила на детето”– гр. Попово и гр. П. за
образуваното гражданско дело по чл. 127, ал. 2 от СК, като същите следва да
представят по делото социални доклади, в които да изложат обстоятелства,
свързани с правната сфера на детето А.А.И., ЕГН ********** – социално-битови и
материални условия на живот при всеки от родителите; с кои лица съжителства;
влияние, което му оказва съжителството с тези лица; емоционално състояние на
детето; отношение на детето към родителите му, привързаността към тях,
желанието на детето при кой от двамата родители да живее и др. съобразно
предмета на делото.
Следва да бъде
указано и на двамата родители да се явят лично в съдебно заседание, с оглед
непосредственото им изслушване от съда, на основание чл. 59, ал. 6 от СК.
Следва да бъде
изготвен и съобщен и проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
на ответника А.В.И. *** за прекратяване на делото пред Районен съд – Попово и
за изпращането му по подсъдност на Районен съд – П., като неоснователно.
Определението
във връзка с подсъдността подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните,
пред Окръжен съд– Търговище.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск, който е
допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Районен съд –
Попово.
ПРИЕМА ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР на ответника,
подаден в едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК.
НАСРОЧВА първо съдебно заседание на 22.12.2021 г. – 13.30 ч., за която дата
и час да се призоват страните, ДСП – Попово и ДСП – П..
НАПЪТВА страните към постигане на
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и
отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, като родители на малолетното
дете, да се явят лично в съдебно заседание, с оглед непосредственото им
изслушване от съда, на основание чл. 59, ал. 6 от СК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да представят
за датата на насроченото открито съдебно заседание удостоверения за доходите си
за периода 02.02.2020 г. – 02.02.2021 г.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищцата и
трима свидетели на ответника, при довеждане, за доказване на твърденията и
възраженията им в исковата молба и отговора.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ Дирекция „Социално подпомагане” –
отдел „Закрила на детето”– гр. Попово и Дирекция
„Социално подпомагане”– отдел „Закрила на детето”– гр. П. за
образуваното гражданско дело по чл. 127, ал. 2 от СК, като същите следва да
изразят становище в с.з. и/или да представят по делото социална доклади, в които
да изложат обстоятелства, свързани с правната сфера на детето А.А.И., ЕГН **********
– социално-битови и материални условия на живот при всеки от родителите; с кои
лица съжителства; влияние, което му оказва съжителството с тези лица;
емоционално състояние на детето; отношение на детето към родителите му,
привързаността към тях, желанието на детето при кой от двамата родители да
живее и др. съобразно предмета на делото.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО,
както следва:
1. Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди,
че с ответника са живеели на семейни начала от 2013 г., като от съвместното им съжителство
през 2018 г. се родило детето А.А.И..
Твърди, че
първоначално отношенията им били добри, но известно време след като заживели
заедно, отношението на ответника се променило драстично. Същия започнал да
употребява алкохол, да залита по хазарт, както и да поддържа връзки с други
жени. Това било и причината ищцата да
вземе решение да го напусне, но той осуетил това нейно намерение.
Впоследствие отношенията
помежду им се подобрили, особено след раждането на детето им, за което за
грижили заедно. Това обаче било за кратко, като малко след това ответникът
отново се върнал към порочните си навици. Започнал отново да злоупотребява с
алкохол, вследствие на който ставал раздразнителен и заядлив. Ищцата твърди, че
ответникът търсел всякакъв повод да предизвика поредния скандал помежду им,
отправял закани, псувал я и я обиждал. Последният предизвикан от него скандал,
бил на 11.01.2021г. и бил по повод получили се разногласия между ищцата и
майката на ответника. Твърди, че тогава ответникът й поставил ултиматум до
17.01. да напусне дома им, без детето. Твърди, че с помощта на брат си, на
16.01., заедно с детето напуснала ответника и неговия дом, като се прибрала в
дома на родителите си в с.Ковачевец. Твърди, че последвали множество съобщения
и обаждания, придружени със заплахи от
негова страна, от страна на сестра му и техен близък приятел.
Тъй
като родителските права спрямо детето А.не били уредени помежду им, ищцата
претендира да се определи местоживеенето на детето при нея, както и на нея да
се предостави упражняването на родителските права, а на бащата да се определи
режим на лични контакти. Освен това претендира и заплащане на месечна издръжка
на детето в размер на 180.0лв., считано от предявяване на иска. Претендира и
разноски.
В подадения по
реда и в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответникът
оспорва изцяло изложените в ИМ фактически твърдения, като твърди, че нищо от
изложеното не отговаряло на обективната истина и реалната фактическа
обстановка.
Оспорва
твърденията, че злоупотребявал с алкохол, както и че играел хазартни игри.
Оспорва и твърдението, че е променил отношението си към ищцата. Твърди, че след
раждането на детето им удвоил усилията си и грижите към тях, като приканвал
ищцата да отговори със същото, да полага съответни грижи и старание по
отглеждане на детето им.
Ответникът
твърди, че през съвместното им съжителство с ищцата живеели в дома на неговите
родители- в двуетажна еднофамилна къща. След раждането на дъщеря им А.,
единствено и само неговата майка се грижела за нея всекидневно, и старанието на
майка му довело до дистанциране и до демотивиране на ищцата, което породило
различията и разногласията им.
Ответникът
твърди, че ищцата не само не се грижела за детето, но отказвала да работи и
бездействала. Проявявала и неоснователна
ревност, и си въобразявала, че той имал връзка с други жени, което също водело
до скандали помежду им. Твърди, че не обиждал и не се е заканвал към ищцата, а
само настоявал да си върши работата по домакинството, по отглеждането на детето
им, и да се грижи за него, а не да чакала всичко да свършела майка му. Твърди,
че ищцата не полагала дължимите грижи и старание за отглеждане на детето им, и
не понасяла домакинската работа.
Твърди още, че
жилищно битовите условия при него били по-добри, можел да разчита и на помощта
на майка си за отглеждане и възпитание на детето им. За разлика от него,
майката живеела в жилище, в което нямало никакви условия за живеене.
Във връзка с
изложените подробни доводи, ответникът моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на
родителските права по отношение на малолетната А.на него, при него да определи местоживеенето на детето, а на
майката да определи режим на лични контакти, както и да я осъди да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на по 180.00 лв., считано от влизане в сила
на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира
разноски.
2. Правна квалификация на предявените права: иск
по чл. 127, ал. 2 от СК, съединен с иск за издръжка - чл. 143, ал. 2 СК.
3. Права и обстоятелства, които се признават: Няма изрично
направени признания на факти и права, но
ответникът не оспорва обстоятелството, че детето А., родена на *** г., е
родено от съвместното съжителство между страните.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване: посоченото
в т.3
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Всеки от родителите, претендиращ упражняването на
родителските права по отношение на детето носи тежестта да докаже по-добрите си
родителски качества – възпитателски качества, полагани до момента грижи и
отношение към детето, желание от страна на родителя, привъзраност на детето към
родителя, възможности за помощ при отглеждането и възпитанието на детето от
трети лица–близки на родителя, социално обкръжение, възможностите си за
осигуряване на по-добри битови и материални условия за отглеждане на детето,
както и че предоставянето на упражняването на родителските права по отношение
на детето на съответния родител, гарантира в по-висока степен интересите на
същото.
В иска за
издръжка ищецът носи тежестта да докаже нуждите на детето и възможностите на
родителите за даване на издръжка.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищцата на посочения от нея съдебен адрес да
се връчат и препис от писмения отговор, допълнението към него, както и
приложеното към тях писмено доказателство.
СЪДИЯ:
Съдът намира
предявения иск за допустим.
. Следва да
бъдат приети и приложени писмените доказателства; да се насрочи делото за разглеждане в открито заседание; да
се съобщи на страните проекта за доклад
по делото; да бъдат напътени същите към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора; да се уведоми за
образуваното производство ДСП -Попово и ДСП-П..
По направеното
от ответника възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд –
Попово, съдът приема следното:
Местната
подсъдност е относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск, за чието наличие съдът не следи служебно, а само по възражение
на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба (чл. 119, ал. 3 от ГПК).
В настоящия случай,
с отговора на исковата молба ответника е направил възражение за местна
неподсъдност на спора пред Районен съд – Попово, което обуславя неговата
допустимост.
Разгледано по
същество, възражението е неоснователно по следните съображения:
Действително,
съгласно общите правила на местната подсъдност, установени в чл. 105 от ГПК,
искът се предявява поред съда по постоянния адрес на ответника, но съгласно чл.
127, ал. 2 от СК, при спор между родителите относно родителските права, спорът
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разпоредбата на чл.
127, ал. 2 от СК е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 105 от ГПК. В СК липсва легална дефиниция на понятието „настоящ адрес на детето”, но
такава е дадена в § 1, т.15 от ДР на ЗЗДетето, според която „настоящ адрес на
дете” е адресът, на който то пребивава. Историческото тълкуване на нормата на
чл.127, ал. 2 от СК (която възпроизвежда текста на чл. 71, ал. 2 от СК`1985г.)
също е в подкрепа на извода, че под настоящ адрес на детето в чл.127, ал.2 от СК се има предвид неговото местопребиваване. Местната подсъдност по споровете
по чл. 127, ал. 2 от СК
използва за критерий особеният предмет на делото, а именно – защита интереса на
детето. От гледна точка на очертания специфичен предмет на споровете по чл. 127,
ал. 2 от СК съдът по мястото, където
детето пребивава е най-удобният за детето с оглед на неговите интереси.
От твърденията на страните, съдът прави извод,
че към датата на предявяване на иска детето А.живее в с.К. общ.П., в дома на майка си – Ц.Н.Т..
Това обстоятелство не е оспорено от ответника с отговора по ИМ и допълнението
към него
Като взе
предвид гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че Поповският районен
съд е компетентен да разгледа спора за родителските права и възражението на
ответника следва да бъде оставено без уважение.